№ 6791
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110108607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. П. Т. и Д. П. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 59953/2021г. на СРС, 40 състав, както следва:
за К.Т. - 644,61лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода
01.05.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; 100,32лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.12.2018г. до 07.10.2021г.; 3,73лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането, и 0,77лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г.
до 07.10.2021г.;
за Д.Т. – 2578,44лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода
01.05.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; 401,27лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 01.12.2018г. до 07.10.2021г., 14,93лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането, и 3,08лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г.
до 07.10.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не
е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
1
правят само възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между
страните по делото съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот, както и че такава е доставена на претендираната
стойност. Между страните не е спорно също, че ответникът Д.Т. притежава 4/6 ид. ч. от
имота, а ответникът К.П. 1/6 ид. ч., като другата 1/6 ид. ч. принадлежи на трето лице.
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за заплащане цената на
топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
(ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се
погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 19.10.2021г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 19.10.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и
давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват
вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.08.2018г., тъй като тяхната
изискуемост е настъпила преди 19.10.2018г., а вземанията за остатъчния процесен период
м.09.2018г.-м.04.2020г. не са обхванати от погасителната давност. Съгласно заключението
по допуснатата, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено и
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, задълженията за доставена топлинна
енергия за необхванатия от погасителната давност период м.09.2018г.-м.04.2020г. възлизат
на 3435,49лв. От тази сума ответникът Д.Т. дължи 4/6 части, съответстващи на правата й в
собствеността на имота, или 2290,37лв. Ответникът К.Т. пък дължи 1/6 част, съответстваща
на правата му в собствеността, или 572,58лв. До тези размери главните искове за цена на
топлинна енергия се явяват основателни, а за разликата до пълните им предявени размери
подлежат на отхвърляне, както и за периода м.05.2017г.-м.08.2018г.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват да са
погасили необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради
което същите са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва.
В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ
деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата от ответника Д.Т.
главница от 2290,37лв. възлиза на 356,44лв. за периода 01.12.2018г.-07.10.2021г., а върху
дължимата от ответника К.Т. главница от 572,58лв. възлиза на 89,11лв. за периода
01.12.2018г.-07.10.2021г. До тези размери акцесорните искове за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени
2
размери подлежат на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства и
експертното заключение, че през процесния период е извършвана услугата дялово
разпределение. Ето защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на
22,39лв. за процесния период м.09.2018г.-м.04.2020г. Това задължение не се явява погасено
по давност, тъй като изискуемостта на най-ранното задължение /за м.09.2018г./ настъпва
след 19.10.2018г. /виж изложените по-горе съображения досежно давността/. Тази сума се
дължи от ответниците при посочените по-горе дялове, а именно 4/6 части за Д.Т. и 1/6 част
за К.Т.. Тоест, Д.Т. отговаря за 14,93лв., а К.Т. за 3,73лв. От това следва, че тези искове се
явяват основателни в пълния им предявен размер.
Тъй като ответниците не доказват да са платили и тези задължения на падежа, то на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат и за тях лихва за забава, чийто размер, изчислен на
основание чл. 162 ГПК, възлиза на претендираните суми от 3,08лв. за Д.Т. и на 0,77лв. за
К.Т. за периода 31.10.2018г.-07.10.2021г. Ето защо, тези искове също се явяват основателни
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 116,60лв., от
които следва да му се присъдят 103,65лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 104,73лв. за
държавна такса и 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските –
454,73лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъдят 404,23лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Д.
П. Т., ЕГН: **********, и К. П. Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, че
ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59953/2021г. на СРС, 40 състав, както
следва:
Д. П. Т. дължи 2290,37лв., представляващи главница за топлинна енергия за периода
01.09.2018г.-30.04.2020г. за имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********,
ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането; 356,44лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.12.2018г. до 07.10.2021г., 14,93лв., представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от
3
19.10.2021г. до изплащане на вземането, и 3,08лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 07.10.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 2290,37лв. до пълния предявен от 2578,44лв. и за периода 01.05.2017г.-
31.08.2018г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 356,44лв. до пълния предявен от 401,27лв.;
К. П. Т. дължи 572,58лв., представляващи главница за топлинна енергия за периода
01.09.2018г.-30.04.2020г. за имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********,
ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на вземането; 89,11лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.12.2018г. до 07.10.2021г., 3,73лв., представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от
19.10.2021г. до изплащане на вземането, и 0,77лв., представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до 07.10.2021г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 572,58лв. до пълния предявен от 644,61лв. и за периода 01.05.2017г.-
31.08.2018г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 89,11лв. до пълния предявен от 100,32лв.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Д. П. Т., ЕГН: **********, и К. П. Т., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 103,65лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 404,23лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Бруната България“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4