Решение по дело №280/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, [населено място], област Ямбол против Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 4, т. 5 и т. 6, с която е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: метална цистерна върху бетонова площадка и фуражна кухня, изградена върху бетонни основи, изградени в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежа „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; кантар, представляващ две бетонови рампи и метален навес, изградени в поземлен имот с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“; метален навес, изграден по югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35.10.1 по КК на [населено място], изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

С доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорените й части се иска нейната отмяна като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното производство, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Конкретно се сочи, че в нарушение на производствените правила кметът е сформирал комисия, състояща от членове, които не са специалисти и не притежават необходимата компетентност за установяване и обследване на незаконно строителство. С оглед на това се твърди, че констативният акт не е съставен от компетентни служители съобразно изискването на чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. В констативния акт никъде не е посочено в коя от хипотезите на чл. 225 от ЗУТ попадат множеството строежи и допуснатата неяснота относно материалните норми не може да послужи за издаване на законосъобразен административен акт. В заповедта не е посочено и в чия тежест е разпореденото премахване. Предмет на проверка са били поземлени имоти, попадащи в рамките на стопанския двор на [населено място], община Болярово и поради това тяхното отреждане и трайно предназначение в действащите карти и планове е установено като урбанизирана територия и „стопански двор“. В тази връзка се оспорва констатацията, че стопанският двор се намирал извън населеното място и поради това обстоятелство липсвал действащ ПУП. Съгласно действащите нормативни изисквания стопанските сгради за отглеждане на животни и съхранение на стопанска продукция се допускат и разрешават винаги извън населените места. Напълно неправилно според изложеното в жалбата е прието, че за територията няма устройствено планиране. Органът от една страна приема, че строежите са в бивш стопански двор, т.е. със съществуващо отреждане и регулиране, а от друга - отказва да приеме статута като твърди, че липсвал ПУП. В действията си по определяне на параметрите и характеристиките на строежите органът неправилно се позовава на приложени извадки от сателитни заснемания и изображения. Същите се считат за неверни, не установяващи по безспорен начин местоположението, вида и типа на обследваните строежи. Те не са част от строителните книжа и нямат пряко определящо приложение в производството. Оспорват се констатациите за това, че постройките били изцяло ново изградени, а не заварени. За повечето от строежите са описани СМР, които по своето естество представляват преустройства и промяна конфигурацията на вече съществуващи сгради и постройки. Неправилно са констатирани като незаконни строежи метална цистерна и фуражна кухня (т. 4 от заповедта) – според жалбоподателя даденото описание не съответства на реалното фактическо положение; касае се не до строежи, а до поставени на място готови метални модули, за които те се извършват никакви СМР за инсталирането им в имота и в този смисъл не се променят трайно неговите характеристики; неправилно се твърди и че липсата на кадастрално заснемане доказва статутът на обектите като незаконни. Неправилно са констатирани като незаконни строежи и посочените в т. 5 от заповедта кантар и метален навес – за тях се твърди, че са съществуващи и изпълнени с необходимите строителни книжа и в съответствие с одобрен ПУП; неправилно се твърди в заповедта, че несъответствието/липсата на кадастрално заснемане определя статута на обектите като незаконни. Неправилно е констатиран като незаконен и обектът по т. 6 от заповедта, като изцяло се оспорват направените досежно него констатации, послужили за издаване на разпореждането за премахването му. В обобщение на изложеното се счита, че издадената заповед е с неясен предмет, не е установено ясно и точно кои и какви са незаконните строежи, поради което същата е незаконосъобразна. Липсата на безспорно индивидуализирани обекти, които подлежат на премахване, с вид и размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици, а именно - премахването на незаконните строежи.

В съдебно заседание жалбоподателят „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат П. С. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в представената по делото писмена защита. Иска се отмяната на заповедта в оспорените й части, ведно с присъждане на направените разноски.

Ответната страна - кметът на община Болярово, редовно призован, се представлява от адвокат Ж. К. от АК – [област], която счита жалбата за неоснователна. Моли съдът да приеме, че процесната заповед в оспорените й части е законосъобразна. Счита, че констатациите на проверката на техническите органи, залегнали в констативния акт от 12.06.2023 г., досежно параметрите на незаконния строеж, както и констатациите относно липса на строителни книжа за него, не са оборени от жалбоподателя както пред административния орган, така и в настоящото производство. Моли съдът да възприеме констатациите в първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза и в допълнително допуснатата такава като извършени коректно и достатъчно мотивирани в цялост. Счита, че вещото лице е категорично, че за съответните строежи е било необходимо издаване на разрешение за строеж за ремонт, за основен ремонт и за реконструкция на тези процесни обекти. Такива не са представени по делото и в този смисъл не е оспорен фактическия довод в заповедта на административния орган, че същите са изградени без строителни книжа и проекти, респ. налице са предпоставките по чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към момента на издаване на оспорения акт. Претендират се направените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 4, т. 5 и т. 6, с която е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: метална цистерна върху бетонова площадка и фуражна кухня, изградена върху бетонни основи, изградени в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежа „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; кантар, представляващ две бетонови рампи и метален навес, изградени в поземлен имот с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“; метален навес, изграден по югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35.10.1 по КК на [населено място], изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

Жалба вх. № 70-00-546 (1) от 29.09.2023 г. срещу заповедта е подадена от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД в община Болярово, в 14-дневен срок от връчване на заповедта с Писмо изх. №70-00-546 от 05.09.2023 г. Жалбоподателят е адресат на заповедта в частта й на т. 4, т. 5 и т. 6, с която е наредено да бъдат премахнати описаните незаконни строежи от собственика им „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД. С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със Заповед № РД-5-400/30.05.2023 г. на кмета на община Болярово е назначена комисия в състав: Председател: архитект С. Ж. – Главен архитект на община Болярово, и членове: Ж. К. - юрист и А. Г. - еколог на община Болярово, със задача да извърши проверка на място и по документи на посочените в заповедта поземлени имоти, в т. ч. и на ПИ с идентификатор 63272.35.2 по КК на [населено място], и на материализираните на терен сгради и съоръжения, попадащи в съответните поземлени имоти, както и всички необходими действия, касаещи извършването на проверка по повод писма от РДНС, ДНСК и МЗ относно сигнал на И. В. К. от [населено място]. Определен е срок за работата на комисията от 06.06.2023 г. до 13.06.2023 г.

На 13.06.2023 г. назначената комисия извършила проверка на място и по документи, резултатите от която отразила в съставения Констативен акт от 13.06.2023 г. Видно от съдържанието на последния, за процесните незаконни строежи е отразено, както следва:

Според т. 4 от констативния акт, ПИ с идентификатор 63272.35.7, представляващ складова база (силозно стопанство), е собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД съгласно Постановление № 291, том II, рег. № 2298 от 02.07.2007 г. на СВЕ. В югоизточния край на имота е поставена метална цистерна върху бетонова площадка и бетонови фундаменти с размери на цистерната 17,40 м дължина, диаметър 8,70 м и обем 100 куб. м. Представляващият дружеството-собственик обяснил на проверяващите, че съоръжението се използва за съхранение на вода с цел пожарогасене. За поставянето на цистерната в имота не са представени строителни книжа (т. 4.2 от КА). В югоизточния ъгъл на имота е изградена фуражна кухня с размери 12,80/12,80 метра и височина около 7 метра, изградена върху бетонни основи с височина 1,50 метра, метална конструкция, стени от термопанели и покрита с LT ламарина. В момента на проверката същата не се ползва. За извършеното строителство не са представени строителни книжа(т. 4.2 от КА).

Според т. 5 от КА ПИ с идентификатор 63272.35.21 е собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД съгласно нотариален акт № 94, том III, рег. № 680, дело № 372 от 13.05.2022 г. на СВЕ. В северозападната част на имота е изграден кантар, като са изградени две бетонови рампи – едната с ширина 5 м и дължина 30 м, а другата – с ширина 5 м и дължина 11 метра, към кантарна платформа с размери 5/18,30 м; за обслужване на кантара върху бетонова площадка е поставен фургон с размери 6/2,40 метра и височина 2,50 м. Присъствалият на проверката представител на дружеството собственик обяснил, че за извършеното строителство има издадени строителни книжа, но такива не са представени на проверяващите. Към момента на проверката не е установено наличието на обслужващ персонал на кантара (т. 5.1 от КА). В югоизточната част на ПИ с идентификатор 63272.35.21 до границата с ПИ с идентификатор 63272.35.9 е изграден открит метален навес с размери 42/12 м и височина 7 м, изграден от метална конструкция, метални колони, метални ферми, покрит с LT ламарини, в който са складирани бали. Свързано от югозападната страна на сеновала е изграден друг метален навес също с размери 42/12 м и с височина 6 м, изграден от метална конструкция, метални колони, метални ферми, покрит с LT ламарини, който към момента на проверката не се ползва. За извършеното строителство не са представени строителни книжа (т. 5.2 от КА).

Според т. 7 от КА ПИ с идентификатор 63272.35.10 и селскостопанска сграда с идентификатор 63272.35.10.1 са собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД съгласно нотариален акт № 40, том VIII, рег. № 1910, дело № 817 от 27.09.2010 г. на СВЕ. На югоизточната фасада на сграда с идентификатор 63272.35..10.1 е изграден открит метален навес с размери 20/7,50 метра с височина 6 м, изграден от метални колони, леки метални ферми и покрит с LT ламарина. Откритият метален навес, функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35..10.1 се ползва за зърно, но по време на проверката е бил неизползваем. За извършеното строителство не са представени строителни книжа (т. 7.2 от КА). Така описаното е пренесено в т. 6 от процесната заповед.

Констативен акт от 13.06.2023 г. е съобщен на заинтересованите чрез поставено съобщение на таблото в община Болярово, на входната врата на кметството на [населено място] (по местонахождение на строежите) и на собственика на ПИ и на незаконните строежи, изпратено с ИД PS 8720 0018НN В от 27.06.2023 г., получено на 10.07.2023 г. от Н. Д.. В срока за обжалване е постъпило Възражение вх. № 70-00-360 (3) от 14.07.2023 г. срещу констатациите в КА. Посочено е, че за осъществената проверка не е било налице своевременно предварително уведомяване от страна на органа, поради което независимо от присъствието на представител на фирмата при проверката на място, собственикът е бил в невъзможност да предостави изисканата от служителите документация във връзка с извършените строежи. Оспорени са констатациите на комисията като неправилни, че строежите са изпълнени без необходимите строителни книжа, тъй като са извън границите на населеното място – сочи се във възражението, че постройките заемат част от територията на бившия стопански двор, която е устроена да се ползва със селскостопанско предназначение. Оспорени са констатациите на проверяващите относно статута на заварените при проверката строежи и съоръжения, като е посочено, че определените параметри не отговарят на действителното фактическо изпълнение. В обобщение е посочено, че в хода на административното производство не са установени относимите факти и обстоятелства за изясняване на случая, както и че не са налице предпоставки за провеждане на такова производство, поради което е отправено искане за прекратяването му.

Впоследствие е издадена и процесната Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, като в относимите към казуса части е отразено следното:

В т. 4 е посочено, че строежите метална цистерна върху бетонова площадка и бетонови фундаменти с размери на цистерната 17,40 м дължина, диаметър 2,70м и обем 32 куб. м, и фуражна кухня, изградена върху бетонни основи с височина 1,50 метра, с размери на фуражната кухня 12,80/4,20 метра и височина около 7 метра, метална конструкция, стени от термопанели и покрита с LT ламарина, са собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД; същите са изградени в югоизточния край на ПИ с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] с площ от 2 078 кв. м., НТП „за складова база“, вид на земята „урбанизирана“; те не са нанесени по КК от 2007 г. Направено е позоваване на изображения от сателитно заснемане през Google Earth Pro, съобразно което е прието, че сградата навлиза и в имот с идентификатор 63272.35.19 с НТП „за стопански двор“; периодът на изграждане на цистерната е преди 2011 г. За строежите не са представени строителни книжа по време на проверката, такива не са открити и в архива на община Болярово; за имотите не е представен ПУП. Прието е също, че с КА безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

В т. 5.1 от процесната заповед е посочено, че кантар, представляващ две бетонови рампи с ширина 5 м и дължина 30 м за едната, и ширина 5 м и дължина 11 м за другата, към кантарна платформа с размери 5/18,30 м, и кантарен механизъм; за обслужване на кантара върху бетонова площадка е поставен фургон с размери 6/2,40 метра и височина 2,50 м. Посочено е, че строежът е изграден в северозападната част на ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] с площ от 13 078 кв. м, НТП „за стопански двор“, вид на земята „урбанизирана“ и е собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД. Този строеж не е нанесен в кадастралната карта от 200 7 г., а периодът на строителството му е след 2016 г. съгласно сателитно заснемане през Google Earth Pro . За строежа не са представени строителни книжа по време на проверката, такива не са открити и в архива на община Болярово; за имота не е представен ПУП. Прието е също, че с КА безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В т. 5 се сочи, че метален навес с размери 42/12 м и височина 7 м, изграден от метална конструкция, метални колони, метални ферми, покрит с LT ламарини, в който са складирани бали, е изграден в югоизточната част на ПИ с идентификатор 63272.35.21 до границата с ПИ с идентификатор 63272.35.9; в т. 5.3 от заповедта е отразен метални навес, изграден свързано от югозападната страна на сеновала, но към момента на проверката не се ползва. Посочено е, че строежите са пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ или б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и че не са представени строителни книжа (одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа) както по време на проверката, така и след връчването на КА от 13.06.2023 г.; такива не са открити и при проверка в архива на община Болярово – там се съхраняват ПУП, одобрен със Заповед № РД-5-262 от 11.04.2022 г. на кмета на общината за ПИ с идентификатор 63272.35.21, като е отразено, че строежът е изграден в съответствие с одобрения ПУП. Такава сграда не е нанесена по кадастралната карта от 2007 г. Прието е също, че с КА безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

В т. 6 от оспорената заповед е посочено, че метален навес, изграден по югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272,35.10.1 по КК на [населено място] с размери 20/7,50 м с височина 6 м, изграден с метални колони, леки метални ферми и покрит с LT ламарина, е собственост на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД. Посочено е, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ или б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и че не са представени строителни книжа (одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа) както по време на проверката, така и след връчването на КА от 13.06.2023 г.; такива не са открити и при проверка в архива на община Болярово. Периодът на строежа е след 2016 г. съгласно сателитни изображения от Google Earth Pro . Прието е също, че с КА безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3/31.07.2003 г. в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

След връчване на заповедта е депозирана жалбата на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, като предвид оспорените констатации за незаконни строежи, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, дава отговор на поставените от процесуалните представители на оспорващия и на ответника въпроси, относими към повдигнатия правен спор.

По поставените задачи е изготвено заключение от вещото лице архитект В. В. А.-Д., което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано не само с приложените по делото документи и книжа, но и с допълнително извършени справки в техническата служба на община Болярово относно налични градоустройствени разработки за територията, в която попадат имотите, предмет на оспорения административен акт, както и ТУП (ОУП) и в Областна дирекция „Земеделие“ - [населено място] към МЗХ. Заключението е обосновано още и с извършен оглед на място - в територията на бившия стопански двор на [населено място], [община], област Ямбол, където са направени фотографии - Приложение № 1 към заключението (фотоалбум), на извършени справки и проучвания в кадастрално-информационната система, включително в слоевете „Ортофото карта“ - данни от 2010-2011 г. и 2016-2019 г. Въз основа на горните проучвания, вещото лице е направило конкретни констатации досежно процесните имоти, въз основа на които е дало обосновано заключение.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение, ведно с приложенията към експертизата, като дава обяснения по поставените задачи. Сочи, че Ортофото заснеманията, извадки от които са приложени към експертизата, представляват информация, съдържаща се в слоевете на кадастралната карта или КАИС, съответно могат да бъдат включени или изключени. При включването им те се съвместяват с кадастралната основа на кадастралната карта. Ортофотозаснемането е допълнение към кадастралната карта, не е част от нея - информацията от кадастралната карта е с вписан административен акт, с който тя е била одобрена. вещото лице заявява, че имотът, в който попада понастоящем металната цистерна, е с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] – това е имот, в който е реализиран обект първа категория по ЗУТ, а именно складова база, силозно стопанство, за който преди издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрена документация е имало одобрен ПУП по ПРЗ; за този тип обекти се изисква противопожарен водоем, за да се гарантира количество вода при възникване на пожар на територията на това стопанство. Първоначално водоемът е бил предвиден на късата страна на площадката, ниско долу, не на постамента, на който са монтирани силозите, но предвид проблеми с електрозахранването и водоподаването към момента на изграждане и становище на ВИК - Ямбол, на служба „Пожарна и аварийна безопасност“, е взето решение това количество вода за противопожарни цели да бъде не като изграден водоем, а като метална цистерна, позиционирана в непосредствена близост до силозите и към момента на въвеждане в експлоатация на обекта е било реализирано с монтажа на тази цистерна. Мерките за пожарна безопасност са едни от основните изисквания на всички видове строежи по ЗУТ и ако цистерната не е било нужно да е монтирана или е пречела на функционирането на обекта, то той е нямало да бъде приет и въведен в експлоатация с него. Именно защото е осигурена цистерната и съответно противопожарно количество вода, това е дало основание да се счита, че обектът е годен да бъде въведен в експлоатация и е гарантирана неговата пожаробезопасност. В тази връзка са и приложените към експертизата копия от становищата на ВИК – Ямбол и на ЕВН. Вещото лице е категорично, че тъй като отговаря на определенията за преместваемо съоръжение, реално за монтажа на металната цистерна не е нужно разрешение за строеж - това готово изделие като предмет на пренасяне в пространството не губи своята индивидуалност нито функционалното си предназначение. Относно втория подобект по точка 4 от заповедта - фуражна кухня, вещото лице посочва, че при огледа на място е установило, че тя не функционира повече от година поради продажбата на животните, отглеждани в бившия стопански двор; това е закрит обем, в който се смесват компоненти предивид необходимите съставки като хранителна стойност и в чували се изсипва и разнася на животните; тя е като лека конструкция, метално оградена с панели, за да не може като вали да се намокрят смеските; тя е монтирана е върху бетоновата основа. За строежите по т. 5 от заповедта - кантар и метален навес, вещото лице сочи, че за металната кантарна платформа и фургона към нея има разрешение за поставяне със схема за разполагането му, становище към инженер конструктор, копие от които са приложени към експертизата. Експертът сочи още, че няма никаква физическа или функционална връзка между описания метален навес в т. 5 и кантара. За обекта по т. 6 от заповедта вещото лице сочи, че от направените при огледа снимки се вижда, че основната сграда в имота с идентификатор 63272.35. 10.1 функционално няма никаква връзка с навеса - този навес е като една полупокрита площ, която служи за паркиране на трактора при снеговалеж; сградата има ограждане, покрив, а другото съоръжение по–скоро е подпряна козирка, а не навес. Вещото лице сочи, че има разрешение за строеж на силозното стопанство, като са включени и мерки за противопожарна дейност.

По искане на процесуалния представител на оспорващия е назначена допълнителна СТЕ, при която е възложена допълнителна задача. Според изготвеното в тази връзка заключение метална цистерна в югоизточния край на ПИ с идентификатор 63272.65.7 по КК на [населено място] е била монтирана в периода 2012 - 2013 г. с цел осигуряване на необходимия обем за противопожарни нужди за силозно стопанство, за изграждането на които има надлежно одобрена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 4 от 02.06.2009 г., в което относно цистерната е вписана забележка № 2 от 22.10.2012 г. експертизата счита, че монтажът на металната цистерна, вписана в т. 4 от процесната заповед, е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му. Досежно процесната фуражна кухня, изградена в югоизточния край на ПИ с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] вещото лице сочи, че за имота има действащ ПУП, одобрен със Заповед № РД-5-252/23.06.2008 г., с който ПУП имотът е отреден „за силозно стопанство“ (предимно производствена зона – Пп1, показатели на застрояване: Пзастр. 80 %, кинт. = 1,2, височина ≤ 28 м). Процесната постройка като предназначение и параметри е допустима на предвижданията за устройство на конкретната територия, но за същата няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, с оглед на което експертизата дава заключение, че тази постройка, вписана под т. 4.2 от заповедта не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й. По отношение на вписания в т. 5.1 от заповедта обект кантар, представляващ две бетонови рампи, изграден в северозападната част на ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] вещото лице сочи, че за имота има действащ ПУП, одобрен със Заповед № РД-5-262 от 11.04.2022 г., с който ПУП за имота е обособен УПИ I с отреждане „за складова база за селскостопанска продукция, кантар и ФЕЦ“. Процесното съоръжение е монтирано въз основа на одобрена проектна документация и разрешение за поставяне № 8 от 14.12.2022 г. за „преместваемо съоръжение – автомобилна електронна везна и павилион“, поради което експертизата дава заключение, че обектът по т. 5.1 от заповедта е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на монтирането му. За обекта по т. 5.2 от заповедта – метален навес, изграден в югоизточната част на ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] вещото лице сочи, че тази постройка като предназначение е допустима на предвижданията за УПИ I-21 по действащия ПУП, но за нея няма процедура по издаване на разрешение за строеж, с оглед на което експертизата дава заключение, че тази постройка, вписана под т. 5.2 от заповедта не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й. Досежно метален навес, изграден на югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35.10.1 по КК на [населено място], вписан под т. 6 в оспорената заповед вещото лице сочи, че същата като предназначение е допустима на предвижданията за устройство на конкретната територия, но за нея няма процедура по издаване на разрешение за строеж, с оглед на което експертизата дава заключение, че тази постройка (т. 6 от заповедта) не е била допустима по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит свидетеля К. И. К., дал показания, че живее в [населено място] и от 2003 г. до настоящия момент 22 години е кметски наместник, поради което е запознат със стопанския двор в селото. Сочи, че процесните навеси са правени още при ТКЗС-то. Заявява, че това са старите навеси със старите ръждясали ламарини; допуска, че е възможно да са правени в определен момент след ликвидиране на ТКЗС-то някакви ремонти, но не е запознат. Сочи още, че не е запознат в детайли с размерите на навесите, че няма как да знае дали има някаква промяна вътре в самото разпределение по сградите, тъй като не е влизал вътре нито преди, нито след ликвидационния съвет, но твърди, че външно си състоят същите; не може да каже дали вътре е правено някакво преустройство. Свидетелят категорично заявява, че навесът е съществувал и преди прекратяването на кооперацията (2003 - 2004 г.) и в него са се съхранявали торове, но не може да каже дали е бил точно с тези колони. Относно фуражната кухня К. посочва, че това са старите основи на стария краварник, впоследствие съборен, за да се изградят тези силози; това, което се вижда на предявените снимки според свидетеля, са част от основите на този стар краварник, изграден преди около 40 години; силозите са направени впоследствие чрез проект от собствениците и на фотографиите се вижда част от нещата, които са останали. Твърди, че не знае от кой момент последният собственик използва процесните обекти.

Според представените по делото писмени доказателства жалбоподателят „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД е собственик на няколко поземлени имота и сгради, попадащи в територията на бившия стопански двор на [населено място], [община] съгласно идентификаторите на имотите по действащата КК на [населено място]

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема жалбата за неоснователна единствено досежно твърдяната некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния протокол за проверката на 13.06.2023 г. Същите са определени с нарочна заповед на кмета на общината за длъжностни лица, които да извършат проверка за незаконно строителство в стопанския двор на [населено място]. Не е необходимо всички членове на комисията да са лица с техническа компетентност, като включването на главния архитект на общината в състава й гарантира наличието на достатъчно специални знания от областта на строителството.

Като основателна съдът приема жалбата по изложените в нея съображения за неизяснена фактическа обстановка и за недоказани констатации за изпълнени незаконни строежи, предвид следното:

1. ПИ с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] с площ от 2 078 кв. м, ведно със съществувала в него сграда с площ от 488 кв. м, находящ се в Стопански двор на [населено място], е придобит от жалбоподателя „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД през 2007 г.

За сградите, предмет на т. 4.1 и т. 4.2 от заповедта, органът сочи, че строежите не са нанесени по КК от 2007 г., че са изпълнени без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Квалифицирал ги е като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да е налице такъв строеж, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ. Според експертното заключение съгласно ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-5-252/23.06.2008 г. на кмета на община Болярово, ПИ с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] с площ от 2 078 кв. м е отреден „за силозно стопанство“ (предимно производствена зона Пп), с показатели на застрояване: Пзастр – 80 %, Кинт. 1,2, височина ≤ 28 метра, като съобразно издадено и влязло в сила разрешение за строеж № 4 от 02.06.2009 г. в имота е изградено силозно стопанство, състоящо се от общо 6 бр. силози (3 бр. за 2 100 тона и 3 бр. за 500 тона) и съоръжения (шахти, елеватори и други); с оглед констатираните при изпълнението на строителството проблеми, са извършени съответни промени, за което са направени своевременни вписвания в РС (забележки); във времевия период месец април 2011 г. – месец юни 2013 г. е реализирано строителството, като обектът е въведен в експлоатация с ДПК. Реализираните сгради са надлежно отразени, видно от издадената скица от СГКК. Вещото лице е дало заключение, че този обект е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ЗУТ и не отговаря на определенията за обекти, подлежащи на нанасяне в кадастралната карта; също така експертът е категоричен, че към момента на изграждането й (2011-2013 г.) монтажът на металната цистерна е бил допустим съобразно действащите нормативни правила. При тези данни, напълно невярна и несъответна на доказателствения материал е констатацията на органа за реализиран на място строеж без необходимите разрешения съобразно действащата нормативна уредба. Вярно е, че за изградената фуражна кухня, описана под т. 4.2 от процесната заповед, липсва проектна документация, каквато безспорно е необходима предвид даденото от вещото лице заключение по допълнителната експертиза, въз основа на което е счетено, че към момента на реализирането му обектът не е бил допустим по действащите правила и нормативи. Но тук е мястото да се отбележи, че в случая органът не е изследвал в пълнота нито периода на изграждане на строежите, нито техните характеристики, нито ангажира достатъчно доказателства за това, че нареденият за премахване обект е изцяло различна сграда от придобитата от жалбоподателя въз основа на титула му за собственост, като тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената в съдебното производство СТЕ. От друга страна, по делото са налице данни, че придобитият от „АГРЕЛС Д.“ ЕООД ПИ с идентификатор 63272.35.7, ведно с построената в него сграда „краварник/обор“, е част от стопанския двор на [населено място] и като такъв е бил стопанисван и е бил част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС/кооперация). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване без значение дали е изпълнено със строителни книжа, или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. В случая, от справка по данни за имота в Служба по вписванията (л. 142), се установява, че процесният ПИ е бил собственост на ЗКПУ „Р.“, [населено място] и впоследствие е придобит от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД въз основа на Постановление за възлагане от 10.05.2007 г. Освен това ПИ с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] е съпоставим по парцеларен план от 2003 г. с парцел VII за имот с кадастрален № 35007, отреден за „краварник за 30 глави“, като в плана от 2003 г. в северната част на парцела е изобразена сграда, отразена като „МС“.

2. ПИ с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място], с площ от 1 428 кв. м, ТПТ „урбанизирана“, НТП „за стопански двор“ и отразената в имота постройка с правоъгълна форма в план, обозначен като „МС“, с идентификатор 63272.35.10.1 с площ от 674 кв. м, едноетажна, с предназначение „селскостопанска сграда“, е придобит от жалбоподателя въз основа на нотариален акт № 43/2010 г.

За сградата, предмет на т. 5 от заповедта, органът сочи, че строежът е изпълнен без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Квалифицирал го е като незаконен строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да е налице такъв строеж, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ. От заключението по експертизата се установява, че ПИ с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място] е съпоставим с парцел Х по парцеларния план от 2003 г., отреден за „навес за зърно“, в който е отразена постройка тип навес, която съвпада по местоположение и размери с отразената в КККР сграда с идентификатор 63272.35.10.1, монтиран след 2011 г., като същият не е функционално свързан със сградата, не подлежи на нанасяне в КК. Вярно е, че за металния навес по т. 5 от процесната заповед липсва проведена процедура по издаване на разрешение за строеж, каквато според вещото лице е необходима предвид заключението му, че обектът съставлява строеж по смисъла на действащото законодателство, въз основа на което е счело, че към момента на реализирането му обектът не е бил допустим по действащите правила и нормативи. Но и тук важи казаното, че органът не е изследвал в пълнота нито периода на изграждане на строежите, нито техните характеристики, нито ангажира достатъчно доказателства за това, че нареденият за премахване метален навес е изцяло различна сграда от придобитата от жалбоподателя през 2010 г., като тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената по делото СТЕ. Според отразяванията в т. 5 от процесната заповед строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, което сочи на извод, че не е установено безсъмнено дали се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда) или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имота. Предвид и констатацията в КА в частта по т. 7, че към момента на проверката навесът не се използва, необходима е била и преценка за това дали не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Такава преценка липсва. От друга страна, по делото са налице данни, че придобитият от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД ПИ с идентификатор 63272.35.10 и отразената в имота постройка с идентификатор 63272.35.10.1 с площ от 674 кв. м, е част от стопанския двор на [населено място] и като такъв е бил стопанисван и е бил част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване, без значение дали е изпълнено със строителни книжа или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. В случая от справка по данни за имота в Служба по вписванията (л. 161), той е бил собственост на ЗКПУ „Р.“, [населено място] и впоследствие е придобит от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД въз основа на съставен нотариален акт от 2010 г. Освен това, ПИ с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място] е съпоставим с парцел Х по парцеларния план от 2003 г., отреден за „навес за зърно“, в който е отразена постройка тип навес, която съвпада по местоположение и размери с отразената в КККР сграда с идентификатор 63272.35.10.1.

3. ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място], с площ от 13 078 кв. м, ТПТ „урбанизирана“, НТП „за стопански двор“, е придобит от жалбоподателя „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД през 2007 г. въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № 166, т. II, рег. № 3902, дело № 301/12.05.2022 г., вписан по ЗС/ПВ като Акт № 94, том III, дело № 372, вх. рег. № 680/13.05.2022 г. По данни от Скица № 15-1251580 от 24.11.2023 г. на СГКК -Ямбол ПИ с идентификатор 63272.35.21 е с площ от 13 078 кв. м, с начин на трайно ползване „за стопански двор“, територията е с трайно предназначение „урбанизирана“; няма отразени сгради в имота. Видно от справка по данни за имота в Служба по вписванията (л. 150), ПИ с идентификатор 63272.35.21 е бил собственост на ЕТ „ФОКА – С. Н.“, впоследствие придобит от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД през 2022 г. За ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] е обособен УПИ I-21 „за складова база за селскостопанска продукция, кантар и ФЕЦ“ съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-5-262 от 11.04.2022 г. на кмета на община Болярово. Съобразно издадено и влязло в сила Разрешение за поставяне № 8 от 14.12.2022 г. на Гл. архитект на община Болярово и въз основа на одобрена документация в УПИ I-21, масив 35 е монтирано „преместваемо съоръжение – автомобилна електронна везна и павилион“.

За сградата - предмет на т. 5.1 от заповедта (кантар), органът сочи, че строежът е изпълнен след 2016 г. съобразно ортофото заснемания от 2016-2019 г.; посочено е в описателната част на т. 5.2 (метален навес), че строежът е изпълнен въз основа на одобрен ПУП от кмета на община Болярово, като не става ясно за кой от двата обекта се касае тази констатация; посочено е още за металния навес мястото му на изграждане и че към момента на проверката строежът не се ползва. Същевременно е прието също в описателната част и по т. 1, и по т. 5.2, че за строежите не са представени строителни книжа, респ. – че са изградени без одобрен по надлежния ред ПУП - ПРЗ, одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Обобщено в оспорения акт в частта на т. 5.1 и т. 5.2 е посочено, че строежите са пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и че не са представени строителни книжа, съответно – същите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да е налице такъв строеж, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ, което в случая не е строено. Напротив, предвид отразяванията в частта на т. 5. и т. 5.2 от процесната заповед съдът намира, че е налице противоречие в конкретните констатации за процесните обекти – от една страна се сочи, че в общината се съхранява одобрен ПУП - ПРЗ за изпълнен строеж, а от друга, че въпросните обекти са незаконни поради липсата на строителни книжа за тяхното изпълнение. По делото недвусмислено се установява от експертизата, че за ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] е обособен УПИ I-21 „за складова база за селскостопанска продукция, кантар и ФЕЦ“ съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-5-262 от 11.04.2022 г. на кмета на община Болярово, като съобразно издадено и влязло в сила Разрешение за поставяне № 8 от 14.12.2022 г. на Гл. архитект на община Болярово и въз основа на одобрена документация в УПИ I-21, масив 35 е монтирано „преместваемо съоръжение – „автомобилна електронна везна и павилион“, което според вещото лице съставлява описаният в т. 5.1 от заповедта обект, който се ползва по предназначение. Наред с посоченото противоречие относно констатациите, въз основа на които е обоснован извод за незаконността на строежите, съдът намира също, че и в тази хипотеза липсва цялостно изследване на периода на изграждане на строежите и на техните характеристики, като органът не ангажира достатъчно доказателства за това, че наредените за премахване обекти са изцяло различни сгради от придобитите от жалбоподателя въз основа на титула му за собственост, като тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената в съдебното производство СТЕ. От експертното заключение се установява също, че монтираното въз основа на даденото разрешение за поставяне съоръжение „кантар“, описано в т. 5.1 от заповедта, е било допустимо по действащите към този момент (след 2019 г.) нормативи, а постройката по т. 5.2 „метален навес“ също изградена след 2019 г. не отговаря на съответните нормативни изисквания и в този смисъл е недопустима по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й. Такива отбелязвания в оспорената заповед досежно въпросните обекти, както и в съставения КА изобщо липсват, поради което, независимо от посоченото в експертизата, съдът счита, че действително органът не е изследвал в пълнота всички относими към казуса факти и обстоятелства, като тези пропуски, както се посочи, е недопустимо да бъдат допълвани и обосновавани със заключението на съдебно-техническата експертиза. На следващо място, според отбелязаното в спорната заповед в частта на т. 5 за двата обекта обобщено е посочено, че строежите са пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, което обосновава извода на съда, че не е установено безспорно дали в случая се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда) или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имота. Предвид и констатацията, че към момента на проверката металният навес (т. 5.2 от заповедта) не се използва, необходима е била и преценка досежно двата обекта за това дали не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, каквато преценка в случая очевидно липсва. От друга страна, по делото са налице данни, че придобитият от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД ПИ с идентификатор 63272.35.21 е част от стопанския двор на [населено място] и като такъв е бил стопанисван и е бил част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване, без значение дали е изпълнено със строителни книжа или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. Освен това, ПИ с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] е съпоставим по парцеларен план от 2003 г. с парцел ХХI за имот с кадастрален номер 35021, отреден за „свободна земя, годна за земеделско ползване“.

На последно място съдът приема, че нито в констативния акт, нито в заповедта се съдържат индивидуализирани в достатъчна степен строежи/части от строежи, които са приети за незаконно изградени. В тази връзка посочването в разпоредителната част на заповедта на процесните строежи като метална цистерна върху бетонова площадка и фуражна кухня, изградена върху бетонни основи, изградени в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място] (т. 4 от диспозитива); кантар, представляващ две бетонови рампи и метален навес, изградени в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място] (т. 5 от диспозитива); метален навес, изграден по югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35.10.1 по КК на [населено място], изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място] (т. 6 от диспозитива), е недостатъчно, предвид конкретиката на случаите - не става ясно дали е наредено премахване на конкретна сграда от съответен имот в стопанския двор, за която органът счита, че е била достроявана или ремонтирана без строителни книжа, (в който случай би следвало да се нареди премахване само на новата част от строежа), или е наредено премахване на изцяло нов строеж в съответен имот, както е описан в съответната точка от заповедта.

В заключение съдът счита, че заповедта за премахване на незаконен строеж не може да почива на необосновани и недоказани констатации, като издаването й в противоречие с това правило, прави същата немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая, поради което следва да бъде отменена.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя. По делото такива са сторени за заплатена държавна такса в размер 50 лева, 770 лева за изготвяне на основна и допълнителна СТЕ и адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лева, поради което следва да се присъдят общо в размер 1 820 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, проявената от пълномощника на страната процесуална активност, обема на предоставената правна защита, определеният в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес по реда на ЗУТ от 1 250 лева, съдът намира, че размерът на договореното и заплатено в случая възнаграждение от 1 000 лева не следва да бъде редуциран. При това положение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-5-593 от 23.08.2023 г. на кмета на община Болярово, в частта на т. 4, т. 5 и т. 6, с която е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: метална цистерна върху бетонова площадка и фуражна кухня, изградена върху бетонни основи, изградени в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 63272.35.7 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежа „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; кантар, представляващ две бетонови рампи и метален навес, изградени в поземлен имот с идентификатор 63272.35.21 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“; метален навес, изграден по югоизточната фасада и функционално свързан със сграда с идентификатор 63272.35.10.1 по КК на [населено място], изграден в поземлен имот с идентификатор 63272.35.10 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, от собственика на строежите „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА община Болярово да заплати на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД, [населено място], област Ямбол, [ЕИК], разноски по делото в общ размер на 1 820 (хиляда осемстотин и двадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.