№ 2967
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110118940 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. И. Г., с която
е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 163.63 лв. - главница по договор за кредит от 08.08.2008
г., сумата от 8.24 договорна лихва от 22.06.2009 г. до 22.08.2009 г., сумата от
4.32 лв. - застрахователна премия, сумата от 213.46 лв.-главница по договор за
кредит от 10.02.2009 г.; сумата от 24.26лв. - договорна лихва за периода от
25.06.2009 г. до 25.08.2009 г. сумата от 5.82 лв. - застрахователна премия,
както и сумата от 150лв. – разноски, представляваща вземане по издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 16524/2010 г. по описа на СРС, 33 състав,
поради погасяването им по давност.
Ищецът поддържа, че срещу него е издаден изп. лист по гр.д. №
16524/2010 г. по описа на СРС, 33 състав, с който бил осъден да заплатят на
сумата в размер на 571.76 лв., за събирането на която било образувано изп. д.
№ ************ по описа на ЧСИ ************. Поддържа се, че била
настъпила перемпция по изпълнителното дело на 25.11.2017 г., поради което
била изтекла погасителната давност. Моли съда да уважи иска. Претендира
разноски.. Пред съда процесуалният представител на страната прави
уточнение на исковата претенция в открито съдебно заседание, претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че перемпцията по изп. д. №
************ била настъпил на 25.11.2017 г., като по делото бил изтекъл срок
по дълъг от 5 години, през който взискателят бил бездействал, поради което
вземането било погасено по давност. На 13.08.2019 г. вземането било
прехвърлено на ЮЛ, поради което ответникът не следвало да отговаря по
1
предявения иск. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба, претендира разноски, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на
насрещната страна.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЮЛ /правоприемник на
ЮЛ/ не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу С. И. Г. е издаден изпълнителен лист гр.д. №
16524/2010 г. по описа на СРС, 33 състав, по издадения изпълнителен лист
срещу ищеца е образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ
************.
По делото е представено уведомление по изп. д. № ********* по описа на
ЧСИ ******** от което се установява, че същото е било прекратено с
постановление от 30.01.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с
протокол № 24 от 03.07.2024 г. изп. д. № ********* по описа на ЧСИ
************ било унищожено.
По делото е приложено за послужване ч. гр.д. № 16524/2010 г. по описа на
СРС, 33 състав.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В настоящият случай по делото от страна на ответника не са ангажирани
никакви доказателства, от които да може да се направи категоричен и
несъмнен извод, че процесното вземане, по отношение на което се отрича
правото на принудително удовлетворение, е било прехвърлено на третото
лице помагач ЮЛ. При липса на доказателства възраженията на ответника за
липсата на материална легитимация поради прехвърляне на вземането са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
2
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
3
изпълнение по ч. гр.д. № 16524/2010 г. по описа на СРС, 33 състав, а именно
11.05.2010 г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла
към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за
принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № *********
по описа на ЧСИ ************. В случая в отговора на исковата молба е
посочено, че последното изпълнително действие по това дело е извършено на
25.11.2017 г., като така декларираното обстоятелство представлява по своя
характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от
настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по
делото съдът приема, че то отговаря на истината. Още повече, че съгласно
уведомление по изп. д. № ********* по описа на ЧСИ ******** от което се
установява, че същото е било прекратено с постановление от 30.01.2019 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
4
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В случая по делото не се спори, че последното изпълнително действие
годно да прекъсна давността на процесните вземания по изп. д. № ********* е
било извършено на 25.11.2017 г., поради което с оглед на гореизложеното по
отношение на вземанията предмет на изпълнителното дело нова петгодишна
давност е започнала да тече от 26.11.2017 г. Доколкото е изминал период
повече от пет години, включително и при съобразяване на спирането на
давностните срокове за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г., то вземанията на ответника се явяват погасени по давност,
което води до основателност на исковата претенция.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски, като страната претендира сумата от 64 лв. заплатена държавна
такса, като настоящият състав намира, че действителния размер на дължимата
държавната такса е 50 лв., доколкото това е действителния размер на
дължимата държавна такса след извършените уточнения на исковата молба, от
който размер следва да се определят дължимите разноски, както и сумата от
1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен
единствено договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г., в който е
посочено договорно възнаграждение в размер на 800 лв., която сумата била
платена в брой. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. претенцията
следва да бъде присъдена в този размер. Неоснователно се явява възражението
на ответника за недължимост на разноските от негова страна на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник не е признало иска, поради
5
което се явява безпредметно изследването за наличието на другите
предпоставки. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 9
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото и броя на съдебните заседание
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което намалява
същото до сумата от 650 лв. С оглед изход на спора на ответника не се дължат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. Г., ЕГН
**********, с адрес *********** срещу ЮЛ, ЕИК **************** със
седалище и адрес на управление: *************, иск с правно основание чл.
439 ГПК, че С. И. Г. не дължи на ЮЛ сумата от 163.63 лв. - главница по
договор за кредит от 08.08.2008 г., сумата от 8.24 договорна лихва от
22.06.2009 г. до 22.08.2009 г., сумата от 4.32 лв. - застрахователна премия,
сумата от 213.46 лв.-главница по договор за кредит от 10.02.2009 г.; сумата от
24.26лв. - договорна лихва за периода от 25.06.2009 г. до 25.08.2009 г. сумата
от 5.82 лв. - застрахователна премия, както и сумата от 150лв. – разноски,
представляваща вземане по издаден изпълнителен лист по гр.д. № 16524/2010
г. по описа на СРС, 33 състав, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **************** със седалище и адрес на
управление: *************, да заплати на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 700 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - ЮЛ, ЕИК ********** /правоприемник на ЮЛ, ЕИК
***********/, като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6