№ 312
гр. Варна, 31.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Ст. Сапунджиева
Членове:Павлина Г. Димитрова
Росица Ант. Тончева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
частно наказателно дело № 20253000600351 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура Варна се явява прокурор Арнаудова
Лицето, чието задържане се иска – М. П., редовно уведомен, явява се
лично като се води от органите на РД „Охрана“ Варна, представлява се от
адвокат А. Т. А. – АК-Варна, редовно упълномощен от преди и адв.Г. Г. от
АК-Варна, редовно упълномощен от днес.
Явява се М. А. Г. – преводач с владеене на руски език, редовно
уведомена.
СЪДЪТ, като взе предвид, че лицето, чието задържане се иска, не
владее български език, но владее руски език и с оглед защита на правата му
намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, поради което и на осн.
чл.142 ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА М. А. Г. като преводач на лицето, чието задържане се иска
М. П., която да извърши превод от руски език на български език и обратно.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на преводача:
М. А. Г. – на 65 години, български гражданин, без родство с лицето,
ЕГН:**********, предупредена за наказателната отговорност по чл.290, ал.2
от НК, обещава да даде верен превод.
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, да се даде ход на делото,
не правя възражения срещу състава на съда и няма да соча нови доказателства.
АДВ.Г.: Представям един договор за работа на исканото лице и моля да
бъде приет.
АДВ.А.: Нямам искания, вкл. за отводи, и моля да се даде ход на делото.
Моля да се приеме представения от колегата Г. документ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме, не възразявам.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както и
че следва да приеме към доказателствения материал представения днес
договор, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал представения
днес договор за консултантски услуги от 01.01.2025 г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.А.: Уважаеми Апелативни съдии, първо нека да уточним, че сме
във фазата на временното задържане, като мярката задържане под стража не е
задължителен елемент, а само една правна възможност, която цели да се
обезпечи търсеното лице за същинското дело по екстрадиция. Считам, че
въпреки, че процедурата е по НПК, не следва толкова да се изследва втората
предпоставка, а именно, че има опасност да извърши престъпление. Съдът
правилно прие, че е нисък интензитета и няма опасност от укриване, но пък
прие, че има реална опасност от извършване, за което прокуратурата не
представи нито едно доказателство, че има дори минимален риск от
извършване на престъпление.
Първо, той е от 15 години в България като М.Ц. и не е осъждан. Като М.
П. в Русия също не е осъждан. Няма данни да е криминално регистриран, няма
отрицателни характеристики. Има постоянно местожителство, известен адрес,
здраво семейство и се ползва с добро в обществото. Съдът изобщо не ни
отговори за неговото здравословно състояние. Лично аз ходих да се намеся за
да му дават лекарствата, които пие постоянно за кръвното. Те бяха го оставили
и беше вдигнал кръвно 230. И пак за тази опасност за престъпление. Той е
изправен пред Вас на 70 години и не виждам какви престъпления ще върши.
Съдът също не изследва дали има някакви признаци на неотложност и някаква
нужда от специални процесуални действия.
Също първоинстанционния съд не ни отговори на довода, че искането не
отговаря на чл.5, ал.2 от ЗЕЕЗА, защото в Русия постановлението е за 2
месеца и 0 денонощия. И най-вече какъвто и да е там – М., М., той си е човек
и като човек има определени права. Ние знаем какви гаранции се представят
2
от руската държава, които са абсолютно неубедителни, че производството ще
бъде възстановено по мярката. За съжаление руската държава не винаги спазва
обещанията си, и там изобщо не са гарантирани правата на обвиняем и
подсъдим, предвид напускането на тази държава от организацията на съвета
на Европа, където се прилагат стандартите. Най-страшното тука е, че човека е
със сериозни заболявания и е социално свързан. Затова като имате предвид
социалната свързаност, сериозните му заболявания, считам, че са налице както
социалните, така и медицинските причини за вземане на мярка различна от
най-тежката, защото свободата на личността е една от най-висшите човешки
ценности. Предвид горното моля за някаква мярка, различна от задържане под
стража.
