Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 10.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена
Радкова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.д. № 3395 по описа за
Ищецът Д.Г.П., чрез пълномощника си адвокат Д.П. твърди в исковата си молба, че в процесния период - 04.11.2016г.до 03.11.2019 вкл. работил на длъжност „Младши автоконтрольор" в С "Пътна полиция" към ОДМВР-В.Търново. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.11.2016 год.до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-В.Търново и графици от Началник С"Пътна полиция" за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.02.2017г. до 06.10.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1,143 по чл.9, ал.2 от НСОРЗ - при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд (напр. 1000ч. нощен х 0,143 = 143ч. в повече часове дневен труд идентично с 1000ч. нощен труд X 1.143 = 1143-1000 =143ч.). Счита, че в случая е налице празнота в законодателството поради това, че: единствено в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР е установена нормална продължителност на полагания от служителите на МВР труд - 8 часа дневно, 40 часа седмично или в случая е налице буквално пренасяне на общите принциди на трудовото право, отразени в разпоредбата на чл 136, ал.3 вр. с ал.1 от КТ; в разпоредбата на чл.187, ал.З, изр.4 от ЗМВР дословно е вписано следното: „При работа на смени Е ВЪЗМОЖНО полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период" и в този смисъл - в ЗМВР изрично е установена нормална продължителност на работното време през деня, но в тази разпоредба, касаеща труд през нощта се борави с термина „, т.е. дори терминологично двата израза са с различно смислово понятие, като възможността е вид изключение; обратно, ако не се касае за законодателно предвидено изключение, а се твърди за законодателно разрешение полагане на нощен труд в рамките на 8 часа през нощта, то тогава самата норма се явявала пълна безсмислица - колко повече от 8 часа нощен труд би имало в рамките на 24 часа, че да се налага нормативна забрана за полагане нощен труд над тези часове, т.е. самата разпоредба би имала смисъл единствено в хипотезата на вид изключение; щом смислово тази правна норма явно визира изключение, то тогава на основание чл.179, ал.4 вр.с ал.1 от ЗМВР Министърът на BP е този, който е следвало да уреди с наредба заплащането на нощния труд, при което: правилно в чл.31, ал.2 от Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено преобразуване на нощния към дневен труд и това е съобразявано в сумарното отчитане на работното време, респ.във възнаграждението или вслучая е налице буквално пренасяне общите принцшпи на трудовото право, отраезни в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ (и тези на ЗДСл); неправилно този принцип е изоставен и изцяло не е залегнал в последващо издадените от Министъра на BP наредби, без тълкуване и съобразяване действителната воля на законодателя /не му е делегирал правомощия да отнема трудови права, а да ги спазва и правилно прилага). Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА: " Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България". В случая е видно, че в ЗМВР е установена нормалната продължителност на дневното работно време, но не и за нощното такова. В този смисъл следва да се приложат разпоредбите на общото трудово законодателство. Както е указано по-горе, в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следва да се даде отговор дали преобразувания нощен към дневен труд се явява извънреден или не. В този смисъл извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл.143, ал.1 от КТ). Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР. През целия процесен период е действало правилото на чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби следва да се приеме, че общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислените в дневни е коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. При сумирано изчисляване на работното време отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни е коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен извънреден труд (така казано, извънреден е всеки труд, положен над установената норма на отчитане и то без значение дали се касае за такъв в рамките на установеното работно време или над него)и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. В случая се касае за положен труд в повече от нормата за всеки отчетен период, който труд не е положен над установеното работно време и поради това не следва да се прилагат ограниченията на чл.187, ал.5 от ЗМВР при неговото заплащане. За процесния период - три години назад от датата на завеждане на исковата молба (04.11.2019год.) до 04.11.2016год., ищецът е положил нощен труд на 12 часови дежурства, общо в рамките на тригодишния претендирай период 240 смени по 8 часа нощен труд равняващ се на 1920 часа нощен труд, който следва да се преизчисли е коефициент 1.143 и възлиза на 2194,56 часа, което води до извънреден труд от 274,56 часа, който следвало да бъде платен допълнително. Съобразно заплатата, часовата ставка е в размер на 5,00 лв.или за 274.56 извънреден труд се дължи сумата от 1372,80 лв. Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение трудовото възнаграждение се изплаща авансово и окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В този смисъл дължимоста на това допълнително възнаграждение е от първо число на месеца, следващ този в който е положен труда. С оглед това възниква правния интерес за предявяване иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 01.12.2016 г.до 01.11.2019г., която за посочената сума е в размер на 200 лв. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 1372.80 лв. дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.11.2016г. – 03.11.2019г., получен чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава от 200 лв. за периода 01.12.2016г. – 01.11.2019г. Претендира разноските по делото.
Ответникът ОДМВР
гр. Велико Търново, чрез упълномощения си процесуален представител в отговора
си посочва, че в процесния период 04.11.2016г. - 03.11.2019г.
уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР се съдържа на законово
ниво в чл.187 ал.1 във вр.с ал.3 и в чл.179 ЗМВР и на
подзаконово в чл.3, 31 и §1, т.8 ДР от Наредба М81213-776/29.07.2016г, за реда
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908
от
продължителност па съответния отчетен период, а ако го надвишава от една страна
се дължи допълнително възнаграждение за
нощен труд и наред с това и допълнително възнаграждение за извънреден труд. В случая по
делото, доколкото нормалата продължителност па нощния труд за служителите в системата на МВР
е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува, съответно по
този начин не може да се стигне до полагане на извънреден труд. А липсват както
твърдения, така и каквито и да е доказателства за полаган от ищеца труд, извън установеното
му работно време. Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск. По негово искане е допуснато изменение на размера на предявените искове, като същите се считат предявени: искът с правно основание за сумата 1861.94 лв. и искът по чл.86 от ЗЗД за законна лихва за сумата 213.52 лв., вместо за предявените им размери съответно 1372.80 лв. и 200 лв.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Безспорен между страните по делото е факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - В.Търново, възникнало на основание ЗМВР, по силата на което и съгласно Заповед № 366з-1594/22.06.2016г. на Директора на ОД на МВР - В.Търново е назначен на длъжност младши автоконтрольор І степен в група ОД, ПК и ПД, сектор ПП, отдел Охранителна полиция, ОД на МВР - В.Търново, на която длъжност е встъпил, считано от 01.07.2016г. Безспорен между страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период - 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени в РУ-В.Т., в т.ч. и ищеца, през исковия период.
По делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, ищецът през исковия период от 04.11.2016г. до 03.11.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1828 ч. Видно от ССчЕ, след превръщането на положеният от ищеца нощен труд в дневен с коефициент 1,143 възлиза общо на 2089.40 ч., с разлика от 261.40 ч. При изчисляване от ВЛ по ССчЕ на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50%, съобразно разпоредбата на чл.187, ал. 6 ЗМВР, размерът на претендираното като допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за получената разлика от 261.40 часа в резултат от превръщането на труда от нощен в дневен, е в брутен размер от 1861.94 лева, съвпадащ с исковия. Видно от ССчЕ, претендираното от ищеца допълнително възнаграждение със съответното увеличение, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, не е заплащано от ОДМВР - В.Търново.
По делото е приета като писмено доказателство Справка относно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера, вкл. отразени часове нощен труд, които са заплатени, видно от която на ищеца е заплащан извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Като държавен служител в системата на МВР, в частност полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, както и на всички държавни служители в МВР, по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР, се урежда от ЗМВР, който закон е специален закон и съдържа пълна правна уредба относно служебното правоотношение на служителите на МВР. Ищцовата претенция е за присъждане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, който, според ищеца се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143, по силата на правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, което ищецът твърди, че е приложимо, при липсата на специален регламент за служителите на МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването съставлява ли извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните служители в МВР, досежно полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос е отрицателен.
