РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. гр. Лом, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620102213 по описа за 2023 година
Производството пред съда е образувано по искова молба на И. Н. А.,
чрез пълномощник адв. Р. Б. срещу „Водоснабдяване и канализация –
Монтана” ООД с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.
45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени за
период от около 2 години върху собствения на ищеца гараж, находящ се до
имота му в гр. Л., ул.“И. В.“ № **, вследствие настъпила авария на
водопреносната мрежа /вероятно спукана водопроводна или канализационна
тръба/, стопанисвана от ответника, формирано както следва: сумата от 5000
лева, представляваща стойността, за възстановяване на щетите, направени за
използването на имота и достъпа до гаража, както и разходите по това
производство.
В исковата молба ищецът твърди, че около 2 години преди депозиране
на исковата молба в съда, е имало авария на водопроводната или
канализационна мрежа, като на 4-5 метра от шахтата на неговият водомер,
намиращ се в процесния имот се появила огромна дупка, от която се чувало да
шурти вода. За случая ищеца многократно е отправял молби до ответника, в
т.ч. и до Община Лом / вкл. и жалба, получена от ответника на 21.03.2023г. но
без резултат. По отношение на тази жалба е получил писмо от ответното
дружество изх.№ 7824.03.2023г., с която му отговорили, че е имало
действително авария , но тя била на доста голямо отстояние от процесния
имот, а по отношение аварията около гаража на имота, отговора бил
лаконичен, че там нямало комуникации, собственост на ответното дружество.
Твърди се, че вследствие на тази авария и образуваната прид гаража на ищеца
1
дупка, вратите на гаража не се отварят, нито затварят, имало е и циментова
плоча, която е „поддала“ и се е счупила. Орисаните щети ищеца оценява на
5000 лв. Като причина за щетите е възникнала авария, от
водопроводни/канализационни тръби, собственост на ответното дружество.
Пасивната процесуална легитимация на ответника е обоснована с
твърдението, че като лице, на което по силата на закона е възложено да
стопанисва ВиК мрежите и съоръженията, същият се явява възложител на
дейностите по поддържане им в изправност.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
пасивно легитимиран да отговаря по иска е Община Лом, която е собственик
на водопроводната и канализационната мрежа на територията на общината
съгласно чл. 19 от ЗВ. Ответното дружество единствено експлоатира и
поддържа мрежата. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между аварията и причинените вреди. Признава факта на настъпила
водопроводна авария на 4-5 метра от процесния имот, но собствеността не е на
ответното дружество, а в миналото била изградена шахта от друг юридически
субект, който вече на съществува. Поддържат се доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност
на предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от
виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се
ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на
виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи
отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и
причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди
за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
Безспорно и доказано от събраните по делото доказателства е, че:
- Ищецът е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр.Л., ул. „И.
В.“ № **
- От около 2 години пред гаража на ищеца, намиращ се в процесния
имот, на около 4-5 метра от шахтата на водомера на ищеца се появява огромна
дупка, като от нея се чува да шурти вода – по всяка вероятност от спукана
водопроводна тръба свързана с водопроводната мрежа на гр. Л.
- Водопровода е доста амортизиран и в този район има доста аварии
- за това, че има проблеми и аварии, произтичащи от водопроводната
/канализационна мрежа ответника устно /по телефон/ и писмено е уведомил
ответното дружество /дори и Община Лом/
- Липсват адекватни реакции на компетентни органи
- Ноторно известно е, че за периода 01.01.2021-30.03.2023г. в този район
по това трасе авариите са с перманентна честота
2
- Ищеца е собственик на процесния имот и вследствие на авариите има
нанесени щети в обсега около процесния имот.
Настоящия съдебен състав счита, възраженията на ответника за липсата
на негова отговорност по чл. 49 от ЗЗД, за неоснователни, по следните
съображения.
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Закона за
водите, авариралия водопровод е публична общинска собственост.
Качеството на оператор на водоснабдителна и канализационна услуга на
въззивника е уредено в чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. В ал.2 на чл.1 от същия закон е посочено, че /ВиК/
услуга са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационни системи, включително на
пречиствателните станции и други съоръжения. В качеството му на дружество
- „В и К“ оператор /оператор на услуга по водоснабдяване и/или
канализация / В и К/ с предмет на дейност водоснабдяване , канализация
и/или пречистване на води/, съгласно чл. 42 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, на същия е възложено
оперативно управление на водоснабдителната и канализационната система, да
я поддържа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за
опазване на околната среда, да разработва програми и да провежда
мероприятия за откриване на течове. Т.к. ответното дружество осъществява
това свое нормативно установено задължение чрез своите работници и
служители е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго
лице - негови работници и служители на работа по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи. Виновното противоправно поведение на ответника в качеството му
на възложител на работа се изразява в бездействие, неизпълнение на
вменените му със законови норми задължения, а именно недостатъчна
активност при изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност
на водоснабдителната и канализационната система, част от която е процесната
авария , касаеща терена около ул.“И. В.“ в гр. Л.. Съгласно посочените по-горе
правомощия и задължения на В и К оператора, ирелевантно към настоящия
спор е, че причината за теча е авария – считана от ответника за събитие, за
което не отговаря дружеството. Отговорността на ответника, като юридическо
лице е безвиновна и произтича от вината на лицата, натоварени със
задължението за качествено поддържане на водоснабдителната система, част
от която е процесният водопровод, дори и да не е установено кои са конкретно
тези лица. Изложеното обосновава основателността на претенцията за
ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при
условията на чл. 49 от ЗЗД.
В хода на производството, при условията на пълно и главно доказване
ищецът е установил изложените в исковата молба фактически твърдения
относно претърпяна вреда. Възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
Независимо, че ответника почти бланкетно оспорва исковата претенция,
то по допуснатите и изслушани от съда две СТЕ, при които вещите лица са
направили оглед на същия имот, настоящия състав кредитира заключението
3
им, тъй като те са изготвени компетентно, незаинтересовано и след
запознаване с материалите по делото, включително и заключението на вещото
лице по първоначалната СТЕ. Настоящият съдебен състав в съответствие с
изготвените СТЕ приема, че доколкото е налице тотална /пълна/
щета, разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество за
възстановяване възлизат на 5000,00 лв., т.е. под тази посочена от ищеца в
исковата молба.
Неоснователни са възраженията на ответника и относно липсата на
причинна връзка между настъпилото събитие и В и К авариите с твърдения,
че отговорността на е на дружеството, но пък от друга страна от
заключението на в.л. по втората СТЕ отпадните води от процесния имот и
прилежащите съседни имоти са се отводнявали в канал ф 400мм , след което са
се пренасочвали в новопостроен такъв канал ф 600 мм-., но новоизградените
Ел и Телекомуникации, чиито шахти са видими на тротоара, са причина и са
увредили процесната шахта на ищеца. Липсата на съгласуваност в този случай
с ВиК оператора са довели до това вредно въздействие, причинило щети на
имота на ищеца. Според в.л. и съобразно императивните изисквания на ЗУТ,
чл.84,ал.1 „Собственикът на общите водоснабдителни и канализационни
мрежи и съоръжения е длъжен да включи към тях водопроводните и
канализационни инсталации на всички недвижими имоти в териториалния
обхват на мрежите и съоръженията при спазване на изискването на чл. 125а
ЗВ. Затова задължението за поддържането на процесното „отклонение“ или
т.нар.„шахта“ принадлежи на ответника, който следва да поеме разходите за
причинените щети в този смисъл е и практиката на съдилищата в страната.
Настоящия съдебен състав кредитира заключението на вещото лице
С. Б. по допуснатата СТЕ, от което се установява, че с бездействието си
ответната страна следва да поеме последствията от това, като стойността на
нанесените щети възлиза на сума в размер на 5230 лв., т.е. близка до заявената
претенция.
Като правопораждащият факт на вредите не е неизправност на канала, а
неизправността на водоснабдителното съоръжение, правоизключващо
отговорността обстоятелство и не може да обоснове липсата на причинна
връзка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, обясняват, че
действително пред гаража на ищеца има дупка, която се е получила
вследствие на непочистена шахта, намираща се в близост, други пък сочат, че
са идвали, предприемали са действия, но без резултат.
При така установеното по дело са налице елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане - деяние, вина, противоправност, вреда и
причинна връзка. Изложеното обосновава основателността на претенцията за
ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при
условията на чл. 49 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, по приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
на ищеца се дължи обезщетение в размер на 5000 лева, която е и стойността
по заявения изначално иск, същата се явява основателна и като такава следва
да се уважи.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
4
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно уважената част от иска, а именно в цялост. Ищецът е сторил
разноски, както следва: платената първоначална държавна такса в размер на
200,00 лева, депозит за вещо лице 900,00 лева, адвокатско възнаграждение
800,00 лева или общо 1900,00 лв.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ„ ООД
МОНТАНА с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. А. с ЕГН
**********, с пълномощник адв. Р. Б., сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/
обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени върху собствения
на ищеца имот – около гаража /който е неизползваем, вследствие на щетите/ и
находящ се в гр. Л., ул.“И. В.“ № **, вследствие бездействието на ответника,
касаещо водопреносната мрежа, стопанисвана от ответника, на основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва начиная от 24.11.2023г. до
окончателно изплащане на тази сума.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – МОНТАНА”
ООД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. А. с ЕГН ********** сумата
от 1900,00 лв. /хиляда и деветстотин лева/ представляваща разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: платена държавна такса в
размер на 200,00 лева, депозит за вещо лице 900,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5