№ 20
гр. ****, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20235520200022 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от Д. П. Д., чрез адв. А. А. против наказателно постановление
№ 22-0327-000758 от 10.01.2023 г., издадено от Началник РУ **** към ОД на
МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закона. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Моли да се присъди адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи,
че наказателното постановление било издадено при съобразяване с
материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без
уважение, като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Районна прокуратура – Стара Загора - Териториално отделение гр. ****,
редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по
жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не
1
се явява и процесуалният му представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят, като водач на влекач „***” рег. № ****, собственост на
„***” ООД на 12.10.2022 г. в 01. 59 часа в Община ****, на път втори клас
№55 пред фирма „Техногипс”, в посока север, е управлявал влекач „***” рег.
№ ****, собственост на „***” ООД, което не е било регистрирано по
надлежния ред, като регистрацията на влекача е била служебно прекратена от
23.02.2021 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е бил без валидна
гражданска застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, с
което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от
упълномощено за това длъжностно лице.
От приложеното по делото постановление от 28.11.2022 г. на Районна
прокуратура - Стара Загора по пр. пр. № ***/2022 г. се установява, че е
постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу нарушителя и
материалите са изпратени за ангажиране на административна отговорност.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени
доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и чл. 284 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
2
чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН – относно
описание на нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Видно от текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от
движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г.
Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че в материалите
по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно от съда не се съдържат
доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на
производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 23.02.2021 г. За
да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно
регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по
електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за
това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
3
автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв
начин са обстоятелствата, че жалбоподателя не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП ****. Табелите са били поставени на
автомобила.
Предвид горното не може да се приеме, че от субективна страна
жалбоподателят Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна / Решения по КАНД №
2172/2019 г., КАНД № 2198/2019 г. и други/.
В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на нарушителя и е наложил наказание на нарушителя, без да е било
установено безспорно извършването на нарушението от обективна и
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и
НП следва да бъде отменено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
4
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК
се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Тъй като съдът отменя наказателното постановление, то
на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в
размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат- в размер на 400 лева,
които са изплатени изцяло и в брой, както се сочи в представеното
пълномощно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0327-000758/10.01.2023 г. на Началник РУ ****,
към ОД на МВР Стара Загора, с което на Д. П. Д., с ЕГН ********** с адрес
гр. ****, ул. „**** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн.
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на Д. П. Д., с ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. „**** сумата от 400 лв., представляваща
размера на заплатените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5