Както вече по-горе съдът посочи, статутът на държавните служители в системата на МВР и в частност полицейски органи, какъвто е ищецът, е уреден изцяло в специалния ЗМВР. Така в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, респ. при уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната продължителност на работното време - работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, съответно, съгласно чл.136 ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, за работещите на 8,-12- 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът по делото, работещ на 12 часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна е по изключение. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР изрично визира, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Разпоредбите на ЗМВР правят ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, полаган от 22,00 ч. до 6,00 ч., чиято нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи на смени, какъвто е ищеца по делото, в специалния ЗМВР, който е приложим относно служебното правоотношение между страните, е различна и допуска полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, надхвърляща нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един час. Или, законодателят в специалния ЗМВР е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както е предвидено за работещите по ТПО 8:7, при което по ТПО изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на спецификата на работата и функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, какъвто е и ищецът, и на преследваните цели по чл.2 от ЗМВР, предвид което и противно на доводите на ищеца, уредбата в ЗМВР не противоречи на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период /04.11.2016г. до 03.11.2019г. вкл./ са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г., действала през исковия период - от 01.02.2017г. до 14.08.2018г., Наредба №8121з-908/02.08.2018г. /в сила от 14.08.2018г., отм., бр.78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. с Наредба №8121з-1059/26.09.2019г./, действаща през исковия период от 14.08.2018г. до 04.10.2019г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г., в сила от 04.10.2019г. /действаща за два дни от исковия период - до 06.10.2019г. вкл. В чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч. се отчита с протокол /Приложение №6/, който се изготвя от служителя по чл.25 ал.1 и се утвърждава от ръководителя по чл.11 или от оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции до 10-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Чл.9 от приложимите и през исковия период Наредба №8121з-908/02.08.2018г. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г. са идентични, като предвижда, че за всеки отработен час през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч. или за част от него на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, респ. чл.12 от същите визира, че допълнителното възнаграждение по чл.9 за нощен труд, идентично и с чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол - приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Доводът на ищеца, че липсата в издадените по силата на законовата делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР горе-цитирани наредби, действали през исковия период, на регламент за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, е празнина в правото, която следва да бъде запълнена с приложението по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, не намира опора в закона, поради което не може да бъде споделен. В специалния ЗМВР, уреждащ в пълнота служебните правоотношения на държавните служители в МВР, в частност на ищеца като полицейски орган, не е предвидено превръщане на нощния труд в дневен по посочения алгоритъм с коефициент 1,143 и това е обяснимо, доколкото ЗМВР предвижда еднаква продължителност на дневното и нощно работно време за служителите в МВР, от 8 часа за всеки 24 - часов период, при което съотношението между дневен и нощен труд е 1 /8:8/, а не е 1,143, както е за работещите по ТПО /8:7= 1,143/. Аргумент за приложимост по аналогия правилото на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не може да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, доколкото от една страна Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. не е действала през исковия период, а от друга страна, доколкото, видно е, че този коефициент 0,143 е произволно число, а не е получен чрез съотнасяне на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Факт е, че подобна разпоредба не съществува в последващите наредби, относими към исковия период, и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР и не е празнина в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, а е съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр. последно от ЗМВР, поради което съдът приема, че не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, приложима само в обхвата по чл.2 ал.2 и ал.3 от същата.
Досежно довода на ищеца за неприложимост през исковия период на Наредба №8121з-776/29.07.2016г., предвид отмяната й с Решение №16766/10.12.2019г. на ВАС - 5чл. с-в - І колегия по адм.дело №8601/2019г., което решение е окончателно, съдът излага, че същия е в разрез с чл.195 ал.1 от АПК, съгласно който подзаконовият нормативен акт, какъвто е наредбата, се смята отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е., считано от 10.12.2019г., следователно е действаща в посочения по -горе промеждутък от исковия период.
Изричната уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по ТПО. Съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата наредба и намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187 ал.3 изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР. С оглед съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време на държавните служители в МВР, сред които и ищеца, при тях не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, поради което и претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
По изложените по -горе съображения, не е налице твърдяната от ищеца непълнота на подзаконовата нормативна уредба по чл.187 ал.9 от ЗМВР, която не следва на основание чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълвана по аналогия с общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, доколкото това не отговаря на целта на акта, издаден въз основа на делегационната норма в съответствие с чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Доколкото продължителността на нощното работно време не е по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налага преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не е необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Следва да се отбележи също, че неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по ТПО и държавните служители, спрямо които е приложим ЗДСл, доколкото специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения, които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от каквито работещите по ТПО не се ползват.
Положеният от ищеца труд на смени през нощта през процесния период за разликата от 1 час над нормалната, съгласно чл.140 ал.1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период, противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното работно време при работа на смени. Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове в повече не се явяват извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвижда твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което са получени и респ. тези часове не се явяват над нормата работни часове за отчетния период, поради което на ищеца не се следва претендираното възнаграждение за извънреден труд по чл.187 ал.6 от ЗМВР.
Изводът за неприложимост по отношение служебното правоотношение на ищеца по аналогия на нормата по чл.9 ал.2 от НСОРЗ и че получената в резултат на предвиденото в нея преизчисляване разлика от 261.40 часа труд не съставлява извънреден такъв, обуславя отхвърляне на предявеният иск за допълнително възнаграждение за извънреден труд изцяло, като неоснователен и недоказан. В хода на процеса ищецът не е навеждал твърдения през исковия период да е отработил часове по график над нормата работни часове за отчетния период, които да се отчитат като положен труд извън редовното работно време по смисъла на чл.26 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Едва в хода на устните състезания навежда, че получената разлика часове след преобразуване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 прибавено към общия брой на отработените часове по график ще доведе до получени часове над тази норма, които да се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Тази претенция на ищеца е неоснователна, защото в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното от ищеца време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.
Във връзка с наведените от ищеца в процеса правни доводи съдът излага, че разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, а това е тази по чл.140 ал.3 и по чл.140а от КТ, не съставлява пряко законодателно указание за съответно приложение разпоредбите на КТ спрямо служителите в МВР, чийто статут е уреден от специалния ЗМВР, доколкото препращането на нормата на чл.188 ал.2 от ЗМВР е пряко - за съответно приложимите спрямо служителите на МВР, които полагат нощен труд, норми от КТ, досежно специалната закрила, а не непряко препращане към нормите на КТ - че за неуредените в ЗМВР случаи КТ се прилага "съответно". Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл и КТ, не са сходни, а са различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл са неприложими, тъй като статутът им е уреден от специалния ЗМВР /обн., ДВ, бр.53/2014г./.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от КРБ предвижда приоритет на общностното право пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдът не възприема доводите на ищеца, че липсва законодателно определяне нормалната продължителност за полагане труд през нощта за държавните служители в МВР, както и съобразяване на издадените подзаконови нормативни актове, регламентиращи този въпрос, с разпоредбите на общностното право, в частност с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която, съгласно чл.1 т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР е в унисон с чл.8 б."а" от Директива 2003/88/ЕО, съгласно която държавите - членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период и с чл.8 б."б" от същата, съгласно която, работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от 8 часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд, а приетите по силата на делегационната норма на чл.187 ал.9 от ЗМВР подзаконови нормативни актове, действали през исковия период, са в съответствие със уредбата по ЗМВР.
Положеният от ищеца през процесния период
нощен труд в размер от 0,25 лв. на час, установен със заповед на министъра на
вътрешните работи, му е заплатен. Макар
и математически вярно, съдът не кредитира писменото заключение, изготвено от ВЛ
по ССЧЕ, доколкото изчисленията на същото касаят приложението на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ, която норма, съобразно изложените по-горе правни изводи, е неприложима
към служебното правоотношение на ищеца.
Предвид горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата 1861.94 лв. дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 261.40 часа за периода 04.11.2016г. – 03.11.2019г., получен чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава от 213.52 лв. за периода 01.12.2016г. – 01.11.2019г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от Д.Г.П. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***.Константинов № 16, ет.2, оф.7, против ОДМВР гр. Велико Търново, ул.Бачо Киро № 7, за заплащане на сумата 1861.94 лв. дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 04.11.2016г. – 03.11.2019г., получен чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава от 213.52 лв. за периода 01.12.2016г. – 01.11.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Г.П. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***.Константинов № 16, ет.2, оф.7, да заплати на ОДМВР гр. Велико Търново, ул.Бачо Киро № 7, сумата от 100.00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: