РЕШЕНИЕ
№145
14.07.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд
граждански
състав на осми юни през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 561 по описа за 2014 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
първоначално е било образувано пред ОС- Бургас под номер 640/2014 г. по
повод исковите претенции на С.С.Ч., ЕГН **********,***,
комплекс „С.8”, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.И.В.и П.Н.Д., С.И.К., ЕГН **********,***.К.-Т.-С.К.”,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***. С нарочно определение ОС- Бургас
е прекратил производството пред себе си и изпратил същото по подсъдност на РС-
Несебър. С нарочна молба от 23.09.2014 г. ищцата заявява, че предявява 8 иска
както следва:
1. Иск за
прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в н.а. № ..т.ІІІ,,
рег. № ...., н.д. № 404/....г., до размера на ½ ид.ч.
от правото на собственост на УПИ ІV, планоснимачен
номер 5060.., кв.506, землището на гр. Обзор, м. „Кметство гр. Обзор”,
предоставен като обезпечение в полза на кредитора и първия ответник относно
задълженията на кредитополучателя и втория ответник.
2. Иск за
прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в н.а. № .., т.ІІІ,,
рег. № ...., н.д. № 405/....г., до размера на ½ ид.ч.
от правото на собственост на УПИ ІV, планоснимачен
номер 5060.., кв.506, землището на гр. Обзор, м. „Кметство гр. Обзор”,
предоставен като обезпечение в полза на кредитора и първия ответник относно
задълженията на кредитополучателя и втория ответник.
3. Иск за
прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в н.а. № .., т.ХІІІ,,
рег. № ....., н.д. № 4201/....г., до размера на ½ ид.ч.
от правото на собственост на УПИ ІХ-203, кв.41, по плана на гр. Обзор, ведно с
построената в него временна едноетажна постройка, представляваща кафе- еспресо
със застроена площ от 84 кв.м., както и УПИ ІV, планоснимачен
номер 5060.., кв.506, землището на гр. Обзор, м. „Кметство гр. Обзор”,
предоставен като обезпечение в полза на кредитора и първия ответник относно
задълженията на кредитополучателя и втория ответник.
4. Иск за
прогласяване нищожност поради липса на съгласие на договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в н.а. с номер от входящия
регистър на Службата по вписванията- Несебър .....от 19.12.....г., до размера
на ½ ид.ч. от правото на собственост на УПИ
ІХ-203, кв.41, по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него временна
едноетажна постройка, представляваща кафе- еспресо със застроена площ от 84
кв.м., както и УПИ ІV, планоснимачен номер 5060..,
кв.506, землището на гр. Обзор, м. „Кметство гр. Обзор”, предоставен като
обезпечение в полза на кредитора и първия ответник относно задълженията на
кредитополучателя и първия ответник относно задължения на кредитополучателя и
втория ответник.
5. Иск за
обезсилване на изпълнителен лист, издадена на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 636/2013 г. по описа на РС- Несебър.
6. Иск за
обезсилване на изпълнителен лист, издадена на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 637/2013 г. по описа на РС- Несебър.
7. Иск за приемане
за установено по отношение на ответниците, че ½ ид.ч.
от правото на собственост върху недвижим имот, върху който е насочено
принудително изпълнение по изп.д.№ ......... на ЧСИ Т.М.,
а именно УПИ ІV, планоснимачен номер 5060.., кв.506,
землището на гр. Обзор, м. „Кметство гр. Обзор”, не принадлежи на длъжниците-
втория и третия ответници.
8. Иск за приемане
за установено по отношение на ответниците, че ½ ид.ч.
от правото на собственост върху недвижим имот, върху който е насочено
принудително изпълнение по изп.д.№ ......... на ЧСИ Т.М.,
а именно УПИ ІХ-203, кв.41, по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него
временна едноетажна постройка, представляваща кафе- еспресо със застроена площ
от 84 кв.м., не принадлежат на длъжниците.
С Определение от
06.11.2014 г. настоящата инстанция не е приела изпратеното по подсъдност гр.д. № 640/2014 г. по описа на ОС- Бургас по
отношение на исковете с номера от 1 до 4, като прекратила производството
по гр.д. № 561 по описа за 2014 г. на Районен съд- гр.Несебър в тази му част,
повдигайки спор за подсъдност между РС-
Несебър и ОС- Бургас за разглеждането на тези искове. По отношение на искове с
номера 5 и 6 производството е било прекратено поради недопустимост. Пред
настоящата инстанция са останали висящи само исковете под номера 7 и 8 с правно
основание чл.440 ГПК. Предвид на това, че тези искове не бяха насочени към
всички взискатели по изпълнителното дело, с определение като ответници бяха
конституирани всички длъжници и взискатели в това число Т.н.Н.Б. и „М.4.” ЕООД,
ЕИК 20..99804, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мартин
П., както и К.П.К., ЕГН **********.
