РЕШЕНИЕ
№ 15623
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110126931 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Л. И. В., А. Е. М. и Л.
А. И., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделна
отговорност сумата в общ размер на 3516,28 лв., от които 2976,90 лв.– главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ул. „***“ №***, ет. ***, ап.
***, аб.№ ***, ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 482,81 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., 46,87 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м. 10.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и 9,70 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г., при следните квоти:
- Л. И. В. - 2/4 част, а именно: сумата от 1488,45 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 241,40 лв. -
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 23,43 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,85 лв. -
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019г. до 03.11.2022 г.;
- А. Е. М. - 1/4 част, а именно: сумата от 744,22 лв. – главница, представляваща
1
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 120,70 лв. -
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница, представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 03.11.2022 г.;
- Л. А. И. - ¼ част, а именно: сумата от 744,22 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 120,70 лв. -
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница, представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 03.11.2022 г.
Ищецът поддържа, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.
***/абонатен номер ***/, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са
заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са
изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. И. В.,
чрез адв. В. Г., с който заявява, че желае да сключи извънсъдебно или съдебно споразумение
с ищеца за разсрочено плащане на процесното задължение.
Ответницата А. Е. М., чрез адв. Г. У., в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че
размерът на квотите е неправилно изчислен. Посочва, че от представено от самият ищец
саморъчно завещание на М. Г. е видно, че единствен собственик на процесния недвижим
имот е ответника Л. И. В.. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответницата Л. А. И., с които оспорва предявените искове. Посочва, че за периода от
м.05.2019 г. до 21.01.2020 г. собственик на процесния имот е била наследодателят на
ответницата - М. И. Г., починала на 21.01.2020 г. Поддържа, че със саморъчно завещание от
15.01.2019 г., вписано в служба по вписванията на 01.03.2023 г., наследодателката М. И. Г.
завещала процесния недвижим имот на ответника Л. В.. Поради това твърди, че Л. И. не е
собственик на процесния недвижим имот, и не е клиент на ТЕ в процесния период, нито е
имала каквито и да е отношения с фирмата за дялово разпределение. Евентуално, в случай,
че съдът приеме, че ответницата е била клиент на доставената топлинна енергия от
2
ищцовото дружество, оспорва, че доставената енергия е имала дължимото количество и
качество. Твърди, че клаузата на чл.31, ал.1 от Общите условия, според която лихва за забава
се дължи в 45-дневен срок от публикуването на общата фактура за съответния отоплителен
сезон, е неравноправна. Оспорва и дължимостта на процесните суми в 45-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Оспорва през
процесния период да е имало облигационна връзка между етажната собственост и ФДР
„***“ ООД, респективно – ответницата да е обвързана с договор с ФДР „***“ ООД за
извършване на дялово разпределение по отношение на процесния недвижим имот. Оспорва
автентичността на подписа на наследодателката М. Г. в представения протокол от общо
събрание на етажната собственост, на което е избрана ФДР „***“ ООД. Оспорва и иска за
заплащане на лихви за забава, поради недължимост на главното вземане, евентуално –
поради липса на покана или за уведомяване на ответницата за срока, в който следва да
изпълни своите задължения. Релевира възражение за давност по отношение на процесните
вземания. Оспорва представените от ищеца писмени документи. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците
топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а
за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че
през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
3
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В настоящия случай не е спорно по делото, а и от приетия като писмено
доказателство Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по Закона за териториалното и селищно
устройство № ***, том ***, нот. дело № ***/***г., се установява, че Г. В. Г. е бил признат за
собственик на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***.
От представено саморъчно завещание на Г. В. Г. от 19.08.1993 г., се установява, че
същият се е разпоредил за след своята смърт с имота – апартамент № ***, находящ се в гр.
***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, както и „с цялото си движимо и недвижимо
имущество“, което притежавал, в полза на съпругата си М. И. Г.. Завещанието, което има
характер на универсално такова, било обявено от Д. Г.– нотариус с район на действие СРС,
вписана под № *** в НК, на 20.08.2018 г., след смъртта на завещателя, която настъпила на
06.06.2018 г., за което нотариусът се уверил от представения му в оригинал препис-
извлечение от акт за смърт № ***/*** г.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район
„***“ М. И. Г. е починала на 21.01.2020 г., като след смъртта си е оставила за свои
наследници по закон Л. И. В., А. Е. М. и Л. А. И..
По делото е представено и саморъчно завещание на М. И. Г. от 15.01.2019 г., с което
същата се разпоредила за след своята смърт „с цялото си движимо и недвижимо
имущество“, в т.ч. и имота – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.
***, ет. ***, което е притежавала в полза на ответника Л. И. В.. Завещанието, което има
характер на универсално такова, било обявено от А. Б. Б. – нотариус с район на действие
СРС, вписана под № *** в НК, на 30.06.2021 г., след смъртта на завещателя, която настъпила
на 21.01.2020 г., за което нотариусът се уверил от представения му в оригинал препис-
извлечение от акт за смърт № ***/*** г.
Видно от удостоверение, изх. № ***/***г. на ГИС-***, стар адрес – ж.к. „***“, бл. ***
е идентичен с настоящия адрес – ул. „***“ № ***.
Предвид изложеното, съдът намира, че единствено ответникът Л. И. В. е носител на
правото на собственост върху процесния имот апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***. Като собственик на имота, Л. И. В. отговаря за задълженията,
възникнали след 21.01.2020 г., а именно от 22.01.2020 г. до 30.04.2021 г. Доколкото
дължимата цена на доставена ТЕ в имота за процесния период съставлява задължение на
оставеното от М. И. Г. наследство, а оставеното от нея и неоспорено от страните завещание е
универсално такова, то в патримониума на ответника Л. И. В. преминали не само правата по
завещанието, но и задълженията на наследодателя М. И. Г., в т.ч. задължението й да заплати
дължимата цена на доставената в имота ТЕ. Поради това за периода от м.05.2019 г. до
21.02.2020 г. ответникът Л. И. В. дължи заплащане на доставената топлинна енергия в
качеството му на наследник на починалата М. И. Г..
4
Исковете срещу ответниците А. Е. М. и Л. А. И. са неоснователни на предявеното от
ищеца основание – облигация между ответниците и ищеца поради качеството им последния
на собственици на по 1/4 ид.ч. от имота през процесния период, поради което следва да
бъдат отхвърлени от съда.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 03.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ООД (сегашно наименование „***“ ООД) и приложен към него списък, с който
собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред
топлинния счетоводител, договор № ***/*** г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на „***“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор от *** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е извършвано дялово разпределение от четирите броя
ИРРО на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп. По данни на ФДР процесният
имот за процесния период е бил необитаем. През периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
потребление на топлинна вода липсва, поради затапен щранг за топла вода. Количеството
топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището,
като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок,
процесният обект фигурира с кубатура 144 куб. м. Технологичните разходи в абонатната
станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През
процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско
измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две
календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на
техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани
юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна
уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота
на ответника количество топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза
5
на 3128,23 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури
(1957,24 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (1170,99 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на
потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната
на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка“. В конкретния случай ответникът не са се възползвал от правото да поискат
извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия
реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 31076,69 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
Предвид изложеното, и с оглед диспозитивното начало, съдът намира, че дължимата
от Л. И. В. сума за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
възлиза на 1488,45 лв., поради което предявеният спрямо него иск с правно основание чл.
422, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 23,43 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
6
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„***“ ЕАД и „***“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главниците следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2022 г.
до окончателното плащане.
Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ спрямо
ответниците А. Е. М. и Л. А. И. по гореизложените мотиви на съда следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
1488,45 за периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г. възлиза на сумата от 241,40 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 30.11.2022 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 4,85 лв., начислена за периода от 01.12.2019 г. до
03.11.2022 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
7
Предвид неоснователността на главните искове по отношение на ответниците А. Е.
М. и Л. А. И., неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете.Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 120 лв., от които 70,33 лв. – заплатена държавна такса и
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 470,33 лв., от които 70,33 лв. – заплатена
държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Л. И.
В. следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД разноски в размер на 59,99 лв. за
заповедното производство и 84,93 лв. за исковото производство. С оглед отхвърлената
претенция по отношение на ответницата А. Е. М. и предвид обстоятелството, че СТЕ е
допусната единствено във връзка с направеното от нея оспорване на количеството на
топлинна енергия доставена до имота, направените от ищеца разноски за СТЕ следва да
останат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Л. И. В. има право на разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от претенцията, но до приключване на устните състезания,
същият не е ангажирал доказателства такива да са били извършени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата А. Е. М. с оглед изцяло отхвърлената по
отношение на нея искова претенция има право на направените в производството разноски.
Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.02.2023 г. за заповедното
производство, и 700 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, за което
представя доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г. Ищецът е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2022 г.), при интерес до
1000 лв. минималното адвокатското възнаграждение е 400 лв. С оглед материалния интерес
и фактическата и правна сложност на делото възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно, адвокатското възнаграждение на ответника следва да се намали до
минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие, а именно – 400 лв.
По отношение на разноските за адвокатското възнаграждение, претендирани
заповедното производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
8
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница
остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина
заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на
мотиви във възражението.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на възражение
от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от
2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата
от 200 лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата А. Е. М.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Л. А. И. с оглед изцяло отхвърлената по
отношение на нея искова претенция има право на направените в производството разноски.
Същата претендира и доказва такива в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.02.2023 г. за заповедното
производство и 400 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, за което
представя доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г. Размерът
на адвокатското възнаграждение, претендирано в исковото производство е съобразен с
минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по
чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно. По отношение на адвокатското
възнаграждението за подаване на възражение от длъжника, съдът по изложените по-горе
мотиви намира, че същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Л. А. И.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Л. И. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Л. И. В., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1488,45 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане
на вземането; сумата от 241,40 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; и сумата от 23,43 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
9
01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми на 17.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 65584/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,85 лв.
за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.
„*** (в.з. ***-) № ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А.
Е. М., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 744,22 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането;
сумата от 120,70 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 03.11.2022 г., за които суми на
17.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65584/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Л. А. И., ЕГН **********, с адрес: ул. „***“ №
***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и вр. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. И., ЕГН
**********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 744,22 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законна лихва за периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 120,70 лв. -
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020г. до 03.11.2022 г.; сумата от 11,71 лв. – главница, представляваща цена на услугата
за дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 30.11.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,42 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 03.11.2022 г., за които суми на 17.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65584/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА Л. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55,99 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 65584/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 84,93 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. „***(в.з. ***- ***)
№ ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на Л. А. И., ЕГН **********, с адрес: ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11