РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Дулово, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20213410100086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът А.А.М., с ЕГН **********, от с. ******, общ. Дулово, обл.
Силистра, дължи на ищеца Дирекция „Социално подпомагане” – Дулово, представлявано от
директора Йорданка Стойчева, сума от 125.00 /сто двадесет и пет/ лева главница по Заповед
№ РД *****. на ИД Директор на ДСП - Дулово, както и мораторна лихва в размер на 2.71
лв. /два лева и седемдесет и една стотинки/ за периода от 23.04.2020 г. до 09.07.2020 г.,
законна лихва върху сумата от 125.00 лв., считано от 08.12.2020 г. до окончателно плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на РС-Дулово.
Ищецът заявява, че вземането произтича от Заповед № РД *****. на ИД Директор на
ДСП - Дулово, издадена след като административният орган установил недобросъвестно
получаване на семейни помощи, предоставени на основание чл. 10а, ал. 6 от Закона за
семейни помощи за деца за първия учебен срок на учебната 2019/2020 г. със Заповед №
****/02.09.2019 г.
Твърди, че Заповед № РД *****. многократно е била изпращана на ответника за
връчване, а след неуспешните опити е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение за претендираното вземане. Претендира разноски по настоящото производство.
1
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.А.М. чрез назначения особен представител
адв. Д.П. от АК-Силистра е депозирал писмен отговор, с която изразява становище за
допустимост и основателност на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът Дирекция „Социално подпомагане” – Дулово,
представлявано от директора Йорданка Стойчева, заявява, че поддържа исковата молба и
моли съда да уважи предявената с нея искова претенция като основателна и доказана.
В съдебно заседание, ответникът А.А.М. чрез назначения особен представител
заявява ,че не оспорва предявения иск и моли същия да бъде уважен.
След обсъждане доводите и възраженията на страните и преценка на събраните
писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:
А.А.М. на ***** г. е подала Заявление – декларация (л. 7-9 по делото) за отпускане на
еднократна целева помощ за първокласник, на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Въз основа
на нея е била издадена Заповед № ****/02.09.2019 г. за отпускане на исканата помощ за
детето ***, с ЕГН **********, за учебната 2019/2020 г. в размер на 250 лв., от която е
изплатена сумата от 125.00 лв.
В декларацията, съставена лично от ответника, тя е посочила, че детето *** е
записано ученик в първи клас през учебната 2019/2020 г.
След получена справка от МОН на 06.03.2020 г. е установено, че детето *** е
отписано от училище през месец февруари 2020 г.
Със Заповед № РД *****. на ИД Директора на ДСП - Дулово е било наредено на
ответника да възстанови претендираната и по настоящото дело сума, а именно - главницата
от 125.00 лв. (л. 11 по делото).
По делото има приложени писмени доказателства за опитите за връчване на
заповедта (л. 14 и 15 по ч. гр. дело № ***/2020 г. на ДРС).
На 09.12.2020 г. ищецът ДСП-Дулово е подала в РС-Дулово заявление по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. На 15.12.2020 г. е издадена
заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 125.00
лв. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане и за мораторна лихва в размер на 2.71 лв. за периода от 23.04.2020г.
до 09.07.2020г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В указания месечен срок по чл. 415 от ГПК ДСП-Дулово е предявила срещу
ответника настоящия установителен иск.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр чл. 410 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са
породили неговото вземане, размера на вземането и че същото е изискуемо.
В случая вземането на ищеца е основано на Заповед № РД *****. на ИД Директор
на ДСП - Дулово, представляващ самостоятелен документ от изброените в чл. 410 от ГПК, с
която на ответника е наредено възстановяване на недобросъвестно получена помощ от 50%
за дете в размер на 125.00 лв.
Посочената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от ГПК, принудителното изпълнение на който съгласно чл. 14б от ЗСПД се
допуска по реда на ГПК, т. е. заповедта съставлява несъдебно изпълнително основание,
което следва да удостоверява наличието на годно за изпълнение притезателно право.
За да прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на заповедното
производство съдът следва да установи възникнало ли е вземането, погасено ли е и какъв е
размерът на вземането. В настоящия случай, вземането на ищеца произтича от
административен акт, какъвто безспорно е заповедта на ДСП.
Съдът, след като се запозна с представената заповед, която е документ по чл. 410 от
ГПК и с която е разпоредено връщане на неправомерно получени социални помощи,
намира, че същата е издадена от компетентния административен орган - директор на ДСП в
рамките на неговите материални и териториални правомощия. От същата е видно кой е
нейният автор и в какво качество я издава, поради което съдът счита, че няма нарушение на
чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта е посочено и основанието, на което се издава - чл. 14, ал. 3
от ЗСПД.
Съдът счита, че заповедта на директора на ДСП- Дулово е валидна, като липсват
основание същата да се приеме за нищожна.
По делото няма наведени твърдения за обжалване на заповедта, поради което съдът
приема, че същата е влязла в сила след изтичане на срока за обжалването , който е 14-
дневен. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила, тя материализира подлежащо на
изпълнение вземане за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи. От
3
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е отпуснал на
ответника еднократна семейна помощ за дете-първокласник в общ размер от 250 лв., от
която е изплатена сумата от 125.00 лв., като видно от липсата на спор относно този факт,
тази сума е изплатена на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че Заповед № РД *****., влязла в сила, е редовен
от външна страна документ по чл. 410 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на ищеца, поради което искът по чл. 422, във вр. с чл. 410 от ГПК се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен като се признае дължимост на сумата за
главница в размер на 125.00 лв.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, в случай на установена
недобросъвестност Директорът на ДСП издава мотивирана заповед за възстановяване на
получените семейни помощи заедно със законната лихва. В конкретния случай ищецът
претендира установяване дължимост на лихва за забава върху главницата по иска в размер
на 2.71 лева за периода от 23.04.2020 г. до 09.07.2020 г., който с оглед акцесорния му
характер и с оглед извода за основателност на главния иск, се явява основателен. За размера
на иска съдът кредитира изчисление с лихвен калкулатор.
По отношение на разноските по делото:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал 1 от ГПК, ищецът по настоящето
дело има право да претендира от ответника заплатените разноски по производството за
възнаграждение на назначения на ответника особен представител, които в случая са в
размер на 100.00 лв.
Съдът следва да осъди ответника да заплати по сметката на РС-Дулово и дължимата
държавна такса по производството в размер на 25.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.М., с ЕГН
**********, от с. ******, общ. Дулово, обл. Силистра, дължи на Агенция по социално
подпомагане, с БУЛСТАТ *********, Дирекция „Социално подпомагане” – Дулово,
представлявана от директора Йорданка Стойчева, с адрес: гр.Дулово, ул. „Васил Левски“, №
20, обл. Силистра, сумата от 125.00 /сто двадесет и пет/ лв., представляваща
недобросъвестно получена еднократна помощ за първокласник, основана на Заповед № РД
*****. на Директора на ДСП - Дулово за възстановяване на недобросъвестно получена
социална помощ, издадена на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.12.2020 г. до окончателно
4
изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 2.71 лв. /два лева и седемдесет и
една стотинки/ за периода от 23.04.2020 г. до 09.07.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *** от 15.12.2020 г. по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа
на РС-Дулово.
ОСЪЖДА А.А.М., с ЕГН **********, от с. ******, общ. Дулово, обл. Силистра, да
заплати на Агенция по социално подпомагане, с БУЛСТАТ *********, Дирекция „Социално
подпомагане” – Дулово, представлявана от директора Йорданка Стойчева, с адрес:
гр.Дулово, ул. „Васил Левски“, № 20, обл. Силистра, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
направени от ищеца разноски в настоящото производство за особен представител.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, от с. ******, общ. Дулово, обл. Силистра, да
заплати в полза на Държавата, по сметката на Районен съд – Дулово, сумата от 25.00
/двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренският окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5