Решение по дело №5860/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 480
Дата: 11 април 2025 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20244430105860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. Плевен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следН. състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430105860 по описа за 2024 година
на основание данните по делото закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от адв. Е. Г. Й., ЕГН *************, съд. адрес: ***
против А. И. В., ЕГН ********** с адрес: *** с цена на иска: Главница - 7824.78 лв. и Лихва
- от датата на завеждане на ЗИЗИ по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
В исковата молба се посочва следното: В изпълнение на Разпореждане №***/3.9.24 г.,
получено на 14.09.2024, и в дадеН. 1-месечен срок, е предявявен установителен иск, с
препис за ответника, за установяване, че В. дължи на ищеца 7824.78 лв. главница и законна
лихва от 16.7.24 г. до изплащане на всички вземаН..
Обстоятелства, от които произтича вземането: На 05.08.2020 г. ищецът е сключил
Договор за правна защита и съдействие с А. И. В., ЕГН **********, от Плевен, да води дело
срещу *** ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение за откраднато МПС, марка
„Мерцедес“, ДК№ *******. Като резултативен хонорар - в случай на краен положителен за
клиента изход на делото, на основание чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, са се
договорили , че клиентът А. И. В., ЕГН **********, ще изплати на адв. Е. Г. Й., л.адв, №
**********, 7.5% от общата сума на присъдените обезщетение, главница и лихва, незабавно
след получаването й.
По гр.д. № ****/20 г. 28 с-в СГС е постановил решение № **********/17.06.22 г., че ***
ЕАД следва да плати на ищеца 16319,23 лв. обезщетение за забава, 61582.81 лв. главница и
законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Същото е потвърдено
с Решение № ***/25.04. от 7 с-в на САС по вгрд № ****/22 г.
С Определение № ****/16.05.2024 г. на 1 т.о. ВКС делото не е допуснато до касационно
обжалване и решеН.та са влезли в законна сила. Върху общата сума от 104330,51 лв,
дължимите към адв. Е. Й. 7.5% възлизат на 7824.78 лева. Въпреки че решеН.та са влезли в
1
законна сила и адв. Е. Й. е завел изп.д. ****/23 г. по описа на ЧСИ Г.К., № 924 в РЧСИ, то
длъжникът А. В. не е платил, въпреки че банковата сметка на адв. Е. Г. Й. му е известна.
Нещо повече - в Адвокатското пълномощно с ДПЗС, с което е образувано изп. дело № **** /
02. 06. 2023 г. пред ЧСИ Г. К., длъжникът изрично е посочил, че събраните от ЧСИ суми
трябва да се преведат по сметката на адв. Г. в ПИБ. Изп. дело е спряно по искане на
длъжника по него - ***, до произнасяне на ВКС по касационната жалба на длъжника.
Същото пълномощно на адв. Е. Г. със същото нареждане - всички суми да се преведат по
сметката на адв. Г., е приложено и с молбата за възобновяване на и. д. № ****/23 (което е и
възобновено на 21.05.24 г.). Превеждането на всички суми по сметка на адв. Е. Г. е наложено
от факта, че Ал. В. е заявил, че и други хора имат да получават от парите за
застрахователното обезщетение и той предпочита адв. Г., след като си удържи полагащите
му се 7.5% от всички суми, да разпредели останалите пари към него и към други, посочени
от него лица и банкови сметки.
Адв. Е. Г. е ангажиран с делото от написването на Исковата молба пред СГС, през
въззивната инстанция до ВКС, включително. Той е завел и изп.д. ****/23 г. пред ЧСИ К.. По
повод противозаконно отнетото МПС Ал. В. действа навсякъде в отношеН.та с *** ЕАД,
МВР и прокуратурата. Упълномощил е адв. Г., САК, който е завел дела пред СГС и ЧСИ
Г.К.. Т.е. всички негови действия предполагат и изпълнение на Договора за ПЗС от
05.08.2020 г. лично от него, като задължен по Договора от 05.08.2020 г., вкл. да получи
застрахователни обезщетеН.. Задължението за плащане на 7.5% от присъдените суми се
доказва и от подписаните от него договори за правна защита и съдействие за водене на
изпълнително дело от 2023 г. (и неговото възобновяване през 2024 г.), в които упълномощава
адв. Г. да получи всички суми по сметката си, като декларира, че е запознат с правото да
получи присъдените суми по собствената си банкова сметка, от което се отказва. Вместо
това, длъжникът В. е прекратил изп. д. № ****/23 г. на етап събиране на вземаН.та от ДЗИ,
като по този начин не изпълнява сключеН. между него и адв. Г. договор. Видно от
приложената молба до ВКС от 08.07.2024 г., още на 31.05.2024 г. *** ЕАД е превело сумата
от 117744.12 лева, присъдена по описаните по-горе дела, по сметката на адв. Р. В. А.,
преупълномощен от отв. В., в Банка „***“ АД, IBAN ********************, с платежно
нареждане. Ал. В. на свой ред е упълномощен на *** г. от собственичката на застраховаН.
автомобил И.И.Ц. с пълномощно рег. № **** на нотариус М. К., рег. № 425 в НК, а отв. В.
същия ден преупълномощава адв. Р. А. с пълномощно рег. № 2483 на нотариус Т.М., рег. №
199 в НК.
Посоченото по-горе доказва, че В. е действал недобросъвестно, като не е изпълнил
сключеН. между него и адв. Е. Г., договор, а е упълномощил още на *** друг адвокат, който
да получи присъдените по делата суми, в които е договореН.т резултативен хонорар от 7.5%
в размер на 7824.78 лева, което прави задължението му ликвидно и изискуемо.
Съдът е сезиран с искане, да признае за установено, че ответникът А. И. В., ЕГН
**********, адрес: гр. ***, дължи на ищеца Е. Г. Й., ЕГН **********, сумата от 7824.78
лева, представляваща главница за неизплатени суми за договорен резултативен хонорар 7.5%
(седем и половина процента) от общата сума на присъдените от съдилищата обезщетение за
забава, главница и лихва; заедно със законната лихва върху главницата от 7824.78 лева от
16.7.2024 г. до изплащане на вземаН.та, покана за плащане на които е получаването от
ответника Заповедта за изпълнение на парично задължение.
2
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор. В писмеН. отговор се посочва
следното:
ПредявеН.т иск е недопустим. Визираните в ИМ граждански производства, по отношение
на които се претендира адвокатско възнаграждение са били предявени от страна на ищеца
И.И.Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, собственик на лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ pe^ № *******, двиг. № ********************, рама
№*********************, цвят сив металик, чрез преупълномощеН. адвокат Е. Г. от САК.
Производствата пред всички съдебни инстанции са протичали при страни И.И.Ц. и „***“
ЕАД е ЕИК **********. По тези съдебни производства ответникът не е притежавал
процесуалното качество страна. В хода на производствата не са предявявани претенции в
качеството му на трето лице. По така визираните производства в негова полза не са
присъждани каквито и да било парични суми. От така приложените към ИМ доказателства е
видно, че всички суми, представляващи застрахователни обезщетеН., лихви и разноски са
присъдени на ищеца И.И.Ц.. В тази връзка, насочването на настоящата исковата претенция
именно към ответника е процесуално недопустимо. От друга страна, така предявеН.т иск се
явява неоснователен поради следното: Исковата претенция се основава на приложен към
ИМ частен писмен документ, озаглавен „пълномощно договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2020г.“ . Ответникът не разполага с екземпляр от въпросН. документ,
тъй като такъв не му е предоставян от ищеца. В тази връзка и с оглед упражняване правото
му на защита, по отношение евентуално оспорване на този документ, на основание чл. 183
ал. 1 от ГПК, следва да се задължи ищеца да представи в оригинал приложеН. към исковата
молба частен писмен документ, озаглавен „пълномощно договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2020г. “ В горепосочеН. документ, озаглавен „ пълномощно договор за
правна защита и съдействие от 05.08.2020г.“ ответникът е посочен като упълномощител /
клиент. В действителност е заплатил на адв. Е. Г. от САК сумата от 6000 /шест хиляди лева/
за предявяване на искова претенция от името на ищеца и за сметка на ответника против ***
ЕАД. Така е отбелязано и в пълномощното „да завежда и води делото срещу „***“ ЕАД.
Адвокат Г. обаче е образувал делото с ищец И.И.Ц. и в тази връзка всички суми в хода на
производствата са присъдени именно на нея. От име на ответника искови претенции против
„***“ ЕАД, чрез адв. Г. не са били образувани.
В случая, ако е налице валидно възникнало правоотношение, представляващо договор за
правна защита и съдействие, по което ответникът се явява възложител /клиент или
доверител/, а изпълнител /довереник/ се явява ищецът или в случая адв. Е. Г., ответникът
прави изрично възражение за неизпълнен договор. По смисъла на така представеН.
документ „пълномощно договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020г. “ по който е
заплатил в лично качество сумата от 6000 /шест хиляди/ лева ангажиментите поети от ищеца
за образуване и водене на дело от името на ответника и за негова сметка се явяват
неизпълнени, тъй като искова претенция с ищец А. И. В. и ответник „***“ ЕАД, изобщо не е
била завеждана.
Договорните ангажименти към ответника не са били изпълнени от страна на адв. Е. Г..
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в пълномощно договор за правна
защита и съдействие от 05.08.2020г., ответникът е посочен като страна в лично качество,
докато в останалите частни писмени документи, приложени по делото, визирани като
3
АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г.“
АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие - без дата както
и АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от
23.01.2023г.“ е визиран като пълномощник на И.И.Ц..
Ответникът не разполага с екземпляри от частни писмени документи, приложени по делото,
визирани като ,АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие
от 23.10.2023г. “ АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие
- без дата както и АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и
съдействие от 23.01.2023г.“, тъй като не са му предоставяни от ищеца. В тази връзка и с
оглед упражняване правото му на защита, по отношение евентуално оспорване на тези
документи, следва на основание чл. 183 ал. 1 от ГПК да се задължи ищецът да представи в
оригинал приложените към исковата молба частни писмени документи, озаглавени като
АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023г.“
,,АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие - без дата както
и ,АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от
23.01.2023г. “.
В действителност ответникът, в качеството на пълномощник на И.И.Ц., след като делото е
образувано от нейно име и за нейна сметка, е заплатил на адв. Е. Г. следните суми:
- По АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от
23.10.2023г." му е заплатил сумата от 5841 /пет хиляди осемстотин четиридесет и един/ лева
за представителство по гр. дело № 1281/2023г. на ВКС и подаване на молба за издаване на
изпълнителен лист.
- По ,,АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие ~ без
дата “ му е заплатил сумата от 3654 /три хиляди шестстотин петдесет и четири/ лева за
подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и
водене на същото, като сумата от 200 /двеста/ лева е за образуване а сумата от 3454 /три
хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева за удовлетворяване на парични вземаН..
- По ,.АДВОКАТСКО ПЪЛНОМОЩНО с Договор за правна защита и съдействие от
23.01.2023г.“ му е заплатил сумата от 7789 /седем хиляди седемстотин осемдесет и девет/
лева за представителство по в гр. дело № ****/2022г. на САС и подаване на молба за
издаване на изпълнителен лист.
Тъй като гореописаните суми са платени лично от ответника, макар и като пълномощник на
И.И.Ц., са налице предпоставките да направи съответните възражеН. в лично качество.
За получената от него сума в размер на 5841 лева за представителство по гр. дело №
1281/2023г. на ВКС и подаване на молба за издаване на изпълнителен лист, адв. Е. Г. не е
осъществявал каквито и да било правни действия. В хода на дело № 1281/2023г. пред ВКС
образувано по касационна жалба на „***“ ЕАД адв. Е. Г. не е взел участие, не е подавал
отговори на касационната жалба след получаване на сумата, не е подавал молби за
присъждане на суми пред ВКС, както и не е подавал молби за издаване на изпълнителен
лист по отношение присъдени суми. Подобно поведение от страна на адвокат е некоректно
и в случая за получени лично от ответника 5841 /пет хиляди осемстотин четиридесет и
един/лева адв. Е. Г. не е изпълнил нито един от поетите в договора ангажименти.
4
Така заплатената сума лично от ответника, макар и като пълномощник в размер на 5841
лева все още не му е върната. Същата не е присъдена на когото и да било по
правоотношението. Поради липсата на изпълнение от страна на ищеца, така платената сума
в размер на 5841 лева към адв. Е. Г., представлява негово изискуемо вземане към същия. В
тази връзка, от една страна ответникът прави изрично възражение за неизпълнен договор, а
от друга страна на основание чл. 103 от ЗЗД, прави изрично възражение за прихващане до
размера на изискуемото от негова страна вземане в размер на 5841 лева, във връзка с
неизпълнеН. договор.
За платената от ответника сума в размер на 3454 лева за удовлетворяване на парични
вземаН., адв. Е. Г. също не е извършвал правни действия, тъй като образуваното чрез него
ИД против „***" ЕАД е било спряно, а непосредствено след възобновяването му е било
прекратено. Чрез ЧСИ не са събирани принудително каквито и да било суми, а в тази връзка
към ЧСИ не са заплащани каквито и да било такси за принудително събиране на парични
вземаН.. Така заплатената сума лично от ответника, макар и като пълномощник в размер на
3454 лева, все още не му е върната. Поради липсата на изпълнение от страна на ищеца, така
платената сума в размер на 3454 лева към Адв. Е. Г., представлява изискуемо вземане към
същия. В тази връзка, ответникът от една страна прави изрично възражение за неизпълнен
договор, а от друга страна на основание чл. 103 от ЗЗД, прави изрично възражение за
прихващане до размера на изискуемото от негова страна вземане в размер на 3454 лв. във
връзка с неизпълнеН. договор.Безспорно е, че между ищеца и ответника има валидно подписан
договор, в който се съдържа уговореН. резултативен хонорар (оригинал на договор за правна
помощ от 05.08.2020 г., се намира на стр.7 от гр, дело №****/2020 г. на СГС, 28 състав). Този
договор, както може да се установи от протоколите от съдебни заседаН. и молбите приложени по
гр. дело № № ****/2020 г. на СГС, 28 състав, гр. дело № ****/2022, САС, 7 -ми състав и ТД
№1281/2023 г., на I-во отделение на ВКС е изпълнен от ищеца, но не и от ответника.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
От доказателствата по гр. дело № № ****/2020 г. на СГС, 28 състав, гр. дело № ****/2022, САС, 7
-ми състав и ТД №1281/2023 г., на I-во отделение на ВКС - протоколи от съдебни заседаН., молби
подавани от адв. Е. Г., призовки и съобщеН. по делата и пълномощни на името на адв. Е. Г. може да
се установи, че адвокатът е изготвял необходимите документи, които е представял по делата пред
различните инстанции, участвал е в съдебните заседаН. и е давал необходимата информация за това
на ответника, като е спечелил делата на всички инстанции, предвид на което уговореН.
резултативен хонорар му се дължи от А. В., който съгласно изложените по-горе аргументи е
надлежна страна по договора от 05.08.2020 г.
Направените възражеН. и оспорваН. от ответника са необосновани и неоснователни. Същите
не отграничават разликите между пълномощното за процесуално представителство по
делата и договора за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. сключен между ищеца и
ответника. Ответникът не отчита обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е дължимо на
основание чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата и договор за правна защита и съдействие от
5
05.08.2020 г. А. В. се е задължил по договора, като в нито един момент от написването на исковата
молба пред Софийски градски съд, през въззивната инстанция до ВКС, включително, ответникът не
е изразил несъгласие с договореното между страните или спрямо действията на адвоката.
От доказателствата по делото не се установява прекратяване или разваляне на договора от
05.08.2020 г. от страна на ответника за периода на водене на гр. дело № ****/2020 г. на СГС, 28
състав, гр. дело № ****/2022, САС, 7 -ми състав и ТД №1281/2023 г., на 1-во отделение на ВКС.
Всички доказателства по делото сочат, че договорът е изпълнен изцяло от ищеца - адв. Е. Г. и има
неплащане на договореН. резултативен хонорар от страна на ответника - А. В..
ВъзражеН.та и оспорваН.та на ответника в процеса, че той не е длъжник по договора, че
договорът не е изпълнен, както и че са налице основаН. за прихващане с процесното
възнаграждение ( същото е неотносимо в настоящето производство по предявеН. установителен
иск) са необосновани и неправилни. Те не отговарят на фактите и доказателствата по делото и са
неотносими към правното естество на договора. Договорът по чл.36 от Закона за адвокатурата
съдържа както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, като с
оглед конкретН. случай може да съдържа също така елементи и на друг уреден в закона или
ненаименуван договор. Независимо от естеството на поетите задължеН. договорът за адвокатска
услуга е възмезден.
Правната същност на договора зависи от естеството на уговорените престации,
включително и по отношение на резултативН. хонорар, където ясно е посочено, че клиент е А. В..
Затова и договорът е обвързал страните с дължимия правен резултат, един по своето естество за
адвоката и друг за клиента.
Съдебната практика през последните години по отношение на адвокатските договори и
възнаграждеН. е представена в изданието „Адвокатското възнаграждение. Актуална практика на
ВКС“: https://advotraining.bg/a/pomagalo-advokatskoto-va23mgrazhdenie-aktualna-praktika-na-
vks- sas-sastavitel-nrof-dn-slovan-stavrn, на Център за обучение на адвокати „***“ (
https://advoti‘ainina.bg/c/izdania-coa или https://advotraininq.be/). както и решение № 94/20.04.2021
г. по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 212/03.11.2017 г. по гр. д. № 358/2017 г. на
ВКС, IV г. о.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да
уважи предявената искова молба и да отхвърли направените възражеН. и искаН. от ответника
като неоснователни, неправилни и недоказани.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 124 ГПК, за установено, че А. И. В., ЕГН **********, адрес:
гр. ***, дължи на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН ********** :
А. Д. Р. , ЕГН **********, Н. Е. Г.,ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН **********, сумата от
7824.78 лева, представляваща главница за неизплатени суми за договорен резултативен хонорар
7.5% (седем и половина процента) от общата сума на присъдените от съдилищата обезщетение за
забава, главница и лихва; заедно със законната лихва върху главницата от 7824.78 лева от 16.7.2024
6
г. до изплащане на вземаН.та, покана за плащане на които е получаването от ответника Заповедта
за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, А. И. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на наследниците на Е. Г. Й., ЕГН **********, А. Д. Р. , ЕГН **********, Н. Е. Г.,
ЕГН **********, М. Е. Г., ЕГН **********, сумата от 1413 лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.




Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7