№ 69
гр. Б.С., 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100713 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Л. К. М., с ЕГН ********** от с.А., обл.В., ул.Р. № 5, чрез
пълномощника си адв.Цв.Й. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.Б.С., обл.В.,
ул.“Д.Благоев“ № 83 против Ц. В. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.А.,
обл.В., ул.“Христо Ботев“ № 33, с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на
което признае за установено по отношение на ответницата Ц. В. Ц., че той е собственик на
процесният недвижим имот подробно описан в исковата молба и в Н.А.№ 33, т.2, рег.№
2181, н.д.№ 207/04.05.2022г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан
в СВ при БСлРС вх.рег.№ 1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело № 463/2022г. и на основание
чл.108 от ЗС да се осъди ответницата Ц. В. Ц. да му предаде владението върху процесният
недвижим имот находящ се в с.Т., обл.В., ул.“Ал.Стамболийски“ № 49.
Желае да му се присъдят направените по делото разноски.
Исковата е вписана в СВ при БСлРС на 22.02.2023г.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.108 ЗС.
В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата Ц. В. Ц. е
депозирала молба-жалба, която не съдържа задължителните реквизити на писмен отговор по
см.на чл.131 от ГПК и поради тази причина съдът не я възприема за писмен отговор по ГПК.
Същата представлява становище по иска.
В съдебно заседание ответницата се явяла лично, като оспорила иска по основание и
размер заявявайки, че тя е собственик на процесният недвижим имот.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от н.д. №
1
207/04.05.2022г. по което е издаден Н.А.№ 33, т.2, рег.№ 2181, н.д.№ 207/04.05.2022г. по
описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№
1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело № 463/2022г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че с Н.А.№ 33, т.2, рег.№ 2181, н.д.№
207/04.05.2022г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ при
БСлРС вх.рег.№ 1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело № 463/2022г. закупил на 04.05.2022г. от
лицето М.П.С. с ЕГН ********** процесният недвижим имот представляващ ДВОРНО
МЯСТО с площ 1080 кв., което е УПИ VIII , пл.№ 1116, в кв.66 по действащият план на
с.Т., обл.В., одобрен със Заповед № 112/29.07.1986г. на Кмета на Община Б.С., с граници на
дворното място: от север-улица „Ал.Стамболийски“, от изток-ул.“Стадиона“, от юг-УПИ IX
– 1117 и от запад-УПИ VII-1115, ведно с намиращите се в него МЖС на дървен гредоред,
със застроена площ от 110 кв.м., построена през 1958-1959г.,Масивна жилищна сграда с
НАВЕС на дървен гредоред със застроена площ 34 кв.м. построена през 1965г., Паянтова
стопанска сграда на дървен гредоред със застроена площ 36 кв.м. построена през 1952г. и
масивна сграда-ГАРАЖ на железобетонна плоча със застроена площ 36 кв.м. построена през
1985г.
Ищеца твърди, че ответницата живее в имота неизвестно от кога, без правно основание
и същата отказва да освободи закупеният от него имот, поради което за него се породил
правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на същата.
Ответницата Ц. В. Ц. се явила лично в с.з. и посочила, че когато търсела да купува
къща, разбрала от приятел на ищеца, че Л. е собственик на имота находящ се в с.Т., на ул.
„Стамболийски“ № 49. Огледала къщата с Л. и се спазарили в гаража на къщата за продажна
цена от 7000,00 лв.
Ответницата заявила, че през 2016г. броила сумата от 7000,00 лв. на ищеца Л. за имота
находящ се в с.Т., на ул. „Стамболийски“ № 49, защото той я уверил, че го притежава и се
представил за негов собственик, като й предоставил ключове на имота пред кмета на с.А..
Страните по делото подписали разписка за сумата 7000,00 лв. пред Кмета за този имот,
която ответницата приложила по делото.(л.30 от делото). Когато броили парите, ищеца й
предоставил Нотариалният акт, в който като собственик било записано името на М.П.С.. Л.
не е дал на ответницата пълномощно, удостоверяващо, че той е пълномощник на М.С. и тя
го е упълномощила да продаде имота от нейно име.
Ц. В. Ц. и Л. М. не броили парите пред нотариус, за да узаконят сделката, но той й
казал, че тя няма да има проблеми с Мария.
Ответницата посетила два пъти продавачката М.С., като я помолила да узаконят
прехвърлянето на имота, но същата отказала.
Ц. заявила в с.з., че не е предприемала действия да си поиска обратно парите от Л.,
2
защото знае, че той няма да й ги върне.
Ищеца ходил през годините няколко пъти, като увеличавал продажната цена на имота с
по 1000,00 лв., с твърденията, че ответницата му била длъжница, а не като наемател.
Ответницата заявила, че тя не плащала данъци на къщата, защото е безработна, но
заплащала консумативите за ел.енергия и вода.
От 2016 г. до снабдяването на ищеца с Нотариалния акт, тя живее в имота с нейното
семейство.
Л. се опитал да я изгони от имота през 2022г. заплашвайки я няколко пъти, за които
заплахи Ц. звъняла на тел.112.
Тя разбрала едва, когато получила препис от исковата молба и приложените към нея
писмени доказателства по настоящето дело, че ищеца се снабдил с Нотариален акт за имота
на негово име.
От приложено заверено копие на н.д. № 207/04.05.2022г., по което е издаден Н.А.№
33, т.2, рег.№ 2181, н.д.№ 207/04.05.2022г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие
РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело № 463/2022г.
е видно, че с договор за покупко-продажба М.П.С. продала на ищеца Л. К. М. процесният
недвижим имот при условията на чл.38 от ЗЗД, за сумата от 8247,10 лв. получена изцяло от
продавача. Данъчната оценка на имота е 8247,10 лв.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото,
съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че предявеният иск е допустим. Допустимостта
на иска се преценява от гледна точка на процесуалната легитимация. За да се легитимира
като надлежен ищец по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, достатъчно е само неговото
твърдение, че е собственик на процесния имот. А невладеещият имота собственик винаги
има правен интерес от предявяването на този иск, който се изразява в това, че посредством
провеждането му, той ще си възстанови отнетото му правомощие да владее собствения си
имот. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС /Определение № 113 от
22.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1300/2018 г., I г. о., ГК/, съгласно която „Искът с правно
основание чл. 108 ЗС е осъдителен по своя характер. Ищеца по осъдителен иск винаги има
правен интерес от предявяването му. Той се изразява в необходимостта да му бъде
присъдена една дължима престация или вещ /движима или недвижима/. Дори и когато от
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът не е собственик
на претендирания имот, искът по чл. 108 ЗС е допустим. Доколко ищецът е собственик на
имота на претендираното от него основание е въпрос, относим към основателността, а не
към допустимостта на иска”.
Ревандикационния иск е иска на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът
да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
3
както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на
иска поради неоснователността му.
Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство:
установителта част при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е
собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като
е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде
владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове.
Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е
произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по иска по чл. 108 ЗС
диспозитива е един, а не два самостоятелни.
Върху ответника пада тежестта да докаже основанието, на което владее или държи
имота.
Искът по чл.108 от ЗС, както бе отбелязано по-горе, съдържа в предметния си обхват
установителен иск за собственост. Това е така, тъй като търсената петиторна защита
предполага разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните може да заяви
претенциите си относно притежанието на правото на собственост. Последното следва да
бъде установено по безспорен начин, за да е възможно чрез съдебната интервенция онзи,
който счита себе си за собственик, да установи и реализира напълно всички правомощия,
които включва собствеността.
В конкретния случай ищеца се легитимира като собственик, въз основа на
транслативна сделка договор за покупко-продажба обективиран в Н.А.№ 33, т.2, рег.№ 2181,
н.д.№ 207/04.05.2022г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С., вписан в СВ
при БСлРС вх.рег.№ 1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело № 463/2022г., видно от приложено
заверено копие от н.д. № 207/04.05.2022г. на Нотариус Г.Х., т.е. с това доказва първият
елемент от фактическият състав на иска.
На следващо място, в писмена молба, която не съдържа реквизитите на писмен
отговор, ответницата, не е оспорила факта, че упражнява фактическа власт върху
процесният имот, което поддържа и в съдебно заседание, поради което съдът намира за
доказан и вторият елемент от състава на иска по чл.108 ЗС.
Владението на ответницата е неоснователно, без правно основание, поради което се
явява доказана и третата предпоставка на чл. 108 от ЗС. Ищеца е активно легитимиран да
предяви ревадикационния иск за връщане на имота, тъй като това се доказа по безспорен
начин в процеса, че е собственик на имота, а ответника е този който владее имота изцяло и
то без правно основание.
Тъй като ползването на чужд недвижим имот, без правно основание за това и
препятстването на собственика да го ползва съобразно неговата функционално
предназначение в обема на правата, които има, от една страна сочи белезите на нарушеното
право на собственост, а също така препятства възможността собственика лично да ползва
4
или отдава под наем /т.е. на правно основание/ имота, реализирайки имуществена облага.
Няма писмени данни по делото кой е плащал данъците на имота, но евентуалното им
неплащане би съставлявало само неизпълнение на административно задължение. Плащане
на данъци за имота не съставлява действие по отричане правата на ищеца, а само би
породило облигационни отношения между страните.
В качеството му на собственик на имота, достъпа му до него е възпрепятстван от
владеещия го несобственик – ответницата в настоящото производство. Следователно
владеещата имота Ц. В. Ц. неоснователно лишава ищеца – собственик, от владението на
целия му недвижими имот. Владението върху имота, собствен на ищеца се упражнява
недобросъвестно от страна на владеещия несобственик – без правно основание. Поради
изложеното съдът намира, че са налице всички установени в разпоредбата на чл.108 от ЗС
условия за ревандикация на вещта по отношение на ответника Ц. В. Ц. и предявеният срещу
нея иск следва да бъде изцяло уважен.