Ищцата
твърди, че на 14.12.2014 г. получила уведомление от ЧСИ Т.М.по изп.д. № ........., от което разбрала за образуваното дело,
както и че по същото бил насрочен опис на недвижим имот- УПИ парцел ІV, с пл.сн. 5060.. в кв.506, находящ се в землището на град Обзор,
в местността „Кметство град Обзор“ по регулационния план на същия град град, одобрен със Заповед №1029 от 26.08.....година, целия
урегулиран от 3089 кв.м., незастроен, при граници на имота: имот пл.сн. №5060..- стопански двор на ДПФ-МЗГАР, имот пл.сн. №00025 - пасище, мера на Община Несебър. Твърди се, че
този имот бил собственост на ищцата, придобит през ....г. преди прекратяване на
брака й с ответника К., с който била в брак от ...04.1971 г. до 20.10.1998 г. В
този смисъл ½ ид.ч. от него се заявява като
собствена на Ч. по силата на съпружеска имуществена общност /СИО/. Последната
установила, че върху този имот били вписани договорни ипотеки в полза на първия
ответник, както следва: с нотариален акт №..том ІІІ, рег.№...., дело №...от ....година
на нотариус С.А.с район на действие Несебърския районен съд- с ипотекарен
кредитор „Българска пощенска банка” АД /понастоящем първия ответник/, и
едноличния търговец- третия ответник, и лично С.К. като пълномощник на ищцата;
с нотариален акт №.., том ІІІ, рег.№...., дело №...от ....година на нотариус С.А.,
с район на действие Несебърския районен съд. Заявява се от ищцата, че никога не
е предоставяла нотариално заверено пълномощно на С.К., като същия не е
упълномощаван да я представлява по посочените по- горе разпореждания с имота,
като се твърди, че под сочения в пълномощното регистрационен номер- 2014/01.03.....г.
по описа на нотариус В.В.под № ..., не било вписвано
пълномощно. Навеждат се доводи, че на ...04.2004 г. Ч. била преосвидетелствана
със 100% загуба на зрението на двете очи, поради което е следвало пълномощното
да бъде заверено и по специалния ред по чл.75 ГПК. Твърди се, че след
прекратяване на брака ищцата многократно отправяла покани да й бъде
предоставена възможност да упражнява правото си на собственост върху
придобитите по време на брака имоти, но не й е бил осигуряван такъв. Наред с
това се заявява, че било установено от ищцата, че договорите за банков кредит
били обезпечени освен с описания по- горе имот, и с друг имот, също СИО, а
именно парцел ІХ-203 в кв.41 по плана на град Обзор, урегулиран състоящ се от
659 кв.м. собствено и 16 кв.м. неуредени регулационни сметки, при граници за
имота: североизток - улица, север - УПИ VІІІ-203, запад - имот с пл.сн. №198 - лятно кино, югозапад- УПИ ІV-291, V-202 в същия
квартал, ведно с построената в това място временна едноетажна постройка,
представляваща „Кафе-еспресо“, застроена на площ от 84 кв.м., при граници за
сградата: североизток - улица, север - УПИ VІІІ-203, запад - имот с пл.сн.№198 - лятно кино, югозапад - УПИ ІV-291 и V-202.
Ипотеката върху последният имот била учредена в полза на първият ответник.
Имотът бил придобит през 1995 г. също по време на брака.
Твърди
се, че след справка в имотният регистър се установило, че върху имота били
учредени две договорни ипотеки в полза на банката- ответник, по които задължено
лице бил С.К. лично и като пълномощник на С.Ч.- първата обективирана
в нотариален акт № .., том ХІІІ, рег.№....., дело №....от ....година, и
втората, обективирана в нотариален акт №.., том
ХХІІІ, рег.№....., дело №...от ....година и носеща номер на входящ регистър .....от
19.12.....г. на Службата по вписванията на РС- Несебър.
Предвид
на това, че ½ ид.ч. от УПИ ІV и УПИ ІХ, ведно
с построената в него постройка- кафе, били собственост на ищцата и с оглед
обстоятелството, че спрямо тях било насочено изпълнение по цитираното
изпълнително дело, се моли, на основание чл.440 ГПК, да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че тези части не са собственост на
втория и третия ответник- длъжници по изпълнителното дело.
В срокът по чл.1.. от ГПК постъпи писмен отговор от ответната банка. Твърди се, че при учредяване на сочените ипотеки съгласие на ищцата не е
било необходимо, тъй като имотите, които били послужили за обезпечение на
договорите за кредит, били лична собственост на С.К.. Сочи се, че недвижимият
имот, представляващ УПИ парцел IV, никога не е
бил собственост на ищцата Ч., тъй като не бил придобит в резултат на съвместен
принос на съпрузите по време на брака и в този смисъл не бил станал част от съвместната
имуществена общност, която след прекратяване на брака да е станала обикновена
дялова съсобственост. Имотът бил придобит от С.И.К.
изцяло с негови лични средства, поради което на основание чл. 21, ал. 1 от СК
(отм.) е станал негово лично имущество. Навеждат се твърдения, че бившите вече
съпрузи живеели във фактическа раздяла от 1991 г., което било посочено в
решението за прекратяване на брака. Ищцата останала да живее в с. Звъничево, а К.
***. Имотът бил закупен три години след фактическата раздяла на съпрузите, а
именно през 1994г., поради което придобитата вещ не била съсобствена.
В случай, че не се възприеме тезата, че са налице предпоставките на чл. 21, ал.
1 от СК (отм.), то се твърди, че имота е станал изключителна собственост на С.И.К.
на основание чл. 22, ал. 3 СК във вр. с § 4, ал. 1
СК, тъй като от ...05.1991г. последният бил регистриран като ЕТ „С.К.Т.С.К..” и
в това си качество бил придобил възмездно процесния имот, който бил
предназначен за упражняване на търговската му дейност и бил включен в
предприятието му. Предназначението на имота било за развиване на стопанска
дейност, а не за задоволяване нуждите на семейството му, което към онзи момент
живеело в условията на фактическа раздяла. На трето място, в случай, че не се
възприеме нито една от сочените хипотези, се заявява, че при условията на
семейна имуществена общност бил придобит единствено недвижимият имот, описан в н.а.
№ .., том IV, дело ..../....на Районен съд- гр. Несебър и съответно след
прекратяване на брака между ищцата и К. същият е станал съсобствен. Не била
налице обаче съсобственост между тях по отношение на процесния имот, тъй като
той бил възложен в техен общ дял с договор за доброволна делба от 17.02.2006г.,
при подписването на който Ч. била представлявана от бившия си съпруг С.И.К.
чрез пълномощно с изх. №1867/11.01.2006г. на нотариус №... В.В., което обстоятелство противоречало на фактическите
твърдения, на които ищцата основавала иска си, тъй като същата не оспорвала
факта, че по силата на това пълномощно била представлявана по доброволната
делба, същевременно оспорвала факта, че е предоставяла представителна власт по
същото това пълномощно. Относно УПИ, парцел IX, се навеждат същите твърдения за липса на съсобственост и
съвместен принос, като се допълва, че
предназначението на имота- парцел с построена временна постройка „Кафе
еспресо”, отговаряло напълно на икономическата дейност на ЕТ „С.К.Т.С.К..",
а именно ресторанти. Навеждат се твърдения, че по отношение на тези
обстоятелства, а именно липсата на съвместен принос на съпрузите по време на брака и в този смисъл
непринадлежност на процесните имоти към съвместната имуществена общност, а
същите са лична собственост на другия ответник по иска- С.И.К. като
кредитополучател, длъжник и гарант по кредита като собственик на имота, вече
била формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в
сила Решение N9 385 от 08.02.2018г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. №
640/2014г. (потвърдено с Решение № 27/06.06.2018г. по в.гр.д. № 101/2018г. по
описа на Апелативен съд- Бургас и недопуснато до касация с Определение №
968/10.12.2018 по гр.д.№ 3628/2018 по описа на ВКС- IV ГО), което се счита
като основание за недопустимост на настоящото производство.
В срокът по чл.1.. ГПК писмен отговор постъпи и от К.К.,
който заявява, че не оспорва предявените претенции като сочи, че е присъединен
взискател на собствено основание. Представя писмени доказателства.
От останалите ответници писмен отговор не е постъпил.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен маТ.ал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Претенциите
носят правното си основание в чл.440, ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че е собственик на ½ идеална част на процесните имоти, тъй като
същите били придобити по време на брака й с първия ответник в условията на
съпружеска имуществена общност. Тези твърдения са били наведени и като
основание на вече разгледаните претенции по гр.д. № 640/2014 г. по описа на ОС-
Бургас, приключило с влязло в сила решение. ОС- Бургас е приел, че по
категоричен начин се е доказал факта, че бившите вече съпрузи са били във
фактическа раздяла, настъпила дълго преди придобиването на процесните имоти.
Това е дало право на съда да счете, че презумпцията по чл.19, ал.3 от СК /отм./
е оборена, вследствие на което е приел, че недвижимите имоти не са съпружеска
имуществена общност и ищцата не може да се легитимира като собственик на
½ ид.ч. от тях. Това са били решаващите мотиви
на ОС- Бургас, с които претенциите са били отхвърлени. Макар и последните да са
били с правно основание чл.26, ал.2, предложение 2 и чл.42, ал.2, двете от ЗЗД,
което е различно от основанието на настоящите претенции, РС- Несебър счита, че е
налице сила на пресъдено нещо по отношение на
решаващите мотиви на съда. Производството по гр.д. № 640/2014 г. на ОС- Бургас
се е развило между същите страни и спора дали ищцата е собственик на ½ ид.ч. от имотите вече е разрешен. Това води до невъзможност
на настоящата инстанция да преразглежда същите твърдения отново, независимо, че
правното основание на настоящите претенции е различно. Касае се за едни и същи
правопораждащи факти, твърдени от ищцата, които вече са съдебно установени по
приключил с влязъл в сила решение съдебен процес. В този смисъл е и по- новата практика на ВКС, залегнала в ТР № 1/2000 на
ОСГК, с
което се възприема становището, че с такава сила
се ползват констатациите относно спорното право. В случая твърденията
на страните са едни същи, спорните въпроси и в двете производства са едни и
същи, и по тях вече са налице констатации на съд.
Дори,
обаче, да се стъпи на становището, че мотивите не се ползват със сила на
присъдено нещо, от доказателствата по делото се установява неоснователността на
предявените претенции по чл.440 ГПК. По делото не се спори, а това се
установява и от приложеното съдебно решение, с което брака между страните е
прекратен, че същите са във фактическа раздяла от 1991 г., като от тогава те не
са поддържали никакви контакти. Няма доказателства имотите да са били придобити
с общи средства, поради което е била налице пълна разделност
в отношенията между бившите вече съпрузи към 1994-1995 г., когато са били придобити
имотите. Всеки от съпрузите е живеел в различен град, отдалечен един от друг,
няма доказателства да са били поддържани каквито и да било отношения между тях,
като бракът е съществувал само формално до 1998 г., когато това положение, вече
е било официално утвърдено чрез прекратяване на брака. В този смисъл законовата
презумпция за съвместен принос, залегнала в чл.19, ал.3 от СК /отм./, респективно
в чл.21, ал.3 от СК, следва да се счита за оборена.
С оглед
на така изложеното съдът намира претенциите за неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат уважени исканията на част от
ответниците за присъждане на сторените разноски по делото. Ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски. Това обаче не я освобождава от
заплащане на разноските, направени от ответните страни. Исканията за присъждане
на разноски от „Ю.Б.” АД за сумата от 1.. лв. и от ответникът К.К. за сумата от 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,
следва да бъдат уважени съобразно представените списъци и приложените
доказателства. Искането на ответната ТД на НАП за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 50 лв., тъй като от този
ответник не е постъпвал писмен отговор, не са навеждани искания, не са
представяни доказателства. Единствено на последното съдебно заседание се яви
юрисконсулт, който изрази становище за неоснователност и поиска присъждане на
възнаграждение. В този смисъл доколкото юрисконсултското възнаграждение, по
аргумент на чл.78, ал.8 от ГПК, се определя от съда, и предвид липсата на
проявена каквато и да било процесуална активност, настоящата инстанция счита
тази сума за достатъчна.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С.С.Ч., ЕГН **********,***, комплекс „С.8”, за
приемане за установено по отношение на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М.И.В.и П.Н.Д., С.И.К., ЕГН **********,***.К.-Т.-С.К.”,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, Т.н.Н.Б. и „М.4.” ЕООД, ЕИК 20..99804,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мартин П., К.П.К.,
ЕГН **********, че ½ ид.ч. от УПИ ІV, планоснимачен номер 5060.., кв.506, землището на гр. Обзор,
м. „Кметство гр. Обзор”, и ½ ид.ч. от УПИ
ІХ-203, кв.41, по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него временна
едноетажна постройка, представляваща кафе- еспресо със застроена площ от 84
кв.м., върху които е насочено принудително изпълнение по изп.д.№
......... на ЧСИ Т.М., не принадлежат на С.И.К., ЕГН **********,***.К.-Т.-С.К.”,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН **********,***, комплекс „С.8”, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.И.В.и П.Н.Д., сумата от
1.. лв., представляващи разноски.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН **********,***, комплекс „С.8”, да заплати на К.П.К., ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
представляващи разноски.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН **********,***, комплекс „С.8”, да заплати н.Т.н.Н.Б. към ЦУ на НАП, сумата
от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: