Решение по дело №2577/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 83
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Калин Валентинов Иванов
Дело: 20191630102577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

№. 83 / 21.2.2020 г.

 

                                                                         

                РЕШЕНИЕ

      гр. Монтана, 21.02.2020 г.

                                                                         

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН   ИВАНОВ

                  

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2577 по описа на РС-Монтана за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Разглежда се положителен установителен иск с правно основание чл. 1., ал.1., т.3 от ЗУТОССР.

         Ищецът К.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е предявил срещу ответниците -,,Х. Б.‘‘АД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. р. Н. ж. у. С. б. №. 1., представлявано от Изпълнителние директор М. С. П. и ,,НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ-ТП София-град‘‘, със седалище и адрес на управление в г. бу.. С. №. 6. установителен иск, със следния петитум: да бъде постановено от съда решение, с което да се признае за установено спрямо двамата ответници, че за периода  от 05.03.1984 г. до 30.04.1988 г., ищецът е работил в ДСО,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София, отдел ,,Развитие и внедряване‘‘, на длъжността,,Технолог‘‘, на пълен/осемчасов/ работен ден, и е получавал трудово възнаграждение по разплащателни ведомости на работодателя, от което редовно са му удържани осигурителни вноски, което време да му бъде зачетено за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и да се включи в общия му осигурителен стаж.

Ищецът твърди, че за посочения период е работил в ДСО,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София, отдел ,,Развитие и внедряване‘‘, на длъжността,,Технолог‘‘, на пълен/осемчасов/ работен ден. Правоприемник на това дружество е ответника-,,Х. Б.‘‘АД.

При направено от ищеца искане за издаване на Удостоверение Обр. УП-2 и Обр. УП-3 в ответното дружество, му било издадено Удост. Обр. УП2, изх. №. 45/24.09.2019 г.само за периода 01.05.1988 г.-07.05.1990 г.

Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.

В о.с.з. ищецът се явява лично, заедно с  упълномощеният си адв. К.Ш., като поддържат иска.

Прави се и искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1. от ГПК.

Ответникът -,,Х. Б.‘‘АД в законния срок не е подал писмен отговор на исковата молба. Не се представлява и в съдебно заседание.

,,НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ-ТП София-град‘‘ е подал писмен отговор, в който намира на първо място иска за допустим. Излага съображения по същество. В публичното съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л. К., която оспорва иска.

Съдът, във връзка с извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Искът е допустим за разглеждане, няма основания за нередовност на исковата молба.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от          ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за разглеждане. Разгледан по същество, искът се явява изцяло основателен.

Съображенията на Районният съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени, като са допуснати до разпит и са разпитани и свидетелите Димитър Кондев Кондев и Митко Стоянов Бъчваров.

На л.6 от делото ищецът е приложил Удостоверение по чл. 5, ал.1. от ЗУТОССР. Съгласно Удостоверението, от 01.05.1988 г. до 07.05.1990 г. ищецът е заемал длъжност, посочена като ,,специалист‘‘ при ответника ,,Х. Б.‘‘АД, като за периода  е бил осигуряван.

Съгласно Заповед №. 32/06.03.1987г./л.8 от делото/ на Генералния директор на ,,КОМБИНАТ Х.‘‘СОФИЯ на К.П.П., посочен като длъжност ,,технолог‘‘ /под №.110 в Заповедта‘‘, му е определено допълнително трудово възнаграждение за 1986 г., а съгласно Заповед №. РД-14-27/10.03.1988г./л.13 от делото/ на ищеца е определен размера на индивидуалната работна заплати за 1987 г./под №. 103 в Заповедта/.

С декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, приложена на л. 19 от делото, ищецът К.П.П. декларира пред съда истинността на всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства, като му в известна наказателната отговорност за декларирането на неверни данни, по чл. 313 от НК.

Свидетелят Митко Стоянов Бъчваров, чиито показания съдът цени като преки, логични и последователни и в съответствие с останалия доказателствен материал, съгласно извлечение в заверен препис от трудовата му книжка, е работил при отв. ,,Х. Б.‘‘АД/тогава,,ДСО,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София за периода от 24.10.1983 г. до 22.11.1989 г. Свидетелят потвърди пред съда в проведеното публично съдебно заседание, че познава ищеца П., тъй като са работили заедно в ,,Х.‘‘. Ищецът бил постъпил една година след него, т.е. 1984 г., февруари или март за тази година. Били приятели и колеги. Лично е виждал ищеца в службата, че идва редовно на работа, като когато през 1989 г. свидетелят Бъчваров напуснал работа, ищецът още продължавал да работи. Потвърждава, че за целия период докато е напуснал, К.П.П. постоянно и непрекъснато е бил на работа в предприятието.

 Разпитаният свидетел Димитър Кондев Кондев, чиито показания съдът също кредитира, като обективни, преки и последователни,  съгласно приетото в заверен препис извлечение от трудовата му книжка, е работил при ,,ДСО,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София отв. –тогавашно наименование , за периода от 05.12.1974 г. до 01.01.1982 г., след което има данни за периода от 09.09.1990 г. до 24.04.1991г., като свидетелят твърди, че е работил в ответното предприятие без прекъсване. Този свидетелят също потвърждава с показанията си пред съда, че за исковия период ищецът П. е работил в ,,Х. Б.‘‘АД. Заемал длъжността ,,специалист‘‘.

При така посочената доказателствена съвкупност, като разгледа отделните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че от тях безспорно се установява, че за целия исков период/05.03.1984 г. до 07.05.1990 г./ ищецът К.П.П. е изпълнявал длъжността ,,технолог‘‘ДСО,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София, отдел ,,Развитие и внедряване‘‘. Респективно, като основателен и доказа, искът следва да се уважи изцяло.

         Водим от горното, съдът, на основание чл.235 ГПК

 

                                                    Р  Е  Ш  И:

                                

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ,,Х. Б.‘‘АД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление: г. р. Н. ж. у. С. б. №. 1., представлявано от Изпълнителние директор М. С. П. и ,,НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ-ТП София-град‘‘, със седалище и адрес на управление в г. бу.. С. №. 6., че за периода  от 05.03.1984 г. до 07.05.1990 г., К.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е работил в ДСО ,,Х.‘‘/КОМБИНАТ ,,Х.‘‘/-София, отдел ,,Развитие и внедряване‘‘, на длъжността,,Технолог‘‘, на пълен/осемчасов/ работен ден, и е получавал трудово възнаграждение по разплащателни ведомости на работодателя, от което редовно са му удържани осигурителни вноски, което време да му бъде зачетено за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и да се включи в общия му осигурителен стаж.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: