Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Велико Търново , 30.03.2021 г.
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 19.02.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА,
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1287/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .
Ищецът "Уникредит
Булбанк" АД, гр.София твърди, че между страните е подписан договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 620/0171/20872586/ 8.05.2013 г., съгласно който ищецът е предоставил на първия ответник
кредит в размер на 20000 евро, обезпечен с поръчителството на втория ответник.
Изтъква се неизпълнение на договора от страна на длъжника, в резултат на което
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Излага, че солидарните
длъжници са уведомени за предсрочната
изискуемост. Подадено било заявление по
реда на чл.417 от ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист. В срока постъпило
възражение от длъжниците, поради което се иска от съда да приеме за установено
в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумата от
10260,96 евро главница, сумата от 90,11 евро договорна лихва за периода от 15.06.2019
г. - 29.11.2019 г. , от които 34,88 евро договорна лихва за периода 15.10.2019
г. - 18.10.2019 г. и 55,23 евро лихва върху просрочена главница за периода
15.06.2019 г. -28.11.2019 г.; сумата от 73,63 евро разходи за уведомяване и
законна лихва върху главницата от 29.11.2019 г.
до изплащане на вземането. В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Б.
от САК поддържа исковата претенция.Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответниците К.Н.И. и М.П.С. , чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК са
депозирали писмен отговор, с който оспорват исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Навеждат се възражения за липса на основания
относно обявяване на предсрочна изискуемост. Релевират се възражения за
нищожност на договорните клаузи относно лихвите, комисионите и разходите , като
се твърди тяхната неравноправност и прекомерност. Заявява се неоснователност на претенцията и
нейното отхвърляне. В съдебно заседание пълномощникът поддържа изложеното
становище в отговора. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по частно гражданско дело № 3590/2019 г. на
ВТРС в полза на ищеца срещу солидарно
отговорните ответници за сумата от
10260.96 евро главница по Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 620/0171/20872586 от 08.05.2013г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 29.11.2019г.;
90.11 евро - лихва за забава, от която
34,88 евро, - договорна лихва за периода от 15.10.19г. до 18.10.19г.; 55,23
евро, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 15.06.2019г.
до 28.11.2019г. ;законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 73,63 евро дължими разходи за уведомяване, както и
изпълнителен лист за присъдените суми. В законоустановения срок са постъпили
възражения за недължимост, поради което заявителят е
подал иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу тях. От представените в исковото
производство доказателства се установява, че на 8.05.2013 г. между банката и К.Н.И.
е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
обезпечен с поръчителството на М.П.С., по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро за рефинансиране на потребителски кредит и други текущи нужди .
Договорено е кредитът да се погаси в срок до 8.05.2023 година при падеж на месечната вноска-15-то число. В
договора са уговорени ГЛП и ГПР, както и дължимите такси и комисиони.
Неразделна част от договора е приложения погасителен план , както и Общите
условия на банката. Приета е покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60,ал.2 от ЗКИ до кредитополучателя и солидарния длъжник, с която банката ги
уведомява за допуснато просрочие при обслужване на кредита , като към 16.09.2019
г. общият дълг възлиза на 10525,13 евро
, от които 10431,66 евро главница и 93,47 лихви и ги кани в 14 -дневен срок от
получаването да заплатят просрочените задължения в пълен размер, именно 746,30
евро просрочена главница; 88,36 евро просрочена лихва и 7,73 евро др.разходи.
Длъжниците са предупредени, че при неизпълнение на основание чл. 60, ал.2 от
ЗКИ кредитът ще се счита обявен за изцяло предсрочно изискуем. Поканата е
връчена от ПЧСИ при ЧСИ М.Глушкова на 2.10.2019 г. на длъжника и на 30.09.2019
г. на поръчителя. Заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено на
2.12.2019 година. В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката към
29.11.2019 г. е посочено, че кредитът е изцяло изискуем от 18.10.29019 г. По
делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице сумата по отпуснатия кредит е усвоена на
8.05.2013 г. по разкрита банкова сметка *** "Уникредит
Булбанк", която е посочена в договора. Усвоената
сума е 20 000 евро. Към датата на
подаване на заявлението по заповедното производство дължимата главница е в
размер на 10260,96 евро. Дължимата
договорна лихва за периода 15.06.2019 г. - 29.11.2019 г. върху редовната
главница е в размер на 34,88 евро. Дължимата лихва за просрочена главница за
периода 15.06.2019 г. - 28.11.2019 г. е в размер на 55,23 евро. Към 29.11.2019 г. са начислени разходи за
уведомяване от 73,63 евро. В договора са
уговорени размерът на месечните погасителни вноски и начина на определяне на
годишния лихвен процент за възнаградителна и
наказателна лихва. За периода от начална дата 8.05.2013 г. до крайна дата 15.06.2013 г. , до начална
дата 1.09.2015 г. и крайна дата 1.10.2015 г. месечната вноска е формирана на
266,48 евро при БЛП 0,21100%, надбавка 9,7890% и ГЛП 10%. За периода от начална
дата 1.01.2015 г. и крайна дата 15.10.2015 г. до начална дата 15.09.2016
г. и крайна дата 3.10.2016 г. месечната
вноска е 264,19 евро при БЛП -0,041%, надбавка 9,7890% и ГЛП 0,74800%. За
периода от начална дата 3.10.2016 г. и
крайна дата 15.10.2016 г. до начална дата 15.06.2020 г. и крайна дата 15.07.2020 г. месечната вноска
е формирана на 262,11 евро при БЛП 0,30100% , надбавка 9,7890% и ГЛП 9,48800%.
Разликата в месечните вноски се дължи на формирането на годишния лихвен процент
от надбавката на банката и от стойността на БЛП, формиран от тримесечния EUROBOR. Стойността на
надбавакта не е променяна, разликата се дължи на промяната в БЛП. Поредността
за погасяване на вноската е просрочена лихва, лихва, просрочена главница,
главница. Не са представени документи относно уведомяване на длъжниците за
промяната на лихвения процент.В съдебно заседание вещото поддържа заключението
си. Допълва, че погасените суми по кредита са в размер на 20048,40 евро за
главница и лихви. Банката е променяла
лихвения процент според изменението в индекса и месечната погасителна вноска е
намалявала. Относно таксите за
извънсъдебна покана същите са отразени в счетоводната програма на банката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията
на ищеца към ответниците е депозиран в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК,
срещу която е депозирано възражение от солидарните длъжници. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието
на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има
качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на
кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и
неговия размер. Страните не спорят, че между тях е възникнала облигационно-правна
връзка, основана на подписания договор
за банков потребителски кредит на
физическо лице № 620/0171/20872586/ 8.05.2013 г., по който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя К.Н.И. парична
сума в размер на 20 000 евро, обезпечен с поръчителството на солидарно
задълженото лице М.П.С.. Кредитът е
отпуснат на 8.05.2013 година по посочената в договора банкова сметка. ***.05.2023 година при падеж на месечната погасителна
вноска -15-то число на месеца. Според условията на договора кредитът се олихвява с базов лихвен процент формиран от тримесечен EUROBOR съгласно раздел трети от ОУ и премия и надбавка
към базовия лихвен процент. Базовия лихвен процент се формира като сбор от
съответния пазарен лихвен индекс определен в зависимост от валутата по кредита
и за периода на олихвяване се прилага едномесечен или тримесечен /шестмесечен EUROBOR , равен на индекса публикуван на страницата на EUROBOR /LIBOR в 11 часа българско време, два работни дни преди първия работен
ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие и се прилага от първия
работен ден на календарния месец, съответно тримесечие до деня, предхождащ
първия работен ден на следващия календарен месец , съответно календарно
тримесечие /раздел трети от ОУ, т.
9.1,9.2,9.3/. Годишният процент на
разходите е определен на 11,9162% към момента на сключване на договора. Както договорът, така и приложеният към него
погасителен план, в който са отразени падежните дати и размера на вноската
поотделно относно дължимата главница и лихва са подписани от страните. В чл.17 от договора страните са се съгласили,
че при неизпълнение на което и да е задължение от кредитополучателя
по договора или общите условия, или при пълно и /или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита цялото
задължение по кредита става автоматично предсрочно изискуемо, без да е
необходимо изрично волеизявление или уведомяване от страна на банката до кредитополучателя.Ответниците се бранят срещу иска с
няколко основни възражения. Относно възражението, че Общите условия не са
приложими към тях, тъй като не са ги подписали, същото е неоснователно. Видно
от договора за кредит длъжниците са декларирали чрез положените от тях подписи,
че Общите условия към деня на подписването са им предадени, те са запознати с
тях и ги приемат. Релевират възражение относно липса
на основание за настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита, като твърдят , че има нередовно предизвестяване на длъжника и на
поръчителя поради посочени няколко противоречащи си удостоверявания относно
връчването им от ЧСИ. Доказателствата по делото сочат, че изпратената
покана-уведомление от банката до длъжника К.И. е връчена на неговата съпруга и
пълномощник М.С. на 2.10.2019 г. Посочената по-долу дата 2.09.2019 г. очевидно
е сгрешена, тъй като по-горе връчителят е отразил, че
е посетил адреса на 30.09.2019 г., при което е събрал информация, че И. не
живее на адреса от известно време, поради което е залепено уведомление. На
30.09.2019 г. връчителят е осъществил телефонен
разговор със солидарния длъжник, също неживуща на
посочения в договора адрес, при което тя е обявила адреса, на който пребивава -
различен от посочения в договора и е получила уведомлението от банката за
предсрочната изискуемост. Очевидно е , че на 2.10.2019 г. С. е получила
като пълномощник на съпруга си и изпратеното до него уведомление. При позоваване от страна на банката на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита
ищецът следваше да докаже настъпването
на предпоставките за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има
право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем според условията на
договора, когато освен обективния факт на неплащането изпълни и задължението си
да уведоми надлежно длъжника относно упражненото си право. Това уведомяване
следва да е извършено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като едно от условията за уважаване на предявения установителен иск
в производството по чл. 422,ал.1 от ГПК. С връчването на длъжниците на
уведомлението от банката относно обявяването на кредита за изцяло предсрочно
изискуем и с изтичане на предоставения 14 -дневен срок за доброволно изпълнение
на просрочените към 16.09.2019 г. задължения, е осъществена една от
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост. Установи се, че е
налице и другата предпоставка за това именно обективният факт на неплащането.
Договорът предвижда, че предсрочна изискуемост на целия кредит може да се обяви
при неплащане пълно и/или частично на което и да е задължение по него. От приложеното извлечение от сметка в
заповедното производство е видно, че не са платени в срок вноските по главница
и лихви, считано от 15.06.2019 г. до 18.10.2019 г. Експертизата на вещото лице,
кредитирана от съда като компетентна и обоснована показва в табличен вид, че от
15.06.2019 г. длъжникът е започнал да
допуска просрочия, като тази вноска е частично платена, както относно
главницата, така и лихвата при това не на падежа, а на 23.08.2019 г. На
1.10.2019 г. е погасена частично за главница и лихва вноската за 15.07.2019 г.
Вноската от 15.08.2019 г. е платена само частично за лихва на 19.11.2019 г.
Частични плащания има и по вноската с падеж 15.09.2019 г. при внесени суми на
18.12.2019 г. Последното погасяване е от
16.01.2020 г. отнесено към вноска от 15.10.2019 г. Тоест безспорно се
установи, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем преди да подаде
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Относно възражението за нищожност на договора
по отношение на клаузите относно формираните лихвени проценти, поради тяхната
неравноправност съдът намира възражението за неоснователно. Както в договора,
така и в Общите условия приложими към него ясно и конкретно са определени
начина и методиката за формиране на
годишния лихвен процент, обвързан с надбавка, която не се променя и
базов лихвен процент обвързан с промяната на пазарния индекс EUROBOR . Конкретно и точно са разписани
методиките за определяне на лихвения процент съобразно промяната на индекса в
приложимите Общи условия и ясно е указано, че същите стават достояние на
длъжниците чрез обявяването им на сайта на банката, на гишетата и в извлечението от сметка изпратено на
последния известен адрес на банката по реда за уведомяване предвиден в
договорите. Договореният ГЛП и ГРП не противоречат на закона или на
добрите нрави и са изцяло съобразени, както с
императивната
разпоредба на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева
или валута, определена с постановление на МС на Р България, така и със съдебната практика , според която няма
нарушение на добрите нрави при определяне на възнаградителна
лихва, която не надвишава трикратния размер на законната лихва. Видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ, такова надвишение няма, напротив месечната погасителна вноска се е
променяла към намаляване съобразно промяната в пазарния индекс отразяваща се на
годишния лихвен процент. Съдът не
споделя това възражение на ответниците, доколкото не се откриха клаузи, с които
се уреждат и които водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и насрещните такива на потребителя, в
която хипотеза същите биха били неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, следователно нищожни. Изложеното
дотук мотивира съдът да приеме, че
съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът установи
пълно и главно качеството си на кредитор по процесния
договор, както и възникнало правото да претендира предсрочно заплащане на непогасените
вноски по кредита, както тези с настъпил падеж, така и заплащане на вноските по
главницата с ненастъпил падеж, които към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост не са били изискуеми. Според заключението на вещото лице дължимата главница към
датата на подаване на заявлението , респективно към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост е 10260,96 евро. За периода 15.06.2019 г.-
18.10.2019 г. / от просрочието до обявяването на
предсрочната изискуемост/ дължимата лихва върху
редовна главница е в размер на 34,88 евро.
Дължимата лихва върху просрочена главница за периода 15.06.2019 г. до 29.11.2019 г. /подаване на заявлението / е
в размер на 55,23 евро. Тъй като ищецът проведе
пълно и главно доказване на претенцията
си относно тези вземания, а ответникът не доказа изпълнение на договорните си
задължения за плащане в установените срокове, искането в тази част следва да
бъде уважено, като основателно. Относно
претенцията за сумата от 73,63 евро представляваща разходи за уведомяване съдът
счита, че същите останаха недоказани, както по основание, така и по
размер.Предполага се, че тези разходи са свързани с връчването на поканата чрез
ЧСИ , но това са само хипотетични разсъждения, за които няма доказателства
установяващи и точния размер на претенцията. По това перо вещото лице е
изложило, че сумата е начислена в счетоводната програма на банката, но доколкото
не се доказва по съответния ред в настоящото производство, искането в тази част
е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед горните съображения следва да
се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 10260,96 евро главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от
8.05.2013 г. ; сумата от 34,88 евро
лихва върху редовна главница за периода
15.06.2019 г.- 18.10.2019 г.; сумата от
55,23 евро лихва върху просрочена главница за периода 15.06.2019 г. до 29.11.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 29.11.2019 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 1517/3.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3590/2019 г. на ВТРС. За сумата от 73,63
евро представляваща разходи за уведомяване иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При този
изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
направени за заплатена ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в
размер от 2064,97 лева , които съобразно
уважената част от претенциите възлизат на 2050,38 лева.
Съдът в исковото производство се
произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство / за ДТ от 407,78 лева и адв.възнаграждение
от 1003 лева/, възлизащи на 1400,81 лева съобразно уважената част от иска. Ответниците претендират разноски съобразно
приложения списък за заплатено адвокатско възнаграждение от 1200 лева и депозит
за вещо лице от 150 лева и 3,50 лева такса за внасяне. По правилото на
чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да им заплати разноски съобразно отхвърлената част
от иска в размер на 9,56 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск
с правно основание чл. 422, ал.1
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на К.Н.И. с ЕГН ********** *** и М.П.С. с ЕГН ********** *** , че ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 10260,96 / десет хиляди двеста и шестдесет евро и 96
цента/ главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо
лице от 8.05.2013 г. ; сумата от 34,88 /
тридесет и четири евро и 88 цента/ лихва върху редовна главница за периода 15.06.2019 г.- 18.10.2019 г.; сумата от 55,23 / петдесет и пет евро и 23
цента/ лихва върху просрочена главница
за периода 15.06.2019 г. до 29.11.2019
г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 1517/3.12.2019 г. по ч.гр.д.№
3590/2019 г. на ВТРС , като за сумата от 73,63 / седемдесет и три евро и 63
цента/ разходи за уведомяване ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Н.И. с ЕГН ********** ***
и М.П.С. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 сумата от 2050,38 / две хиляди и
петдесет лева и 38 ст./ представляваща
направени по делото разноски , както и сумата от 1400,81 / хиляда и
четиристотин лева и 81 ст./ представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1517/2019 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, пл."Света Неделя" № 7 да заплати на К.Н.И. с ЕГН ********** ***
и М.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 9,56 / девет лева и 56 ст./
разноски в исковото производство съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :