Присъда по дело №67/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

442

Година

16.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.16

Година

2012

Председател:

Секретар:

10

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 120/18.05.2012г., постановено по гр.д. № 1510/2011г. Горнооряховският Районен съд е приел за установено по отношение на И. Д. Д. и С. П. П., че Ж. Й. Д. е собственик по силата на завещателно разпореждане от Д. И. Д., б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г., извършено под формата на саморъчно завещание от 26.06.1997г. на следните недвижими имоти , находящи се в землището на с. М. , както следва :1.НИВА от 0,585дка, местност „Б. и 2 21,232 дка от НИВА, цялата с площ от 41,234 дка, местност „Т.”, подробно описани.

Със същото решение съдът е приел за установено по отношение на И. Д. Д. и С. П. П., че А. Й. Д. е собственик по силата на завещателно разпореждане от Д. И. Д., б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г., извършено под формата на саморъчно завещание от 26.06.1997г. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. М., както следва: 1.НИВА 9,998 дка местност „Г. д.”, 2. НИВА от 4,651 дка местност „Л.”, 3.20 дка от НИВА, цялата от 41,234 дка, местност „Т.” , 4. НИВА от 4 дка, в местност „С.”, 5.НИВА от 1,491 дка в местност „С.”, 6. НИВА от 3,859 дка, в местност „У.”, подробно описани.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от А. Й. Д. против И. Д. Д. и С. П. П. иск с правно основание чл. 124 от ГП╩ относно нива имот в местността „С.” в землището на с. М., за разликата над 4,00дка до цялата й площ от 4,882 дка.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Д. Д., чрез неговия пълномощник В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, в частта му, с която е признато за установено, че двамата ищци са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти.

Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд, че въззивникът не е придобил процесните имоти по силата на изтекла придобивна давност е незаконосъобразен и неправилен. Ищците не били обявили завещанието след откриване на наследството, а самият въззивник владял имотите след тази дата като свои. До изтичането на 10 годишния давностен срок ищците по делото – сега въззиваеми- не се били снабдили с документ за собственост на имотите, като едва след този срок ищцата се снабдила с констативен нотариален акт само на един от завещаните й имоти. С това си поведение тя явно демонстрирала, че двамата ищци не считат имотите за свои собствени. Твърдяното от въззивника обстоятелство било доказано в производството по друго гражданско дело, посредством гласни доказателствени средства.

Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се отхвърлят предявените искове. Въззиваемият А. Й. Д. заема становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, съдържа задълбочена мотивировка и не следва да се отменява.

Неоснователни били възраженията на ответника – сега въззивник - че е придобил процесните имоти по силата на изтекла придобивна давност. Имотите не са били владени от него в продължение на 10 години необезпокоявано и явно, като ответникът не е демонстрирал и намерението си да свои имотите спрямо двамата ищци.

Сочи се още, че е налице и обективна причина ответникът Д. да е владял процесните имоти и тя е, че той живее в населено място, различно от местонахождението им. Освен това Д. живеел в дом за възрастни хора с увреждания и не е имало как при състоянието си да упражнява фактическата власт на имотите.

Претендира се решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

Въззиваемата Ж. Й. Д. не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира, че решението е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част.

По същество решението в обжалваната му част е правилно и зоконосъобразно, по следните съображения7

С исковата си молба двамата ищци А. Д. и Ж. Д. твърдят, че са придобили по силата на завещателно разпореждане, извършено на 26.06.2007г. от техния дядо И. Д. Д. / б.ж. на с. М., починал на 10,10.1998г./, недвижими имоти, както следва :

Ж. Д. твърди да е придобила 1.НИВА от 0,585дка, местност „Б. и 2 21,232 дка от НИВА, цялата с площ от 41,234 дка, местност „Т. ”, подробно описани.

А. Д. твърди да е придобил 1.НИВА 9,998 дка местност „Г.”, 2. НИВА от 4,651 дка местност „Л.”, 3.20 дка от НИВА, цялата от 41,234 дка, местност „Т.” , 4. НИВА от 4 дка, в местност „С.”, 5.НИВА от 1,491 дка в местност „С.”, 6. НИВА от 3,859 дка, в местност „У.”, подробно описани.

Твърди се, че в качеството си на законен наследник на завещателя ответникът И. Д. Д. е продал на 15.06.2009г. с нотариален акт № 738, н.д. № 428/2009г. на Нотариус И. М. с район на действие района на ГОРС недвижимите имоти, които неговият баща е завещал на двамата ищци, на втория ответник С. П. П..

Сочи се, че към датата на сключване на цитирания договор собственици на недвижимите имоти са били ищците. Саморъчното завещание, което ги легитимирало като такива, било вписано и обявено преди продажбата на имотите. Към горната дата ищцата Д. е била призната за собственик на един от завещаните й два имота, а именно – нива от 0,585дка в местността „Б.” в землището на с. М..

С насрещна искова молба по гр.д. № 940/2009г. на ГОРС И. Д. Д. е предявил против двамата ищци в настоящото производство иск за намаляване на извършеното от Д И. Д. завещателно разпореждане, с което те са придобили правото на собственост върху процесните имоти. С Решение по посоченото дело така предявеният иск е бил отхвърлен. Самото завещателно разпореждане било оспорено в хода на същото гражданско дело , но по реда на чл. 193 от ГПК било признато за установено, че завещанието е истинско.

Ищците претендират да бъде прието за установено по отношение на И. Д. Д. и С. П. П., че Ж. Й. Д. е собственик по силата на завещателно разпореждане от Д. И. Д., б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г., извършено под формата на саморъчно завещание от 26.06.1997г. на следните недвижими имоти , находящи се в землището на с. М. , както следва :1.НИВА от 0,585дка, местност „Б.. и 2. 21,232 дка от НИВА, цялата с площ от 41,234 дка, местност „Т. ”, подробно описани и че А. Й. Д. е собственик по силата на завещателно разпореждане от Д. И. Д., б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г., извършено под формата на саморъчно завещание от 26.06.1997г. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. М., както следва: 1.НИВА 9,998 дка местност „Г. д.”, 2. НИВА от 4,651 дка местност „Л.”, 3.20 дка от НИВА, цялата от 41,234 дка, местност „Т.” , 4. НИВА от 4 дка, в местност „С.”, 5.НИВА от 1,491 дка в местност „С.”, 6. НИВА от 3,859 дка, в местност „У.”, подробно описани.

Ответниците И. Д. Д. и С. П. П. в подадени в законоустановения срок отговори на исковата молба заемат становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че ищците не са собственици на имотите, описани в исковата молба. Те не били обявили завещанието и след откриване на наследството не владеели имотите като свои. Това се потвърждавало и от очевидната констатация, че в рамките на 10 години след откриване на наследството те не са се снабдили с документ за собственост на имотите. Едва след това само ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт и то за собственост само на единия от имотите.

Твърди се и в двата отговора, че имотите, предмет на исковата претенция, са придобити от първия ответник И. Д. Д. по силата на изтекла придобивна давност. Претендира се исковете да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, че ответникът И. Д. Д. е син на покойния Д. И. Д.- бивш жител на с. М., починал на 10.10.1998г.. Двамата ищци са внуци на последния и деца на другия му син. Няма спор, че Д. Д. приживе е бил собственик на имотите, описани в исковата молба. С тези имоти той се е разпоредил, съставяйки и подписвайки саморъчно завещание от 26.06.2007г., което не е оспорено от страните по делото.

Съгласно това завещание завещателят е завещал в полза на ищцата Ж. Д. и в полза на ищеца А. Д. своите собствени имоти,намиращи се в землището на с. М., както следва : на Ж. Д. - 1.НИВА от 0,585дка, местност „Б.и 2. 21,232 дка от НИВА, цялата с площ от 41,234 дка, местност „Т. ”, подробно описани и на А. Д.- 1.НИВА 9,998 дка местност „Г.д.”, 2. НИВА от 4,651 дка местност „Л.”, 3.20 дка от НИВА, цялата от 41,234 дка, местност „Т.” , 4. НИВА от 4 дка, в местност „С.”, 5.НИВА от 1,491 дка в местност „С.”, 6. НИВА от 3,859 дка, в местност „У.”, подробно описани.

Цитираното завещание е вписано в служба по вписванията при ГОРС на 15.04.3009г.

С договор за покупко- продажба от 15.06.2009г., обективиран в нотариален акт № 738, н.д. № 428/2009г. на Нотариус И. М. с район на действие района на ГОРС, И. Д. Д. е прехвърлил правото на собственост върху спорните по делото имоти на втория ответник С. П. П.. При съставянето на нотариалния акт пълномощникът на Д. – Ц. Ц. Н. - е представил на нотариуса удостоверение за наследници № 49/14.05.2009г. на Кметство с. М., в което продавачът по нотариалния акт е бил вписан като единствен наследник на починалия Д. И. Д..

С Определение от 04.10.2012г., постановено по НОХД № 929/2012г. по описа на ГОРС съдът е одобрил споразумение между Ц. Ц. Н. и ГОРП, с което първият е признат за виновен в това, че при изповядването на цитирания по-горе договор за покупко- продажба е представил пред Нотариус М. неистински официален документ – удостоверение за наследници 49/14 .05.2009г. на Кметство с. М. и за това му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.

Като доказателство по делото е приобщено гражданско дело № 940/2009г. на ГОРС, водено между същите страни. С Решението по делото, което е влязло в законна сила, е отхвърлен искът на двамата ищци в настоящото производство против двамата ответници в същото за обявяване нищожност на договора за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 738, н.д. № 428/2009г. на Нотариус И. М. с район на действие района на ГОРС. Със същото решение е отхвърлен инцидентния установителен иск за приемане за установено против Ж. и А. Д., че саморъчното завещание от 26.06.2007г., изготвено от Д. И. Д. /б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г./ не е изготвено от последния, като е признато, че оспорването на този документ не е доказано. Отхвърлен е и искът на И. Д. Д. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено със саморъчното завещание от 26.06.2007г., изготвено от Д. И. Д. /б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г./.

При тези данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК. Претендира се да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ищците са собственици на посочените в исковата молба имоти въз основа на съставено в тяхна полза саморъчно завещание.

Така предявените искове са процесуално допустими, а по съществото си са основателни.

Безспорно от данните по делото се установява, че саморъчното завещание от 26.06.2007г., изготвено от Д. И. Д. /б.ж. на с. М., починал на 10.10.1998г./, въз основа на което ищците твърдят да са придобили правото на собственост върху спорните имоти, е валидно, изготвено в изискуемата от закона форма и съдържащо всички изискуеми от закона реквизити. Като такова то е породило своите правни последици след смъртта на завещателя. Завещанието е вписано на основание чл. 112, б.”а ” от ЗС на 15.04.2009г.

Същото не е обявено по реда на чл. 27, ал.1 от ЗН, но това обстоятелство не влияе по никакъв начин на неговата действителност. Целта на горната разпоредба е да не остават скрити завещания. Необявяването на завещание не е скрепено с никаква санкция, още по – малко влече неговата недействителност.

Възражението на двамата ответници, че понеже двамата ищци не са се снабдили с документи за собственост върху процесните земи повече от 10 години след откриване на наследството, това означавало, че те не са ги владеели през този период, е неоснователно. Завещанието е документ, който легитимира двамата ищци като собственици на посочените в него земеделски земи. Не е необходимо те да се снабдяват с друг документ за собствеността върху завещаното / например констативен нотариален акт/, за да се счете, че са упражнили правата си по завещанието.

Възражението за придобиване на имотите от страна на ответника Д. по силата на изтекла придобивна давност не е доказано по делото по абсолютно никакъв начин. Не е доказано наличието на нито един от елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 79 ,ал. 1 от ЗС, а именно : имотите да са владени явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 години, като същевременно през този период да е демонстрирано явно и то по отношение на двамата ищци намерението на ответника Д. да свои имотите. Доказването на сочените факти е в тежест на ответниците, които ги твърдят. След като те не са изпълнили задължението да ги докажат, следва да понесат и санкцията възражението им да бъде отхвърлено.

По повод това възражение първоинстанционният съд е обсъждал гласни доказателства- свидетелски показания, изслушани пред друг съд, по друго гражданско дело. Действайки по този начин съдът е нарушил разпоредбата на чл. 11 и чл. 163 от ГПК . Недопустимо с оглед прокламирания в горните разпоредби принцип на непосредственост на гражданския процес съдът да обсъжда гласни доказателства, които не са събрани непосредствено в рамките на воденото от него и осъществявано пред него производство. В този смисъл неоснователни са възраженията, депозирани във въззивната жалба, свързани с анализ на доказателствата, събирани по гр.д. № 940/2009 г. на ГОРС.

Въпреки допуснатото нарушение първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно основателността на предявените искове. Изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния в тази насока, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да се потвърди в обжалваната му част.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. разноските, направени от нея по водене на делото пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120/18.05.2012г., постановено по гр.д. № 1510/2011г. Горнооряховският Районен съд, в частта му, с която е прието за установено по отношение на И. Д. Д. от с.Г. Г. Т., общ.Г. О., ул."Т." N.., с ЕГН *, и С. П. П. от гр.В. Т., ул."Л." N .., с ЕГН *, че Ж. Й. Д. от гр.В., местност "Д. ч. N.. с ЕГН *, Е СОБСТВЕНИК по силата на завещателно разпореждане от Д.И.Д., б.Ж. на с.М., починал на 10.1 0.1998г., извършено под формата на Саморъчно завещание от 26.06.1997г., на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.М., както следва: 1.НИВА от 0,585 дка, трета категория, в местността "Б.", съставляваща имот №041015 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 041013 нива насл. на М. Д. К., имот N 041014 нива на наел. на Д. Д. К., имот N 041016 нива на И. Г. К., имот N 041024 нива на Д. Д. Д., имот имот N 041025 Нива на И. Д. Д., имот N 041 О 11 нива насл. на К. Б. С., имот N 041012 Нива насл.на Д. Д. К.; 2. 21,232 дка от НИВА, цялата с площ от 41,234 дка, трета категория, в местността " Т." съставляваща имот № 064011 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/ : имот N 064006 нива на М. Г. П., имот N 064007 нива на Ц. Л. Д., имот N 064008 нива на "А. е. - М" ООД имот N 064009 нива на Б. К. К., имот N 064010 нива на К. М. А., имот N 000224 полски път на Община Л., имот N 064012 нива на С. Д. С., имот N 064018 нива насл. на М. К. Н., имот N 064005 нива на Д. М. Д.. , КАКТО И В ЧАСТТА му, с която е прието за установено по отношение на И. Д. Д. от с.Г. Г. Т., общ. Г. О., ул."Т." N ., с ЕГН *, и С. П. П. от гр.В. Т., ул."Л." N .., с ЕГН *, че А. Й. Д. от с.М., общ.Л., ул."Б." N .., с ЕГН *, Е СОБСТВЕНИК по силата на завещателно разпореждане от Д. И.Д., б.ж. на с.М., починал на 10.1 0.1998г., извършено под формата на Саморъчно завещание от 26.06. 1997г., на недвижими имоти, находящи се в землището на с.М., както следва: 1/ НИВА от 9,998 дка, трета категория, в местността "Г. д.", съставляваща имот № 142008 по картата на възстановената собственост ,при граници /съседи/: имот N 142007 нива насл. на М. Д. К., имот N 000310 Полски път на Община Л., имот N 142055 нива на И. Д. Й. и др., имот N000312 полски път на Община; 2/ НИВА от 4,651 дка, трета категория, в местността "Л.", съставляваща имот№110008 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 000400 Полски път на Община Л., имот N 000412 Полски път на Община Л., имот N 110009 Нива на "Държавен поземлен фонд", имот N 110007 Нива на С. П. Е.; 3/ 20,000 дка от НИВА, цялата от 41,234 дка, трета категория, в местността "Т.", съставляваща имот № 064011 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 064006 нива на М. Г. П., имот N 064007 нива на Ц. Л. Д., имот N 064008 нива на "А. - М" ООД имот N 064009 нива на Б. К. К., имот N 064010 нива на К. М. А., имот N 000224 полски път на Община Л., имот N 064012 нива на С.Д. С., имот N 064018 нива на насл. на М. К. Н., имот N 064005 нива на Д. М.; 4/ НИВА от 4 дка, цялата от 4,882 дка, шеста категория, в местността "С.", съставляваща имот № 038009 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 000432 изостав.тр.нас. на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот N 038008 нива на насл.на М. Р. М., имот N038007 нива на С. Р. Х., имот N 000433 полски път на община; 5/ НИВА от 1,491 дка, трета категория, в местността "С.", съставляваща имот № 036005 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 000439 извор- каптиран на Община Л., имот N 000434 Полски път на Община Л., имот N 036004 нива на насл. на Й. С.; 6/ НИВА от 3,859 дка, трета категория, в местността "Б. б.", съставляваща имот № 025009 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N025007 нива на насл.на М. Л. П., имот N 194096 широколистна гора на ДАГ - "Държавно горско стопанство", имот N 000322 път II кл. на държавата, имот N 025004 нива на И. Д. И., имот N 025005 нива наследници на Й. С. Д., имот N 025006 нива на насл. на Н. П. В.;7/ ГОРА в ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ от 5,350 дка, трета категория, в местността "У.", съставляваща имот № 032024 по картата за възстановената собственост, при граници /съседи/: имот N 195001 широколистна гора на манастир "Св.40 мъченици", имот N032003 нива на Д. Н. Д., имот N 032005 нива на насл.на М. Ц.Б., имот N 032020 нива насл. на Б. И. Б., имот N 032023 гора в земеделски земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН * ДА заплати на Ж. Й. Д., ЕГН * сумата от 613 лв./ шестстотин и тринадесет лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: