№ 58
гр. Перник, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720105710 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена
от Р. С. А. ЕГН:**********, гр.****, чрез адв. А. Г. Ц. - адвокат от АК- Перник
срещу „Еос Матрикс" ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София-1715, кв. „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П. Казанджията” №4-6,
представлявано от управителя
С искане за признаване за установено по отношение на Р. С. А. ЕГН:**********,
гр.****, че не дължи на "Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК: ********* сумата в общ размер па
7884,76лв., от която: сумата в размер на 6812,09лв. представляваща главница по Договор за
кредитна линия, сключен на 04.11.2005г. и сумата в размер на 1072,67лв., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 01.10.2012г. по ч.гр.д. №6485 по описа на ПРС за 2012г.,
поради погасяването им по давност.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява
становище за основателност на претенциите. Не признава иска. Прави искане да не бъде
осъждано за разноските.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото
разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, не изпраща
1
представител и не взема становище по съществото на спора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Издаден е изпълнителен лист от 01.10.2012г. по ч.гр.д. №6485 по описа на ПРС за
2012г., съгласно който ищеца е осъден да плати на „Обединена българска банка” АД сумите
в размер на: 6812,09лв. представляваща главница по Договор за кредитна линия, сключен на
04.11.2005г., 1072,67лв. представляваща договорна лихва за периода от 19.10.2011г. до
26.09.2012г., 39,73лв. представляваща наказателна лихва за периода от 19.10.2011г. до
26.09.2012г., 158,49лв. - държавна такса и 453,28лв. адв. възнаграждение, както и законната
лихва върху главницата считано от 28.09.2012г. до окончателното и изплащане.
След снабдяването с процесния изп. лист първоначалния кредитор „ОББ” АД
образувал с нарочна молба от 26.10.2012г. изп. д. №1098 по описа за 2012г. на ЧСИ-С. Б. с
рег. №753 на КЧСИ и район па действие ПОС. Със същата молба взискателят поискал
новообразуваното изпълнително дело да бъде присъединено към изп.д. № 967/12г. по описа
на ЧСИ- С. Б.. Съдебният изпълнител с постановление от 25.10.2012г. по изп. д. №1098/12г.
присъединил делото към изп.д. №967/12г.
По изп.д. №1098/12г. на 23.11.2012г. съдебният изпълнител наложил запор па МПС-
ва собственост на длъжника.
На 15.08.2017г. „ОББ” АД депозирало молба ЧСИ, да направи справки и при
установени имоти или вземания от трети лица, да наложи запори и възбрани. По делото
нямало данни ЧСИ да е предприемал изпълнителни действия в резултат на тази молба.
На 28.02.2018г. ответното дружество депозирало молба по изпълнително дело
№1098/12г. на ЧСИ- С. Б., в която сочи, че на 31.01.2018г. между "Еос Матрикс" ЕООД и
„ОББ” АД бил сключен договор за „цесия”, с която вземането по изп.д. №1098/12г. е
прехвърлено на "Еос Матрикс" ЕООД и моли, да бъдат извършени справки за имуществено
състояние на длъжника, без да е искано предприемането на изпълнителни действия.
С постановление от 28.02.2018г. по изп.д. №1098/12г. ЧСИ- С. Б., конституирал "Еос
Матрикс" ЕООД като нов взискател по изпълнителното дело.
След конституирането на ответното дружество като взискател по изпълнителното
дело до 06.06.2019г. не са били искани и не са предприемани никакви изпълнителни
действия за събиране на процесного задължение. На 06.06.2019г. "Еос Матрикс" ЕООД,
депозирало молба, с която моли ЧСИ, да прекрати изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1,
т.2 ГПК и върне изпълнителния лист. Съдебният изпълнител не се е съобразил с молбата на
ЧСИ и не е прекратил изпълнителното дело. Въпреки липсата на изричен акт на ЧСИ,
делото е перемирано.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване
на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване недължимостта на
присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия, за които
последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с
което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането.
2
Настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземането е общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Следователно след 23.11.2012г. /датата на която е наложен запор на имущество на
настоящия ищец/, тъй като въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията на
ответника, че не сочи доказателсвтва за прекъсване на давността, той не е ангажирал
никакви доказателства за прекъсване на погасителната давност/ до 01.10.2024г. /дата
подаване на исковата молба/ в условията на пълно и главно доказване при разпределена
доказателствена тежест на ответника от последния не е доказано, че в този период давността
е била прекъсвана и спирана. При тези съображения съдът приема, че погасителната давност
е изтекла.
Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на
главницата. е изтекъл приложимият специален петгодишен давностен срок, с което правото
на принудително изпълнение спрямо това вземане следва да се счита за погасено.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички
произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва
и вземането за съдебни разноски.
На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с
изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само
правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в
естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника.
При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени
искове са основателени и следва да бъде уважени.
По разноските:
Съдът намира, че не са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл. 78, ал.
2 ГПК за освобождаване на ответника от задължението за въстановяване на ищеца с оглед
изхода на спора на сторените от него разноски, предвид на което и той следва да понесе тези
разноски. Видно от приложените по делото доказателства и списъка на разноските ищеца е
сторил разноски в общ размер на 1315.40 лв., от които 315.40 лв. – заплатена държавна такса
за образуване и водене на настоящето производство и 1000.00 лв. заплатен хонорар за един
адвокат. Ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като
предвид размера на исковете и съобразявайки Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, настоящия съдебен състав приема, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение по делото съгласно горепосочената наредба е
1088.48 лв., от което следва, че минималния размер е по-голям от претендирания, предвид
на което и не са налице основания за уважаване на възражението за прекомерност. На ищеца
следва да бъде присъдена сума от 1315.40 лв., която да му бъде изплатена от ответника,
предвид цялостното уважаване на исковете.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
3
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че вземането на „Еос Матрикс" ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София-1715, кв. „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П.
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя от Р. С. А. ЕГН:**********, гр.**** за
сумата в общ размер па 7884,76лв., от която: сумата в размер на 6812,09лв. представляваща
главница по Договор за кредитна линия, сключен на 04.11.2005г. и сумата в размер на
1072,67лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.10.2012г. по ч.гр.д. №6485 по
описа на ПРС за 2012г. не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1766, ж.к. София парк, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 6 да заплати на Р. С. А. ЕГН:**********, гр.**** сумата от 1315.40 лв.
/хиляда триста и петнадесет лева и четиридесет стотинки/ за разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4