РЕШЕНИЕ
№ 11890
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143352 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетния С. Р. С., ЕГН **********, и малолетния
Р. Р. С., ЕГН **********, действащи първия от тях лично и със съгласието, а втория чрез
своя баща и законен представител Р. С. Й., ЕГН ********** срещу Р. М. И., ЕГН
**********. Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищци, че с решение № 52382 от
26.02.2020г. постановено по гр.д. № 19535/219г. на СРС, 86-ти състав, родителските права
по отношение на двете деца са били предоставени на бащата, местоживеенето им е било
определено при него, а на майката е бил определен режим на лични отношения с децата. С
решението майката е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 250 лева за детето С. Р.
С. и 200,00 лева за детето Р. Р. С.. Сочи се, че предвид настъпилите инфлационни процеси
нарасналите нужди на децата с оглед и тяхното израстване бащата е започнала да изпитва
сериозни затруднения при осигуряване на необходимата материална грижа за децата. Иска
се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплаща месечна издръжка за
всеки от ищците чрез техния баща и законен представител в размер на по 250,00 лева
месечно за С. и 200,00 лева за Р., считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното плащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание ищците поддържат
исковата молба.
1
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците са деца на ответницата, видно от представените два броя удостоверения за
раждане (л. 4 и л. 5 от делото).
Бащата на ищците в периода месец 01.04.2022 г. – 22.04.2024 г. е реализирала средно
месечно брутно възнаграждение в размер 820,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 49 -
52 от делото). Не се установи по делото ответницата да има сключени и действащи трудови
договори както и за 01.04.2022 г. – 22.04.2024 г. и да е реализирал трудово възнаграждение.
От справката от НОИ (на л. 56 от делото) се установява, че ответницата няма действащи
трудови договори, няма данни и да получава пенсия.
По делото е изготвен социален доклад (л. 70-72 от делото), видно от които децата живеят
заедно със баща си на адрес в ......, като е осъществен контакт с бащата на децата,
социалните служители не са установили връзка с майката единствено е проведен разговор с
назначения от съда особен представител. В доклада по сведение на бащата е посочено, че
майката на децата не живее на територията на р. България /вероятно в Германия/. Бащата е
посочил, че определения от съда режим не се изпълнява, а майката когато е в България
взима децата за по няколко часа без преспиване, както и че определената с решението
издръжка, се заплаща чрез съдебен изпълнител. В доклада е посочено, че децата са записани
и учат в 95-то средно училище „......, като С. е в 9-ти клас, а Р. в 5-ти клас.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
петнадесет и на единадесет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от
издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето
на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
2
част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 52382 от 26.02.2020г. постановено по гр.д. № 19535/219г. на СРС,
86-ти състав, влязло в сила на 26.02.2020г. майката е бил задължен да заплаща издръжка в
размер на 250,00 лева месечно за С. и 200,00 лева месечно за Р.. От определяне размера на
издръжката на ищците е изминал период малко повече от четири години, като към датата на
устните състезания децата са съответно на 15 години и на 11 години. Съдът намира, че
израстването на децата в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. По делото
не е спорно, а и се установява от приетия по делото социален докалад, че децата живеят при
бащата, който полага грижи за тях. Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст
/за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката
на домакинството на бащата, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 233,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото не се установи ответницата да реализира осигурителен доход и неговия
размер, като има данни същата да живее извън пределите на Р. България.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответницата е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага техния баща, която също получава брутно трудово възнаграждение
към минимума на определения за страната минимален размер, намира, че искът се явява
основателен до размер от 300,00 лв. месечно за непълнолетния С. Р. С., и 250,00 лева за
малолетния Р. Р. С. до които размери исковете следва да бъдат уважени, а в останалата част
– до пълния предявен размер съответно от 350,00 лв. за С. С., и 300,00 лева за Р. С., следва
исковете да бъдат отхвърлени.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
3
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете. По делото се установява, че същите са реално направени и същите възлизат в
размер на 500 лв. /видно от представения на л. 2 от делото договор за правна защита и
съдействие/ Поради което ответника следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на
ищците в размер на 250,00лв., с оглед уважената част от иска.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в
размер на 72,00 лв., както и разноски в размер на 500,00 лева за назначения му от съда
особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка дължим от Р. М. И., ЕГН **********, определена по силата на решение № 52382
от 26.02.2020г. постановено по гр.д. № 19535/219г. на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на
26.02.2020г., в полза на С. Р. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя
баща и законен представител Р. С. Й., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. М. И., ЕГН **********, да
заплаща на С. Р. С., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на своя баща и
законен представител Р. С. Й., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
считано от 02.08.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 300,00 лв. до пълния предявен такъв
от 350,00 лв. месечно, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка дължим от Р. М. И., ЕГН **********, определена по силата на решение № 52382
от 26.02.2020г. постановено по гр.д. № 19535/219г. на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на
26.02.2020г., в полза на Р. Р. С., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Р. С. Й., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. М. И., ЕГН **********, да
заплаща на Р. Р. С., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Р. С.
Й., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 02.08.2023
г./датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
4
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 250,00 лв. до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. М. И., ЕГН **********, да заплати на С. Р.
С., ЕГН ********** и Р. Р. С., ЕГН **********, действащи първия от тях лично и със
съгласието, а втория чрез своя баща и законен представител Р. С. Й., ЕГН **********,
разноски в размер на 250,00лв. (двеста и петдесет лева), представляващи възнаграждение за
един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Р. М. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 572,00 лв., представляващи държавна
такса върху увеличението на издръжката и разноски за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 19.06.2024 година.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5