№ 23
гр. Харманли, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Т. Г.
при участието на секретаря А. Хр. Т.
като разгледа докладваното от И. Т. Г. Гражданско дело № 20235630100048 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Г.,
ЕГН:********** от гр. С. ул. Ал. Ст. № **, с която е предявил против П. И. Б., ЕГН:
**********, Н. М. Б., ЕГН: **********, А. М. Б., ЕГН: **********, тримата с адрес:
гр. С. ул. Г. С. № **, и против М. Д. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. П. ул. П. Ю. Т. №
** иск с правно основание чл.135 от ЗЗД- за обявяване за недействителна спрямо него
прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 172, том IV, рег. № 6717, дело №594/04.12.2018г. на нотариус М. К.
с № 652 по рег. на НК, вписана в АВ с вх. № 3711, акт № 174, том 12, дело 1720/2018 г.
Твърди се, че със Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 59 от 25.05.2021г. по ч.гр.д. № 378/2021г. на РС-Свиленград, било
разпоредено първите трима ответници да му заплатят - всеки един от тях, по 3 333,33
щ.долара, ведно със законна лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането, както и
разноски за държавна такса от по 107,38 лева за всеки един от тях. Издаден бил
изпълнителен лист № 28/25.05.2021г. и образувано
изпълнително дело № 52/2021г. по описа на ДСИ при РС-Свиленград;
Със Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 185 от
17.08.2021г. по ч.гр.д. № 617/2021г. на РС-Свиленград било разпоредено първите
трима ответници да му заплатят - всеки един от тях, по 3 333,33 щ.долара, ведно със
законна лихва от 13.08.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски за
1
държавна такса от по 111,07 лева за всеки един от тях. Издаден бил изпълнителен лист
№ 121/18.08.2021г. и образувано изпълнително дело № 115/2021г. по описа на ДСИ при
РС-Свиленград.
Със Заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 18 от
17.01.2022г. по ч.гр.д. № 22/2022г. на РС-Свиленград било разпоредено първите трима
ответници да му заплатят - всеки един от тях, по 3 333,33 щ.долара, ведно със законна
лихва от 12.01.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса
от по 115,41 лева за всеки един от тях. Издаден бил изпълнителен лист №
24/18.01.2022г. и образувано изпълнително дело № 22/2022г. по описа на ДСИ при РС-
Свиленград.
Задълженията на тримата ответници П. И. Б., Н. М. Б. и А. М. Б. произтичали от
3 броя записи на заповед, издадени на 01.11.2017г., с падеж 31.12.2020г., от
наследодателя им М. К. Б. за плащане без протест на сумите по 10 000 USD по всеки
един запис на заповед.
Освен посочените записи на заповед, имало издадени от М. К. Б.
още 1 запис на заповед за плащане на 10 000 щатски долара и 10 записа на заповед за
по 10 000 евро, всички издадени на 01.11.2017г., с падеж 31.12.2020г.
Кратко време след смъртта на издателя на записите на заповед - М. К. Б., провел
разговори със съпругата-наследник П. И. Б., за начина на плащане на задълженията.
Уведомил я за точния размер на вземанията — 40 000 щатски долара и 100 000 евро.
Същата в началото изразила готовност за парично плащане, а впоследствие казала, че
обявила за продажба имоти в с. М. общ. С., като говорили за разплащане след
продажбата им. Част от тези разговори били проведени в присъствието и на сестра му
Д. З., в кантората й на бул. Б. № **. Тъй като бил заинтересован от продажбата,
говорил с негов познат, за когото знаел, че се интересувал от имоти в с. М. и който
изразил желание да говори със собственика за евентуална сделка на цена около 100
000 лева. Свързал се по телефона с П. Б., за да й каже за наличието на евентуален
купувач, но тя отказала да се види с него под предлог, че свекърва й, майката на М. Б.,
категорично не била съгласна този имот да се продава.
Няколко дни след това със сестра му Д. Г. З. лично посетили къщата в
кв.Капитан Петко войвода, където живеела П. и семейството й, включително и
свекърва й. В проведения разговор А. И. Б. заявила, че не била съгласна имотите в с.
М. да се продават.Този факт, въпреки обявените продажби, предизвикал съмнения за
действителното желание за извършване на реални сделки от П. Б..
Същевременно с нотариален акт № 172, том IV, дело 594/2018г. от 04.12.2018г.
ответникът П. И. Б., лично и като майка и законен представител на ответниците Н. М.
Б. и А. М. Б., прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на ответника М. Д. Г.
правото на собственост върху четири броя поземлени имоти, два от които в
2
кадастралните граници на гр. С. и два в регулационните граници на с. М. общ. С., на
обща стойност от 30 000 лева. Според съдържанието на нотариалния акт, цената на
имотите трябвало да бъде платена изцяло по банков път от купувача в срок до
18.12.2018г.
За извършената сделка с имотите П. Б. лично го уведомила в телефонен
разговор, като обяснила, че сделката е формална и извършена от нея под страх те да не
бъдат взети от банката, заради големите дългове на покойния й съпруг. След това
отново провела с П. Б. няколко разговора, при които тя пак потвърдила, че имотите
продала на приятелката си М. Д. Г., без да получи реално плащане за тях и само с цел
да не се започне принудително изпълнение, а да бъде възможно да ги
продаде.Уверявала го, че уговорката им била имотите да си останат във владение на П.,
както и че когато ги продаде чрез М., щяла да уреди задълженията си към него.
Впоследствие, в различни сайтове забелязал, че имотите се обявяват за
продажба именно от П., като телефонен номер за контакт бил посочван именно нейния
номер, което потвърждавашло думите й, затова решил да изчака още малко. Освен
това, знаел, че действително с М. Д. Г. били близки, виждал и в социалните мрежи, че
двете семейства, включително и децата им, говорели за общи събития, показвали общи
снимки и демонстрирали приятелство.
Обаждал се през различни интервали от време, за да провери докъде са
стигнали нещата, като отговорите на П. ставали все по-уклончиви, докато в един
момент тя преустановила всякакви контакти с него. След като станало ясно, че същата
нямала намерение за плащане, поетапно се снабдил с изпълнителни листове по три
записа на заповед и въз основа на трите получени от съда изпълнителни листове
образувал изпълнително дело при ДСИ -РС-Свиленград, което било висящо под №
52/2021г. По изпълнителните дела нямало постъпили плащания. От направените
справки по делата не се установило наличие на секвестируемо имущество, от което да
може да се удовлетвори.
В същото време авалистът по записите на заповед- К. К. Б., баща на издателя М.
К. Б., също починал, поради което не било възможно да получа плащане по какъвто и
да е начин.
По този начин, извършвайки изцяло симулативна сделка по покупко-продажба
на имотите, описани в цитирания нотариален акт, ответниците целели единствено да
го увредят, като направят невъзможно удовлетворяването му от стойността на имотите
посредством принудително изпълнение върху тях. Това се отнА.ло както за продавача
П. И. Б., действаща в лично качество и като законен представител на тогава
малолетните деца — втория и третия ответник, така и за четвъртия ответник — М. Д.
Г., която участвала в симулативната сделка със съзнанието, че по този начин
прехвърлителката го уврежда в качеството му на кредитор. По този начин ответниците
3
целели да постигнат намаляване на имуществото на прехвърлителите по сделката,
служещо за общо обезпечаване на вземането му спрямо тях. Тъй като сделката била
симулативна и по нея не било извършвано плащане, то и в патримониума на
длъжниците му — първите трима ответници, не постъпила насрещна еквИ.лентна
престация.
Предвид горното моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае
за недействителна спрямо него сделката по покупко-продажба на недвижими имоти по
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 172, том IV, рег.№6717,
дело № 594/2018г. на М. К. — Нотариус № 652 в регистъра на Нотариалната камара на
Р.България, с район на действие района на Районен съд Свиленград, вписан в Служба
по вписванията гр. С. по вх.рег.№ 3711, дв.вх.рег.№ 3693 от 04.12.2018г., акт № 174,
том 12, дело № 1720 по отношение на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.703.370 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), с площ по скица от 444 (четиристотин четиридесет и четири) квадратни метра, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
няма, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори:
65677.703.647, 65677.703.369, 65677.703.371, 65677.703.648, ведно с построената в
имота СГРАДА, със застроена площ съгласно архитектурен проект от 103 (сто и три)
квадратни метра, въведена в експлоатация съгласно удостоверение № 8/22.02.2016г. за
въвеждане в експлоатация на строеж на община Свиленград, като така описаната
сграда (предмет на този договор) нанесена в действащата кадастрална карта на гр. С.
като СГРАДА с идентифкатор 65677.703.370.1 (шестдесет и пет хиляди шестстотин
седемдесет и седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет, точка едно)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.703.370, със застроена
площ от 102 (сто и два) квадратни метра, брой етажи: 1 (един), с предназначение:
жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, с номер по предходен
план: няма;
2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III- 107 (три римско тире сто и седем
арабско) в квартал 33 (тридесет и три) по действащия план на село Мезек,
общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед № 632/06.12.1993 год., изменен
със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран имот с площ от 1432 (хиляда
4
четиристотин тридесет и два) квадратни метра, ведно с построената в имота триетажна
жилищна сграда със застроена площ от 61, 16 (шестдесет и едно цяло и шестнадесет
стотни) квадратни метра, като на всеки етаж са разположени следните помещения: на
първия етаж — салон, кухня, баня и тоалетна, на втория етаж — четири стаи и на
третия етаж — три стаи и коридор, при граници и съседи на урегулирания поземлен
имот: улица, урегулиран поземлен имот VIII - 108, урегулиран поземлен имот IX - 113
и урегулиран поземлен имот II-114;
3. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II — 114 (две римско сто и четиринадесет
арабско), в квартал 33 (тридесет и три) по действащия план на село Мезек,
общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед № 632/06.12.1993 год., изменен
със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран имот с площ от 1093 (хиляда
деветдесет и три) квадратни метра, ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица,
урегулиран поземлен имот III- 107, урегулиран поземлен имот IX - 113 и урегулиран
поземлен имот I-115, 116;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.346.17 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка триста четиридесет и шест, точка
седемнадесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград,
община Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от
13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Свиленград,
п.к. 6500, в местност „ПОД БАЯНДЪР , незастроен, с площ от 1455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) квадратни мерта, предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нИ., категория на земята при неполивни
условия: четвърта, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 346017
(триста четиридесет и шест хиляди и седемнадесет), при граници и съседи по скица
имоти с номера: 65677.346.19 и 65677.346.389.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпили отговори на подадената искова молба от
ответника А. М. Б., с който възразява изцяло срещу претенциите на Д. Г.. Заявява, че
след смъртта на баща й се озовали пред сериозни финансови проблеми, свързани с
битовото им оцеляване, а така също и със средствата, необходими за системното
лечение и рехабилитация на брат й Н. Б. и наложителната операция на глезена и
ходилото на единия му крак, тъй като той бил с тежко автоимунно заболяване от
малък. За да се сдобият със средства за поддържане и лечение на здравословното
състояние на брат й Н. Б., майка й П. Б. казала, че се налагало да продадат имотите,
останали от баща й, за да се осигурят необходимите парични средства за лечението му.
Тя се съгласила, тъй като здравето му било важно.
Твърди, че всичко, което пишело в исковата молба не било вярно. Баща й не бил
5
подписвал каквито и да било документи, с които да се е задължавал за пари към Д. Г.,
включително и документите, представени с исковата молба.
Постъпил е отговор и от ответниците П. И. Б.а и Н. М. Б., със съгласието на
майка си П. И. Б., с който заявяват, че искът е частично недопустим. Имотите, предмет
на предявения иск, били придобити от отв. П. Б. и покойния й съпруг М. Б. по време
на брака
им и станали семейна имуществена общност. Следователно, след смъртта на съпруга
й, се явявала собственик на 1/2 идеална част от имотите и поради това искът по
отношение на тази идеална част бил недопустим, доколкото при продажбата й я
продала като собственик, а не като наследник на починалия й съпруг.
Ответниците не знаели, че увреждали Д. Г. чрез продажбата на имотите.
Продажбата извършили, за да осигурят средства за издръжката им и най-вече за
лечение и поддръжка на здравословното състояние на Н. Б., който бил с тежко
автоимунно заболяване - юношески ревматоиден артрит (известно още като болест на
Стил).
Не било вярно, че продажбата била фиктивна и че не получили реално плащане
за продадените имоти. Точно обратното, продажбата направили с посочената по-горе
цел, след разрешение на съда, като цената била платена по банков път.
Освен това ищецът не могъл да бъде увреден, защото покойният й съпруг не му
бил длъжен. Не е имал да му дава никакви пари, включително и посочените в исковата
молба, тъй като ищецът не му бил давал такИ. суми. Житейски нелогично било да
подпишеш документи, с които се задължаваш да платиш на някого крупна сума пари,
без да има каквато й да било причина за това. Това се виждало и от подписа на
представените с исковата молба записи на заповед, който очевидно не бил на М. Б..
Освен това на посочената в тях дата 01.11.2017г. не били в гр.Свиленград, тъй като
вече знаели, че е тежко болен от онкологично заболяване в напреднал стадий и
непрекъснато обикаляли из страната по всякакви болници за изследвания и
назначаване на лечение. Когато продали имотите, описани в исковата молба, Н. и А.
били твърде малки и нямало как да са имали представа, че увреждат ищеца, с когот
нямали контакти.
Представените с исковата молба записи на заповед не били подписани нито от
М. Б., нито от баща му К. Б.. Липсвали съществени реквизити на записите на заповед,
което ги правило и недействителни, тоест не съществувало вземане за ищеца. Липсвало
каквато и да било причина М. Б. да се е задължил да плати на ищеца претендираните
суми все на един и същи падеж - 31.12.2020г., при положение че не бил имал никога
такИ. суми на разположение, нито перспектИ. да придобие такИ. значителни
финансови средства, а и знаел, че му остават само няколко месеца живот.
6
По тези съображения оспорва представените записи на заповед като неверни,
неподписани, нито от М. Б., нито от К. Б.. Същите не били съставени на посочената
дата и място, а незнайно кога и как, при това без участието на М. и К. Б.и. Затова Д. Г.
нямал никакво основание да води настоящия иск, доколкото правото му за това било
обусловено от наличието на действително вземане, каквото липсвало в настоящия
случай. Ето защо, моли да се отхвърлят предявения от Д. Г. иск.
Подаден е отговор от ответника М. Д. Г., която оспорвала изцяло предявения
иск, като моли да се отхвърли изцяло. Изложената фактическа обстановка не
отговаряла на действителната такава. Изложеното относно изцяло симулативната,
според ищеца, продажба, не било вярно. Продажната цена била заплатена напълно и то
по банков път, за което представя извлечение от банковата й сметка. Отделно от това,
цената била и съответна на реалното състояние и местоположение на имотите. С
извършената продажба, предмет на иска, не се стигнало до увреждане на ищеца. В
случая не се е стигнало до намаляване на имуществото на другите ответници, тъй като
срещу продадените имоти била заплатена цена, съответна на състоянието им, ерго
имало само трансформация на актИ. от имуществото от имотен в паричен.
Също така тя нямала никаква представа имали ли са другите трима ответници
кредитори или не към момента на продажбата, камо ли че евентуално целели да
увредят тези кредитори. Що се отнА.ло до твърденията за знание, че уврежда ищеца,
то те отново били неверни. В действителност имотите купила с идеята да разшири
обхвата на дейността си чрез развИ.е на селски туризъм. Това се потвърждавало и от
факта, че скоро след покупката им възложила на архитектурно студио да й изготви
проект за вилно селище, който представяла. Заради нестабилната политическа
обстановка през 2019г. и последвалата Ковид криза замразила това си начинание.
Заявява, че се познавали с другите трима ответници, но отрича да са в толкова
близки отношения, че да споделят и коментират личните си финансови, имуществени
или други проблеми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак №00193 от 17.04.2004г. на
Община Свиленград, ответницата П. Б. е сключила граждански брак с М. К. Б. на
17.04.2004г.
Не е спорно по делото, че М. Б. е починал и че е оставил за свои наследници
съпругата си и децата си – ответниците П., А. и Н. Б.и.
7
Ответникът Н. Б. е с диагноза юношески ревматоиден артрит – системна форма,
видно от епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-Пловдив от 08.07.2009г. и ЕР на ТЕЛК
№90163 от 17.02.2022г. на МБАЛ-Свиленград ЕООД.
По делото са представени заверени копия на издадени от М. К. Б. 1 запис на
заповед за сумата от 10 000 щатски долара и 10 записа на заповед за по 10 000 евро
всеки от тях, издадени на 01.11.2017г., с падеж 31.12.2020г., в полза на ищеца Д. Г.,
авалирани от К. Б..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 172, том IV, рег.
№6717, дело № 594/2018г. на М. К. — Нотариус № 652 в регистъра на Нотариалната
камара на Р.България, с район на действие района на Районен съд Свиленград, вписан
в Служба по вписванията гр. С. по вх.рег.№ 3711, дв.вх.рег.№ 3693 от 04.12.2018г., акт
№ 174, том 12, дело № 1720, ответниците П. И. Б., Н. М. Б. и А. М. Б., последните
двама представлявани от законния си представител и родител П. Б., прехвърлили на
ответника М. Д. Г. собствеността върху следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.703.370 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), с площ по скица от 444 (четиристотин четиридесет и четири) квадратни метра, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
няма, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори:
65677.703.647, 65677.703.369, 65677.703.371, 65677.703.648, ведно с построената в
имота СГРАДА, със застроена площ съгласно архитектурен проект от 103 (сто и три)
квадратни метра, въведена в експлоатация съгласно удостоверение № 8/22.02.2016г. за
въвеждане в експлоатация на строеж на община Свиленград, като така описаната
сграда (предмет на този договор) нанесена в действащата кадастрална карта на гр. С.
като СГРАДА с идентифкатор 65677.703.370.1 (шестдесет и пет хиляди шестстотин
седемдесет и седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет, точка едно)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.703.370, със застроена
площ от 102 (сто и два) квадратни метра, брой етажи: 1 (един), с предназначение:
жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, с номер по предходен
план: няма;
2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III-107 (три римско тире сто и седем
8
арабско) в квартал 33 (тридесет и три) по действащия план на село Мезек,
общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед № 632/06.12.1993 год., изменен
със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран имот с площ от 1432 (хиляда
четиристотин тридесет и два) квадратни метра, ведно с построената в имота триетажна
жилищна сграда със застроена площ от 61,16 (шестдесет и едно цяло и шестнадесет
стотни) квадратни метра, като на всеки етаж са разположени следните помещения: на
първия етаж — салон, кухня, баня и тоалетна, на втория етаж — четири стаи и на
третия етаж — три стаи и коридор, при граници и съседи на урегулирания поземлен
имот: улица, урегулиран поземлен имот VIII - 108, урегулиран поземлен имот IX - 113
и урегулиран поземлен имот II-114;
3. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II — 114 (две римско сто и четиринадесет
арабско), в квартал 33 (тридесет и три) по действащия план на село Мезек,
общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед № 632/06.12.1993 год., изменен
със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран имот с площ от 1093 (хиляда
деветдесет и три) квадратни метра, ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица,
урегулиран поземлен имот III- 107, урегулиран поземлен имот IX - 113 и урегулиран
поземлен имот I-115, 116;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 65677.346.17 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин седемдесет и седем, точка триста четиридесет и шест, точка
седемнадесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград,
община Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от
13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Свиленград,
п.к. 6500, в местност „ПОД БАЯНДЪР , незастроен, с площ от 1455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) квадратни мерта, предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нИ., категория на земята при неполивни
условия: четвърта, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 346017
(триста четиридесет и шест хиляди и седемнадесет), при граници и съседи по скица
имоти с номера: 65677.346.19 и 65677.346.389. Продажната цена на имотите била
уговорена в размер на 30 000 лв., платима до 18.12.2018г. по банков път, за което са
представени преводни нареждания от 18.12.2018г. Това се потвърждава и от банково
удостоверение №0697-64-002512 от 07.03.2024г. на УниКредит Булбанк АД.
