Р Е Ш Е Н И Е
№97 17.10.2019 година
гр. Омуртаг
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от председателя Невяна
Захариева гражданско дело № 436, по описа за 2018 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.3 и чл.5, ал.2, във
връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът М.А.Е. с адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адв. Д.Д. ***, претендира да бъде признат за установен трудовия
му стаж за пенсиониране за следните периоди, през които работил в „ДЗС“ – с. ***,
общ. О., по трудов договор, на длъжност „тракторист“, на пълен работен ден, с
работно място ТКЗС – с. ***, общ. О.: от 01.01.1974г до 28.02.1974 г., от
01.12.1974 г. до 31.12 1974 г., от 01.01.1976 г. до 31.03. 1976 г., от 01.08.1976
г. до 30.06.1978 г., от 01.09.1978 г. до 31.10.1978 г., от 01.12.1978 г. до
31.12.1978 г., от 01.05.1979г до 31.05.1979 г., от 01.12.1979 г. до 31.12.1979 г.
Ищецът претендира да бъде признат за установен и трудовия му стаж за
пенсиониране за следните периоди, през които работил в „МТС“ – гр. Омуртаг, по
трудов договор, на длъжност „тракторист“, на пълен работен ден, с работно място
ТКЗС – с. ***, общ. О.: от 01.01.1981 г. до 31.03.1981 г. и от 01.10.1981 г. до
30.11.1981 г. Сочи се в исковата молба, че както „ДЗС“ – с. ***, общ. О., така
и „МТС“ – гр. Омуртаг били прекратили дейността си, нямали правоприемник и че
когато ищецът подал до ответника заявление за издаване на удостоверение във
връзка с предстоящото му пенсиониране, получил отговор, че в получените от
ответника документи от посочените по-горе работодатели, липсвали данни за стажа
на ищеца за посочените периоди. Ищецът е уточнил, че посочените периоди са
отразени в трудовата му книжка, но в поставените бланки с вписан общ стаж
липсвали подписи на длъжностните лица. Предвид изложеното в исковата молба
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установен стажа му
положен в посочените по-горе периоди при посочените работодатели. В съдебно
заседание искът се поддържа.
Ответникът ТП на НОИ – Търговище, редовно
призован не изпраща представител. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал становище,
в което не е изразено мнение относно допустимостта и основателността на иска. Посочено
е, че от представените от ищеца документи било видно, че се претендира трудов
стаж за периоди, в които ищецът работил при двама работодатели и че правело
впечатление многократното прекъсване на трудовия стаж за периоди, за които
нямало данни в предадените на ответника ведомости. Изложено е становище, че въз
основа на представените от ищеца писмени доказателства не следвало да се
допускат гласни такива и съображения поради които представената от ищеца в
оригинал трудова книжка не следвало да се цени, но истинността на последната не
е оспорена.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка
с представените по делото доказателства приема за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение обр. УП-17 № 5610-25-7/08.11.20181
г., издадено от ТП на НОИ – Т., на основание чл. 5, ал. 10 от КСО, в качеството
му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и
доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник. Видно от
цитираното удостоверение в разплащателните ведомости на ТКЗС – ***, приети за
съхранение в ТП на НОИ /архивохранилище/ гр. Търговище, не са открити данни за следните
периоди от
01.01.1974г до 28.02.1974 г., от 01.12.1974 г. до 31.12 1974 г., от 01.01.1976 г.
до 31.03. 1976 г., от 01.08.1976 г. до 30.06.1978 г., от 01.09.1978 г. до
31.10.1978 г., от 01.12.1978 г. до 31.12.1978 г., от 01.05.1979г до 31.05.1979 г.,
от 01.12.1979 г. до 31.12.1979 г., от 01.01.1990 г. до 14.05.1990 г. Приложено
е и уведомително писмо № 5512-25-481/23.03.2017 г., изпратено от ответника до
ищеца, с което е уведомен не може да му бъдат издадени удостоверение за
осигурителен стаж за периода от месец 01.1974г до месец 12.1983 г. и от месец
01.1990г до месец 05.1990 г., тъй като липсвала информация за него за тези
периоди в документите, намиращи се в Архивохранилището на ТП на НОИ – Търговище.
Приложени са издадени на ищеца удостоверения обр. УП-3 и обр. УП-13, в които са
отразени данни за осигурителния ме стаж за периоди извън посочените в исковата
молба. От приложеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№ 304/.06.03.2017 г., издадено от Общ. О. се установява, че имената М.А.Е. и Я.
Д. ***, на чието име е издадена представената с исковата молба трудова книжка, са
имена на едно и също лице. От приложената трудова книжка на ищеца се установява,
че същият е работил, на длъжност тракторист в ДЗС – с. ***, общ. О., през
периода от 01.01.1974 г. до 01.01.1981 г., а от 01.01.1981г до 01.01.1982 г. е
работил в МТС – гр. Омуртаг, също на длъжност тракторист. Приложена е
декларация от ищеца по чл. 8 от ЗУТОССР. От показанията на разпитания по делото
свидетел Д.М.С., работили при същия работодател, се установява, че от 14.10.1978
г. до месец август 1985 г. свидетелят е работил заедно с ищеца на едно и също
място – в с. ***, общ. О., като трактористи. Свидетелят е категоричен, че
независимо от промяната на наименованията на работодателя – ТКЗС, ДЗС, АПК,
МТС, и на адреса му на управление, е работил през цялото време, включително и
през посочените в исковата молба периоди, заедно с ищеца, на пълен работен ден,
при едни и същи ръководители, като са обработвали едни и същи земи – в
землищата селата ***, ***, ***, и че е имало случаи ищецът да напуска работа
през този период. Уточнява, че тогава трудовите книжки се прилагали към
досиетата на работниците и служителите, които били при „личен състав“ и поради
това нямал представа дали при преименуването през 1985г . са издавани нови
трудови книжки.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът
стига до извода, че са налице достатъчно данни в подкрепа на твърденията в
исковата молба, а именно, че ищецът е работил на длъжност „тракторист“, на
пълен работен ден, с работно място ТКЗС – с. ***, общ. О.: от 01.01.1974г до
28.02.1974 г., от 01.12.1974 г. до 31.12 1974 г., от 01.01.1976 г. до 31.03. 1976
г., от 01.08.1976 г. до 30.06.1978 г., от 01.09.1978 г. до 31.10.1978 г., от
01.12.1978 г. до 31.12.1978 г., от 01.05.1979г до 31.05.1979 г., от 01.12.1979 г.
до 31.12.1979 г., а от 01.01.1981 г. до 31.03.1981 г. и от 01.10.1981 г. до
30.11.1981 г., е работил на същата длъжност, на пълен работен ден, в „МТС“ – гр.
Омуртаг, по трудов договор, на длъжност „тракторист“, на пълен работен ден, с
работно място ТКЗС – с. ***, общ. О.. Съдът счита за неоснователно становището
на ответника, че не следва да се цени представената от ищеца трудова книжка. В
същата са попълнени надлежно всички данни в съответните графи и са положени
подписи от съответните ръководители и печати на работодателя. Ответникът не е
оспорил истинността на представената от ищеца трудова книжка, нито по отношение
на верността на вписванията в нея, нито по отношение на автентичността на
положените подписи. Ето защо съдът не намира основания да не цени представената
в оригинал трудова книжка на ищеца и данните отразени в същата. Събирането на
гласни доказателства по делото е допуснато след представяне на трудова книжка
на водения от ищцовата страна свидетел, в която са положени подписи и печати на
ръководител и работодател, идентични с тези на положените в трудовата книжка на
ищеца и удостоверение за идентичност на имената свидетеля визирани в трудовата
му книжка и имената му по документ за самоличност. Показанията на разпитания по
делото свидетел са логични и последователни и кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, поради което съдът кредитира същите. Обстоятелството,
че въпреки промените в наименованието на работодателя на ищеца и адресите му на
управление, ищецът е работил единствено в с. ***, се установява и от данните в Удостоверение
обр. УП-17 № 5610-25-7/08.11.20181 г., издадено от ТП на НОИ – Т.. Ето защо и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ – гр. Т., че М.А.Е. с адрес: ***, с ЕГН **********,
е работил в „ДЗС“ – с. ***, общ. О., на длъжност „тракторист“, на пълен работен
ден, с работно място ТКЗС – с. ***, общ. О. в следните периоди: от 01.01.1974г
до 28.02.1974 г., от 01.12.1974 г. до 31.12 1974 г., от 01.01.1976 г. до 31.03.
1976 г., от 01.08.1976 г. до 30.06.1978 г., от 01.09.1978 г. до 31.10.1978 г.,
от 01.12.1978 г. до 31.12.1978 г., от 01.05.1979г до 31.05.1979 г., от 01.12.1979
г. до 31.12.1979 г., а от 01.01.1981 г. до 31.03.1981 г. и от 01.10.1981 г. до
30.11.1981 г. е работил в „МТС“ - Омуртаг, на длъжност „тракторист“, на пълен
работен ден, с работно място ТКЗС – с. ***, общ. О..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА