№ 33675
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110121798 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
133549/15.04.2025 г., с която от името на „******“ ЕАД, ЕИК ****** против
****** ООД, ЕИК: ****** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/
сумата от 973,81 лева, представляваща вземане за месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ******,
партида ******, ID на договор ****** от 30.11.2012 за периода 28.10.2023-
27.02.2024, ведно със законна лихва върху горепосочената сума за период от
24.02.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 105,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2024 г. - 23.02.2025г., върху
сумата от 973,81 лева; 3/ сумата от 100,00 лева, представляваща неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент
******, партида ******, ID на договор ****** от 30.11.2012 Приложение № 1
към чл. 3, оборудване, ведно със законна лихва за период от 24.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,72 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.04.2024 г. - 23.02.2025 г., върху сумата от 100,00 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.02.2025 г.
по ч.гр.д. № 10979/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
С молба вх. № 220363 от 23.06.2025 г., подадена от името на „******“
ЕАД, ЕИК ******, е направено изявление от страна на ищеца за отказ от
предявения в настоящото производство иск.
Като взе предвид гореизложеното и изявленията съдържащи се в молба
вх. № 220363 от 23.06.2024 г., съдът с определение № 27968 от 29.06.2025 г.,
постановено в настоящото производство, съдът, на основание чл. 233, изр. 1
ГПК, е прекратил производството по гр.д. № 21798/2025 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав и е обезсилил изцяло Заповед от 28.02.2025 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10979/2025 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав в полза на „******“ ЕАД,
1
ЕИК ****** против ****** ООД, ЕИК: ******.
Препис от определението е връчен на ищеца на 03.07.2025 г. Препис от
определението е връчен на ответното дружество на 14.07.2025 г определение
№ 27968 от 29.06.2025 г., постановено в настоящото производство, е влязло в
законна сила на 22.07.2025 г.
С молба от 18.07.2025 г., подадена от името на ****** ООД, ЕИК:
******, е направено искане за допълване на определение № 27968 от
29.06.2025 г., постановено в настоящото производство, в частта за разноските,
като в полза на ****** ООД, ЕИК: ******, бъдат присъдени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
В законоустановения срок от името на „******“ ЕАД, ЕИК ******, е
депозирано становище по направеното с молбата от 18.07.2025 г., подадена от
името на ****** ООД, ЕИК: ******, искане, като са изложени съображения за
недопустимост и неоснователност на искането.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото не е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
21798/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за допълване на определението в частта за
разноските. Искането е допустимо /направено е в законоустановения за това
срок и от легитимирана страна/, респективно, следва да бъде разгледано по
същество. Възражението, направено от името на ищеца, че списък по чл. 80
ГПК не е представен с отговора на исковата молба, респективно, че за
ответната страна е преклудирана възможността да иска допълване на
определение № 27968 от 29.06.2025 г., постановено в настоящото
производство, в частта за разноските, е неоснователно. Според чл. 80 ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му
за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е
процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този
списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и
2
които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да
бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея,
ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват
разходите й по водене на делото. Съгласно задължителните за съдилищата
тълкувателни разрешения, обективирани в т. 8 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на
съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато
то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи
произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца
рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия
спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски
не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос,
по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е
предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени
решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК. Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на
чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на
съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази
непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения
съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по
своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира
при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето
на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на
решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след
като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те
да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването
им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера
на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл.
80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в
частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
3
Съгласно константната съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, както сочи и ответникът в молбата си от
18.07.2025 г., когато прекратяването на производството в хипотезата на чл. 78,
ал. 4 ГПК е резултат от отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените от него, до момента на предприемане на това процесуално
действие, разноски по делото.
В конкретния случай и видно от документите по делото към датата на
депозиране на молба вх. № 220363 от 23.06.2025 г., подадена от името на
„******“ ЕАД, ЕИК ****** /с която е предприето процесуалното действие по
отказ от предявените искове/, по делото липсват доказателства за извършени
от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. На
репариране подлежат само онези разноски, за които по делото са
своевременно представени доказателства относно тяхното действително
извършване.
Действително от представените към молбата на ответника от 18.07.2025
г. документи, се съдържат доказателства за заплатено на 30.06.2025 г.
адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 480 лева. Същите
разноски, обаче, са извършени едва след постановяване на определение №
27968 от 29.06.2025 г., постановено в настоящото производство и най-вече
след депозиране на молба вх. № 220363 от 23.06.2025 г., подадена от името на
„******“ ЕАД, ЕИК ****** /с която е предприето процесуалното действие по
отказ от предявените искове/.
Предвид горното, съдът намира, че искането за допълване на
определение № 27968 от 29.06.2025 г., постановено в настоящото
производство, следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за допълване на определение № 27968 от
29.06.2025 г., постановено в настоящото производство, в частта за разноските,
обективирано в молба от 18.07.2025 г., подадена от името на ****** ООД,
ЕИК: ******.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4