МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1816
/ 2019 г. НА
КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Л.Л.М., ЕГН - ********** *** за
извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият,
след като е осъден с Решение на КРС по
гр. Д. №527/2013 година влязло в сила на 08.05.2013 г. да издържа свой
низходящи-малолетната си дъщеря Н.Л.Л., ЕГН - ********** изплащайки издръжка в
размер на 95,00/деветдесет и пет/ лева месечно, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на две и повече месечни вноски – а именно в периода от
седемдесет и седем месеца или дължима издръжка от 08.05.2013 година до
30.09.2019 година на обща сума от 7315 /седем хиляди триста и петнадесет/ лева.
Подсъдимият призован редовно за участие в
съдебно заседание се явява с адвокат Г. в чието присъствие разгледа делото.
Защитата на подсъдимия адвокат Г., заявява в
ОСЗ, че е подсъдимия е запознат с обвинителният акт както и със събраните на
досъдебното производство доказателства. Заявява, че счита за доказано
извършеното престъпление, както и това , че желаят делото да бъде разгледано по
редът на глава 27 от НПК. След извършеното признаване на вината и заявено
съгласие за разглеждане делото по редът на гл.27 от НПК съдът премина към
разглеждане на делото по редът на чл.269 , ал.3 т.3 от НПК. В ОСЗ на 09.10.2020
година се прочетоха показанията на свидетелите по досъдебното производство В.С.
и Т. Г.. При това се установи ,че действително подсъдимият не е изплатил 77
месечни вноски от по 95 лева – дължима издръжка на дъщерята Н.Л.Л., ЕГН – **********.
Или дължимата от него издръжка за тези месеци е в размер на 7315,00 лева а
същата не е изплатена. Разводът датира от дълго време.До приключване на
воденото досъдебно производство подсъдимият е бил запознат с привилегията на
чл.183 ал.3 от НК. Но очевидно и в последствие той не изпълнява задължението
си. Представителят на КРП в съдебно заседание поддържа обвинението по
обвинителния акт. Предлага на подсъдимия да бъде осъден по редът на чл. 58а от НК. Счита че наказание като „Глоба”, предвидено вместо „лишаването от свобода”
би изиграло своите реална и генерална превенции.При това защитата и подсъдимия
заявяват, че разбират изцяло обвинението, разбират и последиците от осъждането.
Подсъдимия заявява, че вече изплаща новият завишен размер на издръжката на
детето като успоредно с това се издължава и за минало време. В цялост твърди,
че не може да направи нищо и не се противопоставя на предложението на КРП да
бъде наказан с по-лекото предвидено в закона наказание.
Съдът от събраните по делото доказателства –
изявлението на Защитата в смисъл, че е налице поведение в посока на изпълнение
на задълженията за издръжка, а в същото
време и това, че подсъдимия съжалява за извършеното като моли за по леко
наказание, както и това, че свидетеля пострадал от неправомерното и поведение,
няма претенции извън определеното от съдът при развода дължимо поведение,
прецени по отделно и в съвкупност, като прие за установено следното от
фактическа и от правна страна:
Подсъдимият Л.Л.М., ЕГН - ********** *** , **,
*** гражданин, живущ на посочения в делото адрес, със средно специално
образование, безработен, осъждан, разведен, и пострадалият от престъпното му
бездействие бивша съпруга В.С.С. и детето им Н.Л.Л. са бивше семейство. След
развода упражняването на родителските права върху децата е било предоставено на
майката.
След фактическата раздяла между съпрузите
подсъдимият, е осъден с Решение на КРС
по гр. Д. № 527/2013 година влязло в сила на 08.05.2013 г. да издържа своята
низходяща-малолетна дъщеря Н.Л.Л., ЕГН – **********, като изплаща издръжка в
размер на 95,00/деветдесет и пет/ лева месечно, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на две и повече месечни вноски – а именно в периода от
седемдесет и седем месеца или дължима издръжка от 08.05.2013 година до
30.09.2019 година на обща сума от 7315 /седем хиляди триста и петнадесет/ лева.
Прокуратурата му е повдигнала и предявила
обвинение за определен период от време, като следва да се отбележи, че до
решаване на делото последния частично е изпълнил задължението си да издържа
детето с издръжката в горепосочения размер, но редовно плаща новоопределеният
размер на издръжка.
В хода на съдебното производство, и след
разясняване от съдът на правата и задълженията защитата на подсъдимия заявява
,че няма какво да направи, признава вината му и моли за налагане на по-лекото
предвидено по закон наказание. Предвид изложеното съобразявайки се с крайното
становище на прокуратурата съдът, прие, че подсъдимия е осъществил от обективна
и от субективна страна,престъплението за което и е повдигнато обвинение, а
именно престъпление по чл.183, ал1 от НК, за това , че след като е осъден с
гр. Д. № 527/2013 година влязло
в сила на 08.05.2013 г. да издържа своята низходяща-малолетна дъщеря Н.Л.Л.,
ЕГН – **********, като изплаща издръжка в размер на 95,00/деветдесет и пет/
лева месечно, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две и
повече месечни вноски – а именно в периода от седемдесет и седем месеца или
дължима издръжка от 08.05.2013 година до 30.09.2019 година на обща сума от 7315
/седем хиляди триста и петнадесет/ лева. Дължима издръжка за дъщерята от
съвместното съжителство с В.С.С..
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. Подсъдимия не е
изпълнил задължението си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение за
издържане на низходящи. М. не е изплатила повече от шест месечни вноски от по
осемдесет лева, а именно в размер на 77 месечни вноски или дължимата сума от
7315,00 лева.
Субект на престъплението е подсъдимия.
Престъплението е извършено умишлено. М. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
допускал настъпването им. Не е ползвал е привилегията на разпоредбата по чл.183
ал.3 от НК като в съдебно заседание заявява разбиране на закона но не проявява
воля и амбиция да изпълни доброволно задължението си като заявява, че няма
какво да направи. По описания по-горе начин М. не е изпълнил задължението си да
заплати на законния представител на малолетната им дъщеря дължимата издръжка.
Така с бездействието си той е осъществил отново състава на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК. Дължимата сума е била в размер на 7315,00 лева общо факт
установен, от една страна чрез представяне на гласни доказателства събрани в
хода на досъдебното производство и липсата на писмени документи за изплатената
сума. Не се установи от деянието да са настъпили други вредни последици. С
оглед характеристиката на обвиняемия, отсъствието му от посочения постоянен
адрес но и фактическа безработица съдът не следва да счита тези факти за
смекчаващо вината обстоятелство. Но воден от разбирането, че следва да се даде
шанс за превъзпитание и поправяне съобрази крайното си решение с предложението
на КРП. Целите на осъждането са не да се репресира осъденият а да му се даде
шанс да се превъзпита и възпира от по-нататъшна престъпна дейност поради което
при определянето на присъдата съдът съобрази така изложените обстоятелства и
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 , ал.1 , т.2 б“в“ от НК
„глоба” в размер на 500,00 лева
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: