РЕШЕНИЕ № 260011
04.04.2025
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руска Ат.
Андреева
при участието на секретаря
Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева гражданско
дело № 12716 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „***“ ЕООД против „Интер Проект“
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
8172 лв. – възнаграждение за изработването на проект по част Конструкции за
обект Птицеферма за отглеждане на носачки
до 38 000 бр., находяща се в кв. ***, ***, с. ***, общ. ***, обл.***, за
която сума е издадена фактура № *** от *** г,. и сумата от 540 лв. –
възнаграждение за изработването на проект по част ПБЗ (Пожарна безопасност) за
същия обект, за която сума е издадена фактура № *** от *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.08.2018 г., до окончателното изплащане.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че ответното
дружество е сключило с трето неучастващо по делото лице „***“ ООД договор
за проектиране № ***г., по силата на който последното е възложило на
ответника „Интер Проект“ ООД да изготви
инвестиционен проект за обект Птицеферма
за отглеждане на носачки до 38 000 бр., находяща се в кв. ***, ***, с. ***,
общ. ****,, обл. ***. От своя страна, ответникът превъзложил на ищеца
изготвянето на следните части от инвестиционния проект: част Конструкции и част
ПБЗ. Ищецът предал работата на ответника, който я приел без забележки, и от
своя страна я предал на своя възложител „***“ ООД, който на
26.11.2016 г. приел целия проект без забележки, за кеото бил съставен
приемо-предавателен протокол. Ищецът и ответникът договорили първият да получи
от втория възнаграждение от 8 172 с вкл. ДДС за проекта по част Конструкции и сумата от
540 лв. с вкл. ДДС за проекта по
част ПБЗ. За дължимите
суми ищцовото дружество издало данъчни фактури № * и № *
от *** г. Иска се от съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Интер Проект“ ООД е подал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Прави
възражения за нищожност на процесния договор, оспорва да са били налице преки договорни
отношения между него и
ищцовото дружество, оспорва да е
приел работата, прави възражение
за некачествено изпълнение на процесните работи, поради което следвало намаляне на
претендираното от ищеца възнаграждение или отстраняване на недостатъците й за сметка на ищеца.
С писмена молба от 05.02.2019 г. ищецът „***“ ЕООД посочва, че ответникът
„Интер Проект“ ООД е извършил частично плащане на претендираните суми. Платена
била сумата от 5112 лева, като претендира единствено сумата от 3600 лева, за
която сума е издадена фактура № *** г.
Оттегля иска си за главницата в частта за исковата претенция над 3600 лева. Желае
ответникът да се осъди да му заплати парична сума в размер на 3600 лева,
представляваща останалата неплатена част от дължимо възнаграждение за
изработване на проект по част Конструкции за обект Птицеферма за отглеждане на
носачки до 38000 бр., находяща се в кв. ***, ***, с. ***, общ. ***, обл. ***,
за която сума е издадена горепосочената фактура.
С определение № 3600/29.03.2019 г.
по гр. дело № 12716/2018 г., съдът е прекратил частично производството на
основание чл. 232 от ГПК с оглед извършеното разпоредително действие с правото на
иск от „***“ ЕООД. Спорът е останал висящ пред съда в частта, с която
последното иска осъждане на „Интер Проект“ ООД да му заплати парична сума в
размер на 3600 лева на посоченото основание.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2
от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
фактите и възраженията на ответника:
Не е спорно,
че ищецът е
изготвил част Конструкции и част ПБЗ от инвестиционния проект за обект Птицеферма
за отглеждане на носачки до 38 000 бр., находяща се в кв. ***, УПИ ***, с. ***,
общ. ***, обл.***. Спорно е дали го е сторил по възложение на ответника и
дали работата е изпълнена качествено.
По делото са представени
фактури № *** (за сумата от 8172 лв.) и № *** (за сумата от 540 лв.), издадени
*** г., с доставчик „***“ ЕООД и получател „Интер Проект“ ООД, подписани от Б.
Д. (*** на ищеца) и И. . (*** на ответника). Във фактура № *** е посочено, че тя е издадена за
плащане за част Конструкции за процесния обект в с. ***, а във фактура № *** –
че тя е издадена за плащане за част ПБЗ за обекта. Между страните не е спорно,
че тези две фактури са отразени счетоводно при тях.
Представен е договор за проектиране от *** г., сключен между „***“ ООД -
възложителя на ответника, чийто подизпълнител е ищецът, и ответника „Интер
Проект“ ООД, ведно с приложенията към същия и приемо-предавателен протокол от
26.11.2016 г. Видно е, че част Конструкции и част ПБЗ от инвестиционния проект
за птицефермата в с. *** са предадени от „Интер Проект“ ООД и са приети към
посочената дата без забележки от неговия възложител „***“ ООД.
За процесния обект въз основа на одобрения инвестиционен проект е издадено
разрешение за строеж от **** на Община *** на *** г. Същото се намира на л. 148
от делото.
Представен е препис от електронно писмо от *** г. от Б. Д. (*** на ищеца)
до И. Т. (*** на ответника), „***“ ЕООД и П. Н., в което г-н Д. съобщава, че
сградите по проекта са фундирани съобразно зададената теренна линия по част
„Архитектура“, като корекция на фундирането ще се изпълни след зададена вярна
вертикална планировка и допълнително възлагане.
Представена е фактура № *** от *** г. издадена от „***“ ЕООД на „***“ ООД
за услуга преработка на част Констуктивна на процесния обект – аванс от 50% по
хонорар 07.2018 г. за сумата от 1155 лева.
По делото са представени и други неотносими писмени доказателства.
По реда на чл. 176 от ГПК са събрани обяснения на управителя на ищцовото
дружество Б. Д., които съдържат изявления единствено в полза на страната,
поради което имат характера на нейни твърдения и нямат доказателствена
стойност. Съдът не основава изводите си за фактите на същите.
Събрани са и свидетелски показания – разпитан е свидетелят А.С.. Показанията
му са логични и безпротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства и поради това се кредитират от съда в цялост. Свидетелят сочи, че
заедно с ищеца и ответника са работили по инвестиционния проект за процесната
птицеферма. Господин С. бил ангажиран от „Интер Проект“ ООД във връзка с
изготвянето на част Архитектурна на проекта, както и посредничил между
дружеството и останалите проектанти, с изключение на изпълняващия частта
Вертикално планиране (т. нар. геодезическа част), който бил избран от „Интер
проект“ ООД: „Аз изпълнявах
архитектурната част… и имахме устна уговорка с него (управителя на „Интер
Проект“ ООД) за хонорара ми…, а той ще поеме възнаграждението на останалите
специалности. Аз му посочих останалите проектанти, тъй като той ме помоли…, за
да могат те да изпълнят съответните проекти. Аз запознах господин Б. Д. с
господин Т. и с другите проектанти… *** сам си го избра ответното дружество.“
Свидетелят изяснява, че избраният от ответника *** му е изпратил геодезическото
заснемане на терена, по данни от което работили той (част Архитектура) и ищецът
(част Конструкции). От това заснемане следвало да се вземат котите, по които
конструкторът да изработи своята част от проекта. Свидетелят присъствал и лично
възприел предаването на проекта на възложителя „***“ ООД на обща среща между
представители на последния и всички проектанти. Показанията са в унисон с
отбелязаното в приемо-предавателния протокол – че проектът е приет без
възражения от „***“ ООД. Свидетелят посочва, че след приемане на проекта той
бил внесен в общината, която констатирала неточности, но след отстраняването
им, бил одобрен и било издадено разрешение за строеж на птицефермата.
Свидетелят сочи, че нямало възражения против проекта, нито от „***“ ООД, нито от ответника.
Разпитан е и свидетелят П.Н., чиито показания са логични и в унисон с
останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Свидетелят съобщава, че „***“ ООД имало възражения по проекта, но не
към ищеца, а към прекия му съконтрагент „Интер Проект“ ООД, преди одобряването
му от ****. След корекции първоначално изготвеният проект бил одобрен. В хода
на строителството се наложила корекция, за да се напасне по-добре сградата към
терена. Тази корекция засегнала част Конструктивна, но първопричината за нея
била в геодезическата част. За корекцията в хода на строителството
възнаграждение било платено от „***“ ООД на „***“ ЕООД.
По делото са изготвени и приети две заключения по СТЕ (л. 202 и л. 386),
които съдът кредитира като пълно и компетентно изготвени. Експертите са
категорични, че част Конструктивна и част ПБЗ от проекта за птицефермата в с.
*** са изготвени съответно на техническите правила и норми, както и на
специфичната нормативна база, а установеният едва след одобрението на
инвестиционния проект и издаването на разрешение за стоеж проблем с котите и
фундирането на строежа се дължи на неточно съставяне на част Вертикално
планиране (която е изготвена от избран от ответника проектант, а не от ищеца).
Вещото лице Р. е установило, че строежът въз основа на изготвения проект е в
ход. Вещите лица сочат, че често в процеса на строителството се констатира
нужда да се преработват инвестиционните проекти, че това е нещо обичайно в
практиката на проектантите, но за такава преработка се сключва нов договор
между проектант и възложител (използван е изразът „въпрос на договаряне“), т.
е. с оглед обичая в търговската практика, това не е част от задълженията на
проектанта по одобрения инвестиционен проект, стига той да е спазил първоначално
договореното.
Съдът приема за установено, че между „***“ ЕООД и „Интер Проект“ ООД е
сключен договор за проектиране, който по своята правна характеристика
представлява договор за изработка (чл. 258 и сл. от ЗЗД), по силата на който
ответникът е възложил на ищеца да изработи част Конструкции и част ПБЗ от
инвестиционен проект за птицеферма в с. ***, ***. Съставените фактури, които
носят подписи на представляващите ищеца и ответника лица, и обстоятелството, че
са осчетоводени, съставляват достатъчно доказателство за наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка между страните по делото с
предмет изработване на съответната част от инвестиционен проект за птицеферма,
за което се дължи възнаграждение в размер по фактура. Този извод се подкрепя и
от изслушаните свидетелски показания. Нещо повече – подписването на фактура от
представител на възложителя и осчетоводяването на същата съставлява приемане на
работата по договора с конклудентни действия – в този смисъл решение № 65 от 16.07.2012 г. на ВКС по
т. д.
№ 333/2011 г. на II т. о., ТК, решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г.
на II т. о.,
ТК, Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г.,
II т .о.,
ТК.
Възраженията на ответника, че договор не бил сключен и работата не била приета, се намират за неоснователни по гореизложените
съображения.
За неоснователно се намира възражението за липса на форма на процесното
съглашение. Договорът за изработка е неформален. Писмената му форма, дори и да
е сключен при проектиране в строителството (чл. 160 от ЗУТ), е за доказване, а
не за действителност. В изложения смисъл са напр. решение на ВКС по гр. д. №
972/1999 г., V г. о.; решение на ВКС по гр. д. № 1565/2003 г., II т. о.;
решение на ВКС по гр. д. № 647/2003 г., I т. о.; решение на ВКС по т. д. №
349/2004 г., I т. о.; решение на ВКС по т. д. № 221/2007 г., I т. о.; решение
на ВКС по т. д. № 533/2012 г.; решение на ВКС по т. д. № 597/2010 г., II т. о.;
определение на ВКС по т.д. 571/2020 г., I т. о., и др.
Отделно от горното, заключенията на вещите лица кореспондират със
съдържанието на електронното писмо от *** г. и издадената в хода на процеса
фактура № *** от *** г. Явно е, че тези два документа, респ. евентуално плащане
по фактурата, касаят ново отделно договорно правоотношение, възникнало между
„***“ ООД и „***“ ЕООД, което не е предмет на настоящото производство. Съгласно
приетите заключения, дадените от ЕСУТ при общ. *** указания за неточности в
проекта имат по-скоро формален характер и що се касае до част Конструкции и
част ПБЗ, без да са внесени промени и добавки, проектът е одобрен от ***. Не се
установява, следователно, работата на „***“ ЕООД да е страдала от недостатъци,
за които той да отговаря – чрез намаляване на възнаграждението му или чрез заплащане
на разходите за отстраняване на недостатъците. От доказателствата по делото се
установява, че проектът в част Конструкции е одобрен от компетентния
административен орган и въз основа на същия се извършва фактически строителство
на птицефермата. „***“ ЕООД се намира да е изпълнило надлежно задълженията си
по договора с „Интер Проект“ ООД. Възраженията на ответника за противното се
намират за неоснователни.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Приемането на работата без
забележки е предпоставка за уважаване на иска на изработващия срещу възложителя
за неплатено възнаграждение (чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 264,
ал. 1 от ЗЗД). Като взе предвид
горните констатации за фактите и неоснователността на възраженията на
ответника, както и извършеното частично оттегляне на иска, съдът приема, че са
налице основанията за ангажиране на договорната отговорност на ответника –
възложител по договор за изработка на част Конструктивна от инвестиционен
проект на птицеферма в с. ***, ***, да заплати възнаграждение за приетата
работа на ищеца – изпълнител по същия договор, в размер на 3600 лева.
Искът се намира за доказан в своето основание и размер и
като такъв следва да се уважи изцяло. Следва да се уважи и акцесорното искане
за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.08.2018 г., до окончателното плащане. Същото съставлява правоувеличаваща
последица от предявяването на иска и е своевременно заявено.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
„Интер Проект“ ООД следва да заплати на насрещната страна разноски в размер на
1307 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за
призоваване на свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Интер Проект“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на „***“ ЕООД,
ЕИК: ***, парична сума в размер на 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/,
представляваща дължимо възнаграждение за изработването на проект по част Конструкции за
обект Птицеферма за отглеждане на носачки
до 38 000 бр., находяща се в кв. ***, УПИ ***, с. ***, общ. ***, обл. ***,
за която сума е издадена от „***“ ЕООД фактура № *** от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2018
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Интер Проект“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК: ***, сумата от 1307 лв. /хиляда триста и седем лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Р.АНДРЕЕВА
Вярно с оригинала.
М.К.
……