РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. Русе, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20234520201026 по описа за 2023 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „СИ ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, представлявано от С. И. И., против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който за административно
нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187 а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3 б от ЗДвП,
е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500
лева.Жалбоподателят моли съда да отмени фиша като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
На 06.04.2021 г. в 06:17 часа пътно превозно средство Влекач „Мерцедес Актрос“ с рег.
№ **** в състав с ремарке, било регистрирано да се движи по път I- 5 км 25+ 914, посока
нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платната пътна мрежа. Във
връзка с така описаното движение на превозното средство бил издаден и обжалвания
електронен фиш с № **********, в който било посочено, че с ППС, собственост на „СИ
ТРАНС“ ЕООД, представлявано от С. И. И., е осъществено нарушение по чл.102 ал.2 от
1
ЗДвП, за което на основание чл.187 а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3 б от ЗДвП, на жалбоподателя се
налага имуществена санкция в размер на 2500 лв., тъй като за превозното средство изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като то
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.Посочено
било, че нарушението е установено с устройство № 40342, представляващо елемент от
електронната система за събиране та пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата и се
намира на път I- 5 км 25+914.
Издаденият електронен фиш бил надлежно връчен и обжалван в срока на закона, като се
твърди, че същият е незаконосъобразен поради факта, че жалбоподателят е изпълнил
задълженията си по чл.102 ал.2 от Закона за пътищата, за което се представя и
доказателствен материал.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- 2 бр.разпечатки от система на АПИ, 2 бр. снимки на ППС,
Заповед № РД- 11- 983/13.09.2021 г., протокол от заседание на УС АПИ от 09.09.2021 г.,
образец на ЕФ, становища отдел УИСИ НТУ, протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, писмо до АПИ
НТУ от национален доставчик на услуги, заключение по назначената техническа
експертиза.
Съгласно приетото и неоспорено заключение „ За да може едно тежкотоварно
МПС да използва пътната мрежа в България е необходимо да закупи предварително
маршрутна карта или да инсталира бордово устройство.Бордовото устройство се
заявява от оторизираните фирми, като в него са въведени параметри, които
характеризират МПС- то, на което ще бъде поставено. В голяма част от случаите
бордовите устройства се заявяват с монтажна скоба и захранване към запалката на
превозното средство.При правилно включване и изправна ел.мрежа устройството
индикира в зелено и на дисплея се появява техническа информация.Ако премине в
режим на аварийна акумулаторна батерия- на дисплея се индикира този режим и при
нисък капацитет излиза съобщение, подобно на мобилен телефон.При преминаване
през тол системите, камерите засичат регистрационният номер на МПС- то и се подава
информация към централната база данни на тол системата.При прекъсване на
захранването устройството не е работещо и не може да предава данните от ДжиПиЕС
координати /имат вградена батерия, която работи в кратък интервал между 1 и 3 часа,
посредством инсталираната СИМ карта в него. Ако липсва обхват на мобилният
оператор и бордовото устройство не може да изпрати данните от ДжиПиЕс
координатите, то има в него буферна памет от 30 дни, като при налична мобилна
мрежа и установена връзка към нея, изпраща съхранените данни към системата за
таксуване“.
Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Депозираната жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, притежаващо процесуална
легитимация.Разгледана по същество, е основателна.
2
Издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен.
Разпоредбата на чл.189 ж от ЗДвП сочи, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167 ал.3, може да се издава елекронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Според тази разпоредба електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се
утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Събраните доказателства, отнесени към цитираната законова разпоредба сочат, че
действително издаденият фиш е съставен в нарушение на закона, доколкото с него се
санкционира деяние по чл.179 ал.3 б от ЗДвП, а не по чл.179 ал.3 от същия закон.
Съдът констатира, че не са налице изискуеми от закона реквизити на фиша.Така в
издаденият фиш липса посочване на мястото на нарушението.Индивидуализацията с номер
на път и номер на километър, без посочване на каквото и да било населено място, не е
достатъчно обоснована, нарушава изискването на закона и засяга правото на защита на
соченото като нарушител лице. Такава индивидуализация кореспондира с нормата на чл.189
ал.8 от ЗДвП, според която електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6- в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.
Възражението за липса на дата на издаване не следва да се възприеме като основателно,
тъй като очевидно същата следва да съвпада с датата на твърдяното нарушение, която е
отразена, предвид естеството на акта на наказващия орган. Действително, не е установено,
поради какви причини връчването на фиша е извършено след изтичането на изключително
дълъг период от време, но при липса на конкретни доказателства, не би могло произволно да
се приеме наличие на антидатиране на същия.
От анализа на доказателствата е видно също така, че по делото част от посочените
изисквания, на които трябва да отговоря производството по издаване на фиша, вкл. и
3
досежно реквизити, не са спазени.Така с преписката не са представени доказателства от вид
информация за участъка на пътя с описание на мястото и географските координати,
разположението на техническото средство, вида на техническото средство и данни за
извършена метрологична проверка.Тук следва да се посочи, че всички строителни книжа и
разрешения за строеж, представени в делото по повод на конкретната контролна точка не
могат да се приравнят с удостоверения за метрологичен надзор, тъй като са от напълно
различно естество, относими са към други процедури по въвеждане в експлоатация на обект,
а не по надзор на техническо средство.На основание на посоченото, съдът намира, че фишът
се явява необоснован и незаконосъобразен.
На следващо място, издаденият фиш се явява необоснован и противоречащ на закона
и на друго самостоятелно основание.
Във фиша се твърди извършено нарушение по чл.102 ал.2 от Закона за движението по
пътищата. Според този текст, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
От страна на наказващия орган не са представени доказателства, че жалбоподателят
е нарушил задълженията си по Закона за пътищата- независимо дали в качеството на
собственик или ползвател.По делото не се спори, че дружеството жалбоподател е
оборудвало превозното средство с бордово устройство, като е спазило предписаната от
закона процедура.По този начин фактически жалбоподателят е изпълнил задълженията си,
кореспондиращи с нормата на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Отделно от изложеното, както бе отразено по- горе, издаването на електронен фиш
за нарушения по чл.179 ал.3 от ЗДвП /а не по чл.179 ал.3 б от ЗДвП/ следва да бъде
установено и заснето. Конкретно няма доказателства за спазване на така регламентираната
законова процедура по установяване на неправомерни действия.Действително, в делото са
представени 2 бр. фотоснимки, но същите не сочат заснето нарушение.Този снимков
материал не може да бъде отнесен към конкретни дата, час, географско местоположение и от
него не е видна пряка констатация за нарушение по Закона за пътищата/каквото и да било
то/. Предполагаемо този снимков материал е част от процеса по изготвяне на така
наречените доклади, предвидени в нормата на чл.167 а ал.3 от ЗДвП, според който текст
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата
създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3- 3в, към които автоматично
се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения- видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения-
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
4
и местонахождението на техническото средство – част от системата.От цитираната
норма се налага извод, че в своята връзка, а не отделно докладите и снимките и/или
видеозаписите, доказват вида на ППС, регистрационен номер, движението му като дата час
и местоположение в пътен участък, както и местонахождението на техническото средство,
което се явява част от системата. Следователно това техническо средство не е от вида,
служещ за установяване на нарушението, а е такова, събиращо данни за изчерпателно
посочените в цитираната норма на закона фактически обстоятелства. При задействана на
техническото средство в следствие на преминаване на конкретно ППС не би могла да се
отчете автоматично и непосредствено информация, пряко сочеща на нарушение по чл.102
ал.2 от ЗП /която разпоредба се явява и бланкетна/ и такава информация не се отразява на
служещите като доказателствено средство снимки и видеозаписи.Именно поради това съдът
приема, че по този начин не се извършва заснемане на нарушение и следователно- не може
да се издаде електронен фиш в тази хипотеза на закона.
Така създадените записи и снимки/видеозаписи, явяващи се неразделна част от
доказателствения материал, следва да се ползват при изпълнение на задълженията на
служителите на АПИ по чл.167 а ал.2 т.7- да проверяват създадените записи и на тяхна
основа да съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на
разпоредбите на чл.189 е и чл.189 ж от ЗДвП.
В тежест на наказващият орган е да докаже с доказателствените способи, допустими в
настоящото производство и законосъобразно извършването на вмененото нарушение.
Издаденият фиш се явява незаконосъобразен по изложените по- горе съображения, а
осъществяването на конкретно вмененото нарушение, така както неколкократно бе
цитирано според формулировката на закона- недоказано.Предположенията за неправомерни
действия на физическо лице- водач на превозното средство, не могат да наложат произволен
извод за реализиране на отговорността на дружеството жалбоподател, а и самите те остават
недоказани.
При посоченото, издаденият фиш следва да бъде отменен изцяло.
С тези мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“***, представлявано от С. И. И., за нарушение по чл.102 ал.2
от ЗДвП и на основание чл.187 а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3 б от ЗДвП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6