Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 29.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на шестнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 97 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
П.И.Н. ***, с ЕГН **********,
е обжалвал с искане за отмяна изцяло на
Наказателно постановление № 20-0262-000005/27.01.2020 г. на началник група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, респ.наложените му със същото
административни наказания:
- “глоба
в размер на 20.00 / двадесет / лева” на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП;
-„глоба в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца“ на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност,
неправилност на обжалваното НП, издадено
при съществени нарушения на материалния и процесуални закон. Жалбоподателят
твърди, че към момента на проверката здравословното му състояние е било критично и поставено по сериозен риск.
Към предходен момент имал поставен пейсмекър и поради сърдечна криза тръгнал с
личния си автомобил към Бърза помощ в
гр. Е.. П.. В с. Г. М., на път за Бърза помощ – гр. Е. П. бил спрян за
проверка от служители на КАТ при РУ Елин Пелин. Казал им, че състоянието му е
критично и помолил за съдействие, за да стигне по-бързо до спешния център в гр. Елин Пелин, а те започнали да го
нападат иронично. След това си
представил поисканите му от полицейските служители документи. Твърди, че
описаната фактическа обстановка не
позволява формирането на категоричен и несъмнен извод за извършено от
негова страна административно нарушение с посочената в НП правна квалификация.
Административнонаказващият
орган, редовно призован за с.з. не е изпратил представител и не е депозирано
становище по жалбата.
РП
Елин Пелин, редовно призована за с.з.,
не е изпратила представител и не е депозирано становище във връзка с
постъпилата жалба.
В
с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата, ангажирани са в с.з. доказателства.
От
показанията на св.Г. е видно, че жалбоподателя е бил поканен в РУ Елин Пелин за
да предостави обяснения по конкретна полицейска преписка. П.Н. обяснил на
свидетеля, че е оставил документите
си за да му съставят АУАН, отишъл е до автомобила си, но след
няколко минути е запалил и си тръгнал.
При явяването на П.Н. в полицията представил документи от Медицински център – гр. Елин
Пелин ,като заявил , че му е станало лошо
и поради това е напуснало мястото
на проверката. По този случай работел Ал. Й.-колега на свидетеля Г.. В докладната не било отразено П.Н. да е сигнализирал, че има
някакъв здравословен проблем. В
подадените от жалбоподателя
документи не пишело да е
имал здаровословен проблем, да е имал
нужда от Спешна помощ и хоспитализация.
След това на П.Н.. бил съставен АУАН.
В
показанията си св. Б. сочи, че по случая е била единствено свидетел по съставянето на
процесния АУАН, в който се е подписала в качеството на свидетел.
От
показанията на св. Й. е видно, че на процесната дата бил дежурен дневна смяна с колегата
си Н. в района на с. Г. М., обл. С.. Извършвали контрол по безопасността на движението. Спрели за
проверка водач на автомобил, който управлявал МПС без включени светлини за през
деня. Представил се и обяснил повода за спиране на водача. Разяснил на водача, че
може да му състафи фиш. П.Н. възразил по
съставянето на фиш, като обяснил, че 32 години бил служител на МВР и щял да се
оправи, а св. Й. нямал право да му съставя фиш, защото щял да си има проблеми.
След това жалобподателят си предал
документите и тези за управлявания от него автомобил и свидетелят седнал в служебния автомобил, за
да извърши служебните справки и в този
момент жалбоподателят запалил автомобила
си и се оттеглил в посока с. Б./ посока
противоположна на посоката за гр. Е. П./. В последствие свидетелят изготвил докладна записка за процесната проверка и осуетяването й, като своевременно било докладвано в ОДЧ.
В
показанията си св.Бл. Н. твърди, че няма конкретен спомен за случая, но е
участвал в качеството на свидетел при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и свидетел при
установяване на нарушението/АУАН № 463707/02.01.20г./.
От
показанията на св. А. е видно, че за случая няма конкретни спомени.
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена е от надлежна
страна и в установения от закона срок.
По
основателността на жалбата:
Съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган в
кръга на правомощията му/вж. Заповед
рег. № 8121з-515/2918г. на МВР/.
АУАН№4
/бл.№ 463707/ от 02.01.2020г. и обжалваното
НП са издадени при спазване
императивните разпоредбите на ЗАНН, в
т.ч. разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От
събраните в хода на съдебното дирене доказателстав се установява следната фактическа
обстановка:
На
01.01.2020г. жалбоподателят управлявал
личния си л.а. „Рено Меган Сценик“, с
ДК№ СВ … НА в района на с. Г.. обл. С. Около 14.10
часа управлявайки автомобила по ул.“Първа“ в посока изхода
за с. Белопопци бил спрян от св. Й.
*** /, който изпълнявал служебните си задължения по контрол
на безопасността на движението заедно с колегата си – св. Бл.Н.. Поводът
за спиране бил движението на
управлявания от жалбоподателя л.а. без включени дневни светлини на МПС. На П.Б. била разяснена възможността да му бъде
издаден фиш за констатираното нарушение, но той отказал, след което предоставил документите
и тези за автомобила на
извършващия проверката полицейски служител. След като последният седнал в служебния автомобил, за да извърши
необходимите справки по започналата проверка, жалбоподателят запалил автомобила си и потеглил в посока към
с. Б., с което осуетил започналата
спрямо него проверка. На 02.01.2020г. жалбоподателят П.И.Н. ***, където му бил съставен АУАН № 463707/02.01.20г. от
св. Г. за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване
на противното. Видно от съставения АУАН, жалбоподателят е подписал акта, в който не е
изложил възражения.
По въведените с жалбата съображения и представените
от жалбоподателя доказателства настоящщият състав намира, че същите са неотносими към предмета на настоящия
спор с оглед ангажираната административнонаказателна отговорност на П.Н.. Това е така, тъй като с приетата по
делото медицинска документация /л.л.10-12,28,29,62-68 от делото/ жалбоподателят
се домогва да установи наличие на отклонение в здравословното му състояние към
момента на проверката, / която спрямо
него е започнал св. Й./ което да обосновава напускането от страна на жалбоподателя
мястото на извършваната му от контролния
орган проверка и същото да е неукоримо с
оглед последиците предвидени в закона при осиутяване на полицейска проверка. Такива
убедителни доказателства жалбоподателят не
представя по делото. Това е така от една страна, тъй като с жалбата се твърди, че състоянието на П. Н.
по време на провервката е
било „критично и поставящо го в
сериозен риск“. Но такъв извод не
може да се изведе от съдържанието на
представения Фиш за спешна медицинска помощ изд. от ЦСМП-гр. Елин Пелин от 01.01.2020г., в който дословно са записани
оплакванията, с които П.Н. е постъпил за
преглед, а именно “оплаква се от тревожност
, неспокоен, с пейстмейкър от 2012 година“. Представения по делото Лист за
проведена консултация от 01.01.2020г., амб.№7 на името на жалбоподателя
съдържа също ясни , обективни данни за
състоянието на П.Н. , а именно: “страх,
неспокоен, ритмична сърдечна дейност, без добавени шумове“, които обективни
данни също са показателни за липсата на медицински критерии и изводи, които да обосноват критичност в здравословното състояние на П.Н. към
часа/момента на извършваната му проверка от св. Й., както и към часа на
проведената му консултация във филиал Е. П., ЦСМП-София. От друга страна представената в
с.з. на 16.02.2020г. медицинска документация
е неотносима към фактите настъпили към дата 01.01.2020г., 14.10 часа,
тъй като същата е изготвена
и съдържа информация относно здравословното състояние на жалбоподателя
към 25.04.2010г. /л.68 от делото/,
07.01.2020г./л.66,62/, 20.12.2019 г./л.63/, реп. към дати некореспондиращи с
процесната отразена в АУАН и НП. Данни
за нарушен здравен статус на жалбоподателя към
момента на проверкана от
контролните органи по безопасноста на движението не се съдържат и в съставения
му АУАН. Свидетелските показания събрани в хода на съдебното дирене също не дават
основание да се предполага каквото и да
е нарушение в здравословното състояние на П.Н. към момента на проверката. Нещо
повече, видно от свидетелските показания
/св. Й./, които съдът изцяло кредитира, като обективни , последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран в процеса доказателствен материал, жалбоподателят се е оттеглил с личния си автомобил от мястото на проверката потегляйки в посока
противоположна на посоката за гр. Елин
Пелин, където според самия
жалбоподателя се намирал
най-близкия център за спешна медицинска помощ, от каквато се нуждаел още преди
проверката /вж. депозираната жалба/. Вярно е с оглед приетата по делото
медицинска документация, че жалбоподателят
е с пейстмейкър от 2010 год., но този безспорен факт сам по себе си не
може в настоящото производство да
обоснове изложената с жалбата до съда
хипотеза, като уважителна с оглед
отклонението от дължимото се по ЗДвП поведение /съгл.чл.103 от ЗДвП / от страна на нарушителя и свързаните с него
последици / вж. чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП
/ възприети с обжалваното НП.
За
нарушение на чл.103 от ЗДвП санкционните последици са уредени в чл.175, ал.1,
т.3 ЗДвП, а именно:“лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца“ и „глоба от 50 до 200 лева“. Както
е възприето по-горе в настоящото, така извършеното от жалбоподателя нарушение
на чл.103 ЗДвП се доказва по несъмнен
начин от събраните доказателства. В този
смисъл следва обжалваното НП да се потвърди в частта относно наложеното на
П.Н. административно наказание: „глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца“ на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
За
нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП на основание чл.185 ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в абсолютен размер от
20.00 лева. Чл.70, ал.3 ЗдвП вменява в задължение на всеки водач на МПС да
управлява МПС с включени светлини за движение през деня или с включени къси
светлини. Видно от съдържанието на
съставения АУАН ,ползващ се с доказателствена сила, управляваното от жабоподателя МПС не е имало включени нито дневни светлини,
нито включени къси светлини и именно този факт е наложил спирането на водача П.Н. за проверка от св. Й.. Тъй като предвидената
от законодателя с чл.185 ЗДвП санкция за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП представлява абсолютна величина, тя не би
могла да бъде преценявана относно
евентуално редуциране на наказанието /глобата/ разбира се, когато са
налице предпоставки за това.
Следователно НП следва да се потвърди в
частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание “глоба в размер на 20.00 / двадесет / лева” на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0262-000005/27.01. 2020 г.
на началник група към ОДМВР София,
РУ Елин Пелин, с което на П.И.Н. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание:
- “глоба
в размре на 20.00 / двадесет / лева” на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП;
-„ глоба в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца ” на основание
чл.175, ал.1,т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд –София област в 14-дневен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: