РЕШЕНИЕ
№313
гр. Пловдив, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, през две
хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2425 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Сдружение „Тетранокс“ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв.И.В., против мълчалив отказ на
Директора на Общинска детска градина „Слънце“ гр. Димово с код по БУЛСТАТ ***.
Жалбоподателят с жалбата си, както и в допълнително
депозирана молба, заявява становище за формиран от страна на ответника мълчалив
отказ по заявление за достъп до обществена информация към датата 25.09.2020 г.,
считано от датата на получаване на заявлението при задължения субект. Излага се
конкретно становище относно момента на започване на административното
производство, като такъв, от който следва да се счита срокът за произнасяне на
задължения по ЗДОИ субект с решение по чл.28 от ЗДОИ. Моли се за отмяна на
мълчаливия отказ, както и изпращане на преписката на ОДГ „Слънце“ гр. Димово за
произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация. Възразява се
изрично по възраженията на ответната страна в депозирано от последната
становище. Претендират се направените по делото разноски по представен списък. В
съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът Директор на Общинска детска градина
„Слънце“ гр. Димово, с писмено възражение, изпратено с административната
преписка, както и писмено възражение, изпратено за съдебно заседание, твърди
неоснователност на жалбата, като излага съображения за ненадлежно получаване на
заявлението за достъп до обществена информация и несвоевременно завеждане на
същото в деловодството на задължения субект. Излагат се съображения във връзка
със съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, като се
сочи, че същото е немотивирано, а исканата информация е в голям обем. Отделно
от това, се сочи, че част от информацията се съхранява от администрацията на
Община Димово, както и че част от нея била архивна, а за част от информацията
се следва изискване съгласието на родители на деца, посещаващи детската
градина, което затруднявало предоставянето ѝ. Оспорва се интересът на
жалбоподателя да иска посочената информация, като се твърди злоупотреба с
право, предвид наличието на друго производство със сходен предмет, по което е
депозирана жалба от същия жалбоподател, като в тази връзка се твърди, че същият
бил недобросъвестен поради депозиране на жалби в съда веднага след изтичане
срока за предоставяне на обществена информация. В съдебното заседание, редовно
призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е изпратила представител за встъпване в
производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
на първо място намира, че жалбата е
допустима. Видно е от приложените доказателства и това не се оспорва от
ответната страна, че на 10.09.2020 г. на адреса на Детска градина „Слънце“ е
получено изпратеното от жалбоподателя по пощата Заявление за достъп до
обществена информация изх. № 74 от 14.08.2020 г., с което е поискало
предоставяне на информация по осем точки, касаеща
броят на сформираните групи в детската градина за учебните 2010/2011 г. до
2019/2020 г., броя на децата с хронични заболявания и СОП, диагнози на
комисията при РУО на МОН, брой специалисти работещи с деца с хронични
заболявания и СОП, размер на изразходвани парични средства от бюджета на
общинската детска градина за задоволяване нуждите на деца със СОП и /или
хронични заболявания, среден годишен размер на получени трудови възнаграждения
и осигуровки на специалистите в общинската детска градина, среден годишен
размер на допълнителни трудови
възнаграждения и осигуровки на специалистите в общинската детска градина,
всичко за посочените по-горе години. Заявлението е било получено на адреса на
детската градина, обявен в Регистър БУЛСТАТ на АВ, на датата 10.09.2020 г. от
лице, посочено с трите му имена и длъжност домакин срещу подпис. Видно е от
представените по делото доказателства по преписката, че заявлението е било
регистрирано значително по-късно, като му е даден входящ номер 348 от
08.10.2020 г. В тази насока, по отношение на срока за произнасяне от страна на
адресата на заявлението, следва да се има предвид, че действително съгласно предвиденото
в чл.28, ал.1 от ЗДОИ заявленията
за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на
регистриране от задължения субект. Същевременно, в случая според съда за
начало на срока за произнасяне следва да се счита именно датата на получаването
на заявлението на адреса на детската градина, а не по-късната дата на неговата
регистрация. И това е така, доколкото от страна на ответника не са били ангажирани
каквито и да било доказателства за наличие на конкретни обективни причини
заявлението да бъде регистрирано значително след датата на неговото получаване
при адресата, като в тази връзка по делото не са представени утвърдени за
детската градина вътрешни правила или процедури за разглеждане на заявления за
достъп до обществена информация, от които да може да се направи и извод за ред
и срокове, в които се извършва такава регистрация на заявленията, задължителна
съгласно чл.25, ал.3 от ЗДОИ и дали те са спазени. В тази насока и като се има предвид, че датата
на регистрация следва с почти един месец датата на получаване на заявлението, то
не би следвало като начална дата на срока за произнасяне по чл.28 от ЗДОИ да се
приема по-късната дата на регистрацията на заявлението, защото това противоречи
на самия смисъл на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ, предвиждаща един
сравнително кратък срок за постановяване на решение по заявлението, в който
заявителят очаква това да се случи. Освен това, от начина, по който е
формулирана разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ, съпоставена и с тази на чл.24
от ЗДОИ, съответно чл.25, ал.2 от ЗДОИ, следва да се направи извод, че
регистрирането на заявлението за достъп до обществена информация следва да
стане именно в момента на неговото получаване при задължения субект, негов
адресат, а не в някакъв последващ неопределен във
времето момент. В тази насока действително приложима е общата разпоредба,
посочена от жалбоподателя, на чл.25 от АПК, която е относима
към всички административни производства и съгласно която административното
производство започва с постъпването
на искането при компетентния орган. Сиреч, задължението за регистриране на
заявлението по чл.25, ал.3 от ЗДОИ, би следвало да се изпълни именно в този
момент.
Относно това, че фактически заявлението е
постъпило при задължения субект, според съда не е налице съмнение, като се има
предвид освен представеното известие за доставянето му, също така и факта, че
въпросното заявление все пак е било регистрирано, макар и с изключително голямо
закъснение в деловодството на детската градина и се съдържа по
административната преписка, изпратена именно от ответника. В случая се оспорва
от страна на ответника по делото редовността на връчването на пощенската пратка,
съдържаща заявлението, като се твърди въз основа на представени доказателства
относно длъжността на получателя – домакин и касиер на детската градина, че
същият не е притежавал правомощия да получава кореспонденция, адресирана до
детската градина. Действително, съгласно чл.257 от Закона за предучилищното и
училищното образование директорът управлява и представлява съответната
институция. В този смисъл и той, или упълномощено от него лице, действително би
следвало да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация за задължения
субект по чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото детската градина е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4, б. “а“ от ДР на ЗДОИ, вр. с чл.29, ал.1 от ЗПУО. Това обаче, не
означава, че заявлението би следвало да е получено лично от директора, или
упълномощено изрично за това лице. В случая е изпратено заявление по пощата с
писмо с обратна разписка на адреса на официално обявения адрес на Общинска
детска градина „Слънце“ гр. Димово, допустимо съгласно чл.18а, ал.1 от АПК,
което е удостоверено да е достигнало до получателя съгласно т.10 и т.15 на §1
от ДР на Закона за пощенските услуги. Нито АПК, нито ЗДОИ поставят изискване
самото заявление да се получи от лице с представителна власт. В случая,
заявлението е получено именно на адреса на детската градина и категорично от
лице от персонала на същата, за което са представени доказателства да е на
длъжност касиер-домакин, сиреч материално –отговорно лице, пряко подчинено на
директора, което съгласно представената длъжностна характеристика притежава и
административна компетентност. Следователно и получаването на заявлението на
адреса на детската градина именно на посочената дата в представеното от
жалбоподателя известие за доставяне е установено по категоричен начин. Защо
това заявление не е достигнало своевременно до директора на детското заведение,
както се твърди от ответника, е въпрос, свързан с вътрешната организация на
работата в посочената публичноправна организация,
който стои извън преценката на съда по настоящото дело, като се има предвид
казаното вече, че от страна на ответника не са били ангажирани каквито и да
било доказателства, които да сочат на налична обективна пречка заявлението да
бъде регистрирано своевременно.
Предвид изложеното и
според съда срокът за произнасяне по заявлението е започнал да тече, считано от
10.09.2020 г. и следователно е изтекъл в края на 24.09.2020 г., до която дата не е било налице изрично произнасяне по
заявлението с решение и поради това е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на
чл.58, ал.1 от АПК. Мълчаливият
отказ за предоставяне на обществена информация, формиран по реда на чл.58, ал.1 от АПК представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на обжалване пред
административните съдилища по реда на АПК. Жалбата е била депозирана в рамките
на едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК и от лице, което има правен интерес
от оспорване на мълчаливия отказ.
Недопустимо се смесва от страна на ответника в
тази връзка предвидената по чл.159, т.4 от АПК липса на правен интерес, но
такъв от оспорване, с липсата на интерес за получаване на исканата обществена
информация, което е вече въпрос по същество и по основателността на
жалбата.
По същество жалбата се явява основателна.
Както се каза,
установява се от доказателствата по делото, че по полученото заявление за
достъп до обществена информация в предвидения срок не е било произнесено
изрично решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ от задълженото лице, като поради това е
формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Установява се
категорично и че такова решение не е било постановено и след предвидения за
това срок от получаване на заявлението, дори и след датата на неговото реално
регистриране при адресата му. В случая, както се каза, адресат на заявлението е
Общинска детска градина „Слънце“ гр. Димово, която е юридическо лице съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл.2, ал.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и
задължен субект по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото детската
градина е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4, б. “а“ от ДР на ЗДОИ. Същата
се представлява и управлява от директор, в качеството му на орган за
управление и контрол, съгласно чл. 257, ал.1 и ал. 2 от ЗПУО. Следователно,
директорът е органът, компетентен да разглежда заявленията за достъп до
обществена информация, съхранявана от детската градина в качеството на субект
по чл.3, ал.2, т.1 от
ЗДОИ и да разрешава, или да отказва, достъпа до тази
информация. Твърди се от ответника, че пречка за произнасянето по заявлението
на жалбоподателя е била липсата на своевременна информация за постъпилото
заявление за достъп до обществена информация, но, същевременно, установява се,
че и в хода на съдебното производство, в рамките на което изпълняващият
длъжността директор е узнал за постъпилото заявление, по заявлението не е
последвало произнасяне дори и след законовия срок за това. Освен това, както се
каза, няма доказателства за твърдяната обективна невъзможност за произнасяне,
каквато би имало, например, ако детската градина не е работила поради някакви
причини.
Редът и условията за предоставяне на достъп
до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на
субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до
търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно
от 14 дни, след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на
цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите, или изрично
определени от тях лица, вземат решение за предоставяне, или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя. Разпоредбите на чл.37 - чл.39 от ЗДОИ, от своя страна, императивно регламентират
основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за
неговото съобщаване на заявителя. От изложеното следва, че единствената
призната от закона възможност за процедиране по искането за достъп до
обществена информация от задължения по смисъла на чл.3 от ЗДОИ субект, е да постанови изричен акт -
мотивирано решение за предоставяне, или такова за отказ от предоставяне на
достъп до исканата информация. Като не се е произнесъл в законоустановения срок
по отправеното му заявление по ЗДОИ, директорът на детската градина е формирал
обжалвания мълчалив отказ. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът да
бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде обаче само
изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и
фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на
заявителя, то посоченият мълчалив отказ е недопустим и поради това подлежи на
отмяна само на това основание. В тази връзка е налице и трайна съдебна практика
на ВАС, съобразно с която отказът да бъде
предоставена информация, независимо от основанията, включително и когато органът
приема, че търсената такава не е обществена, може да бъде само изричен и се
постановява с мотивирано решение, а мълчалив отказ по ЗДОИ е
недопустим /в този см. са напр. Решение № 11953 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1153/2018 г., или Решение № 15016/19 г. по дело № 3467/2018 г., както и др./ В
случая информацията, чието предоставяне е поискано със заявлението, в
по-голямата си част съставлява обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и
това не се и оспорва от страна на ответника. Възраженията му относно това, че
жалбоподателят нямал изобщо правен интерес от получаването на търсената със
заявлението обществена информация и правените от това изводи за неоснователност
на жалбата, са напълно несъстоятелни. Следва да се има предвид, че законът не
поставя изискване заявителят да мотивира и доказва интереса си от получаване на
търсената обществена информация и това е напълно логично, тъй като достъпът до обществена информация е едно
субективно право, което е предоставено на всеки, съобразно с предвиденото в
чл.41 от КРБ, вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Затова
и тъй като в случая са спазени условията и реда за заявяване достъп до
обществена информация и не е налице предвиден в закон специален друг ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация, то сдружението правомерно е
упражнило правото си и не е налице твърдяната злоупотреба с право.
Възраженията
на ответника, свързани с това, че част от информацията не се съхранявала при
него, а в Община Димово, че за част от информацията била публично обявена, а за
друга следвало да се иска съгласие на родителите на деца, както и че исканата
информацията била в значителен обем, или била архивирана, касаят на практика
произнасяне по същество по заявлението за достъп до обществена информация, в
която процедура задълженият по ЗДОИ субект би могъл да удължи срока за произнасяне
по чл.31 от ЗДОИ, или да препрати заявлението до друг орган, който разполага с
информацията, съгласно чл.32 от ЗДОИ, или да уведоми заявителя по реда на чл.33
от ЗДОИ, че не разполага с търсената информация. Дори когато задълженият субект
прецени, че информацията не е обществена, или не може да се получи по реда на
ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което изрично да се
произнесе по заявлението. Поради това и всички изложени съображения от
ответника за причините, поради които евентуално не би могъл да предостави
информация, или наличието/липсата на такава при него, могат да се обсъждат по
същество само ако съставляват мотиви на издаден административен акт, но не и в
настоящото производство /в този смисъл е напр. Решение № 3956/2019 г. на ВАС по адм.
дело № 5233/2018 г./.
В
конкретния случай, както вече се каза, задълженият субект и ответник по настоящото
дело не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се
е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на заявителя по
постъпилото заявление за достъп до обществена информация, нито в предвидения за
това срок, нито дори до приключване на съдебното дирене по делото по оспорване
на мълчаливия му отказ, в който момент, съгласно заявеното от ответника, същият
е разполагал със заявлението. Следва при това положение преписката да се върне
на задължения субект за произнасяне, при което, според това дали приелият
заявлението разполага с исканата информация, същият ще следва да процедира по
предвидения в ЗДОИ ред по чл.32, респективно чл.33 от ЗДОИ, или да постанови
решение по чл.34, респективно по чл.38 от ЗДОИ, като изложи мотиви за това /в
този см. е и Решение № 8735/2015 г. на ВАС по адм.д.
№ 13201/2014 г./.
При този изход
на спора, на ответника се дължат направените разноски по производството, като
от представения по делото към
жалбата договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020 г. е видно, че
жалбоподателят е заплатил изцяло в брой на своя пълномощник при подписване на
договора сумата от 500 лв. Същият е направил и разноски за заплатената по
делото държавна такса от 10 лева. Не е направено от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, а
и според чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв., каквото именно е уговорено и
заплатено в случая. При това положение, в полза на жалбоподателя ще следва да
бъде присъдена сумата от 510 лв., представляваща заплатена държавна такса за
образуване на производството и възнаграждение за един адвокат.
Водим от
изложените мотиви и при съобразяване на чл.172, ал.1 от АПК и чл.40, ал.3 от
ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на Детска градина „Слънце“ гр.Димово, по Заявление за достъп до обществена информация с изх.№ 74 от 14.08.2020
г., депозирано от Сдружение
„Тетранокс“ гр. Пловдив с ЕИК ****.
ВРЪЩА преписката по Заявление за достъп до обществена
информация с изх.№ 74 от 14.08.2020 г., подадено от Сдружение
„Тетранокс“ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на Директор на Детска градина „Слънце“ гр. Димово, за изрично произнасяне по същото, при съблюдаване на указанията
по прилагане на закона, дадени в настоящото
решение.
ОСЪЖДА Детска
градина „Слънце“ гр. Димово с код по БУЛСТАТ *** и адрес гр. Димово, обл.Видин, ул.“Васил Коларов“ № 2, да заплати на Сдружение
„Тетранокс“с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Петко Д.Петков“ № 64, офис 27, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/,
съставляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: