№ 49893
гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*****
като разгледа докладваното от ***** Частно гражданско дело №
20241110128679 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на адв. ****, адв. ** и адв. ***- процесуални представители на
длъжниците М. ***, Ф. А. и К. А., за допълване в частта за разноските на постановеното по
делото разпореждане от 10.12.2024г., с което е оставено без уважение искането на заявителя
за издаване на изпълнителен лист за сумите по издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, като се иска в полза на всеки от адвокатите по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Адвокатите поддържат, че в тяхна полза следвало да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, тъй като с подадените в срок възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците
признали съществуването на вземанията на заявителя за главници, като оспорили
единствено дължимостта на обезщетенията за забава, като, освен това, на 03.09.2024г.
извършили доброволно плащане единствено на признатите вземания, поради което не
отговаряло на обективната действителност твърдението на кредитора в молбата му от
29.11.2024г., че с извънсъдебните плащания са погасени всички негови вземания по
заповедта.
По делото е постъпила и молба от адв. ***- процесуален представител на М. А., с
която е заявено искане за постановяване по делото на определение за обезсилване на
заповедта за изпълнение поради непредявяване от заявителя в законоустановения
едномесечен срок на иск за установяване на оспорените от длъжника вземания по заповедта,
респ. за присъждане в полза на адвоката му, осъществил безплатна процесуална защита и
съдействие, на адвокатско възнаграждение.
В законоустановения едноседмичен срок по делото е постъпил отговор на молбите с
правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с който е изразено становище за неоснователност на
заявените с тях искания.
Съдът намира исканията на адвокатите, осъществили безплатно процесуално
представителство на длъжниците в производството, за процесуално допустимо, доколкото е
заявено в срок (на адвокатите, респ. на доверителите им не е връчван препис от
разпореждането, чието изменение в частта за разноските се иска) и от лица с правен интерес
да искат допълването на акта в съответната част.
Разгледани по същество, исканията са неоснователни.
На първо място, следва да се изясни, че противно на поддържаното от адв. ***, в
1
случая не са налице предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично
задължение, доколкото не е осъществена която и да е от изчерпателно предвидените в
процесуалния закон хипотези, в които съдът, издал заповедта за изпълнение, разполага с
правомощие да обезсили същата.
Същевременно, не е налице и основание при конкретното развитие на производството
за присъждане на адвокатски възнаграждения в полза на процесуалните представители на
страните. Това е така, тъй като при разпределянето на отговорността на разноските се
изхожда от принципа, че същите следва да бъдат понесени от страната, която необосновано с
извънпроцесуалното си поведение е станала повод за предявяване на претенцията, респ. от
страната, която необосновано е предизвикала необходимостта от предприемане на защитни
действия срещу неоснователно заявена от нея претенция. Следователно, отговорността за
разноските се понася от страната, която поради неоснователността на собствените си
претенции, доводи, възражения е станала причина насрещната страна по спора да инициира
такъв, респ. да се защитава в него, като извърши в тази връзка разходи.
В случая, с подадените в срок възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците изрично
са признали, че дължат присъдените със заповедта вземания за цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, като са оспорили дължимостта единствено на
обезщетенията за забава върху тези цени.
Същевременно, позицията на ищеца след извършените от длъжниците доброволни
плащания, за които те самите не са представили своевременно доказателства по делото, е, че
всички негови вземания по заповедта са удовлетворени, което твърдение е изцяло в интерес
на длъжниците и което, същевременно, не подлежи на проверка за истинност в хода на
заповедното производство, предназначено да установи единствено дали между страните е
налице спор относно дължимостта на сумите по заповедта. В случая, на практика такъв спор
не е налице, тъй като от длъжниците след извършените от тях плащания не се претендират
оспорените обезщетения за забава, а същевременно, както бе изяснено, задължените по
заповедта лица не спорят, че дължат главните вземания, респ. че са заплатили същите в хода
на процеса, с което са станали повод за образуването му.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая единствените данни по
делото, касаещи причината след издаването на заповедта за изпълнение заявителят да не
претендира обезщетения за забава, са за извършени от длъжниците в хода на процеса
плащания, поради което не е налице основание да се приеме, че неподдържайки претенцията
си за тези обезщетения, кредиторът е станал повод за извършени от задължените по
заповедта лица разноски.
Ето защо, доколкото в случая не се установява поведение на кредитора, с което същият
необосновано да е станал причина за ангажиране на адвокатска защита от длъжниците в
хода на процеса, не е налице и основание в тяхна полза, респ. в полза на процесуалните им
представители да бъдат присъждани разноски, респ. адвокатски възнаграждения.
При тези мотиви исканията на адв. ****, адв. **, адв. *** и адв. *** следва да бъдат
оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. ****, адв. **, адв. *** и адв. *** за
постановяване на акт за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, респ. за допълване в частта за разноските на
постановеното по делото разпореждане от 10.12.2024г., с което е оставено без уважение
искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която исканията с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК
са оставени без уважение, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК, а в останалата част
не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3