Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 248

 

гр.А., 18.11.2019 година

 

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 446 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - ***, сграда „Метални панели и конструкции“, тел. ***, факс ***, представляван от Г.Й.Т. с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощник Д.Б.З. против К.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответникът, съществуването на  вземането му в размер на 201.06 лева /двеста и един лева и шест стотинки/, за която са издадени фактури от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г. на обща стойност 201.06 лева, за периода от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г., с отчетен период по фактури от 22.07.2016 г. до 14.11.2018 г., която произтича от доставена, отведена и пречистена вода, като същите не са платени в изискуемия срок; 30.34 лева /тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ - лихва за периода от 27.10.2016 г. до 11.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК  и на осн. чл.79 от ЗЗД за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 230/2019 год. на РС-А..

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 230/2019 г. на РС- А.. Ицецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство. В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез юрисконсулт Б. моли за уважаване на исковата претенция.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът К.А.Г. не представя отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Назначеният особен представител адв.Д.В. – БАК представя отговор, с който не оспорва  допустимостта на претенцията. Не ангажиране на доказателства. Моли за служебна справка от СВ при АРС  - имотен регистър досежно  извършени вписвания на името на ответника  относно разпореждания с процесния имот от дата 22.07.2016 г. до момента.

В съдебно заседание адв.В. пледира за постановяване на решение съобразно събраните доказателства. 

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 1079/20.02.2019 г. на РС-А. ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б. е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника К.А.Г.. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 230/2019 г. по описа на АРС  и след връчване на Заповед № 110/21.02.2019 год. на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на ищеца да заведе иск за установяване на вземането си.

По повод заявения спрямо ответника иск, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество  е  и основателен.

 

Предвид  установената от писмените доказателства фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

По делото не е представен документ за собственост /нотариален акт/ за имота на ответника.  Именно поради това и във връзка с оспорване от особения представител на основанието на ищцовата претенция, е изискано удостоверение от Община А., отдел МТД относно наличие на декларирани от К.А.Г. недвижими имоти. Предвид изложеното и доколкото от представеното копие от Декларация – приложение № 1 е видно, че процесният жилищен имот – къща с двор в с.М., община А. е деклариран от отв.Г. като негова собственост, съдът намира, че  между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно отношение досежно задлъжението за плащане на потребената в жилището вода.

Ответникът от своя страна се е задължил по сключения договор, предвид направеното удостоверяващо волеизявление – с подписването му, предвид което и при липса на оспорване от негова страна, съдът приема за доказано изпълнение на задължението на ищеца – чрез предоставяне на вода за обект на потребление, заявен от ответника и съответно създаващ за същия задължение за заплащането на доставената, отведена и пречистена вода, доколкото не е платена в изискуемия срок.

Видно от приложения извлечение от счетоводна сметка 411 за аб.№ 842352  към дата 26.03.2018г. задължението на отв.К.Г., в качеството на клиент на ищеца е в размер на от  157.79 лева  – главница, част от претендираната със заявлението по чл.410 от ГПК обща сума от 201.06 лева /двеста и един лева и шест стотинки/, за която са издадени фактури от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г. на обща стойност 201.06 лева, за периода от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г., с отчетен период по фактури от 22.07.2016 г. до 14.11.2018 г., която произтича от доставена, отведена и пречистена вода, поради което и искането за установяване на вземането е основателно и доказано по размер.      

С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника и представителя му.  

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна  съдебно-деловодни разноски от 230,00 лева в настоящото производство, от които: 5,00 лева – за съдебно у-ние, 150,00лв. - внесен депозит за особен представител, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждание и 25,00 – държавна такса и направените в хода на заповедното производство разноски от 75,00 лева. 

 

Мотивиран от гореиложеното, А.кият районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление - ***, сграда „Метални панели и конструкции“, тел. ***, факс ***, представляван от Г.Й.Т. с адрес: гр. Б., *** против К.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в размер на 201.06 лева /двеста и един лева и шест стотинки/, за която са издадени фактури от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г. на обща стойност 201.06 лева, за периода от 26.09.2016 г. до 26.11.2018 г., с отчетен период по фактури от 22.07.2016 г. до 14.11.2018 г.; 30.34 лева /тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ - лихва за периода от 27.10.2016 г. до 11.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 110 от 21.02.2019 г. по ч.гр.дело № 230/2019 г.  на А.кия районен съд.

 

ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, направените съдебно-деловодни разноски, както следва: в размер на 230,00 (двеста и тридесет) лева в настоящото производство и направените в хода на заповедното производство разноски от 75,00 (седемдесет и пет) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: