№ 916
гр. Пазарджик, 26.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220102799 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата М. Й. Г. – редовно призована, не се явява в съдебната зала както
и не изпраща процесуален представител.
От пълномощника на ищцата адв. Д. М. в получена молба с вх.№10275
от 22.04.2024г. с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност е
възпрепятстван да се яви в настоящето съдебно заседание. Моли в случай на
редовна процедура по призоваване на страните да бъде даден ход на делото.
Моли съда да бъде изслушано вещото лице. Сочи се, че няма да бъдат сочени
нови доказателства както и че нямат други доказателствени искания.
Изложено е становище по ход по същество. Претендират се разноски.
Представен в списък на разноските на основание чл.80 от ГПК. В условията
на евентуалност е направено възражение за прекомерност за адвокатско
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът Стик Кредит АД – редовно призовани, не изпращат
процесуален представител.
От процесуалният им представител адв. Х. Н. е получена молба с вх.
№10414 от 23.04.2024г. с която се моли съда да даде ход на делото в тяхно
отсъствие. Сочи се, че се поддържа подадения писмен отговор на исковата
молба както и се подържа изцяло предявените насрещни искове с подадената
молба. В случай, че заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза е депозирано, се моли съда да го приема, като се указва, че няма
1
въпроси към вещото лице. Сочи се, че няма да бъдат сочени нови
доказателства и нямат други доказателствени искания. Моли се съдът, в
случай, че делото бъде отложено за друга дата протокола от проведеното
заседание да бъде изпратен на ел. поща nikolov_hristomir@abv.bg или чрез
ССЕВ. Изложено е становище по ход по същество. Претендират се разноски.
Представен е списък на разноските съгласно чл.80от ГПК.
Вещото лице Д. С. Щ. – редовно призована. Явява се лично в
съдебната зала.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба нямам как да бъде постигната поради неявявянето на
страните.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД във връзка
с чл.33 ал.1 от ЗПК.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 9 от ЗПК във
връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за заплащане на остатъка от главница и
договорна лихва по сключен договор за потребителски кредит.
Подадена е искова молба с която твърди, че на 27.07.2022г. между
ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от
разстояние №******. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 1600.00 лева, а срокът за погасяване на кредита е 6 месеца.
Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на
годишния процент на разходите е 42,58%, а размерът па общата сума, която
следва да върне М. Г. е 2459.77 лева. Сочи се, че в чл.17 ал.1 от процесния
договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
2
обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27
страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по
чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи па заемодателя неустойка в размер на
0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че
страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща
от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се,
че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 3125,51 лева, тъй като не
е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е
5585.28 лева. Сочи се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от
договор за паричен заем, спрямо която М. Г. трябва да заплати неустойка в
размер на 3125,51 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП, съображенията ми за това са следите: В правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3, ВР от ЗЗД е налице именно, кога го се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика
ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.
№509/2007.
Сочи се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на закова
3
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредитори те в случаите, в които те процедират по този начин" Сочи се, че в
този смисъл клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3125,51 лева, в
случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение —
двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговаря т на определени
съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде
отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът
му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Отделно от
горното се смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд/. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо.
Твърди се, че в случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните
вноски. Сочи се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е
имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват
правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение.
Твърди се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е
могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при
предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са
4
допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и
„неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците oт неизпълнението на „задължението" да се
предостави обезпечение, че са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава
да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Сочи се, че тази клауза е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /3311/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно
чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че са нищожни отделните клаузи от процесния
договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона,
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно
на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди се, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗЗП при забава па потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на
потребителят кредиторът има право само па лихва до размера на законната
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното
е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК
клаузата е нищожна.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да приеме, че са налице
пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от договор
за паричен заем № ******/27.07.2022г. сключен между ищцата и „СТИК -
КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. "Оборище" №13 Б, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума
на ден, като нищожни на основание чл.26, ЗЗД, ВР. чл. 22, във връзка с чл.11,
чл.19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се моли да
бъде прогласена.
Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.
Исковата молба е била оставена без движение, като с допълнителна
5
молба от 08.08.2023г. са изпълнени указанията на съда.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника „СТИК - КРЕДИТ“ АД чрез адв. Х. Н. от АК
Разград, с който се си счита, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Сочи се , че предявеният иск, с който се иска съдът да
прогласи недействителността на клаузата от договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние с №****** от 27.07.2022г., сключен между ищцата
М.Й.Х. и дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД, предвиждащ заплащането на
неустойка за непредоставяне на договорено обезпечение като счита, че
същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. с
чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, претендират се и
разноски в производството. Твърди се, че В действителност на 27.07.2022
година между дружеството „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца
М.Й.Х., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за предоставен
от разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на
ищеца заемна сума в размер на 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева), която
сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването и съгласно погасителен план. Договорът е сключен от разстояние,
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние
организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на същата дата ответното дружество е предоставило
на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от
ищеца желание на каса на „Изипей“.