Владеещия ответник следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
целия имот, тъй като той е единствен собственик на същия. Като собственик ищеца може да
ползва изцяло вещта съобразно нейното предназначение. По тези съображения съдът
намира, че предявеният иск за предаване владението на собствения на ищеца имот е изцяло
основателен и следва да бъде уважен, като следва владеещата ответница Ц. В. Ц. да бъде
осъдена да предаде на ищеца Л. М. владението на собствения му недвижим имот.
Съдът не следва да обсъжда разписката, с която ответницата броила на ищеца сумата от
7000,00 лв. за имота, тъй като съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД, договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими
имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Тази разписка не носи белезите на
предварителен договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД, тъй като предварителният договор се
подписва от продавача, респ.негов пълномощник упълномощен с надлежно пълномощно по
реда на чл.36-38 от ЗЗД и купувача, и който договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор.
Ответницата още при предаването на парите е знаела, че имота е собственост на М.С.,
като ищеца нямал към онзи момент пълномощно дадено от действителният собственик, с
което го упълномощава да продаде имота от нейно име и да получи парите по сделката.
Изрично Ц. посочила в с.з., че тя не си поискала обратно парите от ищеца, защото знае, че
той няма да й ги върне. Действителните отношения между страните по делото са
ирелевантни за настоящият правен спор.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в
чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен, като се признае за установено спрямо
ответницата Ц. В. Ц., че ищеца е собственик на процесният недвижим имот находящ се в
с.Т., на ул. „Стамболийски“ № 49 и същата да бъде осъдена да предаде владението върху
този на ищеца Л. К. М..
Следва на основание чл.78,ал.1 от ГПК да бъде осъдена ответницата да заплати на
5
ищеца направените по делото разноски в размер от 330,40 лв. заплатена държавна такса и
600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото на ответницата не следва да й се присъждат разноски, но
такива не е направила.
На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на ищеца следва да бъде даден
шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши
отбелязването му в Служба по вписванията гр. Б.С..
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.108 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на
ответницата Ц. В. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.А., обл.В.,
ул.“Христо Ботев“ № 33, че ищеца Л. К. М., с ЕГН ********** от с.А., обл.В., ул.Р. № 5, Е
СОБСТВЕНИК по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран
в Н.А.№ 33, т.2, рег.№ 2181, н.д.№ 207/04.05.2022г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на
действие РС-Б.С., вписан в СВ при БСлРС вх.рег.№ 1414/04.05.2022г., Акт № 4,т.5,дело №
463/2022г., представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ 1080 кв., което е УПИ VIII , пл.№
1116, в кв.66 по действащият план на с.Т., обл.В., одобрен със Заповед № 112/29.07.1986г. на
Кмета на Община Б.С., с граница на дворното място: от север-улица „Ал.Стамболийски“, от
изток-ул.“Стадиона“, от юг-УПИ IX – 1117, и от запад-УПИ VII-1115, ведно с намиращите
се в него МЖС на дървен гредоред, със застроена площ от 110 кв.м., построена през 1958-
1959г.,Масивна жилищна сграда с НАВЕС на дървен гредоред със застроена площ 34 кв.м.
построена през 1965г., Паянтова стопанска сграда на дървен гредоред със застроена площ 36
кв.м. построена през 1952г. и масивна сграда-ГАРАЖ на железобетонна плоча със застроена
площ 36 кв.м. построена през 1985г.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ответницата Ц. В. Ц. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с.А., обл.В., ул.“Христо Ботев“ № 33, ДА ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО на ищеца Л. К. М., с ЕГН ********** от с.А., обл.В., ул.Р. № 5, върху
процесният недвижим имот представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ 1080 кв., което е
УПИ VIII , пл.№ 1116, в кв.66 по действащият план на с.Т., обл.В., одобрен със Заповед №
112/29.07.1986г. на Кмета на Община Б.С., с граница на дворното място: от север-улица
„Ал.Стамболийски“, от изток-ул.“Стадиона“, от юг-УПИ IX – 1117, и от запад-УПИ VII-
1115, ведно с намиращите се в него МЖС на дървен гредоред, със застроена площ от 110
кв.м., построена през 1958-1959г.,Масивна жилищна сграда с НАВЕС на дървен гредоред
със застроена площ 34 кв.м. построена през 1965г., Паянтова стопанска сграда на дървен
гредоред със застроена площ 36 кв.м. построена през 1952г. и масивна сграда-ГАРАЖ на
железобетонна плоча със застроена площ 36 кв.м. построена през 1985г.
ОСЪЖДА ответницата Ц. В. Ц. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.А.,
обл.В., ул.“Христо Ботев“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Л. К. М., с ЕГН ********** от
6
с.А., обл.В., ул.Р. № 5, направените от него по делото разноски с общ размер от 930,40
лв./Деветстотин и тридесет лева и 40 стотинки/.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищеца Л. К. М., с ЕГН
********** от с.А., обл.В., ул.Р. № 5, считано от влизане в сила на настоящото съдебно
решение постановено по вписана искова молба (Дв. вх. рег. № 544, акт № 272, том 1, от
22.02.2023 г.), да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ОС-В. от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Препис от решението на основание чл.7,ал.2 от ГПК да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7