№ 936
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203606 по описа за 2021
година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4605380, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Г. В. Й., ЕГН: ********** (в качеството му на
представител на Й. ООД), е санкциониран с административно наказание
ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Г.Й., представляван от адв. Х.Р., оспорва
законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.
Твърди се, че в случая ел. фиш е издаден в нарушение на нормата на чл. 39,
ал. 4 ЗАНН. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
От фактическа страна се установява следното:
На 12.03.2021 г. в 15.05 часа, на път II 64 км. 49 +800 посока север, е
1
било заснето извършено нарушение за скорост с МПС тип товарен автомобил,
марка „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, установено с АТСС ARH CAM S1,
като при разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 77 км/ч., след
отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на
разрешената скорост с 17 км/ч. По делото е установено, че собственик на
горепосоченото МПС е Й. ООД, ЕИК: *********, представлявано от Г. В. Й.,
ЕГН: **********, срещу когото бил издаден ел. фиш Серия К № 4605380.
Именно по отношение на последния за така констатираното нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е била
наложена глоба в размер на 50 лева. Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена
сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената по горе фактическа обстановка съдът приема, че
от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото
административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост,
която за съответната категория път е 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текстът на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на
нарушителят е заснет при движение със скорост от 77 км/ч, с автоматизирано
техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 60
км/ч. Спорното в случая е дали АНО е следвало да издаде обжалвания
електронен фиш или нарушителя е трябвало да бъде санкциониран съгласно
правилата в чл. 39, ал. 2 вр. ал. 4 ЗАНН, като настоящият съдебен състав
намира, че отговорът на този въпрос е положителен.
2
Съгласно текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, „ При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи”. Обжалвания електронен фиш обаче се явява
незаконосъобразен според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4
от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.
2, за което се издава електронен фиш”. В случая с електронния фиш е
предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, като това попада в
хипотеза по чл. 39, ал. 2 ЗАНН. Същият текст гласи, че „За маловажни случаи
на административни нарушения, установени при извършването им, когато
това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да
налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената
глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния
орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените
разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и
от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия
орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя
се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това
положение, макар и минимумът предвиден за нарушението вече да не се
явява необжалваем, то същото следва да квалифицира, като “маловажен
случай”. Според правилата на цитираните по - горе законови разпоредби в
3
тези случаи редът за санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, а
при отказ, т.е. липса на съгласие, е следвало да се състави АУАН,
респективно да се издаде НП. Този извод следва недвусмислено и от текста
на чл. 85а ЗАНН, според който “Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук
следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при
наличие на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното,
то текста на чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма как да се яви и като специален по
отношение тези на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а ЗАНН. Направеното възражение във
връзка с нарушението на чл. 39, ал. 2 вр. ал. 4 ЗАНН, се явява основателно,
като то следва да бъде уважено и обжалваният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от
Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като
съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените
4
разноски в размер на 300 лева.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4605380, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който Г. В. Й., ЕГН: ********** (в качеството му на
представител на Й. ООД), е санкциониран с административно наказание
ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г. В. Й., ЕГН:
**********, сумата от 300 /триста / лева за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5