№ 36
гр. Трън, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от П. С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100184 по описа за 2022 година
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Исковата молба е предявена от С. Й. К. от гр.**********, ЕГН **********, против П.
Г. Ц. от **********, ЕГН********** и Л. Г. Ц. гр.*******, ЕГН **********.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на П. Г. Ц. от *******, ЕГН********** и Л. Г. Ц. гр.**********, ЕГН
**********, че С. Й. К. от гр.**********, ЕГН ********** е собственик по силата на
изтекла в негова полза абсолютна придобивна давност на 315 / 650 (триста и петнадесет
върху шестстотин и петдесет) идеални части от
урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р., общ.Трън, обл.Пернишка, съставляващ
УПИ III-152 (парцел трети за имот планоснимаченномерстопетдесет и втори) , в квартал 6
(шести) по РП на селото,заедно с цялата построена в северната част на УПИ едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 50 /петдесет / кв.м., при граници на целия УПИ по
скица: улица со.т.52-53, УПИ VI-151, УПИ V-150, УПИ IV-159, улица со.т.52-62,УПИП-154
и УПИ 1-156,158, в кв.6 по РП на селото.
Ищецът твърди, че е собственик по силата на изтекла в негова полза абсолютна
придобивна давност на 315/650 (триста и петнадесет върху шестстотин и петдесет) идеални
части от урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р., общ.Трън, обл.Пернишка,
съставляващ УПИ Ш-152 (парцел трети за имот планоснимачен номер стопетдесет и втори),
в квартал 6 (шести) по РП на селото, заедно с цялата
построена в северната част на УПИ едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 50
(петдесет) кв.м., при граници на целия УПИ по скица: улица с
о.т.52-53, УПИ VI-151, УПИ V-150, УПИ IV-159, улица с о.т.52-62, УПИ П-154 и
УПИ 1-156,158, в кв.6 по РП на селото. Целият поземлен имот е съсобствен на братя
1
И.,един от наследниците на които е и ищецът С. К.. В югозападната част на парцела ищецът
притежава собствеността върху част от дворното място, придобита по наследство и
изключителна собственост върху построената сграда, която е
закупил с нотариален акт ********** от 22.12.2011г. на Съдията по вписванията при РС-
Трън. Процесният имот е дарен на наследодателите на ответниците –А. П. Ц.а и Г. П. Ц., с
нотариален акт ******* от 22.07.1983г. на Районен съдия при РС-Трън. Г. Ц. починал през
19**г., а А. Ц.а - през 19**г. Техни наследници са ответниците Л. и
П. Ц.и. Още през 2000г. ищецът К. установява владение върху тази част от имота и върху
процесната сграда. Той огражда имота с мрежа и бетонни колове от всички страни. Започнал
да облагородява дворното мясго и го
поддържал окосено. Засадил овощни дръвчета в него. Сградата към 2000г. е била
неподдържана, но след като ищецът установил своето владение върху нея започнал да я
ремонтира основно. Изградил нов покрив на къщата, измазал стените, направил бетонова
замазка на подовете вътре в къщата. Тези
свои владелчески действия ищецът демонстрирал явно на ответниците, които не
се противопоставили. През целия този период от 2000г. до 2022г. ищецът
владее процесния имот спокойно, явно, необезпокоявано от никого,
непрекъснато и изцяло само за себе си. Никой не е оспорвал неговото владение. Същият
владее дворното място в реални граници, които са
метериализирани с оградна мрежа, както и цялата сграда, изцяло ремонтирана и реновирана
от него. Ключ от портата за двора и за къщата има само ищеца.
Той е придобил собствеността върху процесния имот по силата на изтекла в негова полза
абсолютна придобивна давност.
Исковата молба е връчена на 26.04.2023г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. Ответникът Л. Г. Ц.
депозира отговор-становище по повод размяната на книжата по реда на чл131 ГПК, в което
заявява, че той и брат му не оспорват исковата претенция относно процесният имот.
В открито съдебно заседание се явява лично ответникът П. Ц., който потвърждава
признанието на иска в отговора към исковата молба.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищеца по делото се легитимира като съсобственик на процесният недвижим имот
съгласно представените писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ************г.; Скица № 61/26.04.2022г. на община Трън. Видно от НА 31,
том I, дело153/1983г. на нотариус при ТРС и у-ние за наследници изх. №УГ01-
*******/12.07.2022г. ответниците по наследствено правоприемство са съсобственици на 315
/ 650 (триста и петнадесет върху шестстотин и петдесет) идеални части от урегулиран
поземлен имот, находящ се в село Р., общ.Трън, обл.Пернишка, съставляващ УПИ III-152
2
(парцел трети за имот планоснимачен номер стопетдесет и втори), в квартал 6 (шести) по РП
на селото, заедно с цялата построена в северната част на УПИ едноетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 50 /петдесет / кв.м., при граници на целия УПИ по скица: улица с
о.т.52-53, УПИ VI-151, УПИ V-150, УПИ IV-159, улица с о.т.52-62, УПИ П-154 и
УПИ 1-156,158, в кв.6 по РП на селото. Това е така, тъй като ответниците Л. Г. Ц. и П. Г. Ц.
са наследници на на баща си Г. П. Ц. ( п.на 21.07.19**г.), и леля си А. П. Ц.а(
п.14.05.19**г.), видно от у-ние за наследници изх. №УГ01-*******/12.07.2022г.
Ответниците признават иска. Твърдят, че установителният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е
допустим и основателен. Не се спори от страните относно обстоятелството, че ищеца и
ответниците са били съсобственици на процесния имот и преди повече от десет години (през
2000г. ) ищецът С. Й. К. огражда целия имот, ремонтира основно къщата, построена в
северната част на имота, като сменява покрива и по този начин спира процесите на
разрушението и, тъй като същата е полумасивна от плет и глина. Коси и поддържа
останалата част от двора, засажда и се грижи за овощни ддръвчета. Горната фактическа
обстановка се потвърждава и от разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Г. З. Г.,
Д. И. П. и С. Д. С.. Същите еднозначно и безпротиворечиво свидетелстваха, че от повече от
десет години за процесния имот се грижи и го владее като свой ищецът, като никой през
това време не е оспорвал собствеността му, след като той е извършил явни действия,
демонстриращи собственическото отношение към имота. Описват подробно какви действия
е извършил през годините ищеца, за да съхрани намиращата се в него къща и запази, и
облагороди имота.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Производството е по иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпределената тежест в тежест на ищецът е да установи, че е съсобственик
на описаният в исковата молба имот, че е демонстрирал владелчески действия по отношение
на целия имот, както и че е изтекла предвидената в закона придобивна давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
(animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и главно доказване в хода
на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна
давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона - елементите от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на собственост на основание
изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която
3
и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по
гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г.
о.). Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт
върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено
фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното
право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи
с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и
ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. За разлика от
собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца,
последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е
установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена,
предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена
обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или
извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето
периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I г. о.).
В разглеждания случай ищецът С. Й. К. доказа по несъмнен и безспорен начин, че е
осъществявал владението над процесния имот повече от десет години явно и
необезпокоявано като ответниците са били в известност, че той извършва всичките действия
по поддръжка и облагородяване н имота като свой собствен, а не в качеството му на
съсобственик т.е владелец на неговите идеални части и държател на и.ч. на останалите
съсобственици. Това фактическо положение е било с ясното съгласие на ответниците, които
не оспорват исковата претенция. Видно от разпитаните свидетели, на които съда дава вяра
4
ищеца е предприел редица действия по отношение на процесния имот, от чието естество е
било видимо собственическото му намерение (като например ремонта н къщата,
извършването на трайни подобрения, плащането на данъци и такси и др.) При така
установените обстоятелства може да се приеме, че от страна на ищеца е установено
владение върху съсобствения имот и това владение, осъществявано в изискуемия от закона
срок е довело до придобиването му по давност. Както беше посочено и по-горе, в тежест на
страната, която се позовава на придобивна давност е да установи всички елементи от
фактическия състав на това придобивно основание. В случая са налице данни, че
намерението за своене на ищеца е демонстрирано пред другите съсобственици ясно и
категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ.
С оглед изложените дотук мотиви съдът намира, че ищеца се легитимира за
собственик на процесният имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.
Водим от гореизложеното Трънски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. Ц. от **********,
ЕГН********** и Л. Г. Ц. от гр.*******, ЕГН **********, че С. Й. К. от гр.**********,
ЕГН ********** е собственик по силата на изтекла в негова полза абсолютна придобивна
давност на 315/650 (триста и петнадесет върху шестстотин и петдесет) идеални части от
урегулиран поземлен имот, находящ се в село Р., общ.Трън, обл.Пернишка, съставляващ
УПИ III-152 (парцел трети за имот планоснимачен номер стопетдесет и втори), в квартал 6
(шести) по регулационния план на селото,заедно с цялата построена в северната част на
УПИ едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 50 /петдесет / кв.м., при граници
на целия УПИ по скица: улица с о.т.52-53, УПИ VI-151, УПИ V-150, УПИ IV-159, улица с
о.т.52-62, УПИ II-154 и УПИ 1-156,158, в кв.6 по РП на селото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5