Решение по дело №1950/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 51
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20211320101950
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Видин, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря Оля В. Паскова
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101950 по описа за 2021 година
Делото е образувано по молбата на Т. ИВ. Н., от гр. Видин, ж-к „Вида“
бл. 1, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетните деца Б. Л. А. с ЕГН ********** и В. Л.а А.а с ЕГН **********
против ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр. Видин, ж-к „Христо Ботев“ № 16, ет. 3, ап. 8,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.143 СК.
Твърди се от ищцовата страна, че ответникът е баща на на малолетните
деца Б. А. и В. А.а. Посочва се, че родителите са разделени от септември 2021
г. година, като грижите за децата се полагат от майката.
Подържа се, че майката е затруднена при осигуряването на издръжката
на децата, както и че бащата работи и има високи доходи.
Иска се,след допусното изменение, да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на децата си
както следва: 250 лв. за детето Б. и 300 лв. за детето В., считано от 14.09.2021
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва
исковата претенция по размер. Сочи, че считано от 30.08.2021 г. трудовото
му правоотношение е прекратено и по настоящем няма никакви доходи.
Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
1
страните и преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт
за раждане № 0036/22.01.2014 г. и акт за раждане № 0157/17.05.2017 г. на
Община-Видин се установява, че родители на децата В. Л.а А.а и Б. Л. А. са
Т. ИВ. Н. с ЕГН ********** и ЛЮБ. ЦВ. АЛ., ЕГН **********.
По делото е представено Удостоверение № 2298/17.12.2021 г. от ОП
„Социални дейности“-Видин в уверение на това, че майкатаТ.Н. е получила
доходи в размер на 5017.41 лв. за периода месец 06.2021 г. до м.11.2021 г.
По делото са ангажирани доказателства, че бащата на децата е
безработен, а именно копие на регистрационна карта от Д „БТ”-Видин.
По делото е представен и социален доклад от Д”СП”-Видин, съгласно
който децата Б. и В. се отглеждат от своята майка, но не и без финансовата
подкрепа на бащата.
По делото са допуснати до разпит свидетелите А. С. С. и А. М. Н.-майка
на ищцата.
В показанията си свидетелката С. излага, че ищцата се грижи за децата
си, както и че от нея знае, че ответникът работи и е международен шофьор,
но не са говорили за пари и издръжки.
Свидетелката Н. /майка на ищцата/ заявява, че дъщеря й и ответника са
разделени от септември 2021 г.,като сочи, че ответникът е работил като
международен шофьор, но към момента е безработен. Твърди, че докато са
живеели заедно ответникът всеки месец редовно е давал на ищцата по 700
евро, които е превеждал по банков път, както и че й е дал 8000 евро, за да си
погаси заема и да си изплати гарсониерата. Свидетелката излага, че
последната сума, която ответникът е дал на ищцата е било през август 2021 г.
в размер на 2800 евро, за да има до края на годината пари за децата.както и че
децата са при майка им,която възпрепятства контакти им с бащата.
Съдът дава вяра на свидетелите, като кредитира показанията, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по
делото.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
2
Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен
според своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно. При определяне размера на дължимата месечна
издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на
дължащия издръжка, а от друга страна-нуждите на лицето, на което се дължи
издръжка.
Правото на издръжка е безусловно и принадлежи на детето, а
задължението за предоставянето на такава издръжка, чието предназначение е
да задоволява ежедневните нужди на детето, носи всеки родител.
В случая е безспорно, че ответникът е баща на В. и Б.,както и че децата
се при майката ,която осигурява грижи по отглеждането и възпитанието им.
По делото се установи, че майката е трудово заета към Общинско
предприятие социални дейности в ЗЖ с. Гомотарци на длъжност медицинска
сестра.
От представената по делото регистрационна карта от Д „БТ”-Видин е
видно, че ответникът е безработен.
Във връзка с факта, че ответникът е родител на децата, то по отношение
на съшият, който е освободен от грижите за тях, се поражда задължението за
осигуряването на месечната им издръжка, независимо дали се намира в
трудови правоотношения или не, което задължение произтича от
императивният характер на чл.139 от СК.
Имайки в предвид изложеното, както и обстоятелството, че по делото не
се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка,
Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото,включително и ниската възраст на
децата, Съдът приема, че за месечната им издръжка бащата следва да
осигурява следните суми: за детето Б. - 180.00 лв. ,а за детето В. 200.00 лв..
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните
нужди /храна, облекло/ на децата, с оглед възрастта им,като следва да се
отбележи, че по закон минималната издръжка на едно дете е равна на една
3
четвърт от размера на минималната работна заплата.
По делото се установи, че ответникът към момента не реализира доходи,
но дори и при липса на такива за него съществува не само морално, но и
законово задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилите си
пълнолетие деца,което при данните по делото е правил и то със значителни
суми. Ответникът е в активна трудоспособна възраст и може да реализира
доходи над минималната работна заплата,още повече и с оглед професията на
същия/международен шофьор/,като е въпрос на време подновяването на
упражняването й .
Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща
на децата си, чрез тяхната майка и законна представителка, ежемесечна
издръжка в размер на 180.00 лв. за детето Б. А., считано от датата на
предявяване на иска-14.09.2021 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването на задължението за издръжка,
като в останалата част на иска до претендирания размер от 250.00 лв. същия
се отхвърли като недоказан и издръжка в размер на 200.00 лв. за детето В. А.а,
считано от датата на предявяване на иска-14.09.2021 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на задължението
за издръжка, като в останалата част на иска до претендирания размер от
300.00 лв. същия се отхвърли като недоказан.
По разноските: по делото,от страна на ищеца, е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че защитата се осъществява
безплатно по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което и на осн. чл.38 ал.2 от ЗАдв.
в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно чл.7,
ал.1, т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,а именно в размер на 300 лв.
С оглед уважената част на предявения иск адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца,което следва да се заплати от
ответника, възлиза на сумата в размер от 207.33 лв.
На ответника,който е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. по делото ,се дължат разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част на исковете, поради което в случая същите
възлизат на сумата в размер на 61.92 лв.
Във връзка с изложеното и при компенсация ответника следва да заплати
4
на процесуалния представител на ищеца сумата от 145.41 лв.
Ответникът, предвид изхода на делото, следва на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка на ВдРС сумата в общ размер на
547.20 лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр. Видин, ж-к „Христо Ботев“ № 16, ет. 3,
ап. 8, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си В. Л.а А.а с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Т. ИВ. Н., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от
14.09.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния претендиран размер от 300.00 лв., като
неоснователен.

ОСЪЖДА ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр. Видин, ж-к „Христо Ботев“ № 16, ет. 3,
ап. 8, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Б. Л. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Т. ИВ. Н., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от
14.09.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния претендиран размер от 250.00 лв., като
неоснователен.

ОСЪЖДА ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр. Видин, ж-к „Христо Ботев“ № 16, ет. 3,
ап. 8, ЕГН ********** да заплати на адв.Радостина Рангелова от АК-Видин,в
качеството на процесуален представител на ищцата Т. ИВ. Н., от гр. Видин,
ж-к „Вида“ бл. 1, вх. А, ап. 13, ЕГН **********, сумата в размер от
145.51лв.,представляваща адвокатско възнаграждение,определено по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв и съобразно уважената част на исковете и при
5
компенсация.

ОСЪЖДА ЛЮБ. ЦВ. АЛ. от гр. Видин, ж-к „Христо Ботев“ № 16, ет. 3,
ап. 8, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Видин държавна такса върху присъдените издръжки в общ
размер от 547.20 лв. както и 5.00 лв. – такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Видинския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от датата на обявяване на решението-03.02.2022
година.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6