№ 40987
гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110140832 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. В. В., с която срещу "Сити Кеш" ООД са
предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 2300 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
504390/09.03.2021 г. и за сумата 1550 лева, представляваща недължимо платена сума
по договор за кредит № 648900/16.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от предявяване на иска /17.07.2025 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит на
09.03.2021 г. и на 16.03.2022 г. Със същите ответникът се задължил да й предостави
заемни суми – 1700 лева по първия и 2000 лева по втория договор. ГПР бил посочен
на 47,9 %, съответно на 47,78 %. Поддържа обаче размерът на ГПР по кредитните
правоотношения да е различен и по-висок, доколкото с договорите е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение, като при неизпълнение
на същото съгласно клауза от договора е предвидена дължимостта на неустойка в
размер на сумата от 2273,67 лева по първия договор и 1969,71 лева по втория договор.
Поддържа, че още със сключване на договорите са била начислени неустойки за
неизпълнение в посочените размери за неизпълнение на задължението за представяне
на обезпечение. Счита, че договорите са нищожни, тъй като не бил посочен реалният
ГПР, който е много по-висок и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК.
Освен това налице била нелоялна търговска практика, тъй като по този начин
кредиторът предвиждал да получи скрито възнаграждение. Отделно излага
съображения за нищожност на уговорките за неустойки и за договорна лихва по всеки
договор. Същите били и неравноправни. В обобщение на подробните доводи в
исковата молба заключава, че договорите са нищожни с оглед разпоредбата на чл. 22
ЗПК, като иска от съда да осъди ответника да й върне всички заплатени без основание
във връзка с двата договора суми.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договорите и че по силата на същите е
предоставил на ищеца заемните суми. Отрича при сключването им и чрез
съдържанието им да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че съответните
клаузи за неустойки не са нищожни. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в
същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от
1
страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата
необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно
каква сума дължи по всеки договор. Оспорва също така уговорката за договорна лихва
да е нищожна. Излага подробни съображения, че не е налице неравноправност по см.
на ЗЗП. Освен това потребителят е имал възможност да се откаже от договорите, което
свое право не е упражнил. Излага гледната си точка за добросъвестността в
гражданските отношения, като подчертава, че между страните са били сключени общо
5 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава
кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения
ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намеР.е да предоставя обезпечения по
кредитите. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на
неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по
дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузите да имат неравноправен характер,
като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от
сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка и такси. Излага
подробни доводи в подкрепа на становището си, че оспоР.те клаузи не противоречат на
закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. Не
оспорва, че ищцата е заплатила на ответника процесните суми. Не оспорва, че в
договорите при изчислението и посочването на размера на ГПР начислените
неустойки не са били включени. Счита, че не е необходимо да се изслушва заключение
на ССчЕ по делото. Сочи, че сумите по кредитите са били усвоени от ищцата на каси
на Изи Пей. Предстая справки извлечения от системата на дружеството, генерирани
при сключването на договорите.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
възраженията си, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с
исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на
закона, в т.ч. и че има неравноправен характер, поради заобикаляне на закона и/или
поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване. По иска по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатила процесната
сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му
от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумите по
кредитите в размер на 1700 лева и 2000 лева. Последното следва както от изложените
от страните твърдения, така и от самия факт на предявяване на искове по чл. 55, ал. 1
ЗЗД от ищцата.
Следва да се приемат представените към исковата молба и отговора документи
като доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото справки за заплатените от ищцата суми по двата договора следва да се уважи,
доколкото от изявлението на ответника с отговора на исковата молба не става ясно
какви суми потребителят е заплатил общо по двата договора. В останалата част
2
искането по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение.
По искането да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи съъдт ще се произнесе в
първото по делото открито съдебно заседание, след отделяне на спорните от
безспорните факти.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, вкл. съдът да ги задължи да участват в информационна
среща относно медиацията, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото. УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят
по делото изрично пълномощно.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.140а, ал.1, вр. ал.2 ГПК, страните лично, респ.
чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по
медиация, която съгласно чл.19, ал.1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация
към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС , с
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204, тел. 02 8955 423, email:
********@***.*******.
ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до
датата на първото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че:
Съгласно чл.140б, ал.1 ГПК при насрочена информационна среща за медиация
производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават.
Съгласно чл.140б, ал.2 ГПК страните са длъжни да участват в информационна
среща за медиация само веднъж в производството.
УКАЗВА на страните, че:
Съгласно чл.19, ал.3 ЗМ след проведена информационна среща и при съгласие
на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове –
предмет на висящо съдебно дело.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗМ след информационната среща страните могат по своя
преценка да проведат медиация и извън съдебния център.
Съгласно чл.19, ал.5 ЗМ процедура по медиация в съдебен център може да бъде
проведена по инициатива на страните по висящо съдебно дело и извън случаите по ал.
1 и 3.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри
сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по
медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща
- 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
3
както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 50, ал. 5 ГПК, вр. чл. 50а ЗАдв., че
книжата по делото ще бъдат връчвани само на посочения в отговора на исковата молба
електронен адрес на пълномощника.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото съдебно
заседание да представи справка за всички извършени от ищеца плащания по
процесните договори за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата
част.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025
г. от 09:30 ч. за когато да се призоват страните чрез процесуалните им
представители по ел. път.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4