Решение по дело №559/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 14.08.2020 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав   

                                                                                  

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 559 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на молителя “А.Т.А.Б.” ЕООД, ЕИК *********, за откриване на производство по несъстоятелност на “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка – договор за продажба на стоки и договор за услуги (компонетни за компютърно и електронно оборудване и изграждане на компютърни мрежи и системи). Твърди, че между двете дружества са установени трайни търговски отношения. Твърди, че от м.февруари – м. март 2019 г. ответното дружество е започнало да забавя плащанията по доставките, а през м. април 2019 г. не са платени услуги по изграждане на компютърни мрежи и доставка на компютърни части, компоненти по фактура № **********/ 25.04.2019 г. на обща стойност от 8 526,82 лева. Твърди, че стоките са предадени и услугите са приети от ответника на 25.04.2019 г. с приемо-предавателен протокол. Твърди, че доколкото между страните не е уговорен друг срок, то след тази дата ответникът е изпаднал в забава и дължи от 26.04.2019 г. до датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и законна лихва върху главницата в размер на 809,64 лева. Молителят твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно. Позовава се на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като е спрял плащанията.

Твърди, че ответникът не разполага с имущество, достатъчно да покрие паричните му задължения. Твърди, че видно от анализа на годишните финансови отчети на дружеството за 2016 г. и 2017 г., основният дял на активите са нематериалните активи. Твърди, че ответното дружество предоставя само услуги и не извърша производствена дейност. Твърди, че стойността на пасивите на дружеството неколкократно надвишава стойността на активите. Твърди, че затрудненията на ответното дружество не са временни. Твърди, че на 16.03.2020 г. ответното дружество също е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Твърди, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена 26.04.2019 г. – началото на просрочието за плащане на дължимата на молителя сума по горепосочената фактура.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата – 26.04.2019 г., да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху имуществото на дружеството, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и да бъде обявено дружеството в несъстоятелност.

Ответникът “С Л.” ЕООД не изразява становище по молбата по чл.625 от ТЗ.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е представена от молителя “А.Т.А.Б.” ЕООД и приета като доказателство фактура № **********/25.04.2019 г., издадена от доставчика “А.Т.А.Б.” ЕООД на получателя “С Л.” ЕООД, на обща стойност от 8 334 лева с ДДС, с посочено основание: твърд диск SSD Samsung 860 PRO Series, 512 GB 3D– 2 броя, изграждане на локална мрежа за 15 работни места – 1 брой, преместване и мрежови настройки на 15 компютърни системи – 1 брой, лаптоп Lenovo P50/Win10 Pro– 1 брой. Представен е подписан между страните на 25.04.2019 г. приемо-предавателен протокол към фактурата.

            На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР – Имотен регистър за притежавани от “С Л.” ЕООД недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в централната база на АИС КАТ има данни за регистрирани МПС на името на “С Л.” ЕООД.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че към 19.05.2020 г. няма наложени обезпечителни мерки и започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “С Л.” ЕООД.

Ответното дружество не е представило по делото в указания срок съгласно чл.190, ал. 1 от ГПК, за което е било задължено с определение от 07.05.2019 г., годишните си финансови отчети с всички съставни части по Закона за счетоводството за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл., а ако подлежат на независим финансов одит – и докладите на независимия одитор; инвентаризационните описи и сравнителната ведомост на ответното дружество за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а ако няма такива описи и ведомост - последните съставени от ответника; списък на кредиторите на ответното дружество, с посочване на вида, размера и обезпеченията на вземанията им. Съдът преценява горното съгласно чл. 161 от ГПК.

За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2015 г. – 2017 г. вкл., съгласно годишните финансови отчети на ответното дружество за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., обявени в Търговския регистър. Посочено е от вещото лице, че не е могло да се снабди с необходимата информация за 2018 г. и 2019 г., тъй като ответното дружество не е заявило за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за този период.

Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на дружеството са дълготрайните материални активи, които за всяка година от анализирания период представляват 100% от всички нетекущи активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи са вземанията на дружеството, които към 31.12.2015 г. са в размер на 423 хил. лева, представляващи 85,6% от краткотрайните активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 490 хил. лева, представляващи 85,2% от краткотрайните активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 653 хил. лева, представляващи 84,1% от краткотрайните активи.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са задълженията към доставчиците за всяка година от анализирания период, както следва: към 31.12.2015 г. са в размер на 374 хил. лева, представляващи 81% от всички задължения; към 31.12.2016 г. са в размер на 288 хил. лева, представляващи 59,8% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в размер на 239 хил. лева, представляващи 71,8% от всички задължения.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,0833 за 2015 г., 1,1929 за 2016 г., 1,3320 за 2017 г.

Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 1,0658 за 2015 г., 1,1286 за 2016 г., 1,3300 за 2017 г.

Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,1382 за 2015 г., 0,1120 за 2016 г., 0,1840 за 2017 г.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2017 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са извън реферернтните стойности.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,2446 за 2015 г., 0,5602 за 2016 г., 0,8600 за 2017 г.

Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва:           4,0885 за 2015 г., 1,7852 за 2016 г., 1,1628 за 2017 г.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. коефициентът на финансова автономност е в реферернтната стойност.

Вещото лице дава заключение за общата стойност на имуществото на ответното дружество по последния годишен баланс, с който разполага експертизата – към 31.12.2017 г. Предвид изминалия период до датата на приключване на съдебното дирене съдът не кредитира заключението в тази част, доколкото не може да се приемат данните като актулани за имущественото състояние на ответното дружество предвид изминалия период след 31.12.2017 г.

Вещото лице дава заключение, че съобразно изчислените коефициенти на ликвидност към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г., краткотрайните активи на дружеството покриват краткосрочните задължения. Вещото лице дава заключение, че видно от баланса за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. дружеството има вземания, които към 31.12.2015 г. са 423 хил.лв., към 31.12.2016 г. са 490 хил.лв. и към 31.12.2017 г. са 653 хил.лв., което според вещото лице говори за тяхната проблемна събираемост. Вещото лице посочва, че няма данни от кога произтичат вземанията и дали има такиви с произход от предходни години във връзка с коректното изчисление на коефициентите на ликвидност.

Вещото лице посочва, че при изчисляване на коефициентите за ликвидност за 2017 г. не са взети предвид “други вземания” посочени в баланса за 2016 г. в размер на 80 хил.лв. и същия размер от 80 хил.лв. в баланса за 2017 г., както и от група материални запаси, статия “предоставени аванси”, които към 31.12.2016 г. са 31 хил.лв. и към 31.12.2017 г. са също 31 хил.лв., или общо 111 хил.лв. (80 хил.лв.+ 31 хил.лв.).

Вещото лице посочва, че не може да отговори кога е извършено последното плащане от ответното дружество за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, публични задължения, свързани с търговската му дейност, или частно държавно вземане, тъй като вещото лице нямало връзка със счетоводството на ответното дружество. Вещото лице посочва, че по същата причини и поради липса на годишни финансови отчети в Търговския регистър към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., не може да отговори какви парични средства и бързоликвидни активи притежава ответното дружество.

Вещото лице дава заключение, че от извършената проверка в счетоводството на молителя “А.Т.А.Б.” ЕООД се установява, че за извършените от него услуги по изграждане на компютърни мрежи и продажба на компоненти за компютърно и електронно оборудване от “А.Т.А.Б.” ЕООД на “С Л.” ЕООД е издадена фактура № **********/25.04.2019 г. на обща стойност 8 334 лева с включен ДДС, която е осчетоводена в съответните сметки. Стоките са предадени и услугите са приети на 25.04.2019 г. съгласно подписан от страните предавателно-приемателен протокол. Вещото лице дава заключение, че горепосочената фактура е включена в дневника за продажбите за месец април 2019 г.

Вещото лице дава заключение, че задължението на “С Л.” ЕООД към “А.Т.А.Б.” ЕООД, произтичащо от процесната фактура № **********/25.04.2019 г., е в размер на 8 334 лева, както и законната лихва, изчислена върху главница от 8 334 лева за периода от 25.04.2019 г. до 03.04.2020 г. (дата на завеждане на делото) - в размер на 798,68 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С Л.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.

Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.

В случая съдът е сезиран от молителя “А.Т.А.Б.” ЕООД, който твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от договор за продажба на стоки и договор за услуги, които са обективирани в горепосочената фактура. Договорът за продажба на стоки е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което вземанията на молителя от същата могат да служат за иницииране на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество. Договорът за услуги по своята правна същност представлява договор за изработка, който в случая следва да се приеме за търговска сделка. Безспорно е, че молителят и ответното дружество са търговци, поради което следва да се приеме, че е налице субективният критерий по чл.286, ал. 1 от ТЗ. Следва да се изследва дали е налице обективният критерий, за да се определи сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от търговеца дейност въобще, респективно с икономическото обезпечаване или функциониране на ответното дружество. При липса на доказателства за противното и предвид нормата на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, следва да се приеме, че сключеният от ответника договор за услуги е свързан с упражняваното от него занятие. Поради това следва да се приеме, че обективираният във фактурата договор за услуги има търговски характер и вземанията на молителя за възнаграждението му могат да служат като основание за иницииране на производство по несъстоятелност.

Представените от молителя доказателства не са оспорени от страна на ответното дружество. Вземанията на молителя са изискуеми, видно от събраните писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не представи доказателства за погасяването на вземанията на молителя.

С оглед на горното съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя “А.Т.А.Б.” ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното дружество.

При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по обявените годишни финансови отчети на ответното дружество, се установява, че коефициентите за обща и бърза ликвидност са в референтните стойности към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. Независимо от указанията на съда, за периода след 31.12.2017 г. не са представени от ответното дружество никакви изискани от него доказателства, за да се прецени финансово-икономическото му състояние. При това положение съдът приема, че ответното дружество не разполага с активи, а има задължения, поради което всички коефициенти за ликвидност биха имали нулеви стойности. Предвид невъзможността да се изследва счетоводството на ответника след 31.12.2017 г., което би дало най-точни данни за неговото финансово-икономическо състояние през анализирания период 2018 – 2019 г., следва да се приложи и санкцията по чл. 161 от ГПК, като съдът приеме за доказани фактите, за които страната е станала пречка за събиране на допуснати доказателства. По делото не са посочени и събрани доказателства за наличието за периода 2018 – 2019 г. и към датата на приключване на съдебното дирене на краткотрайни активи на ответника, като евентуален източник на парични средства за посрещане на краткосрочните задължения на ответника. С оглед на обстоятелствата по делото и предвид процесуалното поведение на ответника, който възпрепятства извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние, съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че при справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че на 13.03.2020 г. длъжникът “С Л.” ЕООД е подал пред СГС молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, в която сочи, че от 17.02.2020 г. спира търговската си дейност и спира на обслужва задължията си. Съдът приема, че това е индиция за влошеното финансово-икономическо състояние на ответното дружество.

В случая молителят се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че задълженията на ответното дружество към молителя не са платени, т.е. ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителя. Това е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към молителя, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл.608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не обори същата. Липсата на представени от ответника доказателства за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, обосновава този извод.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответното дружество “С Л.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “С Л.” ЕООД, поради неплатежоспособност.

 

Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.

 

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 26.04.2019 г. - датата, следваща датата на падеж на изискуемото задължение на ответното дружество към молителя. Към тази дата финансовото-икономическото състояние на ответното дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност, и е неплатежоспособно, като това състояние има траен и необратим характер.

 

Предвид данните по делото и с оглед процесуалното поведение на ответника, следва да се приеме, че ответникът не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. При тези данни с определение от проведеното на 04.08.2020 г. съдебно заседание съдът е дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 05.08.2020 г. и срокът е изтекъл на 12.08.2020 г.

В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.

С оглед на горното съдът намира, че по отношение ответника “С Л.” ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл.632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителят претендират разноски в общ размер на 2 000 лева, от които 1 000 лева - депозит за вещо лице и 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, поради което следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на делото, в полза на молителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 2 000 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 26.04.2019 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***. 

ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по търговско дело № 559 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А.Т.А.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 000 лева (две хиляди лева)- разноски по делото.

УКАЗВА на длъжника “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “С Л.” ЕООД, ЕИК *********, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :