№ 13968
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20241110174286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 405442/12.12.2024г. на ищцата А.
Н. И. срещу „****“ ЕООД, с която са предявени главен установителен иск по чл.22 ЗПК,
вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор
за кредит № ****/08.12.2023г., както и евентуален установителен иск по чл.26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. 10а, ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса за
експресно (бързо) разглеждане, предвидена в същия договор за кредит. Предявен е и
обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 84,73 лева (след допуснато по реда на чл.214 ГПК
изменение на частичния иск от 5 лева като част от вземане в общ размер на 84,73 лева чрез
увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 22.05.2025г., въз основа на
молба от 19.05.2025г., който след допуснатото изменение се счита предявен в неговия пълен
размер, а не като частичен), представляваща недължимо платена сума от ищеца по договора
за кредит с № ****/08.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.12.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 08.12.2023г. между страните е сключен договор за паричен заем
№ ****, като страните се договорили отпусната сума да е в размер на 400 лева. Било
уговорено, че ГПР е в размер на 49,7 %, а ГЛП – в размер на 40,97 %, а отделно от това било
записано, че кредитополучателят дължи и заплащането на такса за бързо разглеждане в
размер на 84,73 лева. Крайният срок за погасяване на кредита настъпвал на дата 07.01.2024г.
Поддържа се, че ищцата е погасила цялата сума по договора за кредит в размер на 498,21
лева, в т.ч. и таксата за експресно (бързо) разглеждане. Според ищцата така сключеният
договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като бил погрешно
посочен размерът на ГПР, доколкото действителният такъв бил в пъти по – висок и
надхвърлял максималният размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата за експресно (бързо)
разглеждане се явявала разход и следвало да бъде включена в размера на ГПР, но това не
било сторено, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Предвид
това, ищцата поддържа, че неправилното посочване на годишния процент на разходите
следва да се приравни на неговото непосочване, поради което това се явява основание за
1
нищожност на целия договор за кредит. Допълва, че е нищожна и самата клауза, в която е
уговорено заплащането на такса за експресно (бързо) разглеждане, предвид изричната
забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК за събиране от страна на кредитора на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Таксата за експресно (бързо)
разглеждане не представлявала допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй
като била свързана с основната престация на заемодателя по отпускане и администриране на
заема, като същата се явявала начин, по който кредиторът да си набави допълнителни
средства. Предвид недействителността на договора за кредит и на клаузата за експресно
(бързо) разглеждане, заплатените суми по договора за такса за експресно разглеждане се
явявали платени при начална липса на основание и подлежали на връщане, поради което
предявява иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови сумата от
84,73 лева – след допуснатото изменение на иска. Ищцата моли предявените искове да бъдат
уважени, като е заявила и претенция за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
„****“ ЕООД, с който оспорва основателността на предявените срещу него искове. Не
оспорва сключването между страните на договор за кредит № ****/08.12.2023г. в размер на
400 лева. Общият размер на кредита, ведно с всички такси и лихви, възлизал на сумата от
498,21 лева. Заявената сума била отпусната от ответника на 08.12.2023г. по сметка на каса в
„****. Ответникът оспорва ищцата да е заплатила сумата от 498,21 лева за погасяване на
кредита, като в тази връзка твърди, че на 10.12.2023г. ищцата е заплатила на ответника
сумата от 485,63 лева, включваща 400 лева – главница, 9,90 лева – лихва и 84,73 лева – такса
за експресно (бързо) разглеждане, с която погасила изцяло задължението си по процесния
договор. Твърди се, че искът за недействителност на договора за кредит е неоснователен, тъй
като в него по ясен начин били посочени както размерът на ГЛП, така и размерът на ГПР.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисквала размерът на годишния процент на разходите
изобщо да не е посочен, за да се приеме, че договорът е нищожен, като в случая това не било
така. Поддържа, че е спазено и изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага съображения, че
преди подписване на договора на ищцата е бил представен стандартен европейски
формуляр, съдържащ цялата относима към кредита информация, в т.ч. ГЛП, ГПР и размер на
таксата за експресно (бързо) разглеждане. Ответникът твърди, че в процесния случай ищцата
изрично е заявила, че желае да ползва услугата за експресно разглеждане, като по този начин
си е гарантирала, че искането й ще бъде проверено и ще получи отговор в рамките на 15
минути, а не както е в общия случай – в рамките на 7 дни, поради което за тази услуга е била
начислена допълнителна такса. Тази услуга не била задължително условие за получаване на
заявената сума, поради което не следвало да се взима предвид при определяне на ГПР, като
освен това не противоречала и на чл.10а ЗПК. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Страната претендира и разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № **** от 08.12.2023г.,
от който се установява, че на посочената дата между ищцата А. Н. И. (кредитополучател) и
„****“ ЕООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна
сума в размер на 400 лева, със срок на издължаване от 30 дни, при фиксиран годишен
лихвен процент (ГЛП) – 41,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,70 %.
Дължимата договорна лихва възлиза на 13,48 лева, като е уговорена и такса за експресно
(бързо) разглеждане в размер от 84,73 лева и обща дължима сума от 498,21 лева.
Представени са и приложимите към процесния договор Общи условия, като в 4.2 -
4.5 от същите е посочено, че кредиторът дава възможност на заемополучателя да заяви
2
незадължителна допълнителна услуга „бързо разглеждане“, гарантираща обработка на
искането на заемополучателя в рамките на 15 минути от депозиране на искането, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в
срок до два часа от началото на първия следващ работен ден. За посочената допълнителна
услуга заемателят дължи такса, изчислявана спрямо сумата по кредита и периода на
договора. Изрично е посочено (чл. 4.5), че тази услуга не е задължително условие за
получаване на кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит.
В чл. 7.1 от Общите условия (изчисление на ГПР) е предвидено, че Годишният процент на
разходите представлява процент, отразяващ разходите по кредита за кредитополучателя,
настоящи и бъдещи (лихви, други перки и косвени разходи, комисионни), известни на
кредитора и дължими от кредитополучателя, както и че ГПР не включва разходите, които
кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения и таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени му по негово
искане.
Установява се от разписка № ****** от 08.12.2023г., че ответникът е превел чрез
„Изипей“ в полза на ищцата уговорената главница по договора в размер на 400 лева, а от
разписка № 0400020573684762 от 10.12.2023г. се установява, че ищцата е превела отново
чрез „Изипей“ на ответното дружество сумата от 485,63 лева с основание - кредит № **** с
падежна дата 07.01.2024 г. Тези факти не се оспорват от ответника и се потвърждават от
представената от последния справка за погасени задължения по кредита.
По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която
вещото лице е посочило, че отразеният в процесния договор за кредит ГПР от 49,70 % не
включва като компонент таксата за бързо разглеждане. Размерът на ГПР, ако в него се
включи и таксата за допълнителна услуга за бързо разглеждане, ще възлиза на 260,46 %. По
процесния договор ищцата е заплатила на 10.12.2023г. обща сума в размер от 485,63 лева, от
която 400,00 лева – главница; 0,90 лева – възнаградителна лихва и 84,73 лева – такса за бързо
разглеждане.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че между
страните е сключен договор за кредит № ****/08.12.2023г., в който е било уговорено
заплащането на такса за експресно (бързо) разглеждане в размер на 84,73 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е от ищцата главен установителен иск с правно основание чл.22 ЗПК,
вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит №
****/08.12.2023г., както и евентуален установителен иск по чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10а,
ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в същия договор за кредит.
Предявен е и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 84,73 лева (след допуснато по реда на
чл.214 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с протоколно
определение от 22.05.2025г.), представляваща недължимо платена сума от ищеца по
процесния договор за кредит № ****/08.12.2023г., ведно със законната лихва.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит със соченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, включително и уговорката за заплащане
на такса за експресно разглеждане в твърдения размер, както и че е платил исковата сума в
полза на ответника на основание процесния договор.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание
3
за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на извършеното
плащане.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищцата А. Н. И. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът „****“ ЕООД е търговско дружество с
предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на
"търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има
качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма
на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в
настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е
видно, че ответникът „****“ ЕООД се е задължил да предостави на ищеца парична сума
срещу задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съображенията за формиране на този извод са следните:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
4
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
„Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Посочено е в Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 на СЕС, че „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената
по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“
от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е
приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В настоящия случай, при изчисляване на Годишния процент на разходите в
процесния договор не е била включена допълнителната такса за експресно (бързо)
разглеждане, което се установява от заключението на изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, от съдържанието на представените по делото Общи условия (чл. 7.1), като това
се потвърждава и от изявленията на ответника, който е посочил, че единственият показател,
който е взет предвид, е уговорената възнаградителна лихва. Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за експресно
разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в приложното поле на чл.
10а, ал.1 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на кредита
(така и Решение № 2164/02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692/2022 г. на СГС; Решение №
4852/20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667/2022 г. на СГС).
Законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни
разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Допълнителни са тези
5
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, т.е. различни от предоставяне на
кредита и неговото администриране. Макар и законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а ЗПК, съдът
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне
на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл.10а ЗПК ограничава
възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за
кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитополучателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с
неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация. В
случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява такса,
свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се
прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не
представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. С
оглед на горните съображения съдът намира, че таксата за експресно разглеждане следва да
бъде включена като разход при определяне на ГПР по процесния кредит, тъй като е разход
във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява
допълнително възнаграждение на кредитора за извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита) и следва да бъде взета
предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК като част от общите разходи по кредита).
Отчитайки горното и с оглед на факта, че същата съставлява почти 1/5 от получения заем,
краткия период на заема – 30 дни, посочения в договора за потребителски кредит ГПР от
49,70 %, то последният след включване при неговото изчисляване и на таксата за експресно
разглеждане на кредита, ще достигне до 260,46 % - така заключението на счетоводната
експертиза.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело № C‑337/23 на Съда
на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както и непосочването на този процент, поради което санкцията, изразяваща се
в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ
6
и пропорционален характер. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит №
****/08.12.2023г., сключен между А. Н. И. и „****“ ЕООД, е изцяло недействителен, като
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения иск,
съдът не дължи произнасяне по него.
По отношение на обусловения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД следва да се посочи следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на
ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, ІІІ-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при изначална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 400 лева, като не е спорно,
че посочената сума е била изцяло усвоена от ищцата, а и това се установява от
представената по делото разписка № ****** от 08.12.2023г. Не се спори също така, а и се
установява от съдебно – счетоводната експертиза, че ищцата е върнала по договора за
кредит на ответника сумата от 485,63 лева на 10.12.2023г. Следователно, по процесния
договор за кредит ищцата е заплатила недължимо (без наличието на прано основание) над
чистата стойност на кредита сумата от 85,63 лева. А. Н. И. е претендирала възстановяването
на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на по-малката сума от 84,73 лева, поради което, с оглед
диспозитивното начало, предявеният обусловен осъдителен иск се явява изцяло основателен
до размера на претендирата сума и следва да бъде уважен.
Посочената сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, като в този случай
следва да се съобрази обстоятелството, че първоначално с исковата молба е въведено само
част от вземането на ищеца, а именно сумата от 5 лева, частично от 84,73 лева. В хода на
процеса искът е бил увеличен на 84,73 лева. С предявяването на частичен иск ищецът
въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при
парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която
ще съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената част от вземането
остава извън предмета на делото и за нея не настъпват последиците от предявяването на
7
иска, като давността не спира и не прекъсва, съответно и не се начислява законна лихва.
Увеличението на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по отношение
на тази разлика от момента на въвеждането и в процеса се проявяват последиците – спиране,
прекъсване на давността и начисляване на законна лихва (в този смисъл е и решение №
60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I TO, поправено с решение № 2/05.01.2022
г.). Ирелевантно за спора е дали последващото увеличение в размера на частичен иск е до
целия размер на вземането, или отново представлява част от цялото и остава непредявена в
процеса част. От значение във всички случаи е, че първоначално предявено като спорно е
част от притезанието и само то е било предмет на спора.
Ето защо по отношение на първоначално предявения размер на претенцията от 5 лева
законната лихва се дължи от датата на предявяване на иска – 12.12.2024г., а за разликата над
5 лева до 84,73 лева следва да се присъди от момента на молбата по чл.214, ал.1 ГПК, т.е. от
19.05.2025 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева, както и за депозит за
вещо лице в размер на 300 лева, поради което ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 400 лева.
Претендира се и възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокатското
дружество, представлявало безплатно ищеца в производството. При определяне на размера
на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС
следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща размера на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото, като последната служи като
ориентир. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение в
хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, отчете обстоятелството, че по делото са предявени искове за
нищожност и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, че производството е приключило в едно съдебно
заседание, без участието на страните, без изслушване на свидетели, защитавания
материален интерес, конкретно проявената процесуална активност по делото, че се касае за
дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани предвид броя дела, заведени
в СРС с такъв предмет, отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на
производства със сходен предмет, по които адвокатското дружество предоставя безплатна
правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният представител е добре
запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на делата),
както и обусловеността на осъдителния иск от изхода по установителния. Ето защо в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
общо на 350 лева, платимо от ответника.
Във връзка с процесуалното развитие на други производства, образувани по искови
молби на същия ищец, представляван от същия процесуален представител, съдът следва да
акцентира, доколкото отправената претенция за присъждане на възнаграждение съдържа
искане определеното възнаграждение да включва и дължимия ДДС, че определеният от съда
за конкретното производство размер на адвокатско възнаграждение за предоставената на
страната безплатна адвокатска услуга е съобразен с обстоятелството, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 350 лева включва и дължимите данъчни и
осигурителни тежести.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И., ЕГН **********, срещу „****“ ЕООД,
ЕИК ***** установителен иск, че сключеният между А. Н. И. и „****“ ЕООД договор за
потребителски кредит № **** от 08.12.2023г. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
на А. Н. И., ЕГН **********, сумата в размер от 84,73 лева, представляваща недължимо
платена при начална липса на основание сума по нищожен договор за потребителски кредит
№ **** от 08.12.2023г., сключен между А. Н. И. и „****“ ЕООД, ведно със законната лихва,
както следва: върху сумата от 5 лева, считано от 12.12.2024г. до окончателното изплащане,
както и законната лихва върху сумата от 79,73 лева от датата на подаване на молбата по чл.
214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК – 19.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на А.
Н. И., ЕГН **********, сумата в размер от 400,00 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице в исковото производство пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв,
вр.чл.78, ал.1 ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: *********,
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева с ДДС за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата по исковете – А. Н. И..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9