Р Е Ш Е Н И Е № 156
19.09.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 416 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от Р.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против
Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, представлявана от Директора К. К.
В исковата молба се твърди, че през
периода 01.01.2016г. до 31.12.2018г. Р.П. полагал труд на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в Районно управление на МВР – гр.Средец, като изпълнявал
служебните си задължения на 12 часови смени при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Ищецът имал статут на държавен служител и като такъв получавал
брутно месечно възнаграждение, което се състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Въпросното възнаграждение се
определяло в Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017г. До 2018г. основното месечно
възнаграждение било 682 лева, след това се изменяло на 737 лева, а от
01.03.2018г. до края на процесния период – 31.12.2018г. било в размер на 818 лева.
Ищецът сочи, че нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия, то било с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 – дневна работна седмица. Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР
предвиждала, че работното време на държавните служители се изчислявало
подневно, а за работниците и на 8, 12 или 24 часови смени – сумарно за
тримесечен период, като работата извън редовното работно време се компенсирало
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период
или 280 часа годишно. Излага, че предвид липсата на специална уредба, при
изчисляване на работното време следвало да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и по конкретно чл.9, ал.2 от
същата.
П. твърди, че за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г. е положил около 1764 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлизал на 2016 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд водило до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника. Преизчисляването било на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50%, съобразно чл.187, ал.6 от ЗМВР. Излага, че през процесния
период безспорно бил получавал заплащане за извънреден труд, но до определения
брой часове, който можел да бъде заплащан – т.е. по 70 часа на тримесечие.
Останалият неплатен извънреден труд, включително получен от преизчисляването на
нощен в дневен такъв, не бил компенсиран по никакъв начин на ищеца. В тази
връзка положения от него извънреден труд на тримесечие бил 21 часа, всяка
година имало четири тримесечия или за три години се претендирали общо
дванадесет тримесечия, което правило общо 252 часа извънреден труд след
преобразуването му от нощен в дневен.
Отправя искане да бъде уважена исковата
претенция, като бъде осъдена Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас да му заплати
дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от 1512 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 252 часа за целия процесен период от 01.01.216г. до 31.12.2018г. по
конкретния иск, получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, както и законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
С определение по чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание на 05.09.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, чрез
неговото увеличаване, като следва да се счита за предявен за сумата от 1817,15
лева /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, представляващо възнаграждение за извънреден труд.
Предвид направеното от ищеца оттегляне на претенцията за периода от
01.01.2016г. до 30.04.2016г., за който се претендира извънреден труд, с
определение от същото съдебно заседание, производството по делото е прекратено
в тази част, като е постановено исковата претенция да се счита за предявена за
периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, чрез пълномощника
гл.юрисконсулт А.Д., е ангажирала отговор, в който заявява, че исковата
претенция е допустима, но неоснователна, като оспорва същата по основание и
размер, и моли да бъде отхвърлена. Ответникът твърди, че за процесния период
ищецът е заемал полицейска длъжност в ОД на МВР – гр. Бургас по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полагайки труд на смени по график. Счита, че по
отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е ищецът,
приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време,
намират чл. 187 и следващите от ЗМВР, във връзка с препратката на чл. 142, ал.
2 от ЗМВР. Сочи, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и заплатен своевременно след неговото отчитане
по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Поддържа, че според нормотворческото решение на министъра на вътрешните работи
в тези наредби липсвало регламент за увеличение на часовете нощен труд по
коефициент, като уредбата предвиждала, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., но
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Според ответника е изводимо от тази нормативна уредба, че през процесния период
съотношението между дневен и нощен труд е 1:1 и не следва да се прилага
субсидиарно Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд или са в съотношение 8:7. В контекста на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния
труд, ответникът цитира издадени от министъра Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
и последващата Заповед № 1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен
период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност на претендираното възнаграждение през периода 01.01.2016 г. –
18.06.2016 г. Моли за присъждане на деловодни разноски и определяне на
юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на
извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни
предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по
ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност; 3. че положеният от ищеца труд
през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното
работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4.
продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на
трудовото възнаграждение.
Не е спорно
между страните, като се установява и от приложеното Удостоверение от
12.07.2019г., издадено от началник „Човешки ресурси“ на ОД на МВР – Бургас, че
за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд
– от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., Р.П.П. е бил в служебно правоотношение по
ЗМВР с Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, на длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна
полиция“ при РУ – Средец.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е
и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 01.05.2016г.
до 31.12.2018г. Р.П.П. е положил нощен труд, равняващ се общо на 1862 часа /видно от
колона 5 от Приложение № 1/. Положеният нощен труд в размер на 1862 часа не бил
преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1862 часа ставал
на 2128,26 часа/видно от колона 7 от Приложение № 1/. В резултат от
преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика
между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 266,26
часа /видно от колона 8 от Приложение 1/, като въпросната разлика от
преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника.
Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 266,26 часа с
50% увеличение върху основното месечно възнаграждение възлизал на 1817,15 лева,
като нетното трудово възнаграждение било
изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното
месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца.
Получаваното
трудово възнаграждение от ищеца през процесния период се установява от представените
от ответника платежни бележки, а положения нощен труд от него – от протоколите
за отчитане на отработеното време за процесния период, които документи са
приобщени в доказателствената съвкупност по делото.
Спорен в
настоящото производство е въпросът за начина на изчисляване на положените
часове труд, респективно следва ли да се превръщат часовете положен нощен труд
в дневни и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове.
Съобразно
новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително
възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР
урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За
процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд –
от 01.05.2016г. до 31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. В трите наредби нормата на
чл.3, ал.3 от същите са идентични и предвиждат, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов
период. Чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. регламентира,
че при сумирано отчитане на отработеното време общия брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетения период.
В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. не е уредено нормативно преизчисляването на нощния труд в дневен.
Във въпросните две наредби не е упоменат начина на преизчисляване на нощния в
дневен труд, но става ясно, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, което следва да се извърши с протокол. При това положение съдът
намира, че е налице празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата извън редовното работно време и следва да намери приложение общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която на
основание чл.9, ал.2 е определена методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни със съответен коефициент в случаите когато работното
време се изчислява сумирано за определен период, какъвто е и настоящия случай.
Предвид изричната норма на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, т.е. с коефициент
1,143. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Относно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника
за периода от 01.01.2016г. до 18.06.016г., съдът намира следното:
С оглед
направеното оттегляне от страна на ищеца на исковата претенция за трудово
възнаграждение за извънреден труд за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2016г., направеното възражение за изтекла
погасителна давност е безпредметно за този период. Относно възражението за
изтекла погасителна давност в частта относно периода от 01.05.2016г. до
18.06.2016г., същото е неоснователно. Действително разпоредбата на чл.111,
б.“а“ от ЗЗД предвижда, че се погасяват с изтичане на тригодишна давност
вземанията за възнаграждение за труд. В този период /от 01.05.2016г. до
18.06.2016г./, начина на изплащане на извънредния труд се е определял в Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра
на вътрешните работи, като в нормите на чл.34, ал.3 от първата наредба и чл.33,
ал.1 от втората наредба се предвижда, че възнагражденията за труд извън редовно
работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца,
следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно представяне на
протоколите във финансовите звена. Ето защо възнаграждението за положен
извънреден труд за месец май 2016г. е
дължимо до края на месец юни 2016г. – т.е. тогава настъпва падежа на
вземането, съответно от тогава тече и давностния срок, а съответно
възнаграждението за положен извънреден труд за месец юни – т.е. до 18 – то
число на този месец е дължимо до края на месец юли 2016г., т.е. тогава настъпва
падежа на вземането, съответно от тогава тече и давностния срок. В случая
процесния иск за извънреден труд е подаден в Районен съд – Средец на дата
18.06.2019г., към която дата не е изтекъл тригодишния давностен срок за
претендираните вземания в настоящото производство.
Ето защо исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2018г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
положил 1862 часа нощен труд,
който изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо
на 2128,26 часа. Разликата между тези стойности е в размер на 266,26 часа,
което представлява положен от ищеца извънреден труд, поради което дължимото
възнаграждение, пресметнато с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение, според заключението на Съдебно –икономическата експертиза,
възлиза в размер на 1817,15 лева, колкото и ищецът претендира, предвид което
искът ще се уважи в предявения размер.
Искът за законна лихва е акцесорен по отношение на иска за главното вземане.
С оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената
претенция.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ОД на МВР – гр.Бургас
следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р.П.П. сумата от 400.00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за
правна защита и съдействие между П. и адв.Ж. от 22.08.2019г. /л.96 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на
ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 72,69 лева за предявения иск, разгледан в
настоящото производство, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване
на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното
заключение на експертизата по делото в размер на 100.00 лева, платени от
бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, ЕИК *********, с
адрес: ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора К. К., да
заплати на Р.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1817,15 лева /хиляда
осемстотин и седемнадесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.05.2016
г. – 31.12.2018 г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 18.06.2019
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК направените по делото разноски в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, ЕИК *********, с
адрес: ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора К. К., да
заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 72,69 лева /седемдесет и два лева и
шейсет и девет стотинки/, държавна такса от 5,00 лева /пет лева/ в случай на издаване на изпълнителен лист,
както и разноски за експертиза в размер на 100,00
лева /сто лева/.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 19.09.2019
г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….