Налична по делото е и справка №1598284/06.12.2022г. на Агенция по
вписванията за периода от 01.04.2002г. до 06.12.2022г. за ответника П. Б., както и копие
на обява №********* в платформата ОЛХ, създадена на 10.12.2019г. за продажба на
недвижим имот в с. М., обл.Хасково.
Така описаните недвижими имоти са били придобити от М. Б. и П. Б. в режим
на СИО съгласно удостоверението за сключен граждански брак и приложените
9
нотариални актове за покупко-продажба и договори за покупко-продажба от 2011г. и
2012г.
От страна на ответника М. Г., в подкрепа на твърденията с отговора, е
представен идеен проект за бъдещо възлагане и реализация на инвестиционен проект
за вилен комплекс „Витос Вилас. М.“, находящ се в УПИ II-114 и УПИ III-107, кв.33
по плана на с. М. общ. С., както и удостоверение за актуално състояние на „Резидънс
Сити Гарден“ ООД и „Балнеоложки комплекс Хисар“ АД.
Съгласно заключението по приетата съдебно-графологична експертиза,
изследваните подписи, положени след „издател М. Б.“ и под „без протест“, над „М.Б.“
в копия от 11 броя записи на заповед, всички с дата 01.11.2017г. и падеж 31.12.2020г.,
десет от тях за сумата от по 10 000 евро и един от тях за сумата 10 000 щ.д., с издател
М. К. Б. и лице, на което да се платят сумите – Д. Г. Г., вероятно не са копия от
подписите на М. К. Б.. Вещото лице е установило съвпадение в някои от общите
признаци на почерка, но се установили и различия в част от транскрипцията –
заключителната част на подписите и в някои от частните признаци на почерка.
Именно откритите различия в частните признаци на почерка и поради това, че
изследваните записи на заповед са копия в не много добро качество, е дадено
заключение в предполагаема форма, че изследваните подписи вероятно не са копия от
подписите на М. Б..
От страна на ищеца бяха ангажирани гласни доказателства, като св.А. Б. заяви,
че не й е известно покойният й вече син М. Б. да е имал да дължи пари на ищеца Д. Г..
Същата потвърждава, че ищецът е идвал в дома им няколко пъти да разговаря за
връщането на парите, единият от които бил заедно със сестра си.
Като свидетел бе разпитана и Д. З., сестра на ищеца, която заяви, че знаела за
задълженията на М. Б. към брат й, вкл. и за издадените записи на заповед от 2017г.
Св.З. потвърди, че няколко пъти разговаряли с ответницата П. Б., както и със св.А. Б.,
вкл. и с бащата на М. Б. – К. Б. във връзка с издължаване на сумите по записите на
заповед. Говорили да се продаде имота в с. М. общ. С. и други имоти около гр. С. с
цел издължаване, но св.А. Б., майка на М. Б., отказала това да се случи. Впоследствие,
при проведен разговор с ответницата П. Б. през 2019г., същата заявила, че имотите
вече били продадени на нейна близка приятелка М. от гр.Пловдив, но само фиктивно,
за да се избегне вземането им от банката, като суми по сделката не били получавани.
Ищецът и св.З. получили уверение, че продължава да се търси купувач за по-висока
цена. В подкрепа на това, след продажбата, те видели и обява в платформата „ОЛХ“ за
продажба на имота в с. М., публикувана с данните за контакт на ответницата П. Б.. Че
продажбата била фиктивна било потвърдено и от Т. П., който заявил същото на ищеца
Г. в проведен разговор с него. Известно време след това отв.П.Б. започнала да отбягва
контакти с ищеца, който дори намерил евентуален купувач на имота в с. М., като дори
10
в един от последните им разговори, заявила, че нищо не може да направи и да се
оправя. Св.З. заяви още, че записите на заповед били преиздавани няколко пъти, тъй
като им изтичал падежът, без да има плащане по тях, поради което се съставяли нови с
нов падеж, но за същото задължение, което датирало отпреди 10 години, когато брат й
– ищецът Г. дал пари на заем на М. Б..
