О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен около 30.01.2020г.
Плевенски окръжен съд, втори въззивен наказателен състав, в за-крито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия М.Иванов ВЧНД № 8 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243 ал.7 и 8 от НПК
Въззивното производство е образувано по протест на Мирослава Митева-прокурор при РП-гр.Плевен, срещу определение №736/10.12. 2019г. по ЧНД № 2513/2019 г. на РС-гр.Плевен.
С протестираното определение, РС-гр.Плевен, отменил постановление от 15.11.2019 г. на прокурора при Районна прокуратура-град, Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 760/2017 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Плевен, водено срещу К.И.К., за престъпление по чл.131, ал.1,т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК и върнал делото на прокурора, за извършване на последващи процесуални действия
В протеста се изразява несъгласие с приетото от първо- инстанционният съд, че не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.Излага доводи във връзка с разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК., че явната незначителност на обществената опасност на деянието се обуславя от фактическата обстановка-наличие на влошени отношения между пострадал и извършител, установено противоправно отношение от страна на пострадалия, както преди инцидента, така и по време на него, обстоятелството, че баджа за **** е бил под якето.Твърди се, че извършеното деяние, не може да засегне в такава степен обществените отношия, така че да придобие качеството на престъпление.Цитира се и определение на предходен въззивен състав, че и след привличането на лице като обвиняем-К.И.К., и при последващото анализиране на доказателствения материал, отново се налага извода за наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. В този смисъл се изразява и несъгласие, с приетото от първоинстанционния съд, че не е било съобразено определението на предходния въззивен състав за същия случай. Иска се от въззивният съд да отмени определението на РС-Плевен и потвърди постановлението за прекратяване на наказателното про- изводство.
Не са постъпили възражения от пострадалия Д.Б.К., лично или чрез повереника му адвокат Г.А.-АК-гр.Плевен.
Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест, доказателствата по делото и след цялостна проверка на протестираният съдебен акт намира следното:
Частният протест и процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Настоящото протестирано определение на първоинстанционния съд е второ по ред, след като с решение по ВЧНД №1018/2018., ОС-гр.Плевен, отменил определение №692/2018г. по ЧНД №2294/2018г. на РС-гр.Плевени и върнал делото на на РП-гр.Плевен.
След това връщане на делото К.И.К., на 19.04.2018г., в присъствието на защитника си, е бил привлечен като обвиняем по ДП №760/2017г. затова, че на 16.03.2017г. в гр.Д.Дъбник, обл.Плевен, по хулигански подбуди, причинил на длъжностно лице-Д.Б.К.-**** в община Д.Дъбник, лека телесна повреда, довела до болки и страдания-престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
За да прекрати наказателното производство, в мотивите на постановлението си от 15.11.2019 г./л.7/, прокурора приел, че правната преценка следва да се обвърже с чл.9, ал.2 от НК.Приел, че обвиняемия формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК-от обективна страна, действия свързани с посегателство върху личността на Д.К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на 93, ал.1, тб.“б“ от НК, а от субективна умисъл.В конкретния случай, приел обаче, че деянието на обвиняемия Каменов е малозначително, тъй като се характеризира с незначителна степен на обществена опасностност. Формално деянието осъществява признаците на престъпление от обективна и субективна страна, но с оглед явната незначителност на обществената опасност, наказателната репресия се явява обществено неоправдана.Цитирана е и съдебна практика.Като доводи се сочат влошените предходни отношения между извършителя и пострадалия, поведението на самия пострадал, броя на ударите и техния интензитет.По отношение на мотивите, прокурора приел, че са лични в резултат на влошените отношения и действията на обвиняемия, не са целели нарушаване на обществения ред и пренебрежение към обществото.
Предмет на доказване съобразно съобразно чл.102 от НПК, е извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характера и размера на вредите, както и другите обстоятелства имащи значение за отговорността на обвиняемия.Обвързано с конкретния случай, дори и при хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, следва да е безспорно доказана, както обективната, така и субективната страна, на формално извършено престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните гласни доказателствени средства-показанията на разпитаните свидетели П.В.Д., Р.И.К., Д.К., Ц.М. и тези на пострадалия Д.К., обсъдил е изготвените видео-техническа експертиза и съдебномедицинска експертизи, както и доказателства свързани с личността на обвиняемия. Взел предвид предходно определение на ОС-Плевен, за същият случай-определение №1101/12.12.2018г. постановено по ВЧНД №1018/2018г., в което е прието, че К.К. е съзнавал, че с действията си грубо нарушава обществения ред, демонстрира явно неуважение към обществото и извършвайки го, се съгласява с настъпилите вредни последици.Словесно тогава при първото постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.09.2018г., прокурора е приел , че не е осъществено престъпление от общ характер, а такова по чл.130, ал.2 от НК, което се преследва по реда на частното обвинение.
Въз основа на така събраните доказателства по досъдебното производство, правният извод на първоинстанционният съд, че извършеното деяние от К.И.К., осъществява престъплението, за което е привлечен като обвиняем и не може да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, е правилен.Съобразявайки доводите на прокурора, в настоящото постановление за прекратяване на наказателното производство и доказателствения материал, първоинстанционния съд е обсъдил двете форми по смисъла на чл.9, ал.2 НК, при наличието на една от които, макар и формално да се осъществени признаците на състава на престъплението, то не е престъпно.Взел е предвид и обществената опасност на обвиняемия.
Допълнително следва да се посочи, че по същество в постановлението на прокурора липсва обоснованост относно обществената опасност на обвиняемия.Освен обществената опасност на деянието приета като явно незначителна, от значение макар и на втори план според прокурора, е тази и на обвиняемия.Видно от приложената справка за съдимост на обвиняемия К.К./л.108-115 от ДП/,че е бил многократно осъждан, включително за престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 НК и чл.20, ал.2 НК, по чл.270 и 325, ал.2 от НК.Последното наказание е изтърпяно през месец ноември 2016г., т.е . няколко месеца преди деянието за което е привлечен като обвиняем по настоящото досъдебно производство.Тези факти не могат да се игнорират, тъй като са доказателство, че такова поведение, не е инцидентно и показва едно последователно поведение, свързано с незачитане на неприкосновеността на личностна, в случая и на пострадалия-Д.К., за който е прието безспорно и от прокурора , че е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК.Поведение, свързано с грубо нарушаване обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото.
Доводите, че извършеното от обвиняемия е в резултата на влошени от преди отношения, за което са дали показания свидетелите И.Л.Б., Т.В., П.Г. и С.В. е несъстоятелен. Ако се приемат тези доводи, фактически се приема и за нормално, че всеки може да нанася телесна повреда на длъжностно лице, в резултата на предходни влошени личностни отношение.Не това е смисъла на закона и затова, за такова деяние осъществяващо състава на престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК,е предвидено по тежко наказание лишаване от свобода и наказателното преследване да е по общия ред, а не в частно наказателно производство, по тъжба на пострадалия.
Ето защо частния протест е неоснователен, поради което определението на първоинстанционният съд, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №736/10.12. 2019г. по ЧНД № 2513/2019 г. на РС-гр.Плевен, с което е отменил постановление от 15.11.2019 г. на прокурора при Районна прокуратура-град, Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 760/2017 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Плевен, водено срещу К.И.К., за престъпление по чл.131, ал.1,т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК и е върнал делото на прокурора, за извършване на последващи процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: