М О Т И В И

 

към присъда №61/12.07.2013 година, постановена по

НОХД № 465/2013 година по описа на ХРС

 

            Районна прокуратура /РП/ – Харманли с обвинителен акт от 12.05.2013г. е повдигнала обвинение против следните подсъдими:

 И.М.Д., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Х., живущ ***, ромска етническа група, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, осъждан за това, че на 23.03.2011г. срещу 24.03.2011г. през нощта в с. К., общ. С., при условията на продължавано престъпление, след като предварително се сговорил с Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., С.И.Г., С.И.Г. и С.С.И.,***, чрез използване на моторно превозно средство -лек автомобил „Ф. Е." с рег. № ххх и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот(разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята), отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

С.С.И. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Х., живущ ***, ромска етническа група, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, осъждан за това, че на 23.03.2011г. срещу 24.03.2011г. през нощта в с.К., общ.С., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след като предварително се сговорил в немаловажен случай с Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г. и С.И.Г. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Е." с рег. № ххх и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята), отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К общ. С без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.„б" от НК.

Г.А.  С. с ЕГН **********, роден  на  ***г.  в гр.Х, живущ ***, ромска етническа група, български гражданин, грамотен, неженен, неработи, осъждан, за това, че на 23.03.2011 г. срещу 24.03.2011г., през нощта в с.К, общ.С, при условията на продължавано престъпление, след като предварително се сговорил с Б.Д.Ж., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г., С.И.Г. и С.С.И. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф Е" с рег. № ххх и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот(разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята), отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай -престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.4,т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28,ал.1 от НК.

С.И.А. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.С., кв.”Л.” №х, ромска етническа група, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 23.03.2011 г. срещу 24.03.2011 г., през нощта в с.К., общ.С., при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след като предварително се сговорил в немаловажен случай, с Б.Д.Ж., Г.А.С., И.М.Д., С.И.Г., С.И.Г. и С.С.И. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Е." с рег. № ххх и  чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот(разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята) отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.„а" и „б" от НК.

С.    И.    Г.  с  ЕГН **********,    роден    на    ***г.    в гр.Х., живущ ***, ромска етническа група, български гражданин, начално образование, неженен, безработен, осъждан,  за това, че на  23.03.2011 г. срещу 24.03.2011 г. през нощта в с.К., общ.С., при условията на продължавано престъпление, след като предварително се сговорил с Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г. и С.С.И. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Е." с рег. № ххх  и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята) отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си -     престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Б.Д.Ж. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Х., живущ ***, ромска етническа група,  български гражданин, с начално образование, неженен, неучи и неработи, осъждан,  за това, че на 23.03.2011 г. срещу 24.03.2011г., през нощта в с.К. общ.С., при условията на продължавано престъпление, след като предварително се сговорил в немаловажен случай с Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г., С.И.Г. и С.С.И. ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.Е." с рег. № ххх и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот(разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята) отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

С.     И.  Г. с  ЕГН **********, роден  на   ***  г. в гр.Х., живущ ***, ромска етническа група, български   гражданин,   с начално образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 23.03.2011 г. срещу 24.03.2011г. през нощта в с.К., общ.С., при условията на продължавано престъпление, след като предварително се сговорил с Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г. и С.С.И. ***, чрез използване на моторно превозно средство -лек автомобил „Ф. Е." с рег. № ххх и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот(разбиване на прозорците на гараж и пристройка към плевнята) отнел чужди движими вещи на обща стойност 793,70 лв. от владението на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. без тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В.Б.С. с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.С., живущ ***,  ромска етническа група, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че на 24.03.2011 г. в района на с. Р., общ. Д. с цел да набави за себе си и за другиго - Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г., С.И.Г. и С.С.И. *** имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи собственост на А.Л.Л. и Г.Н.Н. и двамата от с.К. общ. С. на обща стойност 793,70 лв. , за които предполагал, че са придобити от другиго - Б.Д.Ж., Г.А.С., С.И.А., И.М.Д., С.И.Г., С.И.Г. И С.С.И. ***, чрез престъпление – кражба - престъпление по чл.215 ал.1 от НК.

            В с.з. РП-Харманли, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатите обвинения, които се доказвало по категоричен начин от събраните по делото доказателства.  Безспорно се установило времето на извършване на деянието, начина на извършване, разглобяването и продажбата на инкриминираните вещи в с. Р.. Опитът на подсъдимите да оневинят действията на двамата подсъдими С.С.И. и на С.И.А. се опровергават от събраните доказателства и от самите писмени обяснения на подсъдимите за това къде е станал сговора. Затова и съдът след като прецени така събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и дадените обяснения на подсъдимите следвало да признае същите за виновни по така повдигнато им обвинение и ги осъди на предвиденото в закона наказание ,,Лишаване от свобода" като прецени обществено опасния характер на деянието и на самите дейци. Относно подсъдимия И.М.Д., наказанието следвало да бъде  определено над минимума, който предвижда закона. Относно подсъдимия С.С.И. следвало да се определи наказание над предвидения в закона минимум, което да изтърпи при съответния първоначален режим. Относно подсъдимия Г.А.С., следвало да се наложи наказание над минимума предвиден за това деяние. Относно извършеното от подсъдимия  С.И.А. , съдът следвало да му наложи наказание над минимума предвиден в НК, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Относно подсъдимия С.И.Г., наказанието следвало да е ,,Лишаване от свобода" над предвидения минимум ще свърши работа. Относно подсъдимия Б.Д.Ж., следвало да се наложи наказание - условно осъждане на ,,Лишаване от свобода". По отношение на подсъдимия С.И.Г. следвало да му се наложи наказание ,,Лишаване от свобода" над минимално предвиденото в закона. По отношение на подсъдимия В.Б.С. следва също така да се наложи едно наказание предвидено от закона по чл. 215, ал.1 от НК, което също да е ,,Лишаване от свобода". В този смисъл прокурора моли за съдебен акт.

Адв. Н.К., защитник на подс.И.Д., моли при определяне на наказанието спрямо нейният подзащитен, съдът да вземе предвид, че той се признава за виновен. От друга страна, обаче спрямо него липсвали конкретни доказателства, той да е извършил описаното в обвинителният акт престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Затова и защитата, моли съда за присъда, с която на подсъдимият да се определи наказание в предвидения от закона минимум като при случай че е възможно и са налице предвидените в закона предпоставки,  това наказание да е ,,Пробация”.         

Подсъдимия И.М.Д. заявява, че се признава за виновен но отказва да дава обяснения. Съгласен е със становището на защитника си.

Защитника на подс. С.С.И., адв.Й.Х., пледира, че в хода на досъдебното и съдебното производство не са се събрали достатъчно доказателства, от които да се направи един категоричен извод относно виновността на нейният доверител, поради което моли съда, същият да бъде оправдан. В този смисъл моли за съдебен акт.

В своя защита подсъдимия С.С.И. заявява, че не се признава за виновен и не дава обяснения по случая. Иска от съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Защитника на подс. Г.А.С., адв.И.Д., Моли съда да постанови съдебен акт, с който да оправдае подзащитният му. Според защитника, в съдебното следствие, прокуратурата не успяла да изясни кой, кога, къде и какво е направил. Единствено леко бил докоснат, въпроса относно това кога е станало престъплението. Имало една посочена дата в обвинителния акт, която никой не оспорвал и от там на татък липсвали доказателства за извършеното от всеки един от подсъдимите, така като им били повдигнати обвиненията. Според защитата по делото били на лице едни голословни твърдения, които по никакъв начин не се доказали. Поради това, тъй като не било доказано по категоричен, ясен и несъмнен начин обвинението, то адв. Д. моли подзащитният му да бъде оправдан. Алтернативно прави искане, ако съдът счете, че  подс.Г.А.С. е виновен да му наложи наказание в минималния предвиден от закона размер.                            

В своя защита подсъдимия Г.А.С. заявява, че се признава за виновен, отказва да дава обяснения и съжалява за случилото се.

Адв. Д.Д., защитник на подс. С.И.А., пледира, че обвинението повдигнато на подзащитният и не се е доказало. И по-точно не се доказало участието на подсъдимия в твърдяната кражба.  С оглед на горното, адв.Д. иска подсъдимия С.И.А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В своя защита подсъдимия С.И.А. заявява, че не се признава за виновен,и иска съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.

Адв. Д.С., защитник на подс. С.И.Г., заявява, че също моли съда да постановите една оправдателна присъда по отношение на нейният подсъдим. Според адв.С., нейният подзащитен, въпреки, че се признава за виновен, и че той не отрича самия факт, че е участвал при извършването на това престъпление, то последното било останало недоказано, доказателствата не били достатъчни за постановяването на една осъдителна присъда, поради което моли за една напълно оправдателна присъда.            

В своя защита подсъдимия С.И.Г. заявява, че се признава за виновен, но отказва да дава обяснения. Освен това иска съдът да го оправдае, като се придържа към казаното от защитника.

Адв. Т.Д., защитник на подсъдимия Б.Д.Ж., намира,  че в настоящото производство досъдебно и съответно съдебно такова не били събрани безспорни доказателства за участието на подсъдимия Б.Д.Ж. в процесното деяние. Името му се споменавало само в някои от прочетените обяснения на останалите подсъдими. В нито едно от свидетелските показанията обаче, нейниятт подзащитен не бил споменат. Освен това от обясненията на останалите подсъдими, ставало ясно, че подс.Ж. не е вземал дейно участие в процесното деяние. Защитника иска в случай, че съдът реши, че подсъдимия Б.Д.Ж. е виновен  да му наложи минимално наказание.

В своя защита подсъдимия Б.Д.Ж. заявява, че се признава за виновен, отказва да даде обяснения и се придържа към казаното от адвоката си.

Защитника на подс. С.И.Г., адв. В.А., счита, че с оглед принципа на непосредствеността в НПК, съдът е положил едни доста големи усилия да събере всички необходими и относими доказателства по делото, които за съжаление не били събрани и не е било направено усилие от органите на досъдебното производство. Въпреки това обаче, и въпреки направените самопризнания на част от подсъдимите и с оглед на това, че житейски  защитата била убедена, че е много вероятно те да са извършили това престъпление, от събраните доказателства, не можело да бъде постановена осъдителна присъда. С оглед на това следвало, съдът да постановите оправдателна присъда независимо, че подсъдимите си признават вината и имало голяма степен на житейска вероятност те да са го извършили, но нямало категорични доказателства за това. В този смисъл адв.Г. моли за присъда.                 

В своя защита подсъдимия С.И.Г. заявява, че  се признава за виновен, отказва да даде обяснения и се придържа към казаното от адвоката си.

 

Адв. Г.Г., защитник на подс.В.Б.С., пледира,  че основополагаща презумпция в наказателния процес е правото на всеки не да докаже невинността си, а напротив обвинението да докаже, че той е виновен. Всеки е невинен до доказване на противното. В настоящия процес не се събрали никакви годни доказателства, които ясно и недвусмислено да водят до този извод. Конкретно за нейният доверител нещата, които правели впечатление били, че нито от обективна, нито от субективна страна има едно доказателство, което да говори, че той е осъзнавал какво е извършил. Напротив всички подсъдими доказват, че той не е знаел поради какво причина отива там. Част от подсъдимите говорят за скандал между него и С. предизвикан от това, че С. не е сам, а е с толкова хора, които трябва да се качат в автомобила. Никой не споменава за някаква реакция от негова страна, да се качват чували с метали или сакове с метали, което изключва възможността той изобщо да е видял какво се товари в колата му, а още по-малко да направи извод, че тези вещи или чували са пълни с вещи предмет на престъпление. В този смисъл, защитата в лицето на адв. Г. иска от съда подс.С. да бъде оправдан. В случай, че съдът приеме, че последният е виновен защитата иска съдът алтернативно да наложи наказание,,Пробация” В своя защита подсъдимия В.Б.С. заявява, че  се признава за виновен, отказва да даде обяснения и се придържа към казаното от адвоката си.

            Гражданско-правни претенции в наказателното производство се предявиха, но съдът не прие за разглеждане гражданският иск на пострадалият А.Л., тъй като същият не отговаря на изискванията визирани в НПК като форма на иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2011г. срещу 24.03.2011г. през нощта в с.К., общ.С., обл.Х., са били извършени множество кражби, общо шест според св.Т. от домовете на различни граждани. Още на 24.03.2011г. двама от тях констатирали извършените кражби от домовете им. Това са св.А.Л. и Г.Н. и двамата живущи в с.К., общ.С., обл.Х.. На същата дата 24.03.2011г. св.А.Л. информирал органите на реда и видно от представените и приети по делото доказателства /полицейски преписки/ пак на същата дата по оперативни данни са били установени според полицията част от извършителите на кражбите, от които са снети и обяснения. Това са подс.И.М.Д. /л.62 т.І от ДП/, подс.С.И.Г.  /л.63 т.І от ДП/, подс.С.С.И. /л.67 т.І от ДП/ и подс.С.И.А. /л.68 т.І от ДП/ всички от гр.С., обл.Х.. В последствие били установени и останалите извършители на описаните кражби, а именно подс.Г.А.С. /л.64 т.І от ДП/, подс.Б.Д.Ж. /л.65 т.І от ДП/, подс.С.И.Г. /л.66 т.І от ДП/ и подс.В.Б.С. /л.693 т.І от ДП/, също всички от гр.С., обл.Х.. По късно съответно на 25.03.2011г. св.А.Л. и на 01.04.2011г. Г.Н. са подали официално жалби до полицията за извършените в домовете им кражби като в снети по преписките обяснения са описали точно какви вещи им липсват. Снети са и обяснения от пострадалите, които описват какво им е отнето от домовете и кога. След установяването на част от извършителите на кражбите, според обясненията им е образувано и ДП №150/11г. по описа на РУП-Харманли. В хода на производството са разпитани като свидетели двамата пострадали от престъплението подали жалби за това, а именно св.Л. и починалият към момента на съдебно заседание св.Н.. При разпита си в ДП, св.Л. заявява, че от домът му са откраднати два медни бакъра от 12 литра и 5 литра, една медна тава 12 литра, 3 бр. медни тигана с диаметър 30 см., 2 бр.медни саханчета, електрожен, изработен по поръчка, с изводи за заваряване, зареждане на акумулатори, извод 36 волта, състоящ се от 5 бобини и силициев блок, 2 бр.кабел 25 квадрата – 15 метра - меден, кабел меден 2,5 квадрата, трижилен – 15 метра, още един захранващ кабел 15 метра – меден 3х2.5 кв/мм, поцинкована кофа с дървено дъно, пет бр. гаечни ключове различни размери. Според показанията на св.Н. от домът му са откраднати – 2 бр.бакъри от 1 литър 1 бр. бакър от 20 литра и 1 бр. бакър от 15 литра и една медна тава от 15 литра с дръжки, два гумирани кабела по 10 метра всеки три жилни по 2,5 кв/мм, още един бр. медна тава от 15 литра и медна лозарска пръскачка.  По отношение на останалите кражби извършени същата вечер в с.К., не са направени никакви опити да се установят пострадалите лица и съответно откраднатите им вещи, както и да се установи дали подсъдимите по настоящото дело са съпричастни към тях или не и дали има и други участници в кражбите извършени на инкриминираната дата. В хода на ДП, част от подсъдимите първоначално дават обяснения, като конкретно двама от тях подс.С.Г. и подс.Б.Ж., обясняват как седемте от подсъдимите без подс.В.С., били отишли до с.К. да крадат. Извън селото останали подс.С.А. и подс.С.И.. След това останалите влезли в селото и влезли последователно в две къщи, като от едната изнесли електрожен, кабели, бакъри и тигани. След това от друга къща в съседство влезли и изнесли две пръскачки и  два бакъра и бронзови тръбички. След това като занесли всичко до двамата подсъдими извън селото подс. С.И. се обадил на подс.В.С. да ги прибере с колата. Последният дошъл, натоварили всичко в колата и се прибрали в гр.С. в дома на подс. С.И.. Там смачкали и разглобили откраднатото и изгорили медните проводници. На следващият ден подс.С.Г., подс. С.И. и подс. В.С. предали вече преработените медни отпадъци на вторични суровини. След това се прибрали по домовете си. В последствие след първото връщане на делото на РП-Харманли, на подсъдимите отново е било повдигнато обвинение и същите са дали вече всички обяснения. Различното в тези обяснения е, че по-голямата част от подсъдимите твърдят, че от едната от къщите в които са влезли не са взели нищо. Като по отношение на казаните, тиганите, пръскачка и електрожен показанията им почти се припокриват. Обясненията на обвиняемите се различават и по отношение на това кога и как са пристигнали подс.С.А. и подс.С.И.. Според вторите обяснения те са били пияни и първоначално не са тръгнали с останалите, но после са ги последвали и групата, която е извършила твърдените кражби ги открила в края на с.К., когато изнесла откраднатите вещи. През това време подс. С.И., вече се бил обадил на подс.В.С., които след малко дошъл да прибере племенника си. Като в последствие качил всички със нещата които носели, тъй като те му казали, че са техни.   Подсъдимите са давали още веднъж обяснения по ДП, при третото им привличане като обвиняеми, но те са копие на вторите им обяснения, като или дознателят не си е направил труда да размести словореда или подсъдимите са на такова високо интелектуално ниво, че са повторили точно същото, дума по дума както са го изложили във вторите си обяснения.

По делото е била назначена оценъчна експертиза, която е дала стойност на приетото за откраднато от домовете на посочените по-горе пострадали. Според заключението на същата общата стойност на всички откраднати вещи от домовете на св.Л. и Г.Н.  е 793.70 лева. Разделено съгласно приетото за отнето от отделните пострадали стойността на вещите отнети от св.Л. е 574.20 лева а от Г.Н.  е 219.50 лева.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие въз основа на разпитите на свидетелите в съдебно заседание и прочетени по реда на НПК, обясненията на подсъдимите прочетени по реда на НПК, писмените доказателства по ДП, приобщени по делото и заключението на ВЛ.

Като прие горната фактическа обстановка съдът призна за невинни и изцяло оправда осемте подсъдими по повдигнатите им обвинения. Мотивите на съда за това са следните:

От събраните по делото доказателства според настоящият състав на съда не се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са извършили престъпленията за които им е повдигнато обвинение. За да изясни горният извод настоящият състав, ще се спре по отделно най-напред на елементите от обективна страна на кражбата.

На първо место и в случая според съда най важен елемент са Инкриминираните -  твърдени за отнети движими вещи. Според държавното обвинение, вещите които са отнели подсъдимите – подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г. са - 1 бр. меден бакър с вместимост 12 л.; 1 бр. меден бакър с вместимост 5 л.; 2 бр. медни саханчета с вместимост по 1 л. всяко; 1 бр. медна тава с вместимост 12 л.; 3 бр. медни тигани с диаметър на дъното 30 см. всеки; 1 бр. нефабричен монофазен електрожен; 1 бр. гумиран меден ел. проводник тип ШКПТ 3x2,5 кв.мм. с щепсел шуко с дължина 15 м.; 2 бр. гумирани медни ел. проводници, тип ШКГД 1x25 кв.мм. с обща дължина 30 м.; 1 бр. гумиран меден ел. проводник тип ШКПТ 3x2,5 кв.мм. с дължина 15 м.; 1 бр. поцинкована кофа с дървено дъно; 5 бр. гаечни ключове – от владението на св.Л. и  2 бр. медни бакъри с вместимост по 1 л. всеки; 1 бр. меден бакър с вместимост 20 л.; 1 бр. меден бакър с вместимост 15 л.; 1 бр. медна лозова пръскачка; 1 бр. медна тава с вместимост 15 л.; 1 бр. медна тава с дръжки с вместимост 15 л.; 20 м. гумиран меден ел. проводник, тип ШКПТ 3x2,5 кв.мм. от владението на Г.Н..  Именно този първи елемент от обективна страна на престъплението кражба съдът намира за категорично недоказан по делото. Горните вещи са приети за отнети от двамата пострадали единствено и само на база техните показания. Тези показания, по отношение на вещите, обаче не се подкрепят по никакъв начин от никакво друго доказателство по делото. Нещо повече, ако се проследят първоначално обясненията дадени от пострадалите и техните жалби до полицията, макар и последните да не са събрани по реда на НПК и да не могат да се ползват като доказателства и дадените в последствие показания конкретно на св.Л., пред съда и тези прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, се установява абсолютно разминаване в посочените за отнети от самия пострадал в отделните фази на производството вещи. В разпита си пред съда, където пострадалият – св.Л. се ползваше от записки направени след кражбата той заявява, че са му отнети : Електрожен, апарат за заваряне с изводи за токоизправител за зареждане на акумулатор, извод за 36 волта ток с четири бобини, силициев блок изработен по поръчка, електроженови кабели към 10 метра 25 квадрата – това са работни кабели за електрожен, а не силов. Други парчета силов кабел 25 квадрата към 10 метра, общо тегло 45-50 килограма, кофа с дървено дъно и чувал в който са ги пренасяли, тава 40 см – 1 бр., 4 бр. медни тигана, 1 бр. бакър 12 литра, 4бр. бакър 4 литра и други инструменти. 

Според показанията на същият свидетел в ДП прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК той заявява, че са му отнети следните вещи - 1 бакър от 12 л., 1 бакър от 5 л. и 2 медни саханчета от по 1 л., 1 медна тава от 12 л., 3 тигана с диаметър на дъното 30 см. с дръжки извити нагоре, 1 саморъчно направен електрожен, правен по поръчка. Електроженът имаше 4 извода за различни амперажи и 1 извод за маса. Един от изводите беше предназначен за 36 волта, а на друг от изводите беше предназначен за зареждане на акумулатор с ток 12 волта. Електроженът вътре имаше пет медни бобини свързани със силициев блок. Бобините бяха с плосък проводник. Общото тегло на електрожена беше 50 кг. Заедно с електрожена ми беше откраднат още свързания към него захранващ кабел - 15 м. гумиран меден кабел 3 х 2,5 кв.мм., който беше увит около електрожена. Кабела накрая имаше щепсел шоко. На електрожена нямаше поставени други кабели. Над електрожена, закачени на пирони на една от гредите, имаше 2 медни гумирани кабели (работни кабели, заваръчни) всеки със сечение от 25 кв. мм. Имаше още 1 резервен захранващ кабел 15 м. гумиран меден, със сечение 3 х 2,5 кв. м., който използвах за удължаване. Трита кабела бяха нови, неупотребявани и бяха откраднати. Освен това бяха взели една поцинкована кофа, на която бях направил дървено дъно. Още бяха откраднати 5 бр. гаечни ключове, съответно 1 бр. 14/17, 1 бр. 17/19, 1 бр. 19/22, 1 бр. 24/30 и 1 бр. 27/32.

  В случая съдът кредитира показанията на св.Л. дадени пред съда, до колкото той както вече бе отбелязано се ползваше със собственоръчни записки, а и последните показания почти изцяло съвпадат със обясненията и жалбата на пострадалия до полицията, както съвпадат и с показанията на св.Т. в тази им част, които съдът също кредитира в тази част. От тези показания е видно, че само в  един случаи вещите описани в диспозитива на обвинението и приети за отнети от пострадалия съвпадат. Това е един бакър 12 литра. По отношение на останалите вещи е на лице абсолютно разминаване. Електрожена става с пет броя бобини, дължината на кабелите става с пет метра повече и с различно сечение на кабелите, променя се към по голям и обема в литри на останалите вещи за които се твърди от пострадалия, че са му отнети, изменя се и  диаметъра на същите, а така също и техният  брой, а има и такива, които изобщо не са посочени в съдебно заседание от свидетеля, както и не са записани в записките му, а не са споделени и с полицейският служител посетил кражбата – св.Т.. Тоест по никакъв начин вещите описани в диспозитива на обвинението и посочени от пострадалия като отнети му, не съответстват, не са точно индивидуализирани от държавното обвинение.

Що се отнася до вещите за които се твърди, че са отнети от Г.Н., съдът намира и тези вещи за неиндивидуализирани, още повече, че в случая с оглед настъпилата смърт на горното лице по делото не бяха прочетени и неговите показания дадени в ДП. В тази връзка съдът  намира твърдените за отнети от дома на горното лице вещи също за не индивидуализирани по делото.

Наред с противоречията в показанията на самите пострадали – св.Л., относно инкриминираните вещи, по делото не са събрани никакви други доказателства, които да водят до индивидуализиране на вещите описани в обвинението като отнети от подсъдимите, без подс. В.С. от двамата пострадали. В настоящият случай следва да се  отбележи, че полицията е била веднага сигнализирана от последният свидетел, почти няколко часа след като е била извършена твърдяната кражба от дома на последният, но органите на досъдебното производство и прокуратурата не са предприели никакви процесуално следствени действия. Нещо повече от снетите обяснения на подсъдимите е видно, че това е станало още на 24.03.2011г., тоест в деня в който се твърди, че са извършени кражбите. Въпреки това обаче, не са предприети действия за оглед на местопроизшествията, от там за събиране на евентуални доказателства за авторите на кражбите. Освен това не са предприети и действия по откриването и изземването на инкриминираните вещи от пункта за вторични суровини в който се твърди, че те са били предадени и това е станало същият ден когато са снемани обясненията на подсъдимите. Тези вещи при положение, че бяха иззети от горният пункт биха могли да бъдат разпознати от пострадалите и така да се индивидуализират по един безспорен начин. Не са извършени и претърсвания и изземвания в домовете на подсъдимите с цел откриване и установяване на част от инкриминираните вещи или следи от така нареченото „преработване” на вещите, което пък би потвърдило самопризнанията на обвиняемите. Полицията се е задоволила с частичните самопризнания на част от подсъдимите изложени от тях в снетите им обяснения, по полицейската преписка. Не са извършени и следствени експерименти от които да се установи в кои точно домове са влизали подсъдимите от къде и как. Кои точно от подсъдимите къде са влизали. Всичко това е от изключително значение за делото и би закрепило частично показанията на пострадалите и обясненията на подсъдимите дадени в ДП, тъй като както вече бе отбелязано от показанията на св.Т. става ясно, че същата вечер е имало повече от две кражби в различни домове. Последното между другото се потвърждава и от обясненията на подсъдимите дадени по полицейските преписки/макар и да не могат да се ползват като доказателства/ , а и от обясненията им в ДП от които е видно, че едни от тях заявяват, че са влезли най напред в една къща от където уж нищо не са взели а после в друга от което са взели електрожен, и домакински прибори. Други от тях пък твърдят, че от едната къща са взели казан и пръскачка а от друга електрожен, казан тигани и други домакински прибори. Тоест в случая е видно, че подсъдимите в различна комбинация, тоест като лица са влезли в повече от две къщи в процесната нощ. Последното обаче както, става ясно от показанията на св.Т. остава не изяснено, защото полицията не могла видите ли да установи кой обитава въпросните домове, а и нямало подадени жалби.

От всичко изнесено до тук е видно, че по никакъв начин не са индивидуализирани инкриминираните вещи, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите, за кражба. Тези вещи не са индивидуализирани нито, като брой, нито като вид, нито като размери, нито като количество. Не е ясно по делото и дали те са били годни за ползване или не. В тази връзка имаме само едни твърдения на пострадалите, в частност на св.Л., който е на  76 години и описаните вещи, особено, медните съдове сигурно са доста по възрастни и от него самия. От горните разминавания в описанието на вещите възниква и въпроса дали пострадалите изобщо са притежавали описаните като инкриминирани вещи, тъй като те се разминават с тези посочени в съдебно заседание и в обясненията по полицейската преписка и пред св.Т., за което свидетелства и той. Ето защо съдът намира че по никакъв начин, държавното обвинение не доказа по делото, че на първо место от домовете на посочените пострадали е извършена кражба и на следващо место, че точно описаните в обвинението вещи са им били отнети и със същата, тежест, че тази кражба е извършена именно от подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г.. В подкрепата на този извод е и факта, че в заключението на ВЛ са посочени и точни наименования на отнетите кабели а именно тип  ШКПТ, тип ШКГД, без същото да е видяло съответните кабели и без да е на лице по делото протокол за оглед на същите, още повече, че в постановлението за възлагане на експертизата, тези кабели не са посочени с конкретните си наименования, а и никой от пострадалите не сочи наименование на кабелите. Затова и съдът не кредитира експертизата в тази и част.

Горните вещи не се индивидуализират и от св.З.М., като в случая съдът кредитира показанията и дадени в ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПК. От тях обаче освен, че подсъдимите са предали медни съдове и обгорели кабели по никакъв начин не се доказва, че това са именно инкриминираните вещи. 

Действително част от подсъдимите в обясненията си на ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2от НПК сочат да са отнели подобни на инкриминираните вещи, но това по никакъв начин не индивидуализира и не спомага за индивидуализацията на инкриминираните вещи, още повече, че не може да се установи дали същите са отнети именно от домовете на посочените като пострадали лица, а не от някой от останалите домове в които същата вечер е имало извършена кражба а и дали действително са отнети от подсъдимите, до колкото липсват категорични доказателства по делото за това.

По отношение на вторият елемент от обективна страна на кражбата, а именно фактическата власт върху веща, съдът намира, че и този елемент е недоказан, както вече бе отбелязано и по-горе. За това вече бяха изложени доводи по-горе и те изцяло са свързани с неиндивидуализацията на инкриминираните вещи и липсата на каквито и да са доказателства, че тези инкриминирани вещи са били собственост или са се намирали във владението на пострадалите. В случая такъв извод не може да се направи поради вече изложените по-горе мотиви и най вече с оглед противоречието в собствените показания на пострадалия Л.. Освен това на липсата на индивидуализация на домовете от които са отнети вещи през процесната нощ, както и на индивидуализацията на самите вещи. Доколкото говорим за кражба от помещения в селски домове, които имат характера на складове за всичко, съдът приема, че е трудно от житейска гледна точка да се установи какво точно евентуално е откраднато и да се индивидуализират вещите, но това в случая е абсолютно необходимо, защото обвинението следва да е безспорно и категорично доказано, а не хипотетично.

На следващо место от обективна страна идва самото отнемане на веща. В случая съдът намира, че не е доказано по категоричен и неоспорим начин, че подсъдимите на 23/24.03.2011г. в с.К. са отнели твърдените от държавното обвинение, инкриминирани движими вещи от владението на св.Л. и св.Н.. Съдът приема това за установено на база вече изнесените мотиви. Тези вещи, първо не са индивидуализирани и второ не може да се приеме по категоричен начин да са отнети от домовете на посочените като пострадали лица в обвинителният акт на РП-Харманли и не може да се приеме, че точно подсъдимите подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г. са сторили това. Освен това тук е момента да се отбележи, че съгласно чл.279, ал.4 от НПК осъдителна присъда не може да се постанови само на база обясненията на подсъдимите, прочетени по реда на чл.279, ал.2 и ал.3 от НПК, какъвто е и настоящият случай.  Нещо повече съгласно чл.281, ал.8 от НПК осъдителна присъда не може да се постанови само на база, показания прочетени по реда на ал.4, какъвто на практика е и настоящият случая. Единствено показанията на св.Т., дадени в ДП  не са прочетени по последният ред и съдът кредитира, частично същите, относно това, че в процесната нощ са били извършени няколко кражби, включително и от домовете на св.Л. и св.Н., както и това, че на процесната дата, част от подсъдимите са предали медни отпадъци на пункт в с.Р., а също и по отношение на откраднатите от двамата свидетели вещи  от домовете им, за което те са съобщили сами на св.Т. и в жалбите си до полицията. Последните вещи свидетелят посочи в съдебно заседание от записките които си е водил при извършваната от него проверка и това което са му съобщели пострадалите. Посочените от св.Т. вещи изцяло съвпадат с тези които св.Л. посочи в съдебно заседание, поради което и съдът кредитира показанията на този свидетел в тази им част а и показанията на св.Л. от съдебното следствие. Тоест в случая липсват преки доказателства които по безспорен начин да доказват, че именно горните подсъдими са извършили твърдените в обвинителният акт кражби. Липсват и порица или система от косвени доказателства за това.

На следващо место, като се има предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че не се извежда и не се доказва и последният елемент от обективна страна на кражбата, а именно волята на пострадалия. В случая до колкото според съда не може да се направи извода, че отнетите от подсъдимите вещи са именно от домовете на пострадалите описани в обвинителният акт на РП-Харманли, то не може да се говори и за отсъствие на съгласие на тези лица за отнемане на вещите.

Що се касае до субективната страна на престъплението, до колкото съдът намира, че същото не е извършено от обективна страна то същото няма как да е извършено и от субективна страна от страна на подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г..

Ето защо и съдът като взе предвид горното прие за недоказо извършването на повдигнатото обвинение по отношение на подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г. поради което оправда същите.

Като взе предвид горното съдът прие за недоказано от обективна страна и престъплението за което е повдигнато обвинение на подс.В.С.. До колкото съдът прие, че не е доказано по категоричен начин, че подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г., са извършили описаните кражби, то на практика е не възможно да се приеме, че подс.С. им е помогнал да отчуждят вещите за които е знаел, че са предмет на кражба. Даже и да приемем, че в нощта когато подс.С. е отишъл да прибере, племенникът си, от с.К., той е могъл да предположи, че вещите, които са носели останалите подсъдими най вероятно са крадени или са предмет на престъпление, то той в същият момент не им е спомогнал да отчуждят тези вещи, макар и не индивидуализирани, за които последният е бил уведомен, че са на подсъдимите.  На практика отчуждаването на твърдените в обвинителният акт вещи е станало по-късно през деня, като преди това подс.С. е оставил всички подсъдими и вещите които те са носели в дома на подс.С.И., като подс.С. си е тръгнал и се е прибрал в дома си. На сутринта подс.С.И. се обадил на подс.С. и го помолил да отидат с неговият автомобил до гр.Д., защото подс.И. имал там дело. Подсъдимият С. отишъл до дома на подс.И. и тогава той и подс.А. и подс.С.Г. сложили два сака в багажника и всички тръгнали за гр.Д.. Там останалите казали наподс.С. да кара в посока за С.З. и на един пункт предали отпадъците от саковете. Тоест от горното дори и да беше доказана кражбата в която са обвинени подс.Д., подс.И., подс.С., подс.А., подс.С.Г., подс.Ж. и подс.С.Г., то по никакав начин, според настоущият състав не може да се приеме, по категоричен начин, че подс.С. е знаел или предполагал, че тези сакове са пълни именно с вещите които вечерта той е превозил от с.К. до дома на подс. С.И.. Тоест в никакъв начин не може да се направи и извод за осъществяване и от субективна страна на престъплението по чл.215, ал.1 от НК от страна на подс.С..

Поради изложеното  съдът прие,че   обвиняемите  не са  осъществили  от обективна и субективна  страна състава  на  престъплението, за което им е повдигнатото обвинение, поради което на основание чл.304 от НПК ги оправда по повдигнатите им обвинения.

          Предвид  постановената оправдателна присъда  направените по делото разноски остават за сметка на държавата . 

Съдът отмени и взетите по отношение на подсъдимите мерки за неотклонение.

          Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.

 

                                                          

Районен съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.А.