Решение по дело №1426/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260695
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100501426
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

               /             2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV състав ,  в публично заседание  на 28.09.2020г. в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :           КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                              МАЯ НЕДКОВА

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА     

разгледа докладваното от председателя на състава 

в. гр. д. № 1426 по описа за 2020г.

Производството е реда на чл.268-272 о т ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба  на Областна дирекция на МВР –гр.Варна, предявена от юрисконсулт Б.Й., против  решение № 1013/ 27.02.2020г. по гр.д.№ на  17286/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на С.Г.Г. сумата 1809.12лв.- дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд , за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.1 със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 23.10.2019г., и сумата 251.43лв. - сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в посочения период, изчислени считано от падежа на всяко задължение до 21.10.2019г.  Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.6 и чл.78, ал.1 ГПК.

            Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно  приложение на материалния закон. Излага правни аргументи по приложимото право за отчитане на положения труд, съобразно обвързаността на страните по делото като страни по служебно правоотношение, регламентирано от нормите на ЗМВРи подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. По изложените съображения счита, че съдът не е обосновал правилни изводи за работното време на държавните служители, поради отсъствието на норма от  ЗМВР , която да обоснове субсидиарно прилагане на други от Кодекса на труда, Наредбата за структурата и организацията на работното време, и Закона за държавния служител.

Искането по същество е за отмяна на решението изцяло като неправилно и необосновано, и отхвърляне на иска като неоснователен. В условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен частично за периода 01.01.2018г.- 16.07.2019г., предвид отсъствието на действаща нормативна уредба относно преизчисляването на нощен към дневен труд , в размер посочен от ССЕ за първо и второ тримесечие на 2018г., и мораторна лихва за същия период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.23, т.1 от Наредба за правната помощ.

Въззиваемата страна- С.Г. Г., чрез адвокат Ц.Б., оспорва жалбата като неоснователна с аргументите на писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направени в настоящото производство разноски.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предмет на разглеждане са предявените кумулативно съединени искове от С.Г.Г.- за сумата 1724.53лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 206.78 часа, за период  01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от предявяване на иска,  и иск за мораторна лихва в размер на 284лв. ,за период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.

Ищецът твърди и представените писмени доказателства потвърждават, че през  периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. е полагал труд като мл.инспектор в Сектор Пътна полиция, на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-Варна, регламентиран от нормите на ЗМВР.  

Съгласно чл. 187, ал.3 от ЗМВР работното време на работещите на 8-,12-и 24-часови смени  е изчислявано сумирано за тримесечен период и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Възнаграждението се дължи в месеца следващ полагането на труд съгласно чл. 33, ал.1 от Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи. Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време  установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разликата между номиналния брой часове нощен труд  за тримесечен отчетен период, получена с коефициент 1.143, се явява своеборазен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка. Общо за периода са положени 1446 часа нощен труд, които коригирани с коефициент 1.143 възлизат на 1652.78 часа, и получената разлика от 206.78 часа следва да бъде допълнително заплатена, според посоченото в петитума на исковата молба за всеки отчетен период.

Ответникът  оспорва  претенциите за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани.

Не оспорва обстоятелството, че през периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е заемал длъжността „ младши автоконтрольор в група „ОДПКПД“ към сектор „Пътна полиция“, отдел „ Охранителна полиция“ при ОД МВР-Варна. Счита, че претендираното възнаграждение за сумата 1724.53лв., със законната лихва,  следва да се разгледа според нормите на ЗМВР , който е специален по отношение на ЗДСл и КТ / аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР/ . Поради характера на заеманата длъжност ищецът е полагал  труд и през нощта / 22.00-06.00/,  при работа на 8-,12- или 24- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, като работата извън редовното работно време / до 280 часа годишно/ се компенсира, на основание чл. 187, ал.5 ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положеният извънреден труд , са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни актове- Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена действащата до този момент разпоредба на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7 / 11.08.2014г., за отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Развити са правни съображения за  приложима нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация- чл.187, ал.3, чл.179, ал.1 от  ЗМВР,  чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово правоотношение, с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд , регламентирана в Кодекса на труда. Счита, че претенцията за допълнително възнаграждение, съобразено с чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, е неоснователна, съответно и акцесорната за мораторна лихва.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Страните не спорят и от представената кадрова справка се установява, че през периода  01.10.2016г.- 30.09.2019г., са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. С.Г. е заемал длъжността „ младши автоконтрольор“ I и II степен, в група „Организация на движението , пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна. По платежни  документи, приобщени към делото, трудовото възнаграждение е формирано от основна заплата и допълнителни суми за отработените часове нощен труд , на официални празници и извънреден труд, по отчетните периоди.

Представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза посочва часовете нощен труд положени от ищеца за всеки отчетен период в Справка 1 и Справка 2 . Констатациите са направени съобразно редовните месечни графици и протоколи за отчитане на отработеното време  между 22.00ч.- 06.00ч.,протоколи за положен труд извън  редовното работно време, платежна ведомост, които за целия период са 1840 часа.  Съответстват на заплатените по 0.25лв. След преизчисляване с коефициент 1.143 са общо 2103.12 час, като за разликата от 263.12 часа  не е получено допълнително възнаграждение.  Дължимата сума за целия период е в размер на 1809.12лв. / справка 2, к.12/, върху която/ за всеки отчетен период/  се начислява мораторна лихва в размер на 251.43лв.

Съобразно посочените стойности и направеното искане ,на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции по размер с увеличаване на предявената по главния иск от 1724.53лв. на 1809.12лв. , и намаляване на акцесорната от 284.00лв. на 251.43лв.

По основателността на предявените искове:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV- Възнаграждения , материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР- за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,  извънреден труд, работа при специфични условия , и в чл. 179, ал.1 ЗМВР - за научна степен, за полагане на труд през нощта  от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните  възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова  заповед.  На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР / ДВ,бр. 53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето  на работното време,  за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона са издадени: :Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн.ДВ, бр.69 -2014г., в сила от19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд  между 22.00ч. и 6.00ч. – чл.31 ,ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн.ДВ,бр. 40 от 2.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ,бр.60 от 02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент.

В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до  30.06.2019г. С §4 от ЗР се отменя Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и текста на  чл.31, ал.2. В чл.3, ал. 3 от наредбите е предвидено, че полагането на нощен труд в часовете между 22.00ч.-6.00ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период . Единствено с чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. е въведено правилото, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен  труд  за съответния период да се преизчисляване с коефициенти полученото число да се сумира с броя отработени часове за отчетния период. С наредбите от 2015г. и 2016г. е предвиден ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00- 6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. С отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределянето и отчитането на работното време на лице,изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на  нормативен акт от по-висока степен, какъвто е Кодекса на труда, по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ,ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална  закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение  се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.  

Според чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия. .

Според правилото на чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,  при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено за държавния служител.

В контекста на това съображение е установеното с конкретни актове на МВР изискване за отчитане на отработеното работното време между 22.00ч. и 6.00ч. с протокол, съобразно издадените заповеди на МВР, въз основа на който се изчислява общият брой часове положен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положен нощен труд от служителя, в случаите на 8-,12-,24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл. 187, ал.1 ЗМВР , за нормална продължителност на работно време - 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл.187, ал.3 ЗМВР,  поради спецификата на служебните задължения .

Съгласно правилото на чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 35 часа, и нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време през нощта, посочвайки единствено, че  нощен е трудът  в интервала между 22.00ч.-6.00, то следва да се приеме, че установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в дневни/ , които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Заключението на ССЕ съдържа неоспорени от ответника констатации за положените работни часове по време на дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след преобразуване показва разлика в отработените часове, за които се полага допълнително възнаграждение. С оглед основателността на исковите претенции ответникът следва да заплати на ищеца сумата 1809.12лв. със законната лихва от датата на исковата молба, и 251.43лв.- мораторна лихва-  сбор от обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положения нощен труд в периода от 01.10.2016г.-30.09.2019г., изчислено от датата на падежа на всяко задължение  до 21.10.2019г.  

Решението, с изложените фактически констатации и правни съображения, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на  въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, съответно на искането направено с отговора на въззивната жалба и молбата по чл.80 от ГПК.

На основание чл. 271 и чл.280, ал.3 от  ГПК съдът

Р   Е    Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1013/ 27.02.2020г. по гр.д.№ на  17286/ 2019г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР-Варна, да заплати на С.  Г.Г., ЕГН- **********, сумата 300 лв./ триста лева/ -съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

                                                           2.