АДВ.Г.: Уважаеми Апелативни съдии, аз не искам да изглеждам буквояд,
обаче най-напред трябва да имаме предвид следното. Първо, в Русия
обл.Колага няма. Това, което е още в самото искане е за някаква дейност в
Колага. Второ, ние сме в производство по временно задържане по искане на
руските власти. Не искам да изглежда буквоядство, но руските власти търсят
господин П.. Изрично в оригинала пише П., а тука говорим за П.. Нямаме
съвпадение в името. Това, което колегата сподели аз го подкрепям разбира се,
като уточнявам едно от оплакванията му, което е във връзка с временното
задържане, което за да е допустимо, трябва мярката да е над 4 месеца по
нашия закон, а тя е два. Освен това ще Ви помоля да съобразите и с оглед на
характеристичните данни в материалите по делото са смесени от двете
искания по зелената бюлетина на Грузия и червената на Русия, и данни за
предходна съдимост на която се позовава окръжния съд в атакувания съдебен
акт са от документите, които са от Грузия. Обаче поне за господин П., който би
следвало да бъде обект на това производство, от Русия пък данните са съвсем
ясни и категорични че не е осъждано лицето. Т.е. тъй като няма справки за
съдимост, но в самото постановление за двата месеца арест на двете места
пише, че това е неосъждан човек този господин П.. Но дали е същия или не, не
мога да кажа. Има експертиза, но пак е върху грузинския документ, а не върху
руския. Доколкото производството е доста формално ми се струва, че до тук
основанията са достатъчни за отхвърляне. Но така или иначе колегата наведе
основните твърдения. Аз бих искал да акцентирам върху социалната
свързаност на лицето с България. От над 15 години той е тук. Има такива
данни, но преди това още нещо се сетих. Както много са обрани данните за
престъплението - къде и кога, като няма обл.Колага, къде се извършва това
престъпление, кога се извършва. Говорим 2001 година, но ние трябва за да
имаме взаимност трябва да не е изтекла давността. Ако приравним това
деяние, в което е обвинен на 321 организиране и ръководене на престъпна
група, там наказуемостта е 10 години и давността също е 10 години.
Давността по нашето право е изтекла. По руското право проверих за 210.1,
това отговаря на организиране и ръководене и пише, че няма давност, но при
нас има. Не е престъпление против човечеството. Има давност и от 2001
година са минали 24 години. Тези са формални въпроси. Но доколкото става
3
на въпрос за МНО ние имаме данните и тука целта на тази мярка е да се
обезпечи присъствието на исканото лице в главното производство. Имаме
данни за социална свързаност, имаме данни за постоянен адрес. Адрес, където
живее. Тука са негови приятели дошли. Очевидно има контакти, има данни за
работа, има данни за влошено здравословно състояние, и не мисля, че в такъв
случай именно задържането под стража при положени, че изискването е от
руската федерация не е най-адекватната мярка. С развитието на научно
техническия прогрес и с възможностите на съвременната наука и
правоохранителните органи, мисля, че една по-лека мярка би била съвсем
приемлива, дори и да е такава с електронно проследяване. Това ще е съвсем
достатъчно ако се приеме за допустимо това искане за такава мярка ще бъде
достатъчна. По тези съображения моля за по-лека мярка.
Жалб.П.: По принцип не искам да добавям нищо, но искам да
подчертая здравословното състояние. Имам херния на седалищния нерв. Вече
трета нощ не съм спал. Слагат ми инжекции и лекарства. Освен това имам
езикова бариера в този затвор. Аз не ги разбирам, те мен не ме разбират. Аз не
съм направил нищо лошо на никого, не съм нарушавал закона. Не разбирам
защо трябва да се намирам в Затвора. Русия е страна на чудесата. Не зная
какво искат те от мен. Едно време те ме изгониха от там, а сега искат да ме
върнат обратно. Някакви тъмни цели. Не съм бил в Русия 15 години. Аз съм
на територията на Европа през тези години. Какво престъпление бих
извършил, за да имат те основание да ме арестуват в Интерпол. Шокиран съм,
но се надявам, че ще се постигне истината.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна и моля да я оставите без уважение. Съдът е следвало да
определи мярка за временно задържане, или друга която да осигури участието
на лицето в същинското производство по екстрадиция. При положение, че е
установено, че той П. е издирван с червена и зелена бюлетина на Интерпол за
ОПГ и при констатациите от съда за отежнено съдебно минало, не смятам, че
има възможност за друга адекватна мярка, която може да осигури участието
му. Не съм съгласна с доводите на ВОС, че няма опасност лицето да се укрие.
Няма постоянен адрес. Да, безспорно е пребивавал на територията на
България, но той е пребивавал тук със съвсем различна самоличност.
Съществуват данни за престъпления, извършени в този период и на
територията на РБ, като това е посочено в искането от руската федерация. По
отношение на индивидуализацията му считам, че същият е безспорно
установен и именно той е лицето, което се търси от Интерпол, независимо под
какво име се представя. Представеният от защитата договор не обосновава
различен извод относно осигуряването му за с.з. по същество в
екстрадиционното производство. По всички изложени от мен съображения
моля да се потвърди определението на ВОС.
Право на жалбоподателя да се изкаже последен
Жалб.П.: Искам съда да се ориентира къде е правото.
4
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.8 от НПК, вр. чл. 13, ал.8 ЗЕЕЗА.
Образувано е по постъпила частна жалба от адв. А., в качеството му на
процесуален представител на задържаното лице М. П. против протоколно
определение №1153 от 28.10.2025г., постановено по ЧНД №1559/2025 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, с което е взета спрямо него мярка за
неотклонение временно задържане под стража за срок от 40 дни.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с приложените по
делото доказателства и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Депозираната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежно
легитимирана страна, като се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество- неоснователна.
Производството пред окръжния съд е било образувано във връзка с
постъпило искане от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна за вземане
на мярка задържане под стража на грузинския гражданин М. П., за когото е
получена молба от компетентните органи на молещата държава-Руската
федерация, въз основа на издадено постановление за налагане мярка за
неотклонение „задържане под стража от 14.08.2024г. на Районен съд гр.
Калуга.
Искането за временно задържане е постъпило по каналите на Интерпол,
чрез червен бюлетин в съответствие с чл.13,ал.4 от ЗЕЕЗА и чл.16, ал. 3 от
Европейската конвенция за екстрадиране от 1957 г. Същото съдържа
информация за самоличността на лицето/имена, снимков материал и
дактилоскопни отпечатъци/, характера на престъплението, приложена е
заповедта за задържане, издадена от властите в искащата държава, посочена е
приложимата разпоредба от наказателния закон на молещата държава, според
които предвиденото наказание за извършеното престъпление е до 15 години
лишаване от свобода, като няма данни за изтичане на давността.
В контекста на изложеното приложими към предмета на делото са
Европейската Конвенция за екстрадиране от 1957 г., която е ратифицирана и
от Република България и от Р. ф., както и нормата на чл. 13 от ЗЕЕЗА. В
случая искането за временно задържане на лицето отговаря по форма,
съдържание и начин на получаване, съобразно разпоредбите на чл.13, ал. 2 от
ЗЕЕЗА и чл.16, ал. 2 от ЕКЕ, декларирано е от Р. Ф. намерение да се поиска
екстрадиция на лицето в кратки срокове.
Видно от документите по делото по отношение на лицето П. е
възбудено наказателно производство на 16.02.2024г. от Следствения комитет
на Руската федерация за Калужка област за извършено престъпление по
чл.210.1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация, което съответства на
чл.321 от НК-участие в организирана престъпна група, извършено на
5
територията на Руската федерация, за което се предвижда наказание до 15
години лишаване от свобода.
Лицето е обявено за международно издирване от Интерпол с червен
бюлетин с цел арест и екстрадиция. По отношение на същия е издаден и зелен
бюлетин/ възможна заплаха/ от страна на Грузия.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, лицето М. П.
е грузински гражданин, с псевдоним М. Сукински, като същия пребивава
постоянно в България като гръцки гражданин с имена М.Ц.. За установяване
на самоличността на издирваното лице е извършено лицево
идентификационно изследване на снимков материал от двете бюлетини и
гръцки паспорт. От същото е установено, че е налице идентичност на
изследваните снимки на лица, с посочени различни имена, рождени дати и
гражданство. Извършено е и експертно сравнително изследване на
дактилоскопни отпечатъци на Мерап П. и М.Ц., като също е установена
идентичност.
В приложения зелен бюлетин се съдържа информация, че търсеното
лице е осъждано. Пред първоинстанционния съд са представени и
доказателства, че по отношение на същия е налице и висящо наказателно
производство в РБългария. Налице са данни, че задържаното лице е влязло в
РБългария от Турция на 13.09.2024г. с гръцка лична карта.
С оглед на изложената информация, няма съмнение, че случаят е
неотложен по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕЕЗА, като са изпълнени и условията,
поставени в следващите алинеи – налице е валиден акт за задържане, с данни
за непогасено по давност престъпление, наказуемо с максимален срок от 15
години, което има своя аналог в българския наказателен кодекс. Актът е
изпратен и съответно е получен по начин, позволяващ писмено доказване на
съдържанието и на получаването му. Руските съдебни власти са декларирали
намерение за екстрадиция на лицето.
Препращането в чл.13,ал.7 към разпоредбите на чл.64,ал.4 и 6 от НПК
се отнася единствено до реда, по който следва да се разгледа молбата на
компетентния орган на молещата държава. Целта на задържането на лицето
под стража е да се осигури до получаване на искането за екстрадиция, респ. да
се обезпечи екстрадиционното производство. Затова предпоставките за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по чл.63,ал.1 от
НПК-обоснованост на предположението за авторството на лицето в
престъплението, за което се иска неговата екстрадиция и реална опасност то
да извърши престъпление, не подлежат на обсъждане.
В настоящото производство не следва да се обсъждат и основанията за
недопустимост на екстрадицията по чл.6 от ЗЕЕЗА, които подлежат на
преценка към момента на получаване на искането за екстрадиция, както и
задължителните и факултативни основания за отказ по чл.7 и 8 от ЗЕЕЗА.
Съобразявайки изложеното, според настоящия състав няма съмнение за
6
наличие на реална опасност на лицето от укриване при друга, по-лека мярка за
процесуална принуда и така да осуети провеждане на екстрадиционното
производство. П. е бил обявен за международно издирване от Интерпол,
защото руските съдебни власти не са могли да установят местонахождението
му, а обвързаността му с РБ, която той убеждава съда, че е трайна /пребивава
от години в страната и е сключил и трудов договор/, не може да обоснове
необходимостта от друга мярка за процесуална принуда, тъй като не изключва
възможността да се отклони от адреса, на който декларира, че живее. Видно от
представените пред първоинстанционния съд доказателства, лицето е
сключило договор за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.Балчик, а от
удостоверение за трудова ангажираност се установява, че местоработата му е в
гр.Варна. Визираната опасност се подкрепя от представянето на лицето под
различна самоличност и наличие на данни, че е напускал територията на
страната. В подкрепа на достигнатия извод са и данните за съдимост, и
доказателствата за висящо наказателно производство в страната, в което П. е
привлечен в качеството на обвиняемо лице.
По защитните доводи, съдът счита, че няма данни за влошено здраве на
исканото лице към момента на процедурата по чл.13 от ЗЕЕЗА, което да влиза
в колизия с условията на арест. Към първоинстанционното дело са приложени
три амбулаторни листи с основна диагноза хипертония и дископатия, като е
предписана медикаментозна терапия, която няма пречка да бъде изпълняване
и в МЛС.
Съобразявайки тези обстоятелства и предназначението на исканата
мярка за процесуална принуда, настоящия състав намира, че адекватна в
случая се явява определената мярка „задържане под стража“, която в пълна
степен ще изпълни своето предназначение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание на 24.10.2025 г. по
ЧНД № 1559/25 г. на Окръжен съд Варна, обективирано в протокол Рег.№
1153/28.10.2025 г., с което по отношение на М. П., роден на ********** г. в гр.
Сухуми, Грузия е взета мярка за неотклонение „ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНЕ”
за срок от 40 дни, въз основа на искане за екстрадиция от Интерпол Москва.
Определението е окончателно.
Жалб.П.: Не искам писмен превод на определението.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача възнаграждение за извършения
консекутивен превод в съдебно заседание в размер на 60.00 лева (изд. р.к.о)
7
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 15.00
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8