Сочи се, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена
хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от
страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена
неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира
подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави е изложено следното становище: Процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
6
изключително средства за комуникации от разстояние. Сочи се, че редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи
отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани
за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Сочи
се, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на
www.stikcredit.bg. Твърди се, че съгласно приложимите към настоящият
договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни
съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и / или кратки текстови
съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни
изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на
ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на
кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:
1. попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2. по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Сочи се, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че
„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от
който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия.
Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и
бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен
номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, ползвайки своята
електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“.
Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната
поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване
представлява средство за индивидуализация на същия от страна на
Кредитора“. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на
Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил“ и
електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е
придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ.
7
Твърди се, че в настоящият случай сключването на договора е
инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на
кредит на сайта на Дружеството. На 27.07.2022 година чрез създаденият от
М.Й.Х. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за
кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени
следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност,
постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при
които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“. Сочи
се, че след попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с
посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред
договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката
потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение
на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.
След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя
възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е
съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с
което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за
съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване.
След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД
за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от
него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние №****** от
27.07.2022г. с приложение №2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи
съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора
за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение.
Твърди се, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на
27.07.2022 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
8
изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В
резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК -
КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател на 27.07.2022 година е сключен
във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит -
кредитна линия предоставен от разстояние с № ******. Сключването на
договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение е
изложено следното: Независимо, че такава неустойка не е начислявана и
събирана от дружеството, намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство.На първо място съгласно
правната теория и съдебната практика, неустойката представлява
самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение
обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява
самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по
отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и
Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. За да възникне задължение за
неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да
е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или
да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на
ВКС, 2 - ро търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в
настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по
договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е
уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора.
Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира
изпълнението „под страх“ 1 че в противен случай би се начислила /в този
смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С
оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не
бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен.
Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че
9
това е присъщата за нея функция. Сочи се, че в случая тя е уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение,
изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се
определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на
неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от
волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019г. по гр.д.
3238/2018г. на ВКС, Гр. Отделение, при определяне, дали неустойката
противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по
Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в
който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца. Счита се, че така договореният размер на
неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на
0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен
вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019г. по т.д. № 1213/2018г. на
ВКС 2 - то търг. Отд./. Неустойката освен обезщетителна функция има и
други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира
изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената
неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че
е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са
настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна
практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно
задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без
кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер.
При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от
27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от
10
20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от
18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това
счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция. че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Основната цел на
уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират
точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за неизпълнение,
както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по
т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед изложеното, считаме, че
задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Сочи се, че няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на
главното задължение.- Доколкото по - големият размер на неустойката е
обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави.. Нищожността,
поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010г. по в.гр.д. № 1297/2009г. на
Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и
съдебната практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи
пълна еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди,
като този извод се налага от дефинитивно определения и обезпечителен и
санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от 19.04.2016г. по по т.д.
№ 3633/2014г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010г. по в.гр.д. №
1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за
недействителна.
11
По правило неустойката представлява предварително определено
обезщетение /Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на
ВКС, 3 ГО/с оглед което е нормално нейният размер да е предварително
уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като
изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20
от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение.
Поради това считаме включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона. Освен това съгласно ТР от
15.06.2010г. по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009г. на ОСТК гласи, че
прекомерността на неустойката не я прави, a нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи се, че с оглед
изложеното до тук несъмнено се установява задължението за неустойка,
предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
****** от 27.07.2022 година отговаря на присъщите и функции и не следва да
бъде прогласяване за нищожна.
Твърди се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да
бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отново искам да отбележа, че въпросната неустойка се
начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Няма разпоредба в
закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това е
допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде
предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и
12
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по
договора да стане предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното
обезпечение от страна на длъжника.
