№ 734
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря М. Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202962 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. Ж., ЕГН: **********, с адрес:
*********, със съгласието на попечителя му М. П. Ж., срещу Наказателно постановление №
20/07.08.2025г., издадено от началника на ГПУ - Летище Бургас, при РДГП-Аерогари към
ГДГП-МВР, с което за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 120 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със своя попечител,
като поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява в
съдебно заседание
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.07.2025г. около 14,30 ч. в гр.Бургас, кв.Сарафово, Летище Бургас, служители на
ГПУ Летище Бургас, един от които бил и св. С., извършили проверка на жалбоподателя М. Г.
Ж., ЕГН: **********. Входа на проверката било установено, че жалбоподателят не носел в
себе си оригинал на документ за самоличност, а единствено копие на личната си карта.
Във връзка с извършената проверка на същия бил съставен АУАН бл. № 272284 от
14.07.2025г. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД за това, че не носи и не представя лична карта
или заместващ документ за самоличност. Въз основа на АУАН е било издадено и
1
атакуваното НП, с което за нарушение на чл.6 от ЗБЛД на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 120 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на ГПУ –
Летище Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, като вмененото нарушение
и съответстващите му правни норми са описани пълно и ясно.
Съдът обаче намира, че липсва извършено нарушение, като аргументите в тази връзка
са както следва:
Императивната норма на чл.6 от ЗБЛД задължава гражданите при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗБЛД на българските граждани се издават следните документи за
самоличност: 1. лична карта; 2. паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт,
моряшки паспорт, военна карта за самоличност; 3. свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
На българските граждани се издават и следните документи за самоличност,
заместващи паспорта: 1. временен паспорт; 2. служебен открит лист за преминаване на
границата; 3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България - чл. 13, ал.
2 от ЗБЛД. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗБЛД удостоверяването на самоличността на българските
граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2.
В случая старши полицаят при ГПУ Бургас – актосъставителят С. се явява
компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 70 от ЗМВР, а именно полицейски орган,
който може да извършва проверки за установяване самоличността на лицата.
Безспорно се установява и че жалбоподателят Ж. не е носил в себе си оригинал на
лична си карта или някой от другите заместващи документи за самоличност, посочени по –
горе. От изявлението на майката и попечител на лицето – М. Ж. в съдебно заседание обаче
става ясно, че същият е разполагал с копие на личната си карта, което е годно в достатъчна
степен да удостовери самоличността му. Именно това е целял законодателят при въвеждане
на посочената като нарушена правна норма на чл.6 ЗБЛД - да направи възможно
удостоверяване самоличността на гражданите. Посочената цел в случая е изпълнена, а и
доколкото в закона не е посочено изрично, че следва да се представят горепосочените
2
документи в оригинал, по мнение на настоящия съдебен състав липсва осъществен състав на
административно нарушение от страна на жалбоподателя.
На следващо място, жалбоподателят не е следвало изобщо да бъде привличан към
административно-наказателна отговорност, тъй като е с ограничени възможности да
разбира свойството и значението на постъпката си. Видно от представеното по делото
експертно решение и удостоверение за учредяване на настойничество и попечителство,
същият е лице с ТЕЛК решение за 80 % трайно намалена работоспособност, което е
поставен и под ограничено запрещение. В тази връзка следва да се изтъкне, че Ж. освен,
че страда от шизофрения, е и с лека умствена изостаналост, която очевидно е по рождение и
го възпрепятства да осъзнае характера на твърдяното като извършено от него нарушение.
Съдът намира също така, че в случая са налице и предпоставките за приложение
на чл.9, ал.2 от НК. В същата са посочени обстоятелствата, които изключват обществената
опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна
обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние.
Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК се изразява в това, че
малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените
отношения или неговото
въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и оттам
не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява
престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато
деянието по чл. 9, ал. 2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената
опасност въобще не е
престъпление. БРС намира в тази връзка, че деянието на жалбоподателя, дори и да се
приеме, че съставлява административно нарушение, е малозначително, тъй като не оказва
отрицателно въздействие на обществените отношения, което изключва обществената му
опасност. Както беше посочено по – горе, в случая се касае за лице, поставено под
ограничено запрещение, което е в крайно незавидно финансово положение, като в съчетание
с това се е легитимирало на полицейските служители с копие на личната си карта. Следва
изрично да се изтъкне също така, че смисълът на закона в никакъв случай не е бил
санкциониране на душевно болни български граждани за непредставяне на документ за
самоличност. Предвид изложеното, АНО е следвало да отчете спецификата на случая и да
не издава НП.
За пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно деяние трябва да е обществено
опасно деяние - чл.9, ал.1 от НК, което да прави обществено оправдано третирането на
съответното поведение като административно нарушение и да обоснове използването на
средствата на административно – наказателната принуда за обществено приемливи. В
случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП не е издадено в съответствие
3
със закона и следва да се отмени.
Така мотивиран, Районен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20/07.08.2025г., издадено от началника на
ГПУ Летище Бургас, при РДГП-Аерогари към ГДГП-МВР, с което за нарушение на чл. 6 от
ЗБЛД, на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, на жалбоподателя М. Г. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: *********, е наложено наказание глоба в размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4