№ 717
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му юрисконсулт
И., против разпореждане от 28.01.2022 г., обективирано в Заповед № 618 от
28.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 1185 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта му, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ИВ. Н. Б., ЕГН: **********, за сумата от
155,35 лв. – лихви за забава за периода 16.08.2016 г. до 26.01.2022 г.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част и се отправя молба до въззивния съд
за неговата отмяна, като вместо него се постанови издаването на заповед за
изпълнение за посоченото вземане.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
1
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против ИВ. Н. Б. с предмет следните вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит №
********** от 19.04.2016 г.: 200 лв. – главница, 13,87 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 16.06.2016 г. – 16.08.2016 г., 86,13 лв. –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 9,28 лв.
– лихва за забава за периода от 17.06.2016 г. до 16.08.2016 г., 155,35 лв. –
законна лихва за забава за периода от 16.08.2016 г. до 26.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за
претендираната главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
заявлението до окончателното плащане, както и за договорното
възнаграждение за 16.06.2016 г. – 16.08.2016 г., и е отхвърлил подаденото
заявление в останалата му част, като е изложил мотиви, че съответните
клаузи в договора са неравноправни или има вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК не може да се
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Видно от приложения договор за потребителски кредит, сумата по
кредита възлиза на 200 лв. и следва да бъде върната на 3 месечни вноски,
всяка от по 71,29 лв. Клаузата на чл. 6 от процесния договор предвижда, че
ГПР по кредита е 49,86 %, а общата дължима от кредитополучателя сума е в
размер на 213,87 лв. В договора се предвижда възнаграждение по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 86,13 лв., дължимо
разсрочено на 3 месечни вноски, всяка от по 28,71 лв. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, като се посочат и взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Процесният договор
формално отговаря на това изискване, тъй като в него е посочен ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, а в Общите условия, представляващи
неразделна част от договора, са посочени и взетите предвид допускания при
изчисляването му. Настоящият съдебен състав обаче намира, че
възнаграждението за допълнителните услуги по договора се явява разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 1 от същия закон е
следвало да бъде включено в ГПР, доколкото посочените услуги са тясно
свързани с договора за кредит и в частност с неговото усвояване и
управление. Това не е сторено и по този начин е направен опит за заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на ГПР по кредита. Според съда това възнаграждение в
действителност съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита възнаградителна лихва/ и е
2
уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските
и търговските отношения. Разминаването между посочения в договора и
действителния ГПР представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което
от своя страна на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на
договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, поради което правилно като краен резултат първоинстанционният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за процесната сума.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.01.2022 г., обективирано в
Заповед № 618 от 28.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1185 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в
частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ИВ. Н. Б., ЕГН: **********, за сумата от 155,35 лв. –
лихви за забава за периода 16.08.2016 г. до 26.01.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3