Св.М. Г., съпруга на ищеца, също заявява за водени разговори с ответницата П.
Б. във връзка с погА.ване на задължението на покойния й съпруг към ищеца и
продажбата на имота в с. М..
Прието като доказателство е становище от инж.икон.В. А. от 04.12.2024г.,
съгласно което предоставените снимки по обява от сайт на ОЛХ не потвърждава
пускането им от профила на П. Б..
На въпросите по реда на чл.176 от ГПК ответницата П. Б. отговори, че не е
публикувала обява за продажба на имот в с. М. чрез сайта на „ОЛХ“, въпреки че
посоченият там телефонен номер бил нейният. Заяви още, че не знае кой е публикувал
обявата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Този отменителен иск е иск
за относително унищожаване на сключената във вреда на кредитора сделка, т.е. за
обявяване на сделката за относително недействителна спрямо кредитора, който я
атакува.
Тук на първо място следва да се установи, че ищецът е кредитор на ответника,
разполагащ с вземане спрямо него, като не е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо, нито пък кредиторът да се е снабдил с изпълнителен лист за него.
Достатъчно е вземането да е възникнало преди увреждащото кредитора действие.
На второ място, за да може да бъде отменено, действието трябва да уврежда
кредитора. Увреждането е обективен факт, като между действието и увреждането
трябва да има причинна зависимост. Кредиторът е увреден най-общо казано, когато
длъжникът с правните си действия е създал или увеличил платежната си неспособност.
Длъжникът с правните си действия може дори да не намали общото обезпечение на
кредиторите му, а само да затрудни тяхното удовлетворяване, както се получава при
отчуждаване на недвижим имот. В този смисъл са и Решение № 60 от 20.04.2017 г. по
гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г. о., както и Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. №
11
638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е посочено, че „всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Третата предпоставка от фактическия състав на правото по чл.135 ЗЗД има
субективен характер. Необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на
атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Не е необходимо
намерение да се вреди. Длъжникът да знае за увреждането, означава да съзнава по
време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че
създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването
им. Съгласно практиката на ВКС длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Също така когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото
лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане,
освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД
В настоящия случай съдът не намира за доказано по делото по несъмнен и
категоричен начин, че ищецът Д. Г. има качеството на кредитор на ответниците П. Б.,
А. Б. и Н. Б., действащ лично и със съгласието на майка си П.Б., в качеството им на
наследници на покойния длъжник М. Б.. Ищецът в случая се позовава на задължения
на наследодателя М. Б. по представени заверени копия на издадени от последния 1
брой запис на заповед за сумата от 10 000 щатски долара и 10 броя записа на заповед
за по 10 000 евро всеки от тях, всички от 01.11.2017г., с падеж 31.12.2020г., в полза на
ищеца Д. Г., авалирани от К. Б.. Автентичността на процесните записи на заповед,
обаче бе оспорена по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с което от заключението по
приетата съдебно-графологична експертиза се установи, че изследваните подписи,
положени след „издател“ „/М. Б./“ и под „без протест“, над „М.Б.“ в копия от 11 броя
записи на заповед, всички с дата 01.11.2017г. и падеж 31.12.2020г., десет от тях за
сумата от по 10 000 евро и един от тях за сумата 10 000 щ.д., с издател М. К. Б. и лице,
на което да се платят сумите – Д. Г. Г., вероятно не са копия от подписите на М. К. Б..
Това експертно заключение съдът прие като обективно изготвено и от компетентно
вещо лице, поради което съдът не намира за доказана по несъмнен начин
автентичността на оспорените записи на заповед, на които всъщност основава
качеството си на кредитор ищецът Г., върху който пада и доказателствената тежест да
установи истинността им съгласно чл.193 ал.1, изр.последно от ГПК. Вещото лице
дава това вероятно заключение, предвид представените недобро качество копия на
оспорените записи на заповед, но мотивира същото именно с оглед на установените
различия в частните признаци на изследваните подписи, които водят до извод, че
изследваните копия на подписи вероятно не са копия от подписите на М. Б.. Други
доказателства в подкрепа на истинността на оспорените записи на заповед не се
ангажираха от ищеца, поради което съдът не намира за доказано по категоричен начин
12
качеството му на кредитор на наследодателя на ответниците Б.и – М. Б..
Не биха могли да се приемат за такИ. доказателства и представените от ищеца
чрез пълномощника му с допълнителна молба с вх.№2579 от 20.03.2024г. още 11 броя
записи на заповед от 26.01.2010г. с издател К. Б. и авалист М. Б., 13 бр. записи на
заповед от 01.01.2013г. с издател К. Б. и авалист М. Б. и 14 бр. записи на заповед от
01.11.2017г. с издател М. Б. и авалист К. Б., доколкото същите са представени след
първото по делото заседание и докладване на делото по реда на чл.146 от ГПК, и не
представляват новоузнати или нововъзникнали доказателства по смисъла на чл.147 от
ГПК, т.е. налице е преклузия по отношение на тези писмени доказателства и съдът не
следва да изгражда изводи въз основа на тях, още повече че същите са и с различни
издатели и за различни суми от процесните, макар ищецът да твърди, че се касае за
едно и също задължение.
По отношение на вземането си към М. Б. ищецът ангажира и гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Д. З. и М. Г., сестра и съпруга на
ищеца, които заявиха за дадени в заем парични суми от ищеца Г. на наследодателя М.
Б., като св.З. твърди, че се касае за суми от 100 000 долара и 40 000 евро, дадени като
заем преди около 10 години. Но съгласно чл.164 ал.1, т.3 от ГПК не е допустимо
доказването със свидетелски показания на договори на стойност над 5000 лв., освен
при изрично съгласие на страните съгласно ал.2 на същата разпоредба. В случая такова
изрично съгласие не е дадено от насрещните страни, а напротив налице е
противопоставяне на събирането на тези гласни доказателства от страна на
пълномощника на ответника М. Г., направено в съдебно заседание на 05.02.2024г.
Отделно от това едва в поредното съдебно заседание на 08.05.2024г. се излагат
от ищеца Г. твърдения за конкретното каузално правоотношение – договор за заем,
породило вземането му към М.Б., което е недопустимо, тъй като предметът на
доказване се въвежда с исковата молба и изложените в нея конкретни обстоятелства,
от които страната претендира да произтичат правата й. В случая, съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства, на които основава претенцията си,
ищецът следваше да докаже, че е кредитор, притежаващ вземане срещу ответниците
Б.и като наследници на М.Б., основано на твърдените в исковата молба менителнични
ефекти, което по изложените съображения съдът не намира за сторено.
А и дори да се приеме, че чрез гласните доказателства се доказва качеството на
ищеца Г. на кредитор спрямо ответниците Б.и, то съдът не намира за доказана
следващата предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, а
именно доколкото се касае за възмездна сделка, следва и контрахентът на длъжника
също да е знаел за увреждането на кредитора чрез извършената продажба. Не се
ангажираха категорични доказателства за наличието на знание у ответника М.Г. за
увреждане на ищеца Г. чрез продажбата на процесните недвижими имоти към датата
13
на извършването й. Напротив, установи се от събраните писмени доказателства
(преводни нареждания от 18.12.2018г., банково удостоверение №0697-64-002512 от
07.03.2024г. на УниКредит Булбанк АД, идеен проект за бъдещо възлагане и
реализация на инвестиционен проект за вилен комплекс „Витос Вилас. М.“, находящ
се в УПИ II-114 и УПИ III-107, кв.33 по плана на с. М. общ. С.), че приобритателят по
сделката – ответникът М. Г. действително е заплатила покупната цена на имотите,
които освен това е закупила с определена цел, а имено изграждане на вилен комплекс
в с. М. с оглед бъдещо развитие на селски туризъм, с каквото дейност същата се
занимава съгласно наличните удостоверения за актуални състояния на „Резидънс Сити
Гарден“ ООД и „Балнеоложки комплекс Хисар“ АД, в чието управление и
представителство участва и чиито предмет на дейност са именно хотелиерство,
туризъм и т.н. Т.е. не се установява нужното знание за увреждане у нея при
придобИ.ето на процесните имоти през 2018г. Съдът не може да установи тези факти
от показанията на св.Д.З. и св.М.Г., тъй като те са заинтересовани от изхода на делото
и предвид наличните писмени доказателства в обратна насока.
В Решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. се
посочва, че за да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен,
достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия
имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява,
без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на
неговото вземане. Също в Решение № 13 от 19.02.2015 г. по т. д. № 4606/2014 г. на
ВКС, ГК, IV г. о. се приема, че „за да е налице знание за увреждане, е достатъчно на
третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. ТакИ. данни по делото липсват, липсват доказателства ответникът М.Г. да е
била наясно с тези обстоятелства. Тежестта на доказване наличието на знание у
третото лице – контрахент на длъжника, извън хипотезата на чл. 135, ал. 2, чрез главно
и пълно доказване тежи върху кредитора – ищец по иска по чл. 135 ЗЗД, което не е
сторено по делото при наличните доказателства.
С оглед недоказаността на всички елементи от фактическия състав на чл.135 от
ЗЗД, съдът следва да отхвърли иска като неоснователен.
Предвид изхода на делото в полза на ответниците съгл. чл.78, ал.3 от ГПК
следва да се присъдят направените в настоящото исково производство разноски, а
именно на адвокат А. К. К., с адрес гр. С. ул. Ж. № *, с ЛН в регистъра на ВАС
********** се дължи на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на общо 6019.80 лв., на ответника П.Б. – разноски в размер
на 300 лв. за вещо лице, а на ответника М.Г. – 3009.90 лв. разнзоски за адвокатско
възнаграждение, доколкото съдът счита за основателно направеното от ищцовата
страна възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар
съгласно чл.7 ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
14
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и предвид обема на осъществената правна защита и фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. Г. Г., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ал. Ст. №
** против ответниците П. И. Б., ЕГН: **********, А. М. Б., ЕГН:**********, Н. М. Б.,
ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на родителя П. И. Б., ЕГН:
**********, тримата с адрес: гр. С. ул. Г. С. № **, и против М. Д. Г., с ЕГН:
**********, адрес: гр. П. ул. П. Ю. Т. № ** иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за
недействителен спрямо него на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172, том IV, рег. № 6717,
дело №594/2018г. на нотариус М. К. с № 652 по рег. на НК, вписана в АВ с вх. № 3711,
акт № 174, том 12, дело 1720/2018г., на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65677.703.370 (шестдесет и пет хиляди шестстотин
седемдесет и седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), с площ по скица от 444 (четиристотин четиридесет и четири) квадратни метра, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:
няма, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори:
65677.703.647, 65677.703.369, 65677.703.371, 65677.703.648, ведно с построената в
имота СГРАДА, със застроена площ съгласно архитектурен проект от 103 (сто и три)
квадратни метра, въведена в експлоатация съгласно удостоверение № 8/22.02.2016г. за
въвеждане в експлоатация на строеж на община Свиленград, като така описаната
сграда нанесена в действащата кадастрална карта на гр. С. като СГРАДА с
идентифкатор 65677.703.370.1 (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и
седем, точка седемстотин и три, точка триста и седемдесет, точка едно) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, община
Свиленград, област Хасковска, одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. п.к. **** ул. Г С № * (номер
пет), разположена в поземлен имот с идентификатор 65677.703.370, със застроена
площ от 102 (сто и два) квадратни метра, брой етажи: 1 (един), с предназначение:
жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, с номер по предходен
план: няма; 2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ III- 107 (три римско тире сто и седем
арабско) в квартал 33 (тридесет и три) по действащия план на село Мезек,
15
общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед № 632/06.12.1993 год., изменен
със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран имот с площ от 1432 (хиляда
четиристотин тридесет и два) квадратни метра, ведно с построената в имота триетажна
жилищна сграда със застроена площ от 61, 16 (шестдесет и едно цяло и шестнадесет
стотни) квадратни метра, като на всеки етаж са разположени следните помещения: на
първия етаж — салон, кухня, баня и тоалетна, на втория етаж — четири стаи и на
третия етаж — три стаи и коридор, при граници и съседи на урегулирания поземлен
имот: улица, урегулиран поземлен имот VIII - 108, урегулиран поземлен имот IX - 113
и урегулиран поземлен имот II-114; 3. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II — 114
(две римско сто и четиринадесет арабско), в квартал 33 (тридесет и три) по действащия
план на село Мезек, общ.Свиленград, обл.Хасковска, одобрен със заповед №
632/06.12.1993 год., изменен със заповед №432/21.03.2012 год., целият урегулиран
имот с площ от 1093 (хиляда деветдесет и три) квадратни метра, ведно с всички
подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и съседи на
урегулирания поземлен имот: улица, урегулиран поземлен имот III- 107, урегулиран
поземлен имот IX - 113 и урегулиран поземлен имот I-115, 116; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 65677.346.17 (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и
седем, точка триста четиридесет и шест, точка седемнадесет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Свиленград, община Свиленград, област Хасковска,
одобрен със заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: град Свиленград, п.к. 6500, в местност „ПОД БАЯНДЪР ,
незастроен, с площ от 1455 (хиляда четиристотин петдесет и пет) квадратни метра,
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нИ.,
категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма, с
номер по предходен план: 346017 (триста четиридесет и шест хиляди и седемнадесет),
при граници и съседи по скица имоти с номера: 65677.346.19 и 65677.346.389, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца Д. Г. Г., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ал. Ст. № **, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника П. И. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. ул. Г. С. № ** разноски в размер на 300 лв. за вещо лице.
ОСЪЖДА ищеца Д. Г. Г., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ал. Ст. № **, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника М. Д. Г., с ЕГН **********,
адрес: гр. П. ул. П. Ю. Т. № ** направените по делото разноски в размер на 3009.90 лв.
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ищеца Д. Г. Г., ЕГН:********** от гр. С. ул. Ал. Ст. № **, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38 ал.2, вр. ал.1 от ЗА, да заплати на адвокат А. К.
К., с адрес гр. С. ул. Ж. № *, с ЛН в регистъра на ВАС ********** адвокатско
възнаграждение в размер на общо 6019.80 лв.
16
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
17