Решение по к. адм. дело №1944/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на §4б, ал.4, изр. последно от ДР на ЗИНЗС, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. А. и процесуалния му представител адв. К. А. против решение № 2147/09.03.2025г., постановено по административно дело №589/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас.

С решението съдът е отхвърлил предявения от А. Х. А., с адрес: Затвора Бургас, с процесуален представител, определен по реда на закона за правната помощ – адвокат К. А., иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за това, че въпреки нормативно регламентираното изискване да обособи стая за групова работа, бездейства и не извършва това задължение, вменено с чл.43, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.149, т.3 от ППЗИНЗС, като го задължи да извърши действието И е осъдил А. Х. А., с адрес: Затвора Бургас да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Касаторът иска отмяна на решението. Счита, че мотивите на първоинстанционния съд са несъществени и противоречиви; законът се прилага превратно. Според него решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Присъждането на разноски в полза на ответника за юрсконсултско възнаграждение е в противоречие с ТР №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г.,ВКС, ОСГТК (т.2). Адв. А. допълва, че безспорно е доказано бездействието на затворническата администрация относно осигуряване на условията, в които се изтърпява наказанието лишаване от свобода и на нормална битова среда за пребиваване в Затвора Бургас като не е обособена стая за групова работа, в нарушение на разпоредбата на чл.149, т.3 от ЗИНЗС и в нарушение на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, като не е осигурил помещения за осъществяване на поправително възпитание. Счита, че искането на А. е следвало да бъде разгледано при хипотезата на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и съдът да се произнесе с разпореждане. Позовава се на практика на ЕСПЧ и посочва, че в случая безспорно е установено нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. А.. Двамата поддържат подадената жалба и искат отмяна на съдебното решение.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изпраща представител. С представения по делото писмен отговор, процесуалният му представител ст. юрисконсулт М. С. аргументира тезата на неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е приел за установени следните факти:

А. Х. А. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим, който последно е продължен със заповед № БС 80/18.12.2023 г. на началника на Затвора Бургас. В първа зона за повишена сигурност на Затвора Бургас, където е настанен А., няма изградено помещение, обособено за извършване на социални дейности. В коридора на първа зона за повишена сигурност са обособени единствено спални помещения, предвидени за лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвори“ и „доживотен затвор без замяна“, настанени на основание чл.54, чл.71, ал.2, ал.3 във вр. с чл.197 от ЗИНЗС. Във връзка с изискванията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС след приключване на престоя на открито лишените от свобода, осъдени на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ се прибират в спалните помещения, където престоят им се извършва при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. По тази причина там не е изградена стая за социални дейности. Социалните и културно-информационни мероприятия с тези осъдени лица се провеждат в други части и помещения на затвора – в стая за разпределение, разположена на втория етаж; в зала „Хоризонт“, разположена на петия етаж; в методически кабинет, разположен на третия етаж; в библиотека, разположена на петия етаж; параклис, разположен на място за престой на открито и спортна площадка също разположена на място за престой на открито. Във връзка с необходимостта от провеждане на културно-информационни дейности в коридора на първа зона за повишена сигурност се поставят информационни табла, от които лишените от свобода се информират за бележити дати от българската история и други важни събития. През м.септември и м.октомври 2022г. А. е участвал в специализирана групова работа по програма за „Общуване, разрешаване на конфликти и водене на преговори“, проведена в помещение извън коридора на зоната, а през м.октомври 2024 г. е участвал в провеждането на специализирана групова работа по програма за „Умение за мислене“, проведена в стая за разпределение, разположена на втория етаж. На лишените от свобода от първа зона е осигурена възможност за участие в трудов процес, където А. се е включил в периода 14.05.2013г.-01.06.2021г. и е спрян по негово желание. Изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ участват в провеждането на творчески, културни, спортни и други дейности, които се организират в посочените помещения и площадки, които са разположени извън зоната за повишена сигурност. На същите осъдени лица е предоставена възможност за регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Спалните помещения са оборудвани с кабелна телевизия. Затворът Бургас е посещаван от представители на различни религиозни общности, които също провеждат беседи с осъдените лица. Ежедневно с настанените в първа зона за повишена сигурност се провеждат индивидуални разговори с инспектор социална дейност и възпитателна работа. При заявено желание осъденото лице може да бъде консултирано и от инспектор психолог. Осигурен е и регламентиран достъп до медицински център.

Въз основа на изложените факти съдът е приел, че предявеният от настоящия касатор иск по чл.256, ал.1 от АПК е неоснователен, тъй като не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

Съдът е формирал извода си, след като е направил подробен анализ на приложимите разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, като не намира необходимост да ги преповтаря. Поради това и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В хода на първоинстанционното съдебно производство и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът отбелязва, че в касационната жалба не са посочени конкретни нарушения.

Не е налице твърдяното противоречие на мотивите. Същите са изложени последователно и подробно и са в пълно съответствие с установените по делото, факти.

В проведеното по делото съдебно заседание, съдът е гарантирал упражняването на всички процесуални права на ищеца: да участва лично в заседанието, както и възможността интересите му да бъдат защитавани от адвокат, назначен по реда на ЗПП, да изразява становище по представените доказателства и сам да сочи такива.

Неоснователно е възражението, че присъждането на разноски в полза на ответника за юрсконсултско възнаграждение е в противоречие с ТР №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г.,ВКС, ОСГТК (т.2), касаещо изискването на чл.80 от ГПК страните да представят списък за разноските.

Непредставянето на списък за разноските не е пречка за присъждането им. То представлява единствено пречка за страната в последващ момент да направи искане за изменение на решението в частта за разноските.

В случая разноските са присъдени на осн. чл.143, ал.3 от АПК.

Следва да се посочи, че с обжалваното решение са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Т.е. ответникът няма как да представи списък за разноските, тъй като не може да представи доказателство за реално заплащане на определена сума.

Неоснователно е възражението на адв. А., че искането на А. е следвало да бъде разгледано при хипотезата на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, при безспорно установено нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и съдът да се произнесе с разпореждане.

Разпоредбата на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда право за всеки лишен от свобода или задържан под стража да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3.

В случая с предявения иск и уточнението към него, А. Х. А. е поискал ответникът да бъде задължен, в определен от съда срок, да изпълни нормативно регламентираното му задължение в чл.149, т.3 от ППЗИНЗС, без да твърди, че бездействието нарушава забраната на чл.3 от ЗИНЗС.

Поради това правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.256, ал.1 от АПК и го е разгледал по предвидения процесуален ред.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100лв.

Предвид изложеното и на основание чл.221 от АПК, ХІV състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2147/09.03.2025г., постановено по административно дело №589/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА А. Х. А., [ЕГН], с адрес: Затвора Бургас да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.