№ 13201
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156448 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА (България)“ ЕАД (с
правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК ************) срещу „ФИРМА“ ЕООД и
Д.Н.К. кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде признато за установено, че ответниците „ФИРМА“ ЕООД и Д.Н.К.
дължат солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за
срочен банков кредит № 118121 от 27.03.2017 г.: 9821,42 лв. – главница,
падежирала редовно и предсрочно в периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г.;
ведно със законната лихва за времето от 15.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; 263,70 лв. – възнаградителна лихва, падежирала
редовно в периода от 05.05.2019 г. до 31.10.2019 г.; 246,34 лв. – наказателна
лихва за периода от 05.06.2019 г. до 14.11.2019 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 66016/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 27.03.2017 г. между „ФИРМА (България)“ ЕАД и
кредитополучателя ФИРМА ЕООД и солидарните длъжници С. А. Х. и Д. Н.
К. е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер на
35 000.00 лв. (тридесет и пет хиляди лева), който бил напълно усвоен на
1
05.04.2017 г. Посочва, че съгласно чл. 3 от Договора страните са уговорили
възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва, като
кредитополучателят дължал лихва в размер на 1-месечен SOFIBOR + 8.5 (осем
цяло и пет десети) пункта надбавка, но не по - малко от 8.5 % (осем цяло и пет
десети процента) съвкупна годишна лихва. Редовната лихва се начислявала
върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Твърди, че при забава
в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за
забава- наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на
дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 20 (двадесет) пункта
надбавка годишно, но не по - малко от 20 % (двадесет процента) съвкупна
годишна лихва (чл. 3.4). Посочва, че съгласно чл. 4 от Договора, зА.есеците
април, май и юни 2017г. се ползвал гратисен период, след което кредитът
следвало да бъде погасен на 32 (тридесет и две) равни анюитетни месечни
погасителни вноски, дължими на 05-то число от съответния месец, платими от
05.07.2017 г. до 05.02.2020 г. Твърди, че задължените лица са изпаднали в
забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не били
заплатени анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати:
05.06.2019 г.; 05.07.2019 г.; 05.08.2019 г.; 05.09.2019 г.; 05.10.2019 г.; с оглед на
което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.
432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. Твърди, че предсрочната изискуемост е била обявена на
кредитополучателя с писмо с изх.№ ИЗХ- 001-80143, а на солидарния
длъжник с писма изх. № ИЗХ-001-80144, изх.№ ИЗХ-001- 80145. Посочва, че
предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за
кредит е била осчетоводена на 01.11.2019 г. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковатА.олба от
страна на ответниците.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
2
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд, както и са подадени в
срока по чл. 415 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между ФИРМА (България)“ ЕАД и ФИРМА ЕООД е възникнало
валидно правоотношение по договор за банков кредит сключен на 27.03.2017
г., по който Д.Н.К. е солидарен длъжник, по силата на което е предоставил на
кредитополучателя твърдяната в исковатА.олба сума по кредита в размер на
35 000 лева, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; че кредитополучателят и
поръчителят са изпаднали в забава по отношение на поетото задължение за
връщане на заетата по силата на договорното правоотношение сума, периодът
на забавата и размера на дължимото обезщетението за забава; че е налице
надлежно обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на
задължениятА.у по предоставения потребителски кредит.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
установят погасяване на паричното си задължение, за което не сочат
доказателства.
Съдът с оглед процесуалното поведение на страните е приел, че
ответниците не оспорват предявените искове.
В тази връзка съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обяви за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички юридически факти,
обуславящи основателността на исковата претенция.
При това положение съдът намира, че исковата претенция е установена
както по своето основание, така и по размер.
Ето защо следва да се уважи.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски за заповедното производство в общ размер на 240,63 лв., от които
206,63 лв. за държавна такса и 34,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и
3
разноски за исковото производство в общ размер на 386,23 лв., от които 286,23
лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ТакА.отивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА
(България)“ ЕАД, ЕИК ************* (с правоприемник „ФИРМА“ АД, ЕИК
************), срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** и Д.Н.К., ЕГН
********** кумулативно обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
„ФИРМА“ ЕООД и Д.Н.К. дължат солидарно на „ФИРМА (България)“ ЕАД (с
правоприемник „ФИРМА“ АД) следните суми, произтичащи от Договор за
срочен банков кредит № 118121 от 27.03.2017 г., а именно: сумата от 9821,42
лв. – главница, падежирала редовно и предсрочно в периода от 05.06.2019 г.
до 14.11.2019 г.; ведно със законната лихва за времето от 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 263,70 лв. –
възнаградителна лихва, падежирала редовно в периода от 05.05.2019 г. до
31.10.2019 г.; сумата от 246,34 лв. – наказателна лихва за периода от
05.06.2019 г. до 14.11.2019 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 66016/2019 г. по описа на СРС, III ГО,
148 гр. с.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ********** и Д.Н.К., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на
„ФИРМА (България)“ ЕАД, ЕИК ************* (с правоприемник „ФИРМА“
АД, ЕИК ************) разноски за заповедното производство в общ размер
на 240,63 лв., от които 206,63 лв. за държавна такса и 34,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в общ
размер на 386,23 лв., от които 286,23 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5