№ 1210
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100512108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение с без дата, постановено по гр.дело №74282/2019 год. по описа на СРС, ГО,
49 с-в, е признато за установено по предявения от И.Б.И.. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 835.16 лв.,
представляваща служебно начислена стойност на електрическа енергия по констативен
протокол по партида с клиентски №530001165162 за периода от 02.08.2019 год. до
02.11.2019 год., за което е издадена фактура №********** от 08.11.2018 год. /като начислена
без правно основание/ и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски по делото в размер на 550 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил
приел, че процесната сума е начислена без правно основание, тъй като ответникът не
притежавал лицензия за търговия с електрическа енергия. Процесната корекция била
извършена по реда на действащите ПИКЕЕ – чл. 49 – 58. В чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ било
предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума.
Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждали фактурата за преизчислението на неизмерената,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на
електроразпределителната мрежа. За територията на Западна България такъв бил
ответникът. Нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ давал законова делегация на КЕВР да приеме
ПИКЕЕ. Като регулатор в областта на енергетиката в компетентността на КЕВР било да
1
прецени правата на ответното дружество съгласно лицензията и да приеме, че последното
може да издава фактурите в случаите по чл. 56 ПИКЕЕ. Тъй като начислената сума имала за
цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, КЕВР била преценила,
че отношенията следва да се уреждат директно между оператора и съответния клиент без
посредничеството на доставчика на електрическа енергия. В тази връзка преизчисляването
на количествата електрическа енергия по ПИКЕЕ се извършвало по цена на електрическата
енергия за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор, както било предвидено в чл. 56, ал. З ПИКЕЕ. От тази норма също следвал извод,
че снабдителят „ЧЕЗ Е.Б.“ АД нямал отношение към събирането на начислените суми
/липсвала компонентата цена за снабдяване с електрическа енергия, която била дължима на
снабдителя/. Следвало да се има предвид, че технологичните разходи на
електроразпределителното дружество се формирали от два компонента: по-малката част от
тях представлявали технически загуби на електроенергията при преноса и разпределението
й вследствие на осъществяването при тези дейности физични процеси, а по-голямата част от
технологичните разходи се формирали от неправомерни действия от неизправни клиенти,
водещи до неизмерване на цялата потребена в мрежата електрическа енергия – т.е.
формирали се от неизмерената, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
регламентирани от ПИКЕЕ. В мрежата на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД електроенергията постъпвала в
най-голямата си част от електропреносната мрежа, която била собственост и се управлявала
от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /преносното дружество, получаващо
енергията от АЕЦ и др. производители/, в по-малка част постъпвала от производителите на
електроенергия, присъединени към електроразпределителната мрежа и в съвсем малка част
от другите две електроразпределителни дружества. Цялата постъпваща в разпределителната
мрежа на ответника електрическа енергия се измервала на входа на мрежата чрез
електромери при постъпването й. Постъпилата електрическа енергия в нашата
разпределителна мрежа се разпределяла и пренасяла по разпределителната мрежа до
крайните клиенти и това пренесено количество до крайните клиенти се измервало от
техните електромери – т.е. на изхода на разпределителната мрежа. В действителност
разликата между измереното влязло в разпределителната мрежа и измереното излязло от
разпределителната мрежа количество електроенергия многократно надвишавала присъщите
за дейността загуби и се формирала от неизмерената, неправилно и/или неточно измерената
електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за
измерване или промяна в схемата на свързване – т.нар. „нетехнически загуби“. Т.е. в
разпределителната мрежа постъпвало определено количество електроенергия, тя се
пренасяла и разпределяла до потребителите, но поради неправомерно въздействие върху
електромерите им или върху другите разпределителни съоръжения от някои потребители,
част от тази енергия практически не се отчитала при заплащането й, като на изхода на
системата се отчитало по-малко количество електрическа енергия от действително
потребената. Реално тази енергия била потребена, но не била измерена от уредите, тъй като
те били манипулирани. За разликата между отчетеното количество електроенергия на входа
на мрежата и отчетеното количество електрическа енергия на изхода на мрежата
2
разпределителното дружество, съгласно действащата нормативна уредба било длъжно да
закупува електроенергия за компенсиране на технологичния разход, тъй като
електроенергийната система следвало да бъде балансирана във всеки един момент и всеки
участник в нея имал своите задължения във връзка с това – чл. 100 ЗЕ и чл. 4, ал. З от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Следователно видно било, че
разходите, които се правели във връзка с неизмерването, неточното или непълно измерване
се поемали само и единствено от разпределителното дружество, затова именно ответното
дружество издавало фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената
електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за
измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
нямало отношение към закупуването на електрическа енергия за компенсиране на
технологичните разходи, съответно затова при издаване на новия нормативен акт КЕВР
била преценила, че не снабдителното дружество следва да издава фактурите. В ПТЕЕ били
разписани подробни правила, регламентиращи въпросите, свързани с технологичния разход.
КЕВР била компетентният орган /съгласно чл. 36, ал. З ЗЕ/, който определял прогнозната
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход, на която
цена ответникът, съгласно чл. 56, ал. З ПИКЕЕ фактурирал неизмерената, неправилно и/или
неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху
средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. По този начин с издаване на
фактурата по реда на ПИКЕЕ и след заплащането й от потребителя, разпределителното
дружество частично получавало компенсация за направените от него разходи във връзка със
задължението му да закупува електрическа енергия за покриване на технологичния разход,
формиран от неизмерването на електроенергията в резултат на нерегламентирани
въздействия върху измервателната система. Компенсирането било частично, тъй като
ставало по разписана в нормативния акт методика, а не отчитало реалното потребление на
съответния потребител /което било и невъзможно/. Неправилни били и изводите на
първоинстанционния съд относно значението на реда за уведомяване за дължимостта на
процесната сума. Нормата на чл. 98а ЗЕ уреждала съдържанието на общите условия на
крайния снабдител – продавач на електрическа енергия, а не уреждала задължения на
разпределителното дружество. Независимо от нова ответникът бил предприел необходимите
действия за съответна промяна на общите условия. В тази връзка следвало да бъде
съобразено и Решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о.,
ГК. На следващо място сочи, че неправилни били изводите на СРС, че по делото трябва да
бъде доказано виновно поведение на потребителя, за да бъде извършена корекцията на
сметката му. ЗЕ бил предвидил възможността за обективната отговорност на потребителя –
чл. 86, ал. 1, т. 6. По този въпрос било постановено Решение № 118 от 18.09.2017 год. на
ВКС по т.дело № 961/2016 год. Отговорността по ПИКЕЕ била специална отговорност – в
отклонение от общите правила на договорната отговорност, като за да се ангажира същата
не било нужно да се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
конкретно недобросъвестно поведение от потребителя в определен момент. Тази
отговорност била основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване
3
или неизмерване. Необходимостта от уреждане на възможностите за корекционни сметки се
налагало с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на риска от
неточности в отчитането на потреблението – без да се обогатяват отделни потребители,
които са ползвали фактически енергия без да я заплащат и без останалите потребители да
понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби на предприятията-
доставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет. В ЗЕ бил търсен и баланс
между потребителите и лицензиантите, като така както се допускали и се правели корекции
в полза на клиентите, при съответните предпоставки следвало да има възможност за
корекция и в полза на лицензианта. Но дори и да се приемело, че в случаи, подобни на
процесния, следва да се доказва вина на потребителя, то трябвало да бъде съобразено
приетото в Решение № 38 от 15.05.2014 год. на ВКС по т.дело № 5/2013 год., І т.о., ТК. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата И.Б.И.. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че през исковия период били действали нормите на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, 2019
год. Между страните бил налице правен спор, възникнал по повод издадената от ответника
на ищеца фактура на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗЕ. В този смисъл следвало да бъде
доказано сключването на договор за доставка на електрическа енергия между страните.
Правилно СРС бил приел, че такъв договор е бил сключен между ищеца и „ЧЕЗ Е.Б.“, но в
случая сумата се изисквала от друг правен субект – ответника. Между страните имало
договор при общи условия, но той не бил с предмет продажбата на електрическа енергия,
като по него ответникът не бил длъжен да продава електрическа енергия на ищеца и
съответно нямал право да получава цената на консумираната от ищеца енергия. ЗЕ
забранявал едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в
енергетиката, каквито са дейността на мрежови оператор и дейността по продажба на
електрическа енергия. Тази забрана била пренебрегната от ответника, който бил издал на
свое име фактура за консумирана електрическа енергия, като нормата на чл. 56, ал. 1
ПИКЕЕ не давала право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата. В случай, че
се приемело противното, то посочената разпоредба била нищожна, тъй като противоречала
на ЗЕ и въведения с него механизъм за заплащане на потреблението на електрическа енергия
от крайните клиенти, валиден и за ищеца. Следвало да бъде съобразена нормата на чл. 120
ЗЕ, както и че в закона липсвала легална дефиниция на понятието „нетехнически загуби“,
като всички твърдения на ответника в тази насока били общи. По делото не било доказано
чия собственост е процесната електроразпределителната мрежа. Не било безспорно, че
имотът бил присъединен към електроразпределителна мрежа на ответника. Завеждането на
имот на ищеца под конкретен клиентски номери било осъществено при неизвестни условия.
Ищецът бил оспорил съществуването на такава договорна връзка. Фактът, че обектът бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, бил правно неотносим, а от значение
било чия собственост била тази електроразпределителна мрежа. Именно собствеността на
съответната мрежа определяла и дължимостта на съответните мрежови услуги, а не самият
факт на сключен договор за мрежови услуги, тъй като договорът бил консенсуален и
4
формален. По делото липсвали каквито и да е доказателства относно цени, ценообразуване,
размери в лева, както и съответно елементи по пера – мрежови услуги, стойност за
снабдяване и т.н. Липсвали и доказателства каква е цената за процесното тримесечие, по
която общественият доставчик бил продал на електроразпределителното предприятие
електрическа енергия за покриване на технологични загуби. Не било доказано дали изобщо
ответникът бил претърпял някакви технологични загуби във връзка с този имот. Доколкото
било безспорно, че за периода до 02.11.2019 год. била доставяна редовно електрическа
енергия, то за исковия период ответникът нямал никакви технологични загуби. Разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ не била изменяна в твърдяната от ответника насока – промяна на
механизма за заплащане на консумираната електрическа енергия от крайните клиенти.
Цената на електрическата енергия за крайния клиент-потребител била една – тази, посочена
в договора му за продажба на електрическа енергия и следвало да бъде заплатена на
продавача на електрическата енергия. Следователно ответникът нямал правото да извършва
корекция на сметки по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, тъй като това право било
предоставено от законодателя императивно и изключително на крайния снабдител по
смисъла на чл. 92, т. 2 вр. с чл. 94а ЗЕ /виж § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ/. КЕВР нямала
правомощието, без изрична промяна в ЗЕ, да предоставя правото на корекция на мрежовия
оператор. Следователно чл. 56, ал. 1 - 3 ПИКЕЕ, 2019 год., били нищожни, тъй като
противоречали на императивни норми от по-висш правен порядък. Освен това правото на
корекция следвало да е обусловено от наличието на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция, какъвто понастоящем липсвал в общите условия на ответника.
Следвало да се има предвид също така, че било необходимо да се обори презумпцията за
твърдяното с корекцията потребление, обективирано в корекционната фактура, като
тежестта на доказване в случая била на ищеца. Не се твърдяло и не се установявало неточно
измерване. Напротив, установено било, че електромерът бил точен, но изобщо не бил мерил
/т.е. нищо от потреблението на ищеца не било минавало през този електромер/ за определен
период от време, посочен от ответника. В тази връзка били и обясненията на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че при наличие на твърдяната в протокола схема на
свързване /изменена/, нищо не се мери. Липсвало образувано и реализирано съдебно-
наказателно производство, в рамките на което единствено валидно можело да се установи
кой участник в процесните отношения носи вина за твърдените „нерегламентирани
манипулации“. В ЗЕ поддръжката на електроразпределителната мрежа била вменена изцяло
в отговорност на мрежовия оператор /ответника/, в т.ч. обезопасяването от аварии и
нарушения по мрежата. Общоизвестен бил фактът, че процесът на производството и
доставката на електрическата енергия бил толкова специфичен, че всяко отклонение между
произведените и консумираните количества електрическа енергия внасяло дисбаланс и
съответна несигурност на снабдяването. Поради това и било необходимо при корекциите
формалността да бъде сведена до минимум и да се вземат предвид всички наведени от
страните факти, чрез които максимално точно да се установи действителното потребеното,
но неизмерено количество електрическа енергия. Защото дисбаланс било и когато
необосновано се начислила по-голяма консумация по формула на ПИКЕЕ, отколкото била
5
реалната консумация. Мрежовият оператор можел да се възползва от корекционната
процедура, събирайки от крайните клиенти по едностранен констативен протокол цена
/доход/, която не се отчитала. Поддържа също така, че доколкото между страните нямало
договор за продажба на електрическа енергия, то те не можело да имат преки финансови
отношения. Законът и общите условия предвиждали, че дори т.нар „мрежови услуги“, които
били компонент от цената на електроенергията за един краен клиент, се заплащали на
търговеца на електрическа енергия – краен снабдител, с който крайният потребител имал
договор за продажба на електрическа енергия, като не било предвидено изключение.
Корекционната процедура по ПИКЕЕ, 2019 год. не можело да бъде приложена по
отношение на лице, което не купувало електрическа енергия от ответника – мрежови
оператор, само защото бил съставен протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, в който той бил
вписан като титуляр, но без да се държи сметка за реалните възможности в този обект на
потребление и схемата на измерване – да потреби начислените по методиката на ПИКЕЕ
количества енергия. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се
посочи следното:
Видно е от представения по делото протокол №1023647 от 02.11.2019 год., който е
подписан от представители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и един свидетел /които не е служител на
ответника/, че при извършена проверка в процесния обект, находящ се в гр.Нови Искър,
ул.“******* за който е била открита клиентска партида №530001165162, било установено, че
липсва пломбата на щита на ел.таблото; разкачена е измервателната нула от нулевата шина
на ел. таблото; електромерът на абоната е с тъмен дисплей, при товар І-21, 8А индикаторът
за товар не мига и консумираната електрическа енергия в момента на проверката не се
измерва от електромера и не се заплаща; установена е промяна в схемата на свързване на
средството за търговско измерване; след възстановяване на правилната схема на свързване
са снети показания на І-ва /нощна/ тарифа – 0000590 kWh и на ІІ-ра /дневна/ тарифа –
0003804 kWh.
Ответното дружество е извършило преизчисляване на количества електрическа енергия
и е предоставило на ищеца фактура №********** от 08.11.2018 год. за сумата от 835.16 лв.,
6
ведно с приложение-справка.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на начислената и
претендирана от ответното дружество сума в размер на 835.16 лв., като корекция на сметки
въз основа на горепосочения констативен протокол по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, в т.ч.
кой има право да получи начислената в резултат на корекцията сума – крайният снабдител
или операторът на електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които
обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на
крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на
енергийното предприятие – краен снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Според чл. 88, ал. 1 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни
врежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване
на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа
енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при
спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/ – чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на електрическа
енергия са посочени в нормата на чл. 11 ПТЕЕ, в т.ч. договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа /т. 3/ и договори за продажба на
електрическа енергия /т. 4/. Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ, предмет на договорите по чл. 11, т.
3 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е
предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези договори се
сключват между оператора на електроразпределителната мрежа и крайните клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия. Съответно според
чл. 15, ал. 1 и 2 ПТЕЕ, договорите за продажба на електрическа енергия по чл. 11, т. 4 – по
регулирани цени, се сключват между крайните снабдители и Битови крайни клиенти – за
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Дефиниции на понятията „оператор на
разпределителна мрежа“, „краен снабдител“ и „краен клиент“ се съдържат съответно в § 1,
т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната врежа
във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени
към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за търговия с електрическа
енергия – чл. 98в ЗЕ.
Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ.
операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна и крайните клиенти, от
7
друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни
разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Задължителното
съдържание на общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
крайния снабдител и на общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на оператора на електроразпределителната система е
регламентирано съответно в чл. 98а, ал. 2 и чл. 104а, ал. 2 ЗЕ, като тези норми /виж т. 6, б.
„а“ от първата и т. 5, б. „а“ от втората/ по напълно идентичен начин поставят изискване да
бъде предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120 ЗЕ.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е
делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В тази
връзка са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. и са част от
действащата към процесния период правна уредба в сферата на енергетиката. В раздел ІV на
ПИКЕЕ /чл. 49 – 59/ са регламентирани реда и начина за преизчисляване на количеството
електрическа енергия.
В разглеждания случай по делото е безспорно, че ищецът и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а
ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот /чийто собственик е ищецът/, е била доставяна
електрическа енергия.
Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на
електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира и
процесният имот /виж лицензия на л. 51 от първоинстанционното дело/. Доказано е също
така, че този имот е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, чийто оператор
е ответното дружество – за посоченото обстоятелство е налице извънсъдебно признание на
ищеца, обективирано в жалба от 13.12.2019 год. до ответника за възстановяване на
електрозахранването /на л. 96 от първоинстанционното дело/, което при преценката му по
реда на чл. 175 ГПК въззивният съд намира, че отговаря на истината.
В контекста на изложеното СГС приема, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договори за достъп и пренос на електрическа енергия
8
през електроразпределителната мрежа, но в неговото съдържание не се включва правото на
ответното дружество да получи коригираната стойност на електрическата енергия при
установяване на неизмерването й, неправилното/неточното й измерване, тъй като с
изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и създаването на
нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ и нова т. 5 на ал. 2 на чл. 104а ЗЕ е въведена нова уредба на
обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител
на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия.
Действително в ал. 1 на чл. 56 ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а в ал. 2 – че ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Налице е обаче противоречие между
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и нормата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ,
като с оглед чл. 15, ал. 3 ЗНА въззивният съд е длъжен да приложи разпоредбата на закона, а
не на подзаконовия акт, който й противоречи /действащата понастоящем нормативна уредба
не предвижда ПИКЕЕ да съдържат регламентация по отношение на правния субект, който
има право да получи от крайния клиент начислената в резултат на корекцията сума/.
Следователно ответникът не се легитимира като кредитор на процесното вземане,
поради което и релевираната отрицателна установителна претенция се явява основателна,
както е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за
един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решението без дата, постановено по гр.дело №74282/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 49 с-в.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“*******, Бенч Марк Бизнес център, да заплати на И.Б.И.. с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10