П Р О Т О К О Л
Варна, 10.01.2024 година
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА | |
при участието на секретаря Оля Йорданова и с участието на прокурора сложи на разглеждане дело № 1894 по описа за 2022 година докладвано от съдията ДАНИЕЛА СТАНЕВА |
||
При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на поименното повикване в 10:32 ч. се явиха:
Ищецът К. Г. К., редовно уведомен чрез процесуалния си представител от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. И. В. от АК – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответната страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, представлява с от гл. юрисконсулт П. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, редовно уведомена от предходно съдебно заседание се явява прокурор Силвиян Иванов.
Адв. В.: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
Юриск. Р.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът докладва постъпила молба с.д. 16694/21.11.2023 г. от ищеца чрез процесуалния му представител, с която във връзка с дадената му в предходно съдебно заседание възможност, е направено изменение в размера на исковите претенции.
Юриск. Р.: Запознат съм с молбата. Направеното изменение на иска е допустимо, своевременно е депозирана молбата.
Адв. В.: Тъй като констатирах на следващия ден, че при подаването на тази молба по чл. 214 от ГПК има леко разминаване. Писала съм за първия иск, че е предявен до 30 хил. лв. Това е грешка от умора. Ползвала съм някакъв стар вариант на исковата молба. Вижда се от исковата молба, че иска е предявен за 20 хил. лв. Установява се безспорно от самата искова молба. Няма грешка в размера, за който изменяме иска. Допуснала съм грешка поради умора, техническа грешка е. Тоест, имайте предвид, аз така съм заявила и в съдебно заседание, че предявения иск от 20 хил. лв. намалявам го до 15 360 лв. Претенцията е за 15 360 лв. по първото искане.
Прокурорът: В предходно съдебно заседание изразих становище.
Адв. В.: Представям списък на разноските, разбити са по искове в зависимост от това, какво ще бъде уважено. Моля да го приемете.
Други доказателства няма да соча.
Юриск. Р.: Няма да соча други доказателства.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.
Съдът по представените доказателства свързани с разноските,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък на разноските на основание чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие № 8/2023 г., представени в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца.
Съдът с оглед липсата на други доказателствени искания от страните и като счете делото за изяснено от фактическа страна.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. В.: Уважаема г-жо съдия, първо ще взема отношение по възраженията, които прави ответника по делото. Изцяло неоснователно е възражението за изтекла давност на основания, които съм изложила преди това в първо съдебно заседание и в исковата молба. В същото време следва да имате предвид, че такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, поради което възражението е преклудирано. Това повелява задължителната практика на ВКС, ТР №1 от 2013г. по ТД №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което по т. 4 от това решение е прието, че възраженията за погасителна и придобивна давност се преклудират с изтичане срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно е, че в отговора на исковата молба ответникът не е направил такова възражение, а е възразил, че исковата молба е недопустима, а от друга страна, че била неоснователна.
Що се отнася до твърдението, че съда вече се бил произнесъл по такова искане, което всъщност мотивира ответника да твърди, че исковата молба е недопустима, това възражение също е неоснователно. Видно от Определение № 3363/29.12.2021г. на Административен съд – Варна, VІ състав, съдът е оставил без разглеждане подадената в това производство с друго основание жалба на моя доверител, тъй като е приел, че в случай, че сградите са съборени без да е издавана заповед за това, жалбоподателят следва да търси защита на правата си в друго производство, а именно настоящото производство. Тоест изобщо не е разгледано нашето искане в друго производство. Приобщено е по делото това административно дело. Определението е влязло в законна сила.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че моят доверител е бил съсобственик в ПИ 9, кв. 902 по плана на 14-и м.р. на гр. Варна, заснет по-късно като два отделни имота в РП, одобрен със Заповед № 1722 от 01.07.1966г.
От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че разделянето на двата имота е станало именно със самия РП, тъй като до този момент не е открит някакъв договор за доброволна делба.
Следва да имате предвид и следното: От събраните по дело доказателства, включително от АОС съставени от ответника се установява, че от този момент – от 1966 г. нататък съсобствениците са ползвали поотделно двата имота - 9 и 15. Моят доверител, неговия баща, впоследствие моят доверител и неговата сестра са ползвали имот пл. № 9 необезпокоявано, сами, а останалите съсобственици са ползвали имот пл. № 15, също необезпокоявано. Те са се разбрали, разпределили са, нямаме документ за разпределяне на ползването, но всъщност реално считаме, че те са придобили тези два имота - 9 и 15, новите два, всеки от тях поотделно, всяка двойка поотделно. В този смисъл правилно в Актовете за общинска собственост (АОС) ответника е отразил като собственик на имот 15 другите собственици другите собственици, а като собственик на имот 9 - моят доверител и неговата сестра, а преди това неговия баща. В този смисъл това касае квотите, когато евентуално при определяне на обезщетението, което претендираме. Затова определеното със СТЕ обезщетение в общ размер 30 720 лв., с втората СТЕ на вещо лице инж. Ж. Б., ние го делим на две, тъй като в резултат на това, което казах, в резултат на съставения АОС, който отразява вярно квотите в съсобствеността към този момент, моят доверител е бил собственик на ½ (една втора) от имот пл. № 9 и в тази връзка ние делим това обезщетение на две за сградите, които са били съборени в този имот пл. № 9. Тези сгради са били съборени без правно основание, без издадена заповед, а на база на заповед, която е издадена за събаряне на сградите в съседния имот, а именно имот пл. № 15. Тоест незаконосъобразно са били съборени сградите в имота на моя доверител – имот пл. № 9 без заповед. Установява се безспорно по делото, ще изложа в писмена защита, поради което е налице основание за исковата претенция.
Що се касае до следващата претенция за това, че дълго време той, от 2005г., от 2001 г. той се опитва да прекрати съсобствеността в неговия имот пл. № 9, при което е подавал множество молби – три или четири се намират по делото, тръгнала е процедура, заплатил е съответната цена за експертиза, също считаме за доказана тази претенция. Безспорно се установи, че той е водил към 2005 г. разговори със строители с желание да отдаде имота за строителство, при което да получи обезщетение в апартаменти, но отказа е бил направен поради това, че имота е съсобствен и никой строител не се е съгласил да извърши строителство в имота. В резултата на това моя доверител всъщност е бил лишен от възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем и то един голям период от време, включително до настоящия момент този въпрос не е разрешен.
Безспорно сме доказали, че моят доверител преди да бъдат съборени сградите е отдавал имота под наем. Безспорно сме доказали, че сградите са били в много добро състояние. Бяха разпитани двама свидетели и то не кои и да е, а собствениците на съседния парцел, които имат изключително преки и непосредствени и верни наблюдения. Считам, че нямаме никакви основания да се съмняваме в техните свидетелски показания. Те са били в изключително добро състояние тези сгради и фактически той ги е отдавал под наем. Доказали сме какъв е бил размера на наема, който е получавал за този период. Той е бил лишен от този наем. Тази претенция сме я предявили с уточнението, като евентуално за претенцията за обезщетение за това, че не е могъл да отдаде имота за строителство.
Моля да уважите исковите претенции и да присъдите на моя доверител сторените разноски за водене на делото пред Вас.
Моля да ми дадете възможност да представя по-подробна писмена защита.
Юриск. Р.: Уважаема г-жо съдия, моля да отхвърлите предявения иск. Поддържам всички аргументи, които са изложили моите колеги в предходни съдебни заседания, включително и в отговора на исковата молба.
Ще допълня, че за мен остана неизяснен въпроса откъде точно произтичат твърдените вреди и претендираните обезщетения. От една страна се твърди, че същите произтичат от незаконосъобразен акт, както от действия и бездействия на ответника, което само по себе си създава едно объркване точно откъде произтичат претендираните вреди и съответно търсените обезщетения.
Също така считам, че не бе доказано, че за ищеца са настъпили имуществени вреди под форма на пропуснати ползи. За да се присъди обезщетение за пропуснати ползи следва безспорно да се докаже, че същите биха постъпили в патримониума на ищеца. Считам, че по делото не са налице такива доказателства. В тази връзка, моля да отхвърлите исковете като неоснователни и недоказани. Поддържам изложеното по отношение на недопустимостта на същите.
В случай, че отхвърлите исковете, моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение.
Правя възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Прокурорът: Уважаема г-жо съдия, намирам за неоснователни предявените искове. С исковата молба са предявени общо пет иска, три от които са за причинени имуществени вреди и два за неимуществени вреди, които според ищеца са резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на ответната страна.
Основната претенция се основава на незаконосъобразните действия на ответника, изразяващи се в събаряне на собствените на ищеца сгради в имота му на [улица]. Безспорно установено е, че това събаряне е извършено към м.11.2008 г. и към момента на подаване на исковата молба действително вземането за обезвреда е погасено по давност.
Споделям становището на ответника, че за останалите две претенции, касаещи имуществени вреди ищеца не ангажира доказателства за настъпването на конкретни имуществени вреди, които да са резултат от поведението на ответника.
Неоснователни са и двете претенции за неимуществени вреди, доколкото те са неразривно свързани с тези за имуществени вреди.
Считам, че исковата молба следва да бъде отхвърлена изцяло.
Адв. В. (реплика): По отношение на становищата на ответника и на Прокуратурата, давността е известно, че не се прилага служебно от съда. Следва да се направи възражение, както вече се мотивирах, трябвало е да бъде направено в срока за отговор на исковата молба. Такова не е направено.
По отношение на объркването, в което е изпаднал ответника следва само да отбележа, че претенциите са на различни основания, като първата е за това, че без заповед са съборени сградите – тук има действие на общината, а следващата е, че тя е бездействала, когато моя доверител фактически е подавал – четири или пет са молбите, с които да се уреди тази съсобственост, но няма отказ. Искам това да стане ясно, не е отказала общината. Тя просто не урежда този въпрос, толкова години мълчи.
Юриск. Р. (дуплика): По отношение на прекратяване на съсобствеността, общината е изразила становище, че не е целесъобразно да се раздели този имот, по делото са представени доказателства. Представени са документи в тази насока защо не е целесъобразно за общината да се случи това, така че тя е изразила воля. Дали следва тази съсобственост да се прекрати отново е въпрос на целесъобразност и за двете страни, така че аз считат, че общината не е бездействала, тя е изразила становище по отношение на молбата.
Прокурорът (реплика): От друга страна пък няма задължение за общината да ликвидира съсобствеността и в тази връзка следва да се помисли доколко настоящия спор следва да се решава по реда на АПК или пък по реда на общия исков ред и в края на краищата става въпрос за спор за съсобственост.
Адв. В. (дуплика): Да, общината няма задължение, но тя следва да се произнесе по тази молба, а не всъщност той е плащал за експертизи и напротив, не е прав ответника като казва, че има становище на общината, че не е целесъобразно. Напротив, в обратния смисъл са становищата. Тръгва се уж да се разрешава, да му се дава възможност да изкупи частта на общината, има приложени писма по делото, така че няма такова становище.
Съдът дава възможност на ищеца в 7-дневен срок от изготвяне на протокола да изложи подробно становище по съществото на спора в писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50ч.
Съдия: |
||
Секретар: |