№ 2774
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Ковачев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100503312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД, чрез
адв. П., срещу решение № 18845/16.11.2023г., постановено по гр.д. № 63210/2022г. по
описа на СРС, 153-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника М. Г.
И., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 425 лева,
представляваща неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу, сключен на 23.01.2021г., за което вземане по ч.гр.д. № 10906/2022г. по
описа на СРС, 153-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното съдебно
решение. Първоинстанционният съд извършил порочно тълкуване на договора,
неправилно възприел фактическата обстановка и достигнал до неправилни изводи.
Касаело се до договор за обучение, сключен от родителя М. И. за детето му – Г. И..
Детето не било страна по договора, още повече, че съгласно чл. 125, чл. 143 и чл. 144
СК, родителите били длъжни да поемат разходите му за обучение. Задълженията по
договора ответникът М. И. поела лично, вкл. да плати сумите, посочени в чл. 5.4 от
договора. Волята, че страна по договора била ответникът М. И. се установявала и от
кореспонденцията между страните, извършените плащания с наредител М. И.. Същите
доводи не били обсъдени от СРС. Моли за отмяна на обжалваното решение и
1
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Г. И. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било
правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните
доказателства. Поддържа, че страна по договора било детето, представявано от нея,
като майка и законен представител, в каквато връзка и първоинстанционният съд дал
указания на ищеца да направи уточнения. Не била налице и хипотезата на сключен
договор в полза на трето лице по см. чл. 21 и сл. ЗЗД, както ищецът неправилно
поддържал. От съдържанието на договора – чл. 5, чл. 8 и др. било видно, че от
договора за детето произтичали задължения. Предложеното от въззивника тълкуване
на водената кореспонданция не можело да бъде споделено, предвид обстоятелството,
че ответникът водела същата в качеството си на законен представител на детето.
Посочените в жалбата норми от СК визирали задължението на родителите да се
грижат за образованието на детето, предоставено от държавата и лицензираните
учебни заведения, но не и за дейността на ищеца и от същите за родителя не
произтичала солидарна отговорност по сключени от детето договори. Поддържа и
въведените пред първата инстанция доводи за нищожност на договора и недължимост
на неустойката, за което излага подробни съображения. Моли въззивният съд да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът „Девил Синема Груп“ ЕООД излага,
че на 23.01.2021г. с ответника М. Г. И., в качеството й на родител на Г. И. И. –
персонаж, сключили договор за предоставяне на обучение на детето и участие в
риалити шоу. С договора ответникът М. И. поела задължение да заплати сумите по чл.
5.4. от договора, а ищецът /агенцията/ се задължил да проведе обучение на персонажа
в 5 модула, всеки с продължителност от два месеца, при 4 посещения на месец, всяко с
продължителност 60-90 мин. Впоследствие, предвид наложени от МЗ ограничения и
др.п., за намаляване риска от заразяване решили обученията да се провеждат през една
седмица, но с двойна продължителност от 120-180 мин, като по този начин били
проведени тези в периода от месец май до месец август 2021г. ищецът изпълнил
2
договорните си задължения. Договорът предвиждал възможност за едностранно
прекратяване от страна на ищеца /агенцията/ при системни нарушения от персонажа
или родителя му, а именно когато със свое виновно поведение препятства
провеждането на обучението, едностранно прекрати участието си в курса без да
уведоми за това агенцията, отсъства повече от 20% от занятията или не плати в срок
дължимите вноски – чл. 7, т. 3. Когато това поведение доведе до разваляне на договора
от страна на агенцията, за последната възниквало правото на неустойка в размер на
незаплатените вноски от стойността на обучението, която била в общ размер 1 020
лева. Към 30.07.2021г. ответникът М. И. не извършила плащане на 5-та и 6-та вноска,
както и детето не посетило повече от 20% от занятията, като отсъствало на
07.03.2021г., на 14.03.2021г., на 03.04.2021г., на 10.04.2021г., на 17.04.2021г.,
на24.04.2021г., на 08.05.2021г., на 22.05.2021г., на 05.06.2021г., на 19.06.2021г., и на
17.07.2021г., предвид на което с имейл от 30.07.2021г. ищецът уведомил ответника за
прекратяването на договора считано от 30.07.2021г. и я поканил да заплати дължимите
до този момент суми, които възлизали на 680 лева. На 05.08.2021г. ответникът
извършила частично плащане на сумата 255 лева, с което погасила от 5-а до 7-а вноска
за обучение. Неиздълженият остатък от 425 лева представлявал неустойка по чл. 7, т. 3
от договора и за същото вземане ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК на
22.02.2022г., за което по ч.гр.д. № 10906/2022г. по описа на СРС, 153-и състав била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразила срещу
заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае
същото вземане за установено. Претендира разноски за производството.
В изпълнение на указания на съда, с уточнителна молба от 02.05.2023г. излага,
че искът предявява срещу ответника М. Г. И., с която договорът бил сключен в лично
качество. Същата лично поела задълженията, вкл. да плати посочените в чл. 5.4 суми.
Детето Г. И. не било страна по договора, а лице, което получава обучението, което
обаче не го правело страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. И. депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Така уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване създавала предпоставки за обогатяване на ищеца, тъй като под формата
на неустоечно вземане същият би получил сума в размер, който би получил и в
хипотеза, при която договорът не е прекратен. Същата била нищожна на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, позовава се и на норми от ЗЗП и др. хипотези по чл. 26 ЗЗД. Отделно
възразява, че реално занятия не били провеждани поради пандемичната обстановка в
страната, и не я уведомил за организирани занятия. Оспорва представените с исковата
молба частни документи – договор с „Ли“ ЕООД, граждански договори и други, като
твърди, че от същите не се установявало, че ищецът провел обучение. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на неустойката.
Допълнително, след уточнението на ищеца излага, че страна по договора била дъщеря
3
й, предвид на което искът неправилно бил насочен спрямо нея. Претендира разноски.
По делото е представено неоспорено писмено доказателство – договор за
предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сключен на 23.01.2021г. с посочен
в чл. 1 от договора предмет: предоставяне на обучение от агенцията и съгласие за
участие на персонажа в риалити формат „Изиграй го“, което участие може да осигури
главна или друга роля в предстоящи самостоятени проекти на агенцията, както и
такива в ко-продукция с работни заглавия: „Академия за таланти“ – деца, „Академия
за таланти“ – тийн и „Истински рими“. В предмета на договора се сочи, че Агенцията
предоставя на персонажа обучение в 5 модула, всеки с продължителност от два
месеца, а именно: „Креативно мислене и сценарна структура“, „Импровизация“,
„Ритмика и вокал“, „Пластика“ и „Актьорско майсторство за кино“. Съгласно договора
срокът на обучението е с продължителност от 10 месеца, с възможност за
продължаване при възникване на непредвидени обстоятелства, които пречат на
изпълнението на задълженията по договора – чл. 1.3.
С разпоредбите на чл. 2 от договора са посочени задълженията на агенцията,
които най-общо са организиране и предоставяне на качествено обучение в петте
модула, да създаде график, да уведомява персонажа за настъпили промени, условия,
оборудване и др. във връзка с протичането на учебния процес в здравословна и
безопасна среда, а в чл. 3 правата на агенцията, в т.ч. право да получи договореното
възнаграждение в уговорения срок.
С нормата на чл. 4 от договора са посочени правата на персонажа, които най-
общо включват участието му в проявите и мероприятията на агенцията, и
задълженията му – за конфиденциалност, да заплати на агенцията такса в размер на
1 020 лева за участието в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение, да се явява на
репетициите, да се явява навреме за снимки, до присъства на минимум 80% от всички
занятия, да се подписва в присъствените списъци, да поддържа външен вид съответен
за ролята и да не го променя, да следва инструкциите, да пази оборудването и т.н. В
конкретния случай таксата в общ размер 1 020 лева по чл. 4.4 била платима разрочено
на 12 месечни вноски, дължими от 1-5 число на месеца, всяка в размер на 85 лева,
както следва: 50 лева капаро при подписването на този договор, които се приспадат от
първа вноска, а разликата до пълния размер на вноска 1 – до 7 дни от подписването на
договора, вноска 2 – до 05.03.2021г., вноска 3 – до 05.04.2021г., вноска 4 – до
05.05.2021г., вноска 5 – до 05.06.2021г., вноска 6 – до 05.07.2021г., и т.н., като
последната 12-а вноска е с падеж 05.01.2022г.
С разпоредбата на чл. 7 страните уредили прекратяването на договора, вкл. на
едностранно прекратяване от страна на агенцията при системно нарушаване на
правилата от персонажа, като уведомлението за това му се изпраща на имейл – чл. 7.3.
Съгласно чл. 8.1 от договора, когато поради виновно свое поведение персонажът
4
възпрепятства провеждането на обучението – едностранно прекрати участието си в
курса без да уведоми за това агенцията, отсъства повече от 20% от занятията или не
плати в срок дължимите вноски и това е довело до разваляне на договора от страна на
агенцията, персонажът дължи неустойка в размер на незаплатените вноски от
стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, което е в общ размер от 1 020
лева. същата неустойка се заплаща от персонажа в 5-дневен срок от датата на
развалянето на договора на посоченото основание.
За ищеца „Девил Синема Груп“ ЕООД, наричано в договора Агенцията,
договорът е подписан от управителя и законен представител на дружеството Х.Х..
Договорът носи още подписите на персонаж и законен представител. В заглавната част
на документа е посочено, че персонаж по смисъла на договора е Г. И. И., родена на
11.10.2004г., непълнолетна – на 16г. към сключването на договора. Договорът е
подписан от ответника М. Г. И., в качеството й на родител /законен представител/ на
детето Г. И. И., наричано в договора персонаж. В началната част на договора е
посочено още, че законният представител /ответника/ обявява и гарантира, че е
напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметката на
кандидата, с цел поемане на обявените по-долу в договора задължения на другата
страна, наричана в договора персонаж.
При тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД настоящият съдебен
състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че страни по
сключения на 23.01.2021г. договор са детето Г. И. И. и ищеца. Ответникът – майка на
непълнолетната Г. И., е положила подпис в договора в качеството си на законен
представител на детето. Видно е от съдържанието на договора, че ответникът М. И.
подписала договора от името и за сметка на кандидата /детето, персонажа/, както и че
правата и задълженията по договора били договорени за страните по договора –
агенцията и персонажа Г. И..
Напълно споделени от настоящият съдебен състав са и мотивите на СРС, че
предвид нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие между страните, а
спрямо трети лица, каквото ответникът се явява, само в предвидените в закона случаи.
Правата и задълженията от сключения договор са за персонажа, а предвиждане на
такива за третото лице – ответника, не следват нито от договора, нито са предвидени в
закона. Противно на доводите в жалбата, посочените норми от СК са неотносими към
разглеждания казус. Ирелеванти са и обстоятелствата кое лице е извършило
плащанията по договора.
Вън от гореизложените мотиви въззивният съд намира, че в случая е налице и
самостоятелно основание за нищожност на неустоечната клауза, а именно – чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в търговски
5
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията в т. 3 от
решението неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението.
Горепосочената клауза на чл. 8.1 от договора е израз на признатата в чл. 9 ЗЗД
свобода на договарянето. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката обаче сам
по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства
на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. С
неустойката страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора и
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая
уговорената в чл. 8.1. неустойка в размер на неплатените вноски от стойността на
обучението излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, тъй като след едностранното прекратяване на договора от страна на
ищцовото дружество, то няма задължения да престира нищо повече, а би получило
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако
договорът не беше развален, без обаче да предоставя обучение. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като ищецът получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без да престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Изложеното дава основание да се приеме, че съдържащата се в чл. 8.1 от
сключения договор клауза за неустойка противоречи на основния принцип за
6
справедливост и добросъвестност и като накърняваща добрите нрави е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Нищожността на клаузата за неустойка съставлява
отрицателен юридически факт, който препятства възникването на вземането за
неустойка.
Предвид изложеното, изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СРС, предвид на което като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият-ответник.
Същата не претендира и не доказва реално заплатени разноски по делото пред
въззивния съд, предвид на което с настоящото съдебно решение въззивният съд не
присъжда разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18845/16.11.2023г., постановено по гр.д. №
63210/2022г. по описа на СРС, 153-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7