РЕШЕНИЕ
№ 8890
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110107901 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Ц. Г. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 755,88 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 244, вх. 2, ап. 14, аб. № 76793, ведно със
законната лихва считано от 16.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 146,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.02.2022., сумата от 5,01
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2022г. до изплащане на вземането и
сумата от 0,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019г. до 01.02.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.
139 ЗЕ.. Твърди, че ответникът е използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.
1
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С молба от 10.10.2022г. ответникът е посочил, че е сключил споразумение с ищеца за
доброволно плащане на сумата, както и че е платил суми по него. Моли съдът да спре
делото по взаимно съгласие на страните, да не допуска експертизи и да не присъжда
разноски в полза на ищеца.
С молба от 21.10.2022г. ищецът признава, че е сключил споразумение с ответника и че
е получил плащане в размер на общо 320,50 лева, след което е останала дължима главница в
размер на 747,83 лева, ведно със законната лихва до окончателното й плащане. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Не изразява съгласие делото да бъде спряно, моли съдът
да се произнесе с решение.
В проведеното на 16.05.2023г. открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца е посочил, че към тази дата всички процесни задължения са платени
изцяло, като се дължало единствено юрисконсултско възнаграждение в определен от съда
размер.
Съдът като взе предвид така изразените становища на страните, намери следното.
Ответникът не оспорва, а признава дължимостта на процесните суми като твърди, че е
сключил извънсъдебно споразумение с ищеца за тяхното доброволно изплащане.
От своя страна ищецът признава, че ответникът е заплатил всички дължимо от него
суми в хода на процеса /с изключение на юрисконсултското възнаграждение/, поради което
и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради
така извършеното от ответника плащане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Ответникът е дал
повод за завеждане на делото като е платил дължимите от него суми едва в хода на исковото
производство, поради което следва да понесе сторените от ищеца разноски, независимо от
отхвърлянето на исковете поради плащане. Ответникът вече е заплатил сторените от ищеца
разноски за държавна такса, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено
единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на
управление: гр. С, ул. Я“ № Б, срещу Ц. Г. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Г Д“
бл. вх. , ет. , ап. , осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 755,88 лева, представляваща стойност на
2
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в
гр. С, ж.к. „Г Д“, бл. вх. , ап. , аб. № 76793, ведно със законната лихва считано от
16.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 146,74 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.02.2022., сумата от 5,01 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва считано от 16.02.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 0,82 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2019г. до 01.02.2022г.
ОСЪЖДА Ц. Г. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД
на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3