РЕШЕНИЕ
№ 2130
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110138405 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - фирма, моли да се осъди/ят ответника/ите да заплати/ят при условията на
разделност (1/4 + ½ + ¼):
- 2 218,36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.07.2018г. до м.04.2020г.;
- 479,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.05.2021г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – А.Ж. И., оспорва иска:
- прави възражение за давност;
- не се дължало заплащане за услугата дялово разпределение;
Ответникът – В. Ж. ИВ., оспорва иска – имало две решения на СРС, в които се приемало, че
не е страна в конклудентното правоотношение. Навежда и други правни доводи.
Ответникът - П. К., навежда доводи, аналогични на тези на предходния ответник.
Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
1
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) - Решение
№ 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ
консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква
допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток,
парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в
интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения. Ищецът има
задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на
забава.
Първият ответник (Антония И.) е поискал да му се открие на негово име партида и
това е сторено на 25.07.2014г.
С НА от 92г. В.И. и АНТ. Ж. К. са закупили от родителите си процесния апартамент.
Впоследствие – през 97г. Д. Г. е продал на В.И. още ¼ ид.ч. Постановено е Решение на
23.09.2015г. - делба I фаза (гр.д. № 10219/09г. по описа на СРС, влязло в сила някъде към
2015г., доколкото изписаното в печата е трудно четимо), като според него, квотите на
страните са тези, претендирани от ищеца.
от правна страна:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който
заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на
III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която
се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се
произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. №
3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева: Надлежни страни по
материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
2
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в подобно правоотношение - чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане). Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС
(четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
3
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат
социален характер.
Така, за да възникна облигационна връзка с ищеца, което става конклудентно, е необходимо
да се придобие на някакво основание жилище в отопляема сграда. Партидата обаче, тъй като
правната връзка въобще не е с оглед личността, може да се прехвърли: например – на вещен
ползвател (който и по принцип би бил длъжник, ако ищцовото дружество бъде уведомено),
облигационен такъв или който и да е друг правен субект, който има желание за заплаща
стойността на подадената ТЕ.
Представени са и двете решение на СРС, цитирани в отговора на втория ответник (Решение
от 14.10.2019г. по гр.д. № 78443/17г. и № 20091294 от 11.04.2021г. по гр.д. № 43775/19г.,
влезли в сила), аналогичните претенции на монополиста, но за предходни периоди са
отхвърлени именно по тази причина. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
някакви новонастъпили факти. Упоритостта му е трудно обяснима.
В случая, облигация е възникнала само с първия ответник, тъй като по нейно искане
партидата е открита само на нейно име. По тази причина допълнителните доводи на
останалите ответници не следва да се обсъждат обстойно.
Дали г-жа А. И. реално ползва жилището, ако не е прехврълела впоследствие партидата, за
което няма никакви данни, е без каквото и да е значение.
Давността е от 13.07.2018г. назад, като не е покрит и периодът от 01.05.2018г. (предвид
падежа на евентуалното вземане). Претендира се от м. 07.2018г. Доводът на първия
ответник е неоснователен.
Така, 2 218,36 лева / 4 = 554,59 лева – главница; и
479,52 лева / 4 = 119,88 лева – лихва.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски от първия ответника, съобразно неговата част от
исковете – 450 лева.
4
Списък по чл. 80 от ГПК не е представен.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, А.Ж. И.,
ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. М., определена от САК, да заплати на фирма,
ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., e-mail: ...,
следното:
- сумата от 554,59 (петстотин петдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021г. до
окончателното ù изплащате, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран
размер от 2 218,36 (две хиляди двеста и осемнадесет лева и и тридесет и шест стотинки)
лева, както и по отношение на В. Ж. ИВ., ЕГН **********, гр. С., и П. К., роден на
**********г. с идент.номер: .., гражданин на Р... чрез особен представител адвокат, д-р Й.А.
с адв. №.. Софийска адвокатска колегия адрес на кантората: 1000 С., тел.....(съответно и
техните квоти от ½ и ¼), като НЕОСНОВАТЕЛЕН
- сумата от 119,88 (сто и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния претендиран размер от 479,52 (четиристотин седемдесет и девет лева
и петдесет и две стотинки) лева, както и по отношение на В. Ж. ИВ., ЕГН **********, гр.
С., и П. К., роден на **********г. с идент.номер: .., гражданин на Р., чрез особен
представител адвокат, д-р Й.А. с адв. № ... Софийска адвокатска колегия адрес на кантората:
1000 С., тел.... (съответно и техните квоти от ½ и ¼), като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 450 (четиристотни и петдесет) лева, сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - фирма, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., e-mail: ...
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6