№ 67
гр. В. 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Й. М.А
при участието на секретаря И.НА СТ. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М.А Гражданско дело №
20241300100156 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от адв.В. М.- АК-гр.П.
пълномощник на Л. Г. Ф. с ЕГН: ********** от гр.В. жк. „Х***. съдебен
адрес: гр.В. жк.“С*** против: „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр. С. ул. ”Г. Б.”
№ 3 с правно основание: чл.45 ЗЗД и чл.432 от КЗ.
Поддържа се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на ищцата Л. Г. Ф., на 73 години.
На 23.10.2023 г. около 13:49 часа в гр.В. в района на кръстовището,
образувано от ул.“ХБ“ и ул."В.“, л.а. ФП“ с рег.№ВН ***. управляван от
водача П. Т. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е блъснал
пресичащата на пешеходна пътека пешеходка Л. Г. Ф. и е предизвикал ПТП.
Вследствие на настъпИ.т инцидент са причинени телесни увреждания на
ищцата Л. Г. Ф..
По случая е образувано ДП№222/2023г. по описа на ОДМВР-В. пр.пр.
№03626/2023г. по описа на РП-В. по което в съда е образувано НОХД
№1028/2024г. по описа на РС-В. приключило с влязла в сила присъда от
06.11.2024г. По наказателното дело безспорно са установени механизма на
извършване на ПТП и вината на водача на л.а. „ФП“ с рег.№ВН *** П. Т. Т., за
което същият е наказан за престъпление по чл. чл.343, ал.З, предл.б-то, б.“а“,
врс.чл.342, ал.1 от НК, врс.чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.119,
1
ал.4 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача П. Т. Т. и настъпилите общественоопасни последици -
настъпилите телесни увреждания за ищцата Л. Г. Ф..
За увреждащия л.а ..ФП” с per. №ВН ***, управляван от водача П. Т. Т., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з:п.№ BG/06/123000220642,
валидна до 18.01.2024 г. с .,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, гр. София. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица. свързани с притежаването и използването на МПС в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2023 г.
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, гр.София и е представила всички документи, с които
разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователя е
определил застрахователно обезщетение, което е в занижен размер и не може
да репарира в пълен обем претърпените от нея неимуществени вреди. С оглед
на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на „ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД за причинените
неимуществени и имуществени вреди на доверителката ми.
В резултат на процесното ПТП ищцата Л. Г. Ф. е получила множество телесни
увреждания, изразяващи се във : Фрактура крурис декстра; Фрактура тибае
проксималис декстра; Лимфедем; Посттравматично тревожно
разстройство и посттравматична депресия; Множество натъртвания,
насинявания и охлузвания по крайниците.
;
След инцидента на 23.10.2023г. пострадалата е постъпила в'Спешния център
при МБАЛ ..СП“ АД-гр.В. където са й направени лабораторни и образни
изследвания, след което е транспортирана до гр.П., където е постъпила за
лечение в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“
ЕАД, с оплаквания от болка, оток и невъзможност за самостоятелен ход на
десен долен крайник в областта на коляното и подбедрицата. В лечебното
заведение са й направени лабораторни и рентгенографски изследвания,
2
извършени са консултации със специалисти- вътрешни болести, кардиолог и
пулмолог, назначено й е медикаментозно лечение за стабилизиране на
състоянието й. На 25.10.2023г. на ищцата е извършено оперативно лечение,
съгласно оперативен протокол №1042-прилагане на външно фиксиращо
устройство-тибия и фибула. След 4-дневен престой в болницата ищцата е
изписана от там с окончателна диагноза: Фрактура крурис декстра. При
изписването са й дадени препоръки да се придвижва с помощни средства още
2 месеца, да продължава собствена антикоагулантна терапия, да спазва ХДР.
На 29.10.2023г. пострадалата за втори път постъпва в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, при което са й направени
лабораторни и рентгенографски изследвания, извършени са консултации със
специалисти- вътрешни болести и кардиолог, назначено й е медикаментозно
лечение за стабилизиране на състоянието.На 06.11.2023г. на ищцата е
извършено оперативно лечение, съгласно оперативен протокол №1043-
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След
12-дневен престой в болницата ищцата е изписана от там с окончателна
диагноза: Фрактура тибие проксималис декстра. При изписването са й
дадени препоръки да се придвижва с помощни средства още 3 месеца, да
продължава собствена антикоагулантна терапия, да спазва ХДР.
На 13.12.2023г. ищцата е направила контролен преглед при специалист-
ортопед, при което е установено следното обективно състояние: придвижва се
трудно с помощта на помощно средство, в момента инвалиден стол;
Хипотрофия на бедрена и подбедрена мускулатура на десен долен крайник.
При прегледа са й дадени указания относно двигателен режим и натоварване
на крайника.
При извършен контролен преглед на 17.01.2024г., при ищцата е установено
следното обективно състояние: придвижване с накуцване, при което щади
повече ляв долен крайник; ограничени и болезнени движения в лява колянна
става; спонтанна и палпаторна болка в областта на пателата.; затруднен
моноподален стоеж на крайника. На пострадалата е препоръчано
продължаване на лечението чрез физиотерапия и НСПВС.
По повод на оплаквания от болки и оток в дясна подбедрица и коляно, на
16.04.2024г„ пострадалата е консултирана със специалист-хирург, при което е
установено следното обективно състояние: силно изразен оток на
3
подбедрицата, коляно и глезенна става, поради лимфедем; болезнени и
ограничени движения на дясно коляно и дясна глезенна става.При прегледа й
е назначена външна терапия и е насочена към физиотерапия.
По повод на налични оплаквания от страх, безпокойствие, безсъние, изразен
психичен симптом за тревожност и стрес, паник атаки, главоболие, виене н
свят, сърцебиене, ищцата е посетила клиничен псохолог в гр.В. при което е
направена консултация и е проведена методика за изследване на емоциалнална
напрегнатост. Дадено е заключение от специалиста-психолог че ищцата е с
посттравматично тревожно разстройство и посттравматична депресия
от претърпяното ПТП, налице е остра стресова реакция в отговор на силен
соматичен и/или психически стрес от претърпяното ПТП. Дадени са й насоки
за провеждане на психотерапевтична помощ, при нужда консултация с
психиатър и при необходимост лечение с медикаменти.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
ищцата Л. Г. Ф. търпи силни болки и много страдания, не се чувства добре
физически и емоционално. Възстановяването на пострадалата от получените
при пътнотранспортното произшествие увреждания продължава и до днес,
като оплакванията й за болка и страдания от получените увреждания
продължават. Вследствие на инцидента ищцата е получила Фрактура крурис
декстра; Фрактура тибие проксималис декстра; Лимфедем;
Посттравматично тревожно разстройство и посттравматично депресия;
Множество натъртвания, насинявания и охлузвания по крайниците. На
пострадалата са причинени множество телесни увреждания, които са влошили
значително здравословното й състояние. Получените фрактури на левия долен
крайник на пострадалата са две отделни средни телесни повреди по смисъла
на НК, като за времето на възстановяване си ищцата е трябвало да спазва
определен режим на покой на легло, имала е затруднени и ограничени
движения на левия долен крайник, не е можела да става и да се придвижва
самостоятелно, като дълъг период от време е използвала инвалидна количка и
помощни средства, имала е затруднения в ежедневното си обслужване, като не
е можела да извършва обичайните си дейности самостоятелно и е разчитала
единствено на помощ от своите близки. Вследствие на полученият Лимфедем
месеци наред пострадалата е имала болки и отоци на левия си крайник,
спазвала е щадящ режим на движение и не е натоварвала крака си, била е
лишен от активността на обичайното си ежедневие, като оплакванията й от
4
болки продължават и понастоящем. Преди инцидента Л. е била активна жена
на средна възраст, която самостоятелно се е справяла с всичките си
задължения в семейството, грижила се е за дома си, имала е градинка, която е
обработвала сама, но след инцидента за дълго време е била лишена от
обичайния си начин на живот. Понастоящем Л. не е възстановена и не може да
използва пълноценно левия си крак в ежедневието, не може да извършва
обичайните си дейности и има нужда от чужда помощ, не може да се
придвижва самостоятелно на дълги разстояния, не може да стои права дълго
време, изморява се, включително не може да се грижи вече за
селскостопанската си градинка и да я обработва. Ищцата е изживяла и
изключителен психически стрес при инцидента, вследствие на което е
получила Посттравматично стресово разстройство, наложило се е да
посети психолог и да проведе медикаментозно лечение, имала е за дълъг
период стрес, сънища и кошмари, свързани с процесното ПТП, тревожност и
депресия, а преживяното от нея ще остане за цял живот в съзнанието й.
Полученият по време на инцидента стрес се е отразил изключително
негативно на придружаващите й заболявания „Хипертонично сърце“,
„Предсърдио мъждене и трептене“ и „Неалергична астма“, което
допълнително е усложнила здравословното й състояние и е повлияло върху
процеса на възстановяване.
В резултат на процесното ПТП ищцата Л. Ф. е претърпяла и имуществени
вреди в размер на общо 3 549.09 лева, които също следва да й бъдат
възстановени. Посочените разходи са направени за закупуване на медицински
изделия, храна, помощно средство, лекарства, медицински преглед и
посещение при психолог.
Посочва се, че предвид изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани.
Молят Съда да постанови решение, с което осъди ответника „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД да заплати на ищцата Л. Г. Ф. обезщетение в
размер на 100 000 лева, / изменение по чл.214 ГПК, в о.с.з на 21.03.2025г /
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания,
настъпили при процесното ПТП на 23.10.2023г., както и сумата от 3 549.09
лева за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатени
5
разходи за закупуване на медицински изделия, помощно средство,
лекарства, медицински преглед и посещение при психолог, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 12.01.2024г. - датата на която
ответника е уведомен за настъпването на застрахователното събитие до
окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.140,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „
ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД , ЕИК : ********* гр. С. бул. "В.” № 89 б,
Милениум център, С. България чрез юрисконсулт ВЙ
Считат, че предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди на
ищцата е недопустим, поради липсата на правен интерес у ищцата, тъй като
на предявената по доброволен ред претенция е даден положителен отговор от
страна на ответника преди завеждането на настоящото дело. Видно от
приложеното към исковата молба писмо изх. № 0-92-4765/02.04.2024 г. -
отговор на предявената претенция, е определено обезщетение в размер на 38
000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 3 060 лв. - за претърпените
имуществени вреди. Така определените суми за обезщетение не са били
изплатени поради непредставянето на банкова сметка от ищцовата страна,
която е поставила в обективна невъзможност ответника да изпълни
задължението си.
Поради това по силата на разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ е настъпила
забава на кредитора: „Непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409.“
В тази връзка, се сочи, че акцесорната претенция за присъждане на законна
лихва е напълно неоснователна, тъй като застрахователят не е изпадал в
забава.
Твърди се, че в настоящия случай ответникът не е давал повод за завеждането
на делото и прави признание на иска в размера, в който е предявен, поради
което на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът не следва
да бъде обременяван с разноски.
6
Относно претенцията за обезщетение на имуществени вреди: съдебната
претенция е предявена в размер на 3 549.09 лв., като са приложени разходни
документи за извършени разходи.
Сочи се, че към доброволната претенция е приложена единствено фактура от
10.11.2023 г. - за сумата 3 060 лв. /за поставената метална остеосинтеза/ и
именно в такъв размер е предявена претенцията за имуществени вреди.
Останалите разходни документи, които са приложени към исковата молба, не
са били представени на застрахователя и не е била предявявана доброволна
претенция за тях, поради което искът за имуществени вреди в тази му част е
недопустим и следва да бъде оставена без движение исковата молба в тази й
част до отстраняването на посочената процесуална пречка, тъй като не е било
проведено п
проведено предварителното производство по доброволно предявена
претенция пред застрахователя.
Твърди, че Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380, т.е. след
предявяването на писмена претенция. Срокът, който КЗ предоставя на
застрахователя за произнасяне по претенцията е тримесечен, съгласно нормата
на чл. 496, ал. 1. Поради изложеното, искът за обезщетение на имуществени
вреди над сумата от 3 060 лв. до посочената в исковата молба сума от 3 549.09
лв., т.е. искът за частта в размер на 489.09 лв. е недопустим поради
съществуваща пречка, преди да е било проведено предварителното
производство по доброволно предявена претенция пред застрахователя.
Молят Съда да задължи ищцата да представи банкова сметка в изпълнение на
нормата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като по този начин бъде предоставена
възможност на ответника да изпълни задължението си.
Дружеството не оспорва валидността на застрахователния договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №
ВС/06/123000220642, сключен относно л. а. „ФП“ с рег. № ВН 4448 ВХ, към
датата на процесното събитие.
Не оспорват, че настъпилото събитие, в резултат на което ищцата е
7
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, има
качеството „застрахователно“, т.е. представлява покрит по застраховката риск.
Не оспорват, че участник в процесното събитие е водача, чиято гражданска
отговорност е била застрахована в ответното дружество. Не оспорват, че по
повод предявената от ищеца претенция е заведена щета № 460077724000028,
по която е било определено обезщетение в размер на 38 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и 3 060 лв. - за претърпените
имуществени вреди. При определяне на справедлив размер на обезщетение
задължително следва да бъде съобразена и социално икономическата
ситуация в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Считат, че определената сума за обезщетение на неимуществените
вреди отговаря на всички критерии, заложени при определянето на
обезщетение при аналогични случаи, както и на разбирането на
обществеността за справедливост и на съдебната практика.
Поради липсата на постановен краен акт от заведеното наказателно
производство, считат, че в настоящото гражданско дело следва да бъдат
подложени на разглеждане и произнасяне следните обстоятелства: ищцата, в
качеството си на пешеходка, също е участник в произшествието и също има
задължения, вменени от ЗДвП, за изпълнението на които няма данни по
делото. Поради това, въвеждат възражение за съпричиняване от страна на
лице към настъпването на деликта, изразяващо се в следните насоки:
Оспорват твърдението, че пострадалата пешеходка е спазила разпореденото от
ЗДвП поведение за пешеходците, а именно - преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното
за движение; да не пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Оспорват и твърденията, че са настъпили всички изброени в исковата молба
увреждания и негативни последствия по отношение физическото и
психологическо здраве на ищцата.
Оспорват акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
поради липсата на основания за това, тъй като ответника не е изпадал в забава
да изпълни задължението си.
Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.
8
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу „ДЗИ - ОЗ" ЕАД искове изцяло като неоснователни и недоказани, като
укаже на ищцата да посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени
сумите за обезщетение, като отхвърли акцесорната претенция за законна
лихва и претенциите за присъждане на разноски по делото, включително
адвокатски хонорар.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
Искът е с правно основание чл.432 КЗ във вр чл.45 и чл.86 ал.1 ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение
и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2
ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от
ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
По делото се установи, че на 23.10.2023г. около 13:49 часа в гр.В. в
района на кръстовището, образувано от ул.“ХБ“ и ул.“В.“, л.а. „ФП“ с рег.
№ВН ***, управляван от водача П. Т. Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като е блъснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходна Л. Г.
Ф. и е предизвикал ПТП. Вследствие на настъпИ.т инцидент са причинени
телесни увреждания на доверителната ми Л. Г. Ф..
9
По случая е образувано ДП№222/2023г. по описа на ОДМВР-В. пр.пр.
№03626/2023г. по описа на РП-В. по което в съда е образувано НОХД
№1028/2024г. по описа на РС-В. приключило с влязла в сила присъда от
06.11.2024г. По наказателното дело безспорно са установени механизма на
извършване на ПТП и вината на водача на л.а. „ФП“ с рег.№ВН *** П. Т. Т., за
което същият е наказан за престъпление по чл. чл.343, ал.З, предл.б-то, б.“а“,
врс.чл.342, ал.1 от НК, врс.чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.119,
ал.4 от ЗДвП. В тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по
делото е доказано извършеното деяние, неговата противоправност, вината на
дееца и съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с
извършеното деяние.
Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а.
„ФП“ П. Т. Т. нарушения на правилата за движението по пътищата по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.119, ал.4 от ЗДвП.С оглед на
изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача П. Т. Т. и настъпилите общественоопасни последици - настъпилите
телесни увреждания за доверителката ми Л. Г. Ф..
За увреждащия л.а „ФП” с per. №ВН ***, управляван от водача П. Т. Т., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.№ BG/06/123000220642,
валидна до 18.01.2024 г. с „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, гр. София. По
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2023 г. По делото безспорно
се доказа наличието на валиден застрахователен договор, сключен с ответника
за процесния автомобил, с оглед на което претенцията на доверителката ми е
доказана по основание.
Механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП са установени с
окончателен съдебен акт по наказателното дело, като вината,
противоправността и причинната връзка на деянието с настъпилите
увреждания на застрахования при ответника водач е доказана.
10
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата :
Видно от събраните в хода на НОХД доказателства и от заключението на
АТЕ, изготвена от инж.Р. И., механизма за настъпването на ПТП е следният:
На 23.10.2023г. около 13:50 часа в гр. В. по ул.„ХБ“ лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“ с регистрационни табели с № ВН 4448 ВХ, управляван от П. Т. Т.
се движил в южна посока - от паметника „Хр.Б.“ към Поликлиниката със
скорост от около 33 км/час.
По същото време и на същата улица, когато лекия автомобил се е намирал на
около 59 метра от мястото на удара, пешеходката Л. Г. Ф. предприема
пресичане на пешеходна пътека тип „З.“ в зоната на кръстовището образувано
от ул. „ХБ“ и ул. „В.“ от дясно на ляво пред автомобила - в източна посока.
Поради силно греещото насрещно слънце и не спуснатия слънцезащитен
сенник, водача Т. е възприел със закъснение пешеходката, като опасност за
движението, задействал спирачната система на автомобила, но поради
недостиг на време и място се е стигнало до съприкосновение с нея пешеходна
пътека тип „З.”.
В момента когато пешеходката е извървяла около 5,80 м. по пешеходната
пътека последва удар с нисък интензитет в областта на лява подбедрица на
пешеходката от дясната част на предната броня на автомобила, при който тя е
изведена от равновесие и при падане върху асфалта е получила травматични
увреждания на десния крак, посочени в медицинската документация.
Лекият автомобил се установява върху платното за движение на около 2,20
метра след мястото на удара, без отложени спирачни следи и следи от
съприкосновение.
Експертизата посочва, че мястото на удара проектирано върху платното за
движение е определено около средата на ясно видимата пешеходна пътека тип
„З.“ на ул.“ХБ“ по нейната ширина и на около 5.80 метра от началото й, като е
настъпило съприкосновение между предната дясна част на лекия автомобил
„Ф. П.“ в областта на дясна част на предна броня и лявата подбедрица на
пешеходката, която е била в състояние на вървеж с ляв опорен крак.
От техническа гледна точка опасността за движението за л.а. „Ф. П.“ с
рег. № ВН 4448 ВХ е възникнала, когато пешеходката е предприела пресичане
11
на платното за движение по ул. „ХБ“ от дясно на ляво по посока на
движението на автомобила.
ПТП - то е настъпило в условия на прав и хоризонтален участък от пътя, при
ясно, слънчево и с добра видимост време. В дясната пътна лента е нямало
спрени или паркирани автомобили, които да ограничават видимостта на
водача към десния тротоар.
Според вещото лице, причината за произшествието е отнетото предимство от
водача на л.а.“ФП“ управляван от водача П. Т. Т. на движещата се по
пешеходната пътека Л. Г. Ф..
Вещото лице посочва също, че в случай, че водачът на л.а. се е движил със
спуснат слънцезащитен сенник и е следял непрекъснато пътя пред
автомобила, същият е могъл да избегне произшествието.
С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата е неоснователно и недоказано. Ответника
не можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалата е
извършила нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са
довели до настъпване на вредоносния резултат. Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС,
Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение
№98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е
създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в
производството по предявения иск от анализираните по-горе доказателства се
установи, че вредите са причинени единствено в резултат от противоправното
поведение на делинквента.По делото безспорно се доказаха от влязалата в
сила присъда по НОХД и от приетата по делото АТЕ механизма на ПТП, както
и причината за настъпване на произшествието, в случая -отнетото предимство
от водача на л.а.“ФП“, управляван от водача П. Т. Т. на движещата се по
пешеходната пътека Л. Г. Ф., с което е допуснато нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, чл.119. ал.1 от ЗДвП и чл.119. ал.4 от ЗДвП.
12
Във връзка с установяване на претърпените от пострадалата телесни
увреждания в хода на делото са допуснати и приети две СМЕ, изготвени от
вещите лица д-р И. К. и д-р К. С..
Видно от заключението на СМЕ, изготвено от д-р К. С. и от приложените с
ИМ писмени доказателства, е че вследствие на инцидента пострадалата Л. Г.
Ф. е получила следните телесни увреждания : Многофрагментно счупване на
двете кости на дясна подбедрица в горния им край / под колянната става/,
както и множество натъртвания, насинявания и охлузвания по десния
крайник.
След инцидента на 23.10.2023г. пострадалата е постъпила в Спешния център
при МБАЛ „СП“АД-гр.В. където са й направени лабораторни и образни
изследвания, след което е транспортирана до гр.П., където е постъпила за
лечение в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“
ЕАД, с оплаквания от болка, оток и невъзможност за самостоятелен ход на
десен долен крайник в областта на коляното и подбедрицата. В лечебното
заведение са й направени лабораторни и рентгенографски изследвания,
извършени са консултации със специалисти- вътрешни болести, кардиолог и
пулмолог, назначено й е медикаментозно лечение за стабилизиране на
състоянието й. На 25.10.2023г. на ищцата е извършено оперативно лечение,
съгласно оперативен протокол №1042-прилагане на външно фиксиращо
устройство- тибия и фибула. След 4-дневен престой в болницата е изписана
от там с окончателна диагноза: Фрактура крурис декстра. При изписването
са й дадени препоръки да се придвижва с помощни средства още 2 месеца, да
продължава собствена антикоагулантна терапия, да спазва ХДР.
На 29.10.2023г. пострадалата за втори път постъпва в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, при което са й направени
лабораторни и рентгенографски изследвания, извършени са консултации със
специалисти- вътрешни болести и кардиолог, назначено й е медикаментозно
лечение за стабилизиране на състоянието.На 06.11.2023г. на ищцата е
извършено оперативно лечение, съгласно оперативен протокол №1043-
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След
12-дневен престой в болницата е изписана от там с окончателна диагноза:
Фрактура тибие проксималис декстра. При изписването са й дадени
препоръки да се придвижва с помощни средства още 3 месеца, да продължава
13
собствена антикоагулантна терапия, да спазва ХДР.
На 13.12.2023г. е направила контролен преглед при специалист-ортопед, при
което е установено следното обективно състояние: придвижва се трудно с
помощта на помощно средство, в момента инвалиден стол; Хипотрофия на
бедрена и подбедрена мускулатура на десен долен крайник. При прегледа са й
дадени указания относно двигателен режим и натоварване на крайника.
При извършен контролен преглед на 17.01.2024г., при ищцата е установено
следното обективно състояние: придвижване с накуцване, при което щади
повече ляв долен крайник; ограничени и болезнени движения в лява колянна
става; спонтанна и палпаторна болка в областта на пателата.; затруднен
моноподален стоеж на крайника. На пострадалата е препоръчано
продължаване на лечението чрез физиотерапия и НСПВС.
По повод на оплаквания от болки и оток в .дясна подбедрица и коляно, на
16.04.2024г., пострадалата е консултирана със специалист-хирург, при което е
установено следното обективно състояние: силно изразен оток на
подбедрицата, коляно и глезенна става, поради лимфедем; болезнени и
ограничени движения на дясно коляно и дясна глезенна става.При прегледа й
е назначена външна терапия и е насочена към физиотерапия.
При извършеният преглед от специалист-ортопед на 20.09.2024г., д-р ИК е
установено следното обективно състояние на ищцата към 20.09.2024г.:
ограничени движения в оперираното коляно, походка с анталгично накуцване
и помощни средства, ексцесивен оток на долен крайник: наличие на валгусна
деформация на засегнатото коляно-данни за наличие на хронична венозна
недостатъчност. На пострадалата са дадени препоръки за физиотерапия, която
същата е извършила съгласно изготвен план за физиотерапевтични процедури.
Видно от заключението на д-р К. С./ и дадените от него пояснения в осз.на
13.03.2025г. при разпита му пред Софийски районен съд/, при ищцата е
налично счупване на костите в горния край на подбедрицата и под коляното,
многофрагментно счупване, но в една зона.
В приетите по делото СМЕ се сочи, че пострадалата е провела оперативно
лечение на два етапа: първата операция е за стабилизиране на фрактурата и
възможност за обработка на появилите се були/ мехури пълни с кръвениста
течност/, чрез поставяне на външен фиксатор. Втората операция, е
дефинитивно наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плаки
14
и винтове. След оперативното лечение ищцата е провеждала курсове
рехабилитация.
Вещото лице д-р С. сочи, че медикобиологичния характер на увреждането е
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ на ДВИЖЕНИЕТО на ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК
за срок повече от 30 дни.
В заключението на д-р С. е посочено, че при извършения личен преглед на
пострадалата на 09.01.2025г., вещото лице е установило следното обективно
състояние: накуцваща походка с помощно средство-бастун: оток и
деформация на дясна колянна става, повече от вътрешната страна: наличие на
надлъжен оперативен белег по вътрешната страна на дясна подбедрица с
дължина 17 см и Б-образен оперативен белег по външната страна на дясна
подбедрица с дължина 17 см. Наличие на 2 кръгловати белега с диаметър
около 1 см по предната страна на дясна подбедрица и по външната страна на
дясно бедро от входните отвърствия на Щайнемановите пирони за външен
фиксатор. Наличие на оток на дясна подбедрица, като при сравнителните
измервения на лява и дясна подбедрица на 15 см нагоре от петата се установи
обиколка 24 см в дясно и 22 см в ляво. На 35 см нагоре от петата се установи
обиколка в дясно и 34 см вляво. Ограничен обем движение в дясна колянна
става от 100 градуса, при норма 130 градуса.
По време на прегледа е установено също така, наличие на трофични промени
по кожата на дясна подбедрица по предната страна в долния й край, с
променен цвят на кожата и еластичност. Според СМЕ установеният оток и
трофичните промени на кожата по предната страна на дясната подбедрица се
дължат на венозна недостатъчност на дясна подбедрица.
В проведеният разпит на вещото лице д-р К. С. пред Софийски районен съд по
ЧГДМ6715/2025г., ВЛ поясни, че вследствие на получената травма на дясна
подбедрица, при ищцата са увредени меките тъкани на крайника, като
настъпилите промени по кожата са вследствие на увреди на венозни съдове, на
отлепване на кожата, на получените рани, т.е. това са увреждания по кожата и
подкожието, настъпили вследствие на травмата, която доверителната ми е
получила при ПТП-то.
При извършеният преглед на ищцата е установена разлика в големината и
обема на двата крайника , деформацията е вследствие на проведеното
оперативно лечение, като деформацията ще остане в това положение, костта
15
зараства така и няма да има увеличаване или нам.ване. Получената
деформация се коригира само по оперативен път.
Във връзка с установяване на психичното състояние на пострадалата след
инцидента, по делото е назначена СПЕ, изготвена от вещото лице психолога
В. Д..
Видно от заключението на СПЕ, при ищцата са налице промени в
психологичното и емоционалното състояние, вследствие на процесното
ПТП.Преди него същата е имала активен начин на живот, а след настъпването
му й се е наложило за дълъг период от време да бъде обслужвана от други
хора-памперси, къпане, да не може сама да се обслужва, да прекрати
социалните си дейности и да не знае дали ще се подобри.
Вещото лице сочи, че ежедневните дейности са трайно нарушени, поради
сериозни увреждания в ходенето, ищцата е психически обременена и
неспособна на рационално възприемане на събития около себе си. Предвид
липсата на социални контакти и възможността сама да се обслужва,
прогнозата за бъдещото й състояние е да няма промени към по-спокойно
ежедневие, или да влоши състоянието си, като засегнати могат да бъдат в
бъдеще когнитивните функции.
Видно от разпита на свидетелката Иванова, след инцидента пострадалата била
прегледана в Спешното отделение на МБАЛ-В. където й направили
лабораторни и рентгенографски изследвания, била консултирана със
специалист-ортопед, при което се установило, че счупването на крака е
многофрагментно и не може да бъде проведено оперативно лечение във В.
поради което се наложило да бъде транспортирана за лечение в
специализирана болница в гр.П.. Свидетелката установява, че след инцидента
майка й била неадекватна, много уплашена и пребледняла, поставили гипс на
увреденият крайник до транспортирането й в п.ската болница. Когато Д.ите
свалили гипса, целият й крак бил лилав, наложило се да изтеглят спринцовка
кръв от коляното й. Свидетелката каза, че по време на престоя си в болницата,
общо 20 дни, пострадалата претърпяла две оперативни лечения, след което
била изписана за домашно лечение.По време на лечението си в домашни
условия ищцата била неподвижна, на легло, наложило се да ползва памперс за
физиологичните си нужди, хранела се в леглото си, била много уплашена и
постоянно търсела дъщеря си да бъде около нея, за да й помага в
16
обслужването.
Също така изпитвала страх да излиза навън сама и да се движи по улиците,
страхувала се да пресича сама пътното платно и търсила придружител при
пресичане.Свидетелката споделя, че преди инцидента майка й била дейна
жена, която сама се грижила за себе си, пазарувала си сама, ходела на
екскурзии от клуба на пенсионера и си гледала цветна градинка извън
жилището. Инцидента обаче напълно я променил, не можела да ходи
самостоятелно, придвижвала се с помощни средства, не била същият човек
физически и психически, постоянно изпитвала болки в крака, за което пиела
обезболяващи медикаменти.След инцидента цвета на крака й се променил,
получила синини по крайника и въпреки направените физиотерапии, ищцата
не е възстановена.
При тази фактическа обстановка, Съдът приема, че са налице
предпоставките на чл.432 ал.1 КЗ и следва да постанови съдебно решение,
с което уважи предявените искове.
Във връзка с размера на причинените от ПТП вреди в ППВС № 4/68 на ВС е
указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица
друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право – здравето й – обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира
от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани,
органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо
17
лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
получените вследствие на инцидента от ищцата : Многофрагментно
счупване на двете кости на дясна подбедрица в горния им край / под колянната
става/, както и множество натъртвания, насинявания и охлузвания по десния
крайник. Получените от пострадалата телесни увреждания значително са
влошили здравословното й състояние и са променили начина й на живот.
Причинените болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но
то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените
телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем физическите, психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от
извършеното деяние.
В резулат на полученото Многофрагментно счупване на двете кости на дясна
подбедрица в горния им край, ищцата е претърпяла две оперативни лечения в
продължение на период от 20 дни, през което време е търпяла изключителни
болки и страдания, а за времето на възстановяване си ищцата е трябвало да
спазва режим на покой на легло, имала е затруднения в битовото си
санитарно- хигиенно обслужване за продължителен период от време, като не е
можела да извършва самостоятелно обичайните си дейности от ежедневието
си и се е нуждаела от помощта на своите близки. При ищцата са установени
накуцваща походка с помощно средство-бастун; оток и деформация на дясна
колянна става, повече от вътрешната страна; Ограничен обем движение в
дясна колянна става от 100 градуса, при норма 130 градуса; наличие на
трофични промени по кожата на дясна подбедрица по предната страна в
долния й край, с променен цвят на кожата и еластичност, т.е. около 1 година и
2 месеиа след настъпването на ПТП-то ищцата не е възстановена от
получените при инцидента травматични увреждания и продължава да търпи
болки и страдания. Ищцата е получила оток и трофични промени на кожата по
предната страна на дясната подбедрица. които се дължат на венозна
недостатъчност. При ищцата е налична разлика в големината и обема на двата
18
крайника, която е вследствие на наличния оток в дясната подбедрица, което
говори за увреда на венозната система.
Понастоящем не е възстановена и не може да използва пълноценно левия си
крак в ежедневието, не може да извършва обичайните си дейности и има
нужда от чужда помощ, не може да се придвижва самостоятелно и изплолзва
помощно средство, не може да се движи продължително време, изморява
се.Ищцата е изживяла и изключителен психически стрес при инцидента,
вследствие на което е получила Посттравматично стресово разстройство,
наложило се е да посети психолог и да проведе медикаментозно лечение,
имала е за дълъг период стрес, сънища и кошмари, свързани с процесното
ПТП, тревожност и депресия, а преживяното от нея ще остане за цял живот в
съзнанието й.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца
следва да бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди има
за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални
болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране
на така получените травматични увреждания от процесното ПТП е в
размер на 70 000лв./ седемдесет хиляди лева/. Така определеното
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от
ищеца Л. Г. Ф. следва да се уважи в размер на 70 000 лв./ седемдесет
хиляди лева/, като в останалият размер до предявените 100 000 лева,
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предявените искове са съобразени от една страна с причинените
неимуществени вреди на ищеца от настъпилите увреждания, а от друга страна
- с лимита на отговорност на ответника за 2023г. инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените, както и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
В резултат на процесното ПТП Л. Г. Ф. е претърпяла и имуществени вреди в
размер на общо 3 549.09 лева, които също следва да й бъдат възстановени.
19
Посочените разходи са направени за закупуване на медицински изделия,
помощно средство, лекарства, медицински преглед и посещение при психолог.
Безспорно при деликт, ответникът дължи лихви за забава. Съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ застрахователя отговаря пред увреденото лице, като дължи законна
лихва за забава от датата на уведомяването за процесното ПТП или от
виновния водач, или от датата на образуване на щета пред него от увреденото
лице, на една от двете по-ранни дати.
В случая лихвата е дължима от 12.01.2024г, датата на която застрахователят
е бил уведомен за настъпилото ПТП.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част на исковете, в случай, че
такива са направени и доказани. Съдът констатира, че с Определение
№235/20.05.2024г. по настоящото дело ищецът е освободен от внасяне на
такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не му се дължат.
Видно от приложения договор за правна помощ адв.В. В. М., ЕГН **********
от АК-П. и адрес: с адрес:гр.София 1000, ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2 е
осъществявал безплатна правна помощ на ищеца, поради което и на основание
чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат В. М. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2,
т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая ищецът е предявил два отделни иска- за неимуществени и за
имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 23.10.2023г., и следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един тях по отделно.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно, т.е. следва да се определи възнаграждение върху размера на
всеки един от уважените искове.
20
В случая дължимото се адвокатско възнаграждение, което следва да се
присъди на процесуалния представител на ищецът на основание чл.38, ал.1,
т.2 и чл. 38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА е в размер на 6 250.00 лева за
уважената част на иска за неимуществени вреди и в размер на 654.00 лева
за иска за имуществени вреди, или общо в размер на 6904.00 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 465 лв. за депозит за вещи
лица и свидетел, като съдът определя и юрисконскултско възнаграждение в
размер на 360 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
При това положение ответникът е направил общо разноски в размер
на 825лв., от която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 353 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете /30 000 лв./.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да заплати по сметката на ОС-В. държавна
такса в размер на 2 800 лв., съобразно уважената част на исковете, както
и сумата от 850 лв. –възнаграждение на вещи лица, изплатени от
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр. С. ул. ”Г. Б.” № 3 ЕИК :
********* да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Л. Г. Ф. с ЕГН: ********** от
гр.В. жк. „Х***. съдебен адрес: гр.В. жк.“С*** сумата в размер на 70
000лв. / седемдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, както и сумата от 3 549.09 /три
хиляди петстотин четиридесет и девет лева и девет ст /- имуществени
вреди, които са получени в причинно - следствена връзка с ПТП, настъпило
на 23.10.2023 г. виновно причинено от водачът на л.а. „ ФП“ с рег.№ВН 4448
21
ВХ , П. Т. Т., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
12.01.2024 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 70 000 лв. до предявената сума от 100 000лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр. С. ул. ”Г. Б.” № 3 ЕИК
*********да заплати на адв.В. В. М. с ЕГН********** с адрес на кантората:
гр.С. ул.“Г.С.Р.“№82, ет.1, ап.2, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.
2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 6 904 лв. /шест хиляди деветстотин и
четири лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Л. Г. Ф. с ЕГН: ********** от гр.В. жк. „Х***. съдебен
адрес: гр.В. жк.“С*** да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр. С. ул.
”Г. Б.” № 3 ЕИК ********* сумата в размер на 353 лв /триста петдесет и
три лева /, разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД гр. С. ул. ”Г. Б.” № 3 ЕИК
********* да заплати по сметка на Окръжен съд-В. на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата 2800/ две хиляди и осемстотин /лв., – държавна такса,
върху уважения размер на исковете и сумата от 850/ осемстотин и
петдесет /лв. - възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на
съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
22