На основание чл. 211 от ГПК и в срока визиран в чл. 131 от ГПК
дружеството предявява насрещни искове с които моли съда да осъди ищеца
по първоначалният иск и ответник по предявените насрещни искова да
заплати на ответното дружество дължимите от него суми за остатъкът от
главница, както и дължимите договорна възнаградителна лихва и мораторна
лихва по просрочените плащания по предоставеният му потребителски
кредит, като се моли съда същите да бъдат приети за разглеждане и
разгледани в производството по настоящото дело.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
Постъпила е искова молба по насрещен иск от дружеството „СТИК
КРЕДИТ“ АД с която се твърди, че на 27.07.2022 година по повод на
попълнена от страна на ответника заявка на сайта на Дружеството е сключило
със същата Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******. С
въпросният договор страните са се договорили Дружеството да предостави на
ответника сумата от 1600 лева като потребителски кредит. В изпълнение на
поетите от страна на Дружеството договорни задължения същото на
27.07.2022 година е предоставило на М. Й. Г. заемната сума за изплащане в
брой на каса на „Изипей“, с което действия Дружеството е изпълнило
договорните си задължения по процесният договор. Страните са се
договорили също така ответника да заплати възнаградителна лихва на
представляваното от мен Дружество в размер на 36% на година, при ГПР по
кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от
ЗПК. Сочи се, че страните по договора са се договорили също така, че
просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. При
сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по
насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна документация,
включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора
Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Съгласно
подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата
молба процедура по кандидатстване и сключване на Договори за
потребителски кредити от разстояние ответника по насрещният иск е
13
натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие
за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ******/27.07.2022 година е сключен между страните при
изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че в
изпълнение на поетите от страна на ответника М. Й. Г. задължения по
договора, същата е направила следните вноски за погасяване на задължението
си по договора, а именно на 27.08.2022 година сумата от 232.72 лева, на
23.09.2022 година сумата от 233 лева, на 26.10.2022 година в размер на 193
лева и на 26.10.2022 година сумата от 40 лева. Видно от изложеното е, че
ответника по насрещният иск не изпълнява поетите от него задължения и в
период от повече от два месеца, съгласно постигнатата договорка между
страните отразена в чл. 24 ал. 1 от Договора представляваното от мен
Дружество счита, че са настъпили предпоставките за настъпването на
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора считано от
28.12.2022 година като дължимите към настоящият момент суми по договора
от ответника са следните: Остатък от непогасена главница по Договор за
потребителски кредит ****** от 27.07.2022 година към датата на
предявяването на насрещният иск е в размер на 1564,85 лева и начислена и
незаплатена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на
716,72 лева.
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови
правораздавателен акт, с който да осъди ответника по насрещният иск М. Й.
Г. с ЕГН ********** по предявеният насрещен иск да заплати на „СТИК
КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* сумата от 1564,85 лв. (хиляда петстотин
шестдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки) оставаща главница по
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от
27.07.2022 година, ведно със законната лихва от датата на постъпването на
молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и
изплащане, както и да осъдите ответника М. Й. Г. с ЕГН ********** по
предявеният насрещен иск да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК
********* сумата от 716,72 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет
и две стотинки) договорна лихва върху главницата съгласно Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 27.07.2022
година.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
14
Исковата молба по насрещният иск е била оставена без движени от
съда, като с молба с вх.№25872 от 03.11.2023г. насрещните искови претенции
са били конкретизирани по размер и период за който същите се дължат.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2938 от 20.11.2023г. е била приета за съвместно
разглеждане предявената насрещна искова молба.
Постъпил е отговор на исковата молба по насрещния иск от М. Й. Г. с
който се счита искът за процесуално допустим, но частично основателен.
Сочи се, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 от
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Твърди се, че
договора за паричен заем е нищожен и ответницата по насрещния иск дължи
по него връщане само на чистата главница, която в процесния случай е 1600
лева, като доверителката ми е погасила част от нея в размер на 699,72 лева.
В случай, че претендираното от ищеца по насрещния иск адвокатско
възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено
съгласно НМАВР, е направено възражение за прекомерност.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
15
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ищецът следва да докаже при условията на пълно
доказване, наличието на сочените от него основания за нищожност на
клаузата предвидена в чл.27 от договора за паричен заем, сключен между
страните на 27.07.2022г.
По отношение на насрещният иск за заплащане на остатъчната главница
и договорна лихва, в тежест на ответника е да установи съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните, предоставяне на
заемната сума на ищеца и настъпването на изискуемостта на кредита.
СЪДЪТ с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №662 от 12.03.2024г. е приел
предоставените от ищеца/към исковата молба и отговора на насрещния иск/, и
от ответника /към отговора на исковата молба и към насрещния иск/ писмени
доказателства. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебно-счетоводна
експертиза.
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
счетоводна експертиза от вещото лице Д. Щ. с вх. № 10096 от 18.04.2024г.
Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно изискванията
на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО- СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. С. Щ. – на 59 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Щ.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение. Описала съм
кога е усвоен кредита, датите и сумите на погасителните вноски както и какво
е погасено с всяка една от вноските, които са внесени от ищеца, в това число
главница, лихва и неустойка по договора.
Сумата която се дължи като главница по кредита е в размер на 1564,85лв.,
16
дължимата договорна лихва е в размер на 716,72лв.
СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение е обосновано,
компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват съмнения
относно неговата правилност, поради което същото следва да се приеме по
делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза с вх. №10096 от 12.08.2024г.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Д. С. Щ. да се изплати възнаграждение в
размер на 300 лв., съгласно представената справка-декларация, което да се
изплати от внесеният депозит от ищеца по предявеният насрещен иск „Стик
кредит“ АД.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, поради липсата на други
доказателствени искания и тъй като спогодба не може да бъде постигната,
съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 26.05.2024г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17