Р Е Ш
Е Н И Е № 255
гр. Бургас, 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело №357
по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова претенция от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, чрез
процесуален представител юрисконсулт Стела Йотова против Д.Д.Д., ЕГН **********,
Н.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН **********, с която се иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на ищеца сключените между Д.Д.Д.и
съпругата му К Н Д, от една страна, в качеството им на дарители и Н.Д.Д.и Д.Д.Д.,
от друга страна, в качеството им на дарени договори за дарение, обективирани в нотариален
акт за дарение на недвижим имот №***г., акт №*, том *и нотариален акт
за дарение на недвижим имот №***г., акт №*, том * и двата вписани
в Служба по вписванията гр.Бургас, по отношение на притежаваната от Д.Д.Д.
½ идеална част от недвижимите имоти, находящи се в гр.Бургас,
кв.“Сарафово“.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че по силата на договор
за банков кредит- овърдрафт №*, сключен на 13.02.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и „БОРД МАРИН” ООД, кредитната
институция предоставила на последното дружество инвестиционен кредит в размер
до 135 000 долара (сто тридесет и пет хиляди щатски долара). Договорът бил
допълнен и изменен със сключването на Анекс № 1 от 13.02.2009 г., Анекс № 2 от
12.02.2010 г., Анекс № 3 от 20.04.2010г.,
Анекс № 4 от 26.11.2010 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., Анекс № 6 от
21.04.2012г. и Анекс № 7 от 25.07.2012г. към него. С подписване на анекс 2
максималният договорен размер на кредита бил увеличен на 350 000 USD (триста и петдесет хиляди щатски долара), а със
сключването на Анекс № 7 от 25.07.2012г. за краен срок за погасяване на
задълженията по кредита страните уговорили 28.02.2013г.
Във
връзка с посочения договор и анексите към него на 12.02.2010г. бил подписан и
договор за поръчителство между кредитната институция и Д.Д.Д., А С К, Н Г С, Ж Р Т и Х В Х. Същият обезпечавал изпълнението
на задълженията на кредитополучателя "БОРД МАРИН" ООД, със седалище и
адрес ***, с ЕИК: ********* с уговорените между страните параметри. Съгласно
т.2 от договора за поръчителство, ответникът Д.Д.Д. отговарял солидарно с
кредитополучателя "БОРД МАРИН" ООД и се задължил в случай на
неизпълнение задължението от страна на последния да погаси същото при
договорените условия.
Заявява се в исковата молба, че на
26.11.2010г. бил сключен нов договор за поръчителство между „Банка ДСК” ЕАД в
качеството на кредитор, от една страна и посочените по-горе лица, между които и
Д.Д.Д..
Съгласно т.1 от същия документ последният се задължил спрямо кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД за изпълнение на задълженията на "БОРД МАРИН" ООД, ЕИК:
*********- кредитополучател и „Делтамар“ ЕООД, ЕИК *********- съдлъжник по
договора за кредит- овърдрафт № 2287/13.02.2008г. На основание уговореното в
разпоредбата на т. 2 от договора за поръчителство, Д.Д.Д. отговарял солидарно с
главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и
при всички останали условия, описани в договора за кредит и общите условия към
него. Договорът за поръчителство от 26.11.2010г. бил допълнен и изменен със
сключването на Анекс № 1 от 25.07.2012 г. към него.
Твърди се още, че предвид допуснатото
към 19.11.2012г. неизпълнение на задълженията за заплащане на дължими суми по
договора за кредит и анексите към него и конкретно настъпила забава в
плащанията повече от 80 дни банката- ищец с нотариални покана № *, том *, № * от * г. по описа
на нотариус Емилия Бакалова, peг. № 342 на НК уведомила кредитополучателя „БОРД МАРИН”
ООД, съдлъжника „Делтамар” ЕООД и поръчителите по кредита Д.Д.Д., А С К, Н Г С,
Ж Р Т и Х В Х за намерението да упражни правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като предоставила срок за доброволно изпълнение за
заплащане на дължимите просрочени суми. Поканата била връчена на
кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по кредита, но в посочения срок не
е постъпило плащане. В резултат на неизпълнението на задълженията по договора за
кредит и анексите към него и след изтичане на срока за доброволно изпълнение на
просрочените задължения, на 07.12.2012 г. всички дължими суми по кредита били
обявени за предсрочно изискуеми.
Във
връзка с горното банката подала молба до Районен съд- гр. Бургас за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз
основа, на която било образувано частно гражданско дело № 472/2013 г. По силата
на издадения въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2013г. изпълнителен
лист от 28.01.2013г., длъжниците “БОРД МАРИН" ООД, ЕИК *********, "Делтамар"
ЕООД, ЕИК *********, Д.Д.Д., ЕГН **********,
А С К, EГH **********, Н Г С,
ЕГН **********, Ж Р Т, ЕГН ********** и Х В Х, ЕГН ********** били осъдени
солидарно да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД сумите в размер на: USD 350 000.00 (триста и петдесет хиляди щатски долара)- главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.01.2013г. до окончателното й изплащане; USD 11 622,77 (единадесет хиляди шестстотин двадесет и два
щатски долара и седемдесет и седем цента) - договорна лихва, за периода от
25.08.2012 г. до 21.01.2013 г., включително; USD 6029,20 (шест хиляди двадесет и девет щатски долара и
двадесет цента) - наказателна лихва, за периода от 25.08.2012 г. до
21.01.2013г., дължими суми по Договор за кредит-овърдрафт № *от 13.02.2008 г., изменен и допълнен е Анекс № 1 от
13.02.2009 г., Анекс № 2 от 12.02.2010 г., Анекс № 3 от 20.04.2010г., Анекс № 4
от 26.11.2010 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., Анекс № 6 от 21.04.2012г. и Анекс
№ 7 от 25.07.2012 г. към него, както и сума в размер на 10794.34 лева (десет
хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) -
съдебно-деловодни разноски за държавна такса и 11 244.33 лева (единадесет
хиляди двеста четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки) -
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че и към настоящия момент
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от договор за кредит - овърдрафт №
2287 от 13.02.2008 г. и анексите към него не е погасено.
Независимо от горното на 29.12.2011г., съответно на 27.01.2012г. ответникът Д.Д.Д.и
съпругата му К Н Д дарили на своите низходящи Н.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д.,
ЕГН ********** свои собствени недвижими имоти, подробно индивидуализирани в
молбата. Договорите за дарение били извършени в съответната нотариална форма и
обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **г. Акт № * том *, вписан в Службата по вписванията- гр. Бургас към Агенцията по вписванията
и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г. Акт № 174, том 2, вписан в Службата по вписванията - гр. Бургас към
Агенцията по вписванията.
Според банката е настъпило увреждане
интересите на кредитора, предвид на това, че посочените по-горе сделки са
безвъзмездни и предполагат намаляване активите на длъжника Д.Д.. Освен това
договорите за дарение били извършени между възходящ и низходящи роднини, което
водело до извод, че е налице установената в разпоредбата на чл.135 ал.2 предл.2
презумпция за знание за увреждането на кредитора. Изразява се становище, че са
налице предпоставките на чл.135 ЗЗД и е възникнала възможността на кредитната
институция да упражни потестативното право да обяви за недействителни по
отношение на себе си посочените по-горе две сделки, доколкото е налице вземане
спрямо длъжника Д.Д., което е изискуемо, а извършените сделки са увреждащи,
като длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. В тази връзка и тъй
като имотите, предмет на атакуваните договори са съпружеска имуществена общност
се иска обявяване на същите за относително недействителни по отношение на ищеца
за ½ идеална част, притежавана от ответника Д.Д..
С нарочна молба банката- ищец е
направила уточнение по повод описанието на недвижимите имоти, предмет на
атакуваните от нея сделки, както следва:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.820.596 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Бургас, Община Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменени със Заповед КД - 14 - 02 - 1982/ 05.11.2012 година на
Началник на СГКК- Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. Сарафово,
с площ от 497 кв.м. /четиристотин деветдесет и седем квадратни метра/, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- средно
застрояване (от 10 до 15 м.), номер по предходен план: 586, квартал 51, парцел
7, при съседи: ПИ с идентификатори: № 07079.820.590, № 07079.820.595, №
07079.820.1298, № 07079.820.597, № 07079.820.598, № 07079.820.589, който имот
съгласно документ за собственост представлява: УПИ VII- 568, в кв.51, по плана
на кв. Сарафово, целият с площ 510 кв.м., при граници: североизток -УПИ V-568, югоизток - улица и VI, югозапад- УПИ IX-577, северозапад УПИ X- 575 и УПИ IV -569 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.820.597 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
Бургас, Община Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, кв.
Сарафово, ул. „Септемврийска“ № 15, с площ по скица от 508 кв.м., а по документ
за собственост - 495 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- средно застрояване (от 10 до 15 м.), номер по
предходен план: 568, квартал 51, парцел 5, при съседи: ПИ с идентификатори: №
07079.820.596, № 07079.820.1298, № 07079.820.964, № 07079.820.598, който
поземлен имот е идентичен е Дворно място, представляващо УПИ V - 568, в кв, 51
по плана на гр. Б, кв. С, ул. „С“ № * при граници: от
две страни улици, УПИ VII-568 и УПИ IV-569 СГРАДА с
идентификатор № 07079.820.597.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.
Бургас, Община Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Б, кв. С, ул. „С“ № *, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № 07079.820.597, със застроена площ по скица, 132 кв.м., с РЗП
604.88 кв.м, брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, номер
по предходен план: няма, която сграда е идентична с триетажна жилищна сграда с
мазе и тавански използваем етаж, както следва: мазе със застроена площ от 60.32
кв.м., първи жилищен етаж със застроена площ 126.72 кв.м., състоящ се от дневна
-трапезария с кухненски бокс, баня - тоалетна, стая, коридор със стълбище и
гараж; втори жилищен етаж със застроена площ 138.42 кв.м., състоящ се от
дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, кабинет, дрешник, две бани
-тоалетни и коридор със стълбище; трети жилищен етаж със застроена площ от 138.42
кв.м., състоящ се от три стаи, кабинет, две бани -тоалетни, коридор и стълбище;
подпокривно пространство - тавански етаж със застроена площ 141 кв.м., състоящ
се от фитнес зала, сауна, бая-тоалетна, коридор със стълбище, при граници на
сградата от всички страни зидове.
Ответникът Д.Д. в подадения от него
отговор на исковата молба заявява, че кредитът е използван за ремонт на актив
на дружеството кредитополучател и до необслужване на задълженията по договора
се е стигнало поради настъпили форсмажорни обстоятелства. Заявява освен това,
че личните шест на брой имоти на съдружниците са продадени в полза на
кредитора, като заемът на практика е щял да се погаси, ако не са били огромните
лихви на банката, която възползвайки се от обстоятелствата едностранно наложила
и начислила прекомерни размери на същите, в противоречие с европейското
законодателство. Посочва, че не е имал никакви намерения да уврежда кредитната
институция и към момента на извършване на даренията- дружеството- длъжник не е било в неплатежоспособност и е
обслужвало овърдрафта без проблеми. В тази връзка твърди, че сделките са
осъществени през месец декември 2011г. и януари 2012г., а банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем през януари 2013г. По изложените причини е
изразено становище, че исковете са неоснователни и трябва да се оставят без
уважение.
В
подадения отговор на исковата молба ответникът Д.Д. оспорва изцяло предявените
от банката претенции и моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат
отхвърлени. Заявява, че първият ответник няма качеството поръчител, доколкото
срока за погасяване на кредита, предвиден в договора за поръчителство от
26.11.2010г. е 13.07.2011г. и за да има сила по отношения на поръчителя
допълнителна уговорка, с който се удължава действието на същия е трябвало
писменото съгласие на последния, което обаче не е дадено./чл.147 ал.2 ЗЗД/
Изтъква допълнителни доводи, че дори и да се приеме,че Д.Д. е имал качеството
на поръчител, то искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение на него. В тази
връзка е цитирана съдебна практика, включително такава по чл.290 ГПК.
В отговора си ответникът Н.Д., чрез
своя процесуален представител излага идентични доводи и аргументи, като оспорва
исковете и моли за тяхното отхвърляне.
Ищецът в допълнителната искова молба
взима становище по изложените от ответниците твърдения. На първо място заявява,
че възможността на главния длъжник да изпълнява задълженията си по договора е
ирелевантна за предмета на делото, доколкото между поръчителя и кредитора
съществува самостоятелно правоотношение. Според него твърдението за
прекратяване на поръчителството на основание чл.147 ал.2 ЗЗД се опровергава от
първия ответник, който в отговора си не отричал това си качество, още повече че
бил подписал анекс №1 от 25.07.2012г., с което си действие на практика е дал
съгласието си да бъде продължен срока на договора. Излага подробни аргументи в
подкрепа на тезата, че иск по чл.135 ЗЗД може да бъде воден срещу поръчителя и
тази възможност произтича от правната природа на поръчителството, както и от
обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение на длъжниците, срещу
които може да се предяви Павлов иск. Посочва съдебна практика.
В подадения допълнителен отговор,
чрез процесуалния си представител, ответникът Д.Д. поддържа вече направените
възражения срещу твърденията на дружеството- ищец. Излага допълнителни доводи
относно липсата на качеството поръчител от страна на първия ответник,
включително и поради наличието на анекс №1 към договора за поръчителство от
26.11.2010г. По този повод акцентира на факта, че доколкото анекс №1 е подписан
на 25.07.2012г., а прехвърлянето на имотите е станало преди това, съответно на
29.12.2011г. и 27.01.2012г., то в този период от време Д.Д. не е бил обвързан
със задължение за поръчителство по договора за кредит и няма как да носи
отговорност за изпълнение на задължението. Изложени са много подробни доводи и
аргументи относно неприложимостта на отменителния иск спрямо поръчителите, като
е направен коментар на съдебната практика, включително е извършена съпоставка
на фигурите на поръчителя, авалиста и солидарния длъжник с посочване на
разликите между същите.
Ответникът Н.Д. отново изразява
становище за неоснователност на ищцовата претенция, като изтъква сходни
съображения, с тези на ответника Д.Д., за отхвърляне на исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са
представени заверени преписи от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №13101/29.12.2011г., акт №114, том 41 и нотариален акт за дарение
на недвижим имот №***г., акт №*, том *, сключени между
Д.Д.Д.и съпругата му К Н Д, от една страна, в качеството им на дарители и Н.Д.Д.и
Д.Д.Д., от друга страна, в качеството им на дарени, включително скици и данъчни оценки на имотите, предмет на горепосочените сделки,
подробно описани в исковата молба. Приобщени към доказателствения материал са
заверени преписи от договор за
кредит-овърдрафт № * от 13.02.2008г., изменен и допълнен е Анекс
№ 1 от 13.02.2009г., Анекс № 2 от 12.02.2010г., Анекс № 3 от 20.04.2010г.,
Анекс № 4 от 26.11.2010 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., Анекс № 6 от
21.04.2012г. и Анекс №7 от 25.07.2012г. към него, както и от договор за
поръчителство от 12.02.2010г. и договор за поръчителство от 26.11.2010г. и Анекс № 1 от 25.07.2012г. към него. По
делото са приети също така копие на нотариална покана от банката до длъжниците,
изпълнителен лист от 28.01.2013г. и заповед за изпълнение на парично задължение
№322/24.01.2013г.
Не се спори от страните, че договор за банков кредит- овърдрафт
№2287 е сключен на 13.02.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и „БОРД МАРИН” ООД,
както и за това, че същият е допълван и изменян с анекси №1 от 13.02.2009г., №2
от 12.02.2010г., № 3 от
20.04.2010г., № 4 от 26.11.2010 г., № 5 от 20.07.2011
г., № 6 от 21.04.2012г. и № 7 от 25.07.2012г. Не са налице също така различни
позиции и по въпроса, че кредитополучателят е усвоил предоставения му от
банката инвестиционен кредит.
Твърди се обаче,
че към момента на осъществяване на процесните две сделки дружеството-
кредитополучател не е било неплатежоспособно и е обслужвало редовно кредита,
както и че по същото това време ответникът Д.Д. не е имал качеството поръчител,
тъй като не бил уведомен за продължаване срока на договора. Заявява се освен
това, че Павловият иск е неприложим по отношение на поръчителите.
Настоящият съдебен състав не споделя
направеното възражение от ответната страна, че Д.Д. е изгубил качеството на
поръчител, след което пак го е придобил с подписването на анекс №1 към договор
за поръчителство от 26.11.2010г. Няма как да бъде възприето и
твърдението, че тъй като процесните сделки са сключени в промеждутъка от време
между изтичането на срока, записан и приет от страните в първия и втория
договор за поръчителство, то тогава първият ответник не е бил обвързан от
отговорностите си за изпълнение задълженията на дружеството- кредитополучател. С
подписването на анекс №1 към втория договор за поръчителство безспорно Д.Д. е дал
съгласието си да поръчителства за задължението на главния длъжник,
потвърждавайки намеренията си да отговаря за връщането и заплащането на сумите,
усвоени от „БОРД МАРИН“ в сроковете, уговорени с договора за кредит и анексите
към него. Дали кредитът е бил редовно обслужван към датите на процесните сделки
също е без значение, доколкото наличието на изискуемо вземане не е необходимо
условие за предявяване на претенцията по чл.135 ЗЗД.
Верни са обаче изложените, от ответната
страна, доводи относно неприложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение
действията на поръчителя. Законът за задълженията и
договорите предвижда различни правни способи за обезпечаване вземането на
кредитора. Всички те са предназначени да защитят интереса на последния, като осигурят възможност за удовлетворяване на
неговото вземане. Един от тези способи е уреденият в чл.135 ЗЗД отменителен
иск, чрез който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на него действията, с които длъжникът го уврежда. Целта на този иск е да бъде запазено, респ. възстановено
имуществото на същия, тъй като по изрично разпореждане на закона /чл. 133 ЗЗД/ то служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Следователно, предмет
на отменителния иск са действията на длъжника. Под "длъжник" по
смисъла на чл.135 ЗЗД следва да се разбира, обаче, само лицето, което е
насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е.
носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за
неговото изпълнение. Наистина, поръчителят отговаря за същия дълг заедно с
длъжника и то при условията на солидарност /освен ако не е уговорено друго/.
Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. Тя е
вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг.
Поръчителството е един от предвидените в закона /чл.133 и сл. ЗЗД/ способи за
гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и
отменителният иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение
произтича неприложимостта на иска по чл.135 ЗЗД по отношение действията на
поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото
обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт.
Посоченото
становище е застъпено в задължителната практика на ВКС, формирана по реда на
чл.290 ГПК /Решение №199 от 30.12.2010г. на ВКС по т.д. №966/2009г., ІІ т.о.,
ТК/, която се споделя изцяло от настоящия състав, като обстоятелството, че
предмет на предявения Павлов иск са действия, извършени не от длъжника по
банковия кредит, а от поръчителя Д.Д. е напълно достатъчно, за да се приеме, че
същият е неоснователен. Няма как да се приеме и аргументът, че след като за
вземането на банката са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу поръчителя, то този факт променя формулираните по-горе изводи, доколкото
се касае за различни правни способи и възможности за реализиране отговорността
на същия. Цитираната практика на ВКС категорично
не е единична и изолирана, доколкото от една страна с нея се солидаризират
изцяло и други състави на същия съд /Решение №199 от 13.11.2012г. на ВКС по
т.д. №191/2012г./, а от друга последната се явява задължителна за съдилищата в
страната, съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС.
По
изложените съображения претенцията трябва да се отхвърли без да се обсъжда
въпроса за наличието на предпоставките на чл.135 ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78
ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците Д.Д.и Н.Д. направените в
настоящото производство разноски в размер на 9000 лева/по 4500 лева всеки/
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, чрез процесуален
представител юрисконсулт Стела Йотова против Д.Д.Д., ЕГН **********, Н.Д.Д.,
ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** искове да бъдат обявени за
недействителни по отношение на ищеца сключените между Д.Д.Д.и съпругата му К Н
Д, от една страна, в качеството им на дарители и Н.Д.Д.и Д.Д.Д., от друга
страна, в качеството им на дарени договори за дарение, обективирани в нотариален
акт за дарение на недвижим имот №***г., акт №*, том * и нотариален
акт за дарение на недвижим имот №687/27.01.2012г., акт №174, том 2 и двата
вписани в Служба по вписванията гр.Бургас, по отношение на притежаваната от Д.Д.Д.
½ идеална част от недвижимите имоти, находящи се в гр.Б, кв.“С“.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Оборище”, ул. „Московска” № 19, да
заплати на Н.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 4500/четири хиляди и петстотин/
лева и на Д.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 4500/четири хиляди и петстотин/
лева, представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: