Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1414 14.04.2020 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2748 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.А.Т., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 03.08.2015 г. – 28.09.2018 г. имал
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода в общ размер на 752,17 лв. за собствен
обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” № *. За потребените количества били
издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва,
възлизаща на 88,27 лева за периода 31.10.2015 г. – 30.09.2018 г. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било
определяно при условията на чл. 23, ал. 5 ОУ – поради неизправно измервателно
устройство.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9196/26.10.2018 г. по ч.гр.д. № 16659/2018 г. на ПРС, II гр.с., връчена редовно
при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок
по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да
бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите по основание и размер. Нямало сключен договор с ВиК, при
което липсвало облигационно правоотношение. Оспорват се - качеството на
потребител, т.к. нямало доказателства ответникът да е собственик или ползвател
на имота; реалната доставка на претендираното количество вода; ползването на
ВиК услуги за периода; нямало открита партида на негово име, като процедурата
по отчитане била нарушена, а търсените суми неправилно начислени и недължими.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. 16659/2018 г. на ПРС, II гр.с. вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството –
ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***” № *, както и, че през процесния период, ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за
начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. ***. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК
услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***. По делото не са ангажирани
доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване. От
писмото на Община Пловдив, отдел МДТ, се установява, че ответникът не е подавал
декларация по чл. 14 ЗМДТ. Няма и данни изобщо да е ползвал имота, респ.
услугите на ВиК в процесния период. Следователно, още първата предпоставка на
иска – качеството „потребител” е недоказано. Изложеното е достатъчно за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Според заключението на вещото лице по ССЕ отчетеното
количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за
битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено
и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В исковата молба се заявява, че, тъй като водомерът
в имота на потребителя не отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно
Закона за измерванията, месечното количество изразходвана вода е определяно
съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ. Ответникът чрез особения представител оспорва
дължимостта на търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да
установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били
налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на
консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на
търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на
тези обстоятелства не бяха ангажирани /ищецът се отказа от искането за разпит
на свидетел – инкасаторът за района/.
Съгласно
чл.32 на Наредба
№4 за условията
и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата и подписа на потребителя или негов
представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 ОУ на ВиК - *** също изискват
отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото са представени копия от карнети, от които е
видно, че не са вписвани показания на
уред, а само начислените количества вода в графата „разлика”.
Не са ангажирани доказателства за това да са били
налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа. Съгласно чл.11, ал.5 Наредба № 4 - поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължения на потребителите. По делото не
е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова да е
било съставяно. Следователно, твърденията за неизправност за процесния период
останаха недоказани. Заключение на СТЕ не е ангажирано. При това положение,
остава неустановено защо начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е
определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната консумация и
отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на
стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване,
биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща
едностранно определени суми от оператора.
Не
се установява за исковия период водомерът да е бил неизправен, нито да са били
извършвани каквито и да е проверки в тази насока. Дори хипотетично да е било
така и от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно
чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 - представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и да укаже срок за това, като демонтира пломбата на
холендъра. В случая не се твърди и установява подобно предписание да е дадено,
още по - малко потребителят да е бил уведомяван за повредата и необходимостта
от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да
начислява служебни количества вода според броя на обитателите. След като няма
предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и
чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на
който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен
разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на
срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по
реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В процеса няма данни тази поредност
да е била спазена.
Предвид изложеното, съдът не приема тезата на ищеца,
че водомерът е бил неизправен, като не се установява и да са били налице
предпоставките за соченото служебно начисляване.
Не са ангажирани и доказателства относно начина, по
който е определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно
сочените в карнетите куб. са били начислени, на каква база е определен размерът
им и дали са били правилно определени. Да се приеме априори, че стойност от 10
кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде
обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за
възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.
Представената от ищцовото дружество справка не би
могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения
на абоната за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ
документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Според
заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени правилно, за което са
издадени и съответните фактури, сумите в тях обаче са определени съобразно
отразените в карнетите записвания, които не се установява да са извършени
законосъобразно. За пълнота – не могат да бъдат взети предвид данните за
извършени плащания по партидата, чрез ЧСИ по изп. дело, т.к. не касаят
процесните вземания, нито се установява какво основание за погасяванията е
посочено и от кого са извършвани. Те не обективират признание, т.к. не касаят
процесните задължения. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена
консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно
начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните
записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.
Предвид изложеното, предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг,
поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Няма доказателства за сторени такива,
поради което не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против А.А.Т., ЕГН **********, обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 752,17 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 03.08.2015 г. –
28.09.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***” № *; 88,27 лева -
обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. – 30.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
24.10.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9196/26.10.2018 г. по ч.гр.д.
№ 16659/2018 г. на ПРС, II гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ МИХАЕЛА БОЕВА
Вярно с оригинала: